Роден е на 18. 12. 1949 г. в Благоевград. Завършил е висшето си юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е съдия в районния и окръжния съд в Благоевград. От 1991 г. до 2000 г. е съдия в Конституционния съд. От 1997 г. до 1999 г. е член на Европейската комисия по правата на човека в Страсбург. В момента е депутат от ПГДЛ и заместващ представител на българския парламент в Европейския Конвент.
„Европейският съвет отбелязва, че на тази фаза не беше възможно междуправителствената конференция да постигне цялостно съгласие върху проект за конституционен договор. Необходимо е ирландското председателство да направи оценка на възможността за напредък на базата на консултации и да докладва на Европейския съвет през март.“
Това е текстът на съобщението, с което на 13 декември в Брюксел приключва междуправителствената конференция (МПК)1, открита на 4 октомври 2003 г. в Рим и имаща за цел одобряване на конституционния договор („Конституция“), приет от Конвента за бъдещето на Европа.
И преди случилото се в Брюксел на 13 декември 2003 г. имаше гласове, които силно критикуваха резултата от Конвента и отговаряйки положително на въпроса дали Европейският съюз (ЕС) има нужда от конституция, твърдяха, че усилието на Конвента предизвиква съжаление и че предложеният проект трябва да бъде „заведен“ в… кошчето за смет.2
Предстои – в дните и седмиците до март т.г., да се изчака и прецени възможността да се „съживи“ започналият през декември 2001 г.(Лакен) процес. И да се определи като поредния опит или като един неизбежен етап („движение на място или дори на заден ход“) в конституционното развитие на Европа. Във всеки случай е важно да се има предвид, че Лакен инициира един същностно различен подход в конституционното развитие на Европа. Декларацията от Лакен (15 декември 2001 г.) е акт на Европейския съвет3. Съгласно чл. 4 на ДЕС Европейският съвет се състои от държавните и/или правителствените ръководители на държавите-членки и председателя на Комисията. Те се подпомагат от министрите на външните работи на държавите-членки (и от един член на Комисията). Европейският съвет заседава поне два пъти годишно под председателството на ръководителя на държавата/правителството на държавата-членка, която упражнява председателството на Съвета.
Тя не се появява изведнъж и не е плод на случайно хрумване. По-коректно би било да се каже, че множеството от изречения, които изискват и всъщност действително завършват с въпросителен знак, отразяват едно натрупване на проблеми. Остава да видим дали участниците в Европейския съвет са били наясно за средствата за решаване на тези проблеми. Важно е да се подчертае тук следното:
Първо. Самата декларация от Лакен е предвидена от Междуправителствената конференция, която завършва с приемането на договора от Ница (декември 2000; МПК-2000). В Декларация за бъдещето на Съюза (№23), приета от МПК- 2000, се призовава към задълбочен и разширен дебат за бъдещето на Европейския съюз и се възлага на бъдещия тогава Европейски съвет в Лакен да постигне съгласие върху декларация, съдържаща подходящи инициативи за продължаване на процеса. Изрично се посочват проблемните области, към които дебатът следва да се насочи: а) как да се установи и контролира по-прецизно разграничение на компетентностите между ЕС и държавите-членки, като се държи сметка за принципа на субсидиарността; б) статусът на Хартата за основните права на ЕС, прокламирана в Ница; в) опростяване на съществуващите договори с цел те да станат по-ясни и по-добре разбираеми, без да се променя значението им4; г) ролята на националните парламенти в европейската архитектура.
Второ. Декларацията от Лакен нарушава съществуващото дотогава табу и употребява думата конституция в един раздел, озаглавен „Към конституция за гражданите на Европа“. Говорейки за съществуващите четири договора и за необходимостта от опростяване и реорганизиране на съдържанието им с цел по-голяма прозрачност, но без то да бъде променяно, Европейският съвет поставя въпроса, дали това „упражнение“ не би могло да доведе – в дългосрочен план5 – до приемането на конституционен текст на Съюза и определя и някои основни характеристики на такава конституция: ценностите, които Съюзът отстоява, основните права и задължения на неговите граждани и отношенията между страните-членки и Съюза.
Може обаче сериозно да се твърди, че средството за намиране на отговор бе възможно най-убедителното. Учреденият от Лакен европейски Конвент е по своята конструкция и замисъл – а не по алюзията, която наименованието му създава с учредителните събрания на Франция и САЩ6 – един наистина решителен опит да се разчупи моделът на междуправителствените конференции. Както Европейският парламент (ЕП) отбелязва в своя резолюция по повод предстоящата тогава МПК7, „качеството на работата на Конвента върху подготовката на проект за конституция и реформа на договорите напълно доказва правотата на решението на Европейския съвет от Лакен да се отклони от междуправителствения метод чрез възприемане на предложението за създаване на конституционен Конвент; резултатите от Конвента, в който представители на ЕП и на националните парламенти играят централна роля, показват, че откритите дискусии в него са далеч по-успешни от метода, следван досега от междуправителствените конференции, провеждани при закрити врата“. По думите на председателя на Конвента от неговото встъпително слово при откриването на Конвента, описвайки МПК и проблемите, свързани с тях: “…[те] са арена за дипломатически преговори между държавите-членки, на която всяка страна се стреми да максимизира своите придобивки, без да държи сметка за цялостната картина“.
Впрочем, свикването на Конвента е с цел „да се проправи пътят към следващата междуправителствена конференция, колкото е възможно по-широко и открито“. Конвентът е съставен от представители на основните страни, ангажирани в дебата за бъдещето на Съюза: 15 представители на държавните и/или правителствените ръководители (по един от всяка държава-членка, т.е. т.нар.правителствени представители), 30 представители на националните парламенти (по двата от всяка държава-членка), 16 членове на Европейския парламент и двама представители на Европейската комисия. Съставът включва на общо основание и представители на страните-кандидатки включително България, Румъния и Турция (по един правителствен представител и по двама членове на националните парламенти), като им дава възможност да се включат пълноценно в разискванията на Конвента, без да са в състояние да попречат на постигането на консенсус. В самата декларация от Лакен Европейският съвет определя г-н Валери Жискар Д`Естен, бивш президент на Франция, за председател на Конвента, и г-н Дж. Амато и г-н Ж. Л. Деан, бивши министър-председатели съответно на Италия и Белгия, за заместник-председатели.
Конвентът заседава от края на февруари 2002 г. до юни-юли 2003 г. След около 26 пленарни заседания и заседания на единадесетте работни групи Конвентът приема проект за договор, създаващ конституция за Европа.
Проектът се състои от четири части. Първата е същинската конституционна част и включва определение и цели на ЕС, установява неговата юридическа правосубектност, определя сферите на изключителна и споделена (с държавите-членки) компетентност, урежда институционалната рамка на Съюза и видовете юридически актове („инструменти“) и т.н.
Част втора възпроизвежда изцяло съдържанието на Хартата за основните права на Европейския съюз. Става дума за документ, който съставлява най-пълния досега и най-модерния каталог на основните права, които Европейският съюз зачита. Изготвена по инициатива на Европейския съвет от Кьолн (3-4 юни 1999 г.)8, хартата е тържествено прокламирана от името на Европейския парламент, Съвета и комисията през декември 2000 г. в Ница. В декларацията от Лакен, в която въпросът за основните права и задължения на гражданите на ЕС е посочен като възможен предмет на бъдещия конституционен текст, е изтъкнато, „че трябва също така да се помисли дали Хартата на основните права да се включи в основния договор.“
В третата част са уредени дейностите („политиките“) и функциите на Съюза. Тази част в най-голяма степен възпроизвежда – като го „пренарежда“ редакционно – съдържанието на досегашните договори.
Четвъртата част съдържа, подобно на всеки такъв документ, общи (преходни и заключителни) разпоредби.
Проектът е представен на заседанието на Европейския съвет в Солун (19 и 20 юни 2003 г.). Европейският съвет оценява проекта като историческа стъпка в посока на постигане целите на европейската интеграция, каквито са приближаването на Съюза до неговите граждани, засилване на демократичния му характер, увеличаване на капацитета му за взимане на решения, особено след неговото разширяване, засилване способността на Съюза да действа като единен и последователен субект в системата на международните отношения и да се справя ефективно с предизвикателствата, които глобализацията и взаимната зависимост създават.
Освен това Европейският съвет приема, че текстът на проекта за конституционен договор е добра база за начало на междуправителствената конференция и приканва бъдещото тогава италианско председателство да инициира през юли споменатата процедура по чл.48 от ДЕС с цел свикване на конференцията през октомври. Идеята е МПК да приключи своята работа възможно най-бързо и да постигне съгласие върху конституционния договор своевременно с цел той да бъде доведен до знанието на гражданите на Европа преди изборите за Европейски парламент през юни 2004 г.
Както вече знаем, на този етап МПК приключи със съобщението, възпроизведено в началото на настоящото изложение.
* * *
Впрочем, когато става дума за „процес“, започнал в Лакен (с направената вече уговорка, че Лакен формализира и институционализира процеса, но не от Лакен този процес е иницииран), това наистина може да изглежда подвеждащо. Поставеният в заглавието въпрос не е случаен. Той може да бъде и е задаван в различни варианти, които, общо взето, звучат така: „Нуждае ли се Европа от конституция? Има ли Европейският съюз конституция? А нуждае ли се от такава? Защо Европейският съюз има нужда от конституция и т.н.
Досегашното развитие на дебата дава – особено в неговия академичен формат – недвусмислен отговор и той звучи така: „Европейският съюз(ЕС) вече има конституция.“ Редица анализатори поддържат, че почти непрекъснатият процес на приемане на договори или на промени в договорите може да бъде схващан и като конституционен, т.е. като процес на създаване на конституция.
В този контекст от значение е въпросът, какво разбираме под конституция и защо въобще е важен този въпрос. Вече не е спорно, че основополагащите договори на Съюза отдавна са надхвърлили характера и значението на класически международни договори.9 Без да е уместно тук да се опитваме да определяме характера на ЕС като политическо образувание, ясно е, че тази своеобразна форма на политическа организация не бива непременно да бъде сравнявана с характеристиките на националната държава или на известните ни форми на обединения от държави. Ясно е също така, както се посочи, че договорите съдържат някои важни елементи на това, което най-общо се определя като „конституция“. Това, че някаква конституционна структура съществува, дава основание и за твърдението, че проблемът на ЕС не е, че има конституционализъм без конституция, а че има конституция без конституционализъм. Дефицитът е следователно повече на легитимност, а не на легалност.
Запълването на този дефицит е част от проблема, който декларацията от Лакен поставя. Това, което характеризира настоящия етап и определя нашия основателен интерес към процеса на „правенето“ на европейска конституция, е преди всичко драматичният обрат, който придоби процеса заради неспособността на МПК да приеме един общоприемлив текст.
Такъв текст бе изработен в периода
от Лакен (декември 2001г.) до Брюксел (декември 2003г.)
Тъй като Лакен е предградие на Брюксел, фактическо придвижване (в смисъл на движение напред) на практика няма. Логически е лесно да се направи и изводът, че всъщност няма и напредък.
Този извод би бил неправилен.
* * *
Редица положения, съдържащи се в предложения от Конвента текст, обаче, отразяват, от една страна, досегашното конституционно развитие и, от друга страна, представляват решителна стъпка напред. Преобладават оценките, които ги определят като положителни… Тук могат да бъдат включени:
Опростяване на гласуването с квалифицирано мнозинство по начин, отразяващ населението на дадена страна10.
Гласуването, т.е. приемането на решения с квалифицирано мнозинство, е напоследък най-често използваният способ за гласуване в Съвета на министрите. С него наблюдателите свързват ускоряването на процеса на взимане на решения, което е и очевидно, доколкото другият способ е този на единодушието. Установеното по силата на договора от Ница правило на тройното мнозинство включва и система на „претегляне“ на гласовете на членовете на Съвета (чл.205, ал.2 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО).11
Общото правило за квалифицираното мнозинство, което проектът за конституция, предложен от Конвента, предвижда (чл.І-24, ал.1), изграден върху принципа на т.нар. двойно мнозинство – мнозинство на държавите-членки, съставляващи поне 3/5 от населението на Съюза.
Разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство (т.е. не с единодушие) в Съвета на министрите
В това отношение се посочва, че капацитетът на Съвета на министрите да взима решения, е увеличен, тъй като методът на взимане на решения чрез квалифицирано мнозинство е разпрострян върху 40 нови области.12
Придаването на единна правосубектност на ЕС
Предвижда се да се премахне сегашното съществуване на два отделни субекта – Европейска общност и Европейски съюз, и създаването на един-единствен субект – Европейски съюз, който е юридическо лице. Това би позволило на Съюза да членува в международни организации.
Опростяването на договорите и излагането (на съдържанието) им в един документ
С обединяването на договорите в единен текст чрез създаването на единен договор от конституционен тип се елиминира и досегашната стълбова структура на ЕС.13
Инкорпорирането на Хартата на основните права
Както вече се отбеляза, решението за придаване на конституционен статус и правнозадължителна сила на Хартата за основните права на Европейския съюз е една от най-важните стъпки напред – постижение, станало възможно именно благодарение на това, че Конвентът за бъдещето на Европа категорично подкрепи идеята за инкорпорирането на хартата чрез превръщане на съдържанието й в част от конституционния текст. Нещо повече, по препоръка на Конвента в текста на проекта залегна и положение, което дава пълномощия на Европейския съюз да се присъедини към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Страсбург).
Рационализиране на комисията
Можеше да се очаква именно новите положения, свързани със състава и функционирането на комисията, да предизвикат най-много спорове, които да осуетят постигането на съгласие. Сега действа правилото, според което комисията, която се състои от 20 членове, трябва да включва поне един член от всяка държава-членка, но не повече от двама членове могат да имат едно и също гражданство (чл.2131, ДЕО). Според проекта „колегията“ включва председателя, бъдещия външен министър на ЕС (който е и заместник-председател) и 13 „членове на Европейската комисия („европейски комисари“), избрани на принципа на справедливото редуване между държавите-членки – чл.І-25(3).Освен това председателят на комисията може да назначава членове на комисията без право на глас, представляващи всички останали държави-членки. Освен изоставяне на правилото „една държава-членка – един член на „комисията“, в проекта за конституция е направен опит да се засилят едновременно и ролята на Европейския парламент, и фигурата на председателя на Европейската комисия чрез избирането на последния от ЕП с мнозинство от членовете му по предложение на Европейския съвет, прието с квалифицирано мнозинство и след взимане предвид резултатите от изборите ма ЕП.
– Засилване ролята на Европейския парламент (особено вследствие разширяване на процедурата на „съвместно решение“ и включване на ЕП в процедурата по приемане на бюджета на ЕС)
– Засилване ролята на националните парламенти
Конвентът приема отделен протокол и за ЕС. Отделно за националните парламенти е предвидена роля в Протокола за прилагане на принципите на субсидиарността и пропорционалността14. Приложението на тези принципи е част от фундаменталния въпрос за
– Разпределението на компетентности между ЕС и държавите-членки
Тъй като този въпрос представлява всъщност средоточие на конфликт между различните визии за същността на Съюза и за взаимоотношенията му с държавите-членки, както и за бъдещето на европейската интеграция, трябва да се подчертае, че проектът се стреми да е максимално ясен. Изтъкнато е, че границите на компетентностите на Съюза се определят от принципа на възлагането: компетентности, които не са предоставени на Съюза – чрез конституцията – остават такива на държавите-членки. Определени са и сферите на изключителните компетентности (на ЕС), на тези, които се упражняват съвместно с държавите-членки („споделени“), както и областите, в които ЕС осъществява координация (икономическа политика и политика на заетост) или предприема действия на оказване на подкрепа, координация или допълнителни действия.
Един съществено нов момент е идеята за председател на Европейския съвет. Понастоящем председателството на Европейския съвет се“ротира“ между държавите-членки на всеки шест месеца. Вместо това редуване се препоръчва създаването на постоянен председател на Европейския съвет, който се избира от самия Европейски съвет с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина. И ръководи и направлява работата му, гарантира добрата подготовка на заседанията и приемствеността в дейността, полага усилия за укрепване на съгласуваността, последователността и консенсуса в Европейския съвет.
Този списък може да бъде разширяван или стесняван. Извън него остават редица други нови положения: опростяването на инструментите и процедурите, намаляване броя на форматите на Съвета на министрите, откритост на заседанията на Съвета, когато той упражнява законодателни функции, идеята за създаване на европейски външен министър, прогресът, постигнат по отношение създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (с възможност за прилагане на общностния метод в тази ключова сфера), новите разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност, разпоредбите относно общата отбрана, които предвиждат и възможност за структурно сътрудничество в тази област между страни-членки, които имат желание и възможности за това и т.н.
* * *
Тук е мястото да се кажат няколко думи за това как ПЕС (Партията на европейските социалисти) гледа на проекта, предложен от Конвента.
Представена на равнище заместник-председател в президиума на Конвента (Дж.Амато), ПЕС е не само един „компонент“ на Конвента чрез участниците, които принадлежат към семейството на социалистите, но и един активен „субект“ на дискусията за бъдещето на Европа. Оценката, която те дават на крайния „продукт“ на Европейския конвент, отразява задоволството от този продукт. То е обусловено, най-напред, от самия метод на дискусията (чрез това своеобразно съвещателно тяло, наречено Конвент), оказал се, както предварително е било очаквано и желано, по-демократичен в сравнение с традиционен преговорен подход на между-правителствените конференции – и от гледна точка на откритостта на дискусията и съдържанието на разискванията, и с оглед на предоставената възможност на структури на гражданското общество да участват и да реализират собствен принос към дискусията.
От гледна точка на същността на проекта удовлетворението произтича преди всичко от съдържанието на онези текстове, в които са формулирани ценностите и целите на Съюза, както и от някои от разрешенията относно институциите и дейностите („политиките“) на Съюза. Счита се, че определено социалистически отпечатък имат редица нови положения относно ценностите и целите (съответно чл. 2 и чл.3 от проекта): равенството е една от основните ценности и е поставено на една плоскост със свободата, демокрацията и върховенството на закона; утвърждаването на мира е поставено на първо място сред целите; като цел остава конкурентният пазар, но в рамките на социалната пазарна икономика; изискването за пълна заетост замества обичайното „високо равнище на заетост“; равенството между мъжете и жените, правата на децата и борбата срещу социалното изключване допълват списъка на „вътрешните“ цели на Съюза.
Социалистите имат основания да посочат и претендират, че техният първоначален документ („Приоритети за Европа“) е повлиял и е отразен и в целите, които определят Европа като глобален фактор („играч“), който схваща понятието за сигурност не самоцелно, а в контекста на изкореняване на бедността, зачитане на човешките права, свободната и честна търговия, устойчивото развитие на планетата и строгото спазване на международното право и на Хартата на ООН. Съгласно тази визия целта е превръщане на света не само в по-сигурно, но и в по-добро място.
Социалистите отчитат като много важно опростяването на юридическите инструменти на Съюза, улеснения и увеличен достъп до документите, публичността на законодателната дейност – все стъпки към повече прозрачност и повече отчетност (отговорност), които са добри за демокрацията и поради това добри и за социалистите.
В областта на дейностите („политиките“) на Съюза се изтъкват заявените приоритети и се отбелязва, че някои (три) от тях са отразени в проекта за конституция, макар и в недостатъчна (според част от участниците) степен. Посочва се стремежът за постигане на по-голяма степен на защита на специфичните характеристики и цели на т.нар. обществени услуги (услуги от обществен интерес). Отбелязва се, че в самата дискусия между участниците в Конвента, които принадлежат към фамилията на ПЕС, се е наложило мнението, според което вижданията на социалистите не са пречка за приватизация в разглежданите области, когато такава е възможна, нито за конкуренция, когато услуги от общ интерес могат да бъдат предоставяни от конкуриращи се доставчици. Остава валидно обаче положението, че независимо от въпроса за собствеността и за режима (на конкуренция или не), обществената услуга трябва да се различава от обикновената пазарна дейност, за да се запази възможността за достъп до нея, включително и за достъпност на цените, на всички и да се гарантира, че услугата ще продължи да бъде доставяна. В този смисъл е и предложението на социалистите, възприето в окончателния текст, за създаване на юридическа основа за приемане на европейски закон, който да установи тези общи условия за целия Съюз.
Специално отношение ПЕС изразява във връзка с приетия текст на чл.І – 14 (Координация на икономическата политика и политика в областта на заетостта), като се изразява съжаление, че координирането на социалната политика не е поставено на еднаква плоскост с това на икономическата и двата вида политика не са адекватно координирани помежду им. С акцент върху социалната област е и отношението към балансирания бюджет.
* * *
Както бе отбелязано в началото, критиците на процеса от Лакен заговориха за конституционен провал още преди декември 2003 г. Нещо повече, отива се дори дотам да се твърди, че от самото начало дейността на Конвента е била белязана от неяснота и неопределеност, тъй като мандатът е зададен неправилно. В това отношение се поддържа, че декларацията от Лакен некоректно свързва проблемите, които произтичат от разширяването, с необходимостта от конституционна реформа на Съюза и че смесва необходимостта от ре конституиране (или по-скоро „реконструиране“) на сегашния Съюз с конституирането на нов.
Че някои от предложенията носят отпечатъка на двусмисленост, най-добре личи от идеята за въвеждане на фигурата на председател на Европейския съвет, която е еднакво неприемлива и за „федералистите“(които се страхуват за ролята на председателя на Европейската комисия), и за малките държави-членки, които по престижни съображения държат да имат възможност да са начело на ЕС за шест месеца, а в категориите на реалната политика се опасяват, че този пост ще засили влиянието на доминирания от големите страни Европейски съвет.
Ясно е също така, че от проекта, изглежда, са еднакво недоволни и привържениците на ускоряване, задълбочаване и разширяване на европейската интеграция (т.нар. федералисти), и явните противници на този проект, които продължават да искат ЕС да изглежда една зона за свободна търговия.
Ако е възможно да бъдат в еднаква степен удовлетворени изискванията за превръщане на Съюза в по-демократичен и ефективен, ясно е, че това трудно ще стане наведнъж.
Ето защо в заключение може да се каже, че проблемите, идентифицирани в декларацията от Лакен, продължават да се нуждаят от разрешение и че основният текст остава предложеният от Конвента. Не всички желания и предложения по линия на повече демокрация, прозрачност и ефективност на ЕС са удовлетворени. Независимо от това, да се поддържа, че важните компромиси, постигнати от Конвента, трябва да бъдат отворени за нова дискусия, би означавало да се изложи на опасност постигнатият от Конвента напредък в поставянето на Съюза върху по-ефективна и демократична конституционна основа и да се събори самата идея за конституционен напредък чрез използването на метода на Конвента.
Разочарованието от неуспех на този етап от МПК не помага да се даде отговор на въпроса какво е ЕС и какви са конституционните му (и не само конститу-ционните) перспективи.
За страни като нашата застоят в интеграционните процеси може да се отрази и на хода на присъединяването ни. Все още е възможно това да бъде договорът, който България ще подпише при присъединяването си. В интерес на страната ни е да се излезе от задънената улица, в която е изпаднал процесът на приемане на конституция, за да се присъедини тя към един демократичен и ефективен (а както става все по-съществено – и споен) Европейски съюз. А за това му е необходима конституция.
Бележки:
1 Съгласно чл.48 от сега действащия Договор за Европейски съюз (ДЕС) това е конференция на представители на правителствата на държавите-членки на ЕС, която по общо съгласие приема поправки на договорите, върху които е основан Съюзът. В своя формат „на високо равнище“ междуправителствената конференция е това (т.е. форумът или „органът“), с което напоследък свързваме договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница.
2 Сп. Economist, 19 юни 2003 г.
3 Съгласно чл. 4 на ДЕС Европейският съвет се състои от държавните и/или правителствените ръководители на държавите-членки и председателя на Комисията. Те се подпомагат от министрите на външните работи на държавите-членки (и от един член на Комисията). Европейският съвет заседава поне два пъти годишно под председателството на ръководителя на държавата/правителството на държавата-членка, която упражнява председателството на Съвета.
Европейският съвет е „органът“ (кавичките тук изразяват условността на понятието орган, доколкото става дума за едно изцяло политическо „тяло“), който предоставя необходимите за развитието на Съюза импулси и определя неговите основни политически направления („ръководни насоки“) – чл.4, ал.1, ДЕС.
4 Става дума за консолидираните Договор за Европейски съюз (ДЕС) и Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО), които в сегашния им вид са резултат на договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1997 г.) и Ница (2000 г.).
5 Израз, на който сега, както изглежда, трябва да обърнем повече внимание.
6 Различните опити Конвентът да бъде дефиниран не непременно и не винаги включват понятието „конституционен“, въпреки че понятието се използва, включително и в документи на институции на ЕС. Независимо от това алюзиите с Филаделфийския конгрес се правят нерядко, въпреки че на български език наименованието на това своеобразно „съвещателно тяло“ – Сonvention (и на английски, и на френски език) – се свързва повече или поне събужда асоциации с френското учредително събрание (20 септември 1792 – 26 октомври 1795 г.), очевидно в неговия якобински период, тъй като става дума за висшия законодателен и изпълнителен орган на първата френска република (Конвент). Председателят на Конвента В.Жискар Д‘Естен в една своя статия във френския Le Monde (юли 2002 г.) не устоява на изкушението да сравни гледката, която се открива от председателското му място в залата на Европейския парламент в Брюксел, в която се провеждат заседанията на Конвента, със спектакъла, разиграл се от май до септември 1787 г. в залата на независимостта във Филаделфия.
7 Еuropean Constitution and IGC(11047/2003 – C5-0340/2003/0902(CNS)) от 24 септември 2003 г.
8 Тук е важно да бъде отбелязан прецедентът, създаден от Европейския съвет в Кьолн, последван от този в Тампере (15 – 16 октомври 1999 г.), натоварил с изработването на проект за харта едно „тяло“, самоназовало се впоследствие „Конвент“. Следвайки този, макар и ограничен опит, изглежда, е станал причина използването на Конвента да се съпоставя и сравнява с традиционния метод на изменение на договорите чрез междуправителствени конференции.
9 В това отношение Съдът на европейските общности се е произнасял в смисъл, че договорите съставляват конституционна харта, субекти на която са не само държавите-членки, но и техните граждани.
10 Което се оказва препъникамъкът на МПК.
11 Именно по силата на тази система гласовете на представителите на Испания и Полша в Съвета са претеглени на по 27 и с цел запазване на това положение двете страни не одобриха проекта за конституция.
В декларация, прикрепена към Протокола за представянето на гражданите в Европейския парламент и за тежестта на гласовете в Европейския съвет и в Съвета на министрите, е посочено, че „… тежестта на гласовете на Румъния и България в Европейския съвет и в Съвета на министрите ще бъде съответно 14 и 10 до 1 ноември 2009. При всяко присъединяване праговата стойност (от посочения протокол) ще се определя от Съвета на министрите.
12 Както обаче председателят на комисията Р. Проди отбелязва в реч пред ЕП
(3 септември 2003 г.), проектът за конституция все още изисква единодушие в повече от 50 сектора, включително в някои ключови области от дейността на Съюза.
13 Както е известно, в сегашната структура на Съюза освен чисто „общностния“ стълб са обособени – като самостоятелни стълбове – общата политика в областта на външните отношения и сигурността (дял V от ДЕС) , както и полицейско и правосъдно сътрудничество по наказателни дела (дял VІ от ДЕС). Независимо от премахването на стълбовата структура обаче известна специфика в уредбата на тези две области се запазва (вж.дял V, глава ІІ от Част І – Специални клаузи).
14 Принципът на субсидиарността е сега предвиден в чл. 5, ал.2 ДЕО: „В областите, които не са от изключителната й компетентност, Общността действа съгласно принципа на субсидиарността само ако и доколкото не е възможно да се постигнат целите на взетите под внимание мерки в достатъчна степен на ниво държави-членки и поради това с оглед на своя обхват или действие могат да се постигнат по-ефективно на ниво Общност.“