Прочутият британски белетрист, автор на повече от 50 книги (романи, есета, пиеси, дневници), които са преведени на 22 езика, живя повече от 25 години във Франция. Той не понасяше журналистите и интервютата, но пред сп. „Лир“ все пак склони да се разкрие преди смъртта си.
Последно интервю с писателя
* * *
„Лир“: Как пишете? На машина или на ръка?
Грийн: Пиша на ръка. Когато написаното стане нечетливо от редакции и поправки, прочитам всичко пред микрофон, след което коригирам дактилограмата на записа. Текстът вече е четлив. След три машинописни преписа е напълно готов. Преди войната, когато бях млад, имах тренинг като журналист, по-точно като секретар на редакцията на „Таймс“, преписвах текстовете на другите и често ги редактирах. Това беше отлична школа.
„Лир“: Съхранихте ли навиците си при писането от началните години?
Грийн: Напълно. Когато блокирам в някой момент, отивам в спалнята и си лягам. На другия ден, на сутринта, когато седна пред бюрото си, обикновено вече съм намерил решението. Вярвам в подсъзнателното. Още от юноша се вълнувам от сънищата и тяхното тълкуване. Две от моите книги се родиха насън. Разбира се, от сънищата вземам само отделни моменти…
„Лир“: А сега как разпределяте времето си?
Грийн: Ставам в седем. Чай и сладко преди утринния тоалет. После сядам и пиша – около триста думи. Това е дневната ми програма. По-точно норма. Когато бях по-млад, ми бяха необходими точно девет месеца за една книга. Колкото се носи едно дете. След това срокът стигна до три години. Пиша, защото изпитвам потребност да пиша. Книгата е като плод, трябва да се откъсне, след като узрее. Тя е като болест. Когато не пиша, се чувствам нещастен. Когато пиша, се измъчвам, но това е приятна мъка. Значи съм или в състояние на депресия, или се измъчвам. Когато издавам книга, съм в състояние на „следродилна“ депресия, но после се чувствам добре… Да ви кажа още за времето си – след вечеря редактирам написаните преди това триста думи. Чета ги на глас, високо. Еуфорията е нещо много важно, а вечер моят слух работи най-добре. Между двете фази – на писането и редактирането – се храня, поя, почивам след обяд, чета много малко, защото времето все не ми достига.
„Лир“: Какво четете?
Грийн: Вестниците „Таймс“ и „Дейли Телеграф“, когато съм на Антибите, и „Либерасион“, когато пътувам. Не чета романи освен от автори, които ми харесват: Мюриъл Спарк, Уйлям Тревър, Берил Бейнбридж.
„Лир“: И нищо от френската литература?
Грийн: След Камю, Малро и Франсоа Мориак френската литература е в „отлив“. Очаквам нов „прилив“.
„Лир“: Кои от вашите книги ви позволиха да живеете от литературен труд?
Грийн: Бих споменал „В дъното на проблема“, на която сега не държа. Написах я през 1947 г. и тогава успях да издържам семейството си. Беше голям търговски и читателски успех, на който и тогава не се радвах – много продадени екземпляри, отзиви, читателски писма, срещи…
„Лир“: А можете ли да се откажете от писането по финансови причини?
Грийн: Разбира се. Не съм богат, но съм финансово осигурен. Живея добре и удобно. Никога не съм се стремил към богатство, а към едно нормално, сносно съществуване. Това ми осигуряват моите книги, но от двайсетина години насам. Преди това трябваше да работя като вестникар, издател, чиновник, кинокритик, какво ли не и всички тези професии вървяха паралелно с писането.
„Лир“: Говореше се упорито, че ще ви присъдят „Нобел“?
Грийн: „Нобел“ е като лотария.
„Лир“: През 1967 г. бяхте номиниран преди Михаел Анхел Астуриас, който я получи…
Грийн: Тогава Артур Лундиквист, може би най-влиятелният член на журито, каза, че е готов „да пукне“, но не и да даде наградата на Греъм Грийн!
„Лир“: Това не ви ли огорчи?
Грийн: Не, никога не съм се надявал на лотариите. Ако я получа, бих се радвал, разбира се… Това са много пари… По принцип „Нобел“ се присъжда, общо взето, справедливо, но има и немалко недоразумения. Уинстън Чърчил и награда за литература?! Всъщност за мен писането винаги е било по-важно от наградите.
„Лир“: Тогава да се върнем към писането. Кое ви накара през 1952 г. в „Края на връзката“ да използвате за първи път местоимението „аз“?
Грийн: Почувствах нужда от промяна. Пруст беше използвал първо лице в диалози и описание на сцени, в които персонално не участваше. Той просто нямаше усет към реалността. Когато казваш „аз“, трябва да бъдеш свидетел на онова, което виждаш и знаеш. Това, което критиците наричат „Грийнланд“ (Земята на Грийн), е изповед, свидетелство, спомен, то не е измислено. Пиша само за онова, което виждам.
„Лир“: И все пак, вие сте доста резервиран в автобиографичните си писания, отколкото в романите си…
Грийн: Не обичам да пиша за личния си живот, да го излагам на показ. Всеки човек си има „копирайт“ (авторско право) върху личния живот. Няма да е красиво да пиша и за близките си хора. Ще ги обиди. Не обичам недискретността.
„Лир“: Отказвате да давате интервюта и да излизате пред телевизията?
Грийн: Да. По телевизията, ако се представиш добре, влизаш в категорията на комедиантите, а ако се представиш зле – равносилно е на катастрофа. Аз не обичам да се показвам. Предпочитам да се движа незабелязан. Ето сега тук, в този ресторант, никой не ме познава. Така спокойно мога да седя и да наблюдавам хора и детайли, необходими за моите нови книги.
„Лир“: А кой е първият читател на вашите книги?
Грийн: Самият аз. Така беше в самото начало, така е и сега. Аз чета написаното, сам го тълкувам и сам го критикувам.
„Лир“: А литературните критици? Не ги ли слушате?
Грийн: Почти не. Има неколцина приятели, на които вярвам. Критиците обикновено прекаляват. Търсят под вола теле.
„Лир“: А издателите?
Грийн: Винаги съм имал добри лични контакти с тях. В Англия ме е издавал „Хайнеман“, докато фалира, в Щатите – „Даубълдей“… Но никой от издателите не ми е влиял… В киното е друго – там има режисьор, продуцент, но книгите сам си ги пиша и издавам, без никаква намеса.
„Лир“: Разочарован ли сте от екранизацията на вашите романи?
Грийн: Не толкова от филмите като кино, колкото от режисьорските промени. Например Джон Форд, който е чудесен режисьор, развали моя роман „Власт и слава“. Не съм доволен и от Манкиевич, който си позволи да промени изцяло интригата на „Тихият американец“. Същото се случи и с „Нашият човек от Хавана“ – там актрисата беше направо невъзможна. Добре се получи „Третият човек“ под режисурата на Карол Рийд.
„Лир“: Един директен въпрос: Били ли сте някога комунист?
Грийн: Да, около четири седмици бях член на Британската компартия. Посещавал съм СССР, критикувал съм руснаците доста, скарах се жестоко с тях след срамния процес Синявски – Даниел, след което бях забранен за издаване от Москва.
„Лир“: Но все пак се отавихте да ви използват за своя пропаганда Ортега от Никарагуа, Торильо от Панама, Горбачов от Русия. Вие приехте поканите им…
Грийн: Не съм мислил, че мога да послужа за пропагандата им. Но ако наистина е било така, нямам намерение да ви карам да мислите противното.
„Лир“: Не сте ли католик?
Грийн: Да, католик съм. Малко оригинален, като лелята от „На път с моята леля“. Всъщност, аз съм католик-агностик. Започвам молитвите си с думите: „Ако Бог съществува…“ Не съм толкова очарован от църквата и папата. Някои ме наричат католик, други янсенист, трети протестант. Това са само етикети, които ме разсмиват. Аз съм просто един писател, който пише, защото не може и не иска да прави нищо друго…
Бележка и превод Огнян Стамболиев