БЪЛГАРСКИ ЖЕРТВИ В ИРАК

0
234

1. Участието на българския батальон в мисията в Ирак защитава ли българските национални интереси?

2. Тежките жертви при бомбения атентат може ли да бъдат повод за преосмисляне на участието на България в антитерористичната коалиция?

3. Приемливо ли е в бъдеще Българската армия да се състои от експедиционен корпус за окупация в горещи точки и символични сили за териториална отбрана?

Проф. Евгений Гиндев:

1. Българският батальон в Ирак не защитава националните интереси на България. За голямо съжаление това е очевидна истина. Той защитава други интереси, които са чужди на България, на нейната цивилизационна идентичност и национални интереси. Това са интересите на някаква виртуална международна коалиция срещу международния тероризъм, която се разпадна.

2. Жертвите са повод за преосмисляне по начало на българската външна политика. Намирам, че сегашната ни външна политика е авантюристична, волунтаристична и неотговаряща на националните интереси на страната. Обществото трябва да си каже тежката дума по този проблем. Цялата външна политика е грешна и трагедията в Кербала е следствие от тази грешна и антинационална политика.

3. Мисля, че точно такова е бъдещето на армията ни. Помним добре, че преди няколко години бившият началник на Генералния щаб генерал Михо Михов беше заявил, че ако армията падне под 70 000 души, ще си подаде оставката. Армията падна под това число, той не си подаде оставката, а се скри в Президентството. Сегашният началник на Генщаба генерал Никола Колев казва, че 45 000 души е санитарният минимум. Сега се оказва, че и този минимум ще бъде подминат и ще паднем някъде на 20 000 души. Министърът на отбраната Николай Свинаров заяви официално в пресата, че в Българската армия има боеспособни и боеготови 5 500 души. На това пък шефът на ГЩ отговори, че в МО има 7 000 навлеци. При такова положение това не са въоръжени сили, това не е армия. Аз съм твърдо убеден, че България, ако няма собствена въоръжена сила, която да я защитава, тя ще изчезне и като държава.

Проф. Стоян Андреев, о.\з. генерал-лейтенант:

1. Със самото си присъствие в Ирак нашият батальон естествено в определена степен защитава национални интереси. Укрепваме все пак международния си престиж с участието в една антиекстремистка коалиция. Но не може да се сравняват неговите функции с тези на САЩ и Англия. Американците преследват строго определени икономически интереси на крупните си петролни компании. И собствени геостратегически задачи. Ние нямаме нито геостратегически, нито преки интереси в газо и петролодобивната промишленост. Нещо повече. С това участие загубихме и последните шансове да си върнем около 2 млрд. дълг. Но батальонът е там с решение на всички парламентарни сили и това придава морална тежест на нашето участие. Много е сложно да се определи накратко изпълнява ли националните интереси, въпросът е комплексен.

В резюме, икономически с това участие сме на загуба, геостратегическа полза нямаме, дори загубихме тамошните си традиционни пазари, но ние се нареждаме сред държавите, които се стремят да създадат някакъв нов ред в Близкия изток и ако те някога успеят, в което се съмнявам, България ще има достатъчно силни позиции да се бори за това, което е загубила в резултат на войната.

2. Въпросът е малко провокационен. Аз бих го променил така – жертвите достатъчно основание ли са да се вземе решение за връщане на батальона и да не се изпраща друг. Точно това не трябва да се прави, за отзоваване на контингента и дума не трябва да се издума, защото това ще ни постави в много тежко положение. Ние един път се изложихме вече с участието си във войната пред една част от европейските държави и света, а спечелихме някакъв актив пред другата част, която се оглавява от американците и т. нар. Нова Европа. Ако се откажем от мисията, ще изпаднем в една много лоша изолация. Задачата е съвсем друга. Трябва да има преосмисляне в посока да се повиши решително сигурността на контингента, както и индивидуалната защита. Много сериозно да се преосмисли общуването между батальона и местното население. Войската ни не е окомплектована с арабисти, нашите общуват с населението на развален английски език и не могат дори да обяснят за какво са там. По същата причина не могат да съберат елементарни разузнавателни данни за обстановката в Кербала. Те са като слепи в много тежка обстановка. Това трябва не да се преосмисли, а веднага да се реши. И още нещо, нашето посолство незабавно трябва да се върне там и то да се попълни не с хора, предани на министъра, премиера, на тая или оная партия. А от професионалисти, които познават обстановката, езика, психологията на арабите. И по нов начин да се организира охраната на лагера. Да се прилага нашият добър опит от Варшавския договор, а не тези козметични мерки, които прилагат американците. И да се превъоръжи батальонът, да се снабди с нови радиосредства и заглушителна апаратура, каквато имаме най-добра в света. Ако бяха подготвени с два-три радиосмутителя, щяха да заглушат дистанционното управление и цистерната нямаше да се взриви.

3. Не смятам, че такова е бъдещето на армията, но този въпрос трябва да се дискутира много сериозно. Най-съдбоносните неща за сигурността се решават от определени хора тайнствено и по метода на свършените факти. Имало ли е дискусия и къде се е решило каква да е числеността на армията, какви да са основните й задачи, дислокация, въоръжение, каква да бъде системата за подготовка и преподготовка. Тези въпроси трябва да се обсъдят, а те дори не се поставят. Не съм съгласен ние да готвим пушечно месо за интересите на тоя или оня. Нашите интереси са тук, на Балканите, и са много сериозни. А дори не е обсъждано как да участваме в система за сигурност на полуострова, нито каква да бъде военната ни стратегия. Някакви придворни стратези по заповед на американски мисловни центрове „приспособяват“ техните указания, прилагат ги едно към едно, които не се обвързват нито със сегашните, нито с бъдещите интереси на България като балканска страна.

Проф. д-р Драгомир Драганов:

1. В буквалния смисъл на това понятие – в никакъв случай. Националният интерес на България, съобразно нейната концепция за национална сигурност, се разпростира само в границите на нейната територия и в региона. В по-широк смисъл – да, дотолкова, доколкото чрез участието на този батальон ние се присъединяваме към т. нар. световна антитерористична коалиция.

2. Ако жертвите трябва да са повод за някакво преосмисляне, то е за равнището на подготовката на нашите военни като цяло. Защото се оказва, че ние пак сме в Книгата на Гинес по брой на жертви от един атентат срещу военна част. Значи нещо има в цялата ни офицерщина, която очевидно отново е решила да шмекерува и пред НАТО, и пред американците, вместо реално да се променя и да се реформира.

3. Ако до това мислят да го докарат великите реформатори, които вече 14 години само объркват реформата, опазил ни Господ! Аз преди десетина години си мислех, че ние наистина ще направим една армия от професионални войници, от която вече съвсем спокойно да можем да изпращаме съответните подразделения там, където го изискват мироопазващите ситуации. Другите да си седят тук и професионално да бранят вътрешната и външната сигурност на страната. Това обаче нашите военни очевидно не искат да го разберат и най-доброто доказателство е категоричният отказ да премахнат това безумие, наречено редовна военна служба. Това се решава от политиците, от политическата рамка, но военните трябва да го предложат, а това означава да се лишат от безплатните си ординарци и строители като 14-те войничета, които загинаха по тази причина. Такова нещо в нито една демократична армия не е възможно, това става единствено в недемократични авторитарни наборни армии.

Цонко Киров, депутат в 39-ото Народно събрание:

1. Да, категорично защитават българските национални интереси и като член на антитерористичната коалиция, и интересите на държавата като възможност за присъствие в региона в следвоенния възстановителен период. Националните ни интереси са в няколко аспекта. Първо, поддържане и защитаване на позицията, която сме заели в антитерористичния блок. Вторият аспект е в утвърждаване на възможността за участие в следвоенния период. И трето, ограничаване на тероризма. Грубо казано държим проблема по-далеко от нас.

2. Жертвите трябва да бъдат повод за преосмисляне на качеството на нашето поведение, но не и преосмисляне на участието в тази коалиция. Трябва да се направи много точен анализ за участието и поведението като подготовка и защита, но в никакъв случай за отказване.

3. И двата термина не бих възприел. Експедиционен корпус не бих го нарекъл, а корпус за бързо реагиране. Такъв е смисълът на международната ситуация и обстановка. Ние трябва да имаме мобилни единици и мобилни сили. Значи една такава единица с висока мобилност ни трябва. И второто, не бих казал, че трябва да бъдат ограничени териториалните сили, но трябва да бъдат преосмислени като разполагане и функции в рамките на военната доктрина на страната.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук