Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН
Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специални разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.
В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу науката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.
Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.
Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?
На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.
„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.
Уважаеми г-н министър, вие не ме познавате, защото когато сте били малък, аз отдавна вече оперирах и първите ми публикации в световния печат са от 1950 и някоя година. Зад гърба ми са 40 000 операции, някои от които са в много тежък обем. Първият аортокоронарен байпас съм го направил през 1974 г. в България. Исках само да се представя, за да знаете за какво говоря.
Аз съм възхитен от това, че вие водите това заседание и съм изненадан, че министър Дянков отсъства. Исках на него да кажа, че никой досега не ме е обиждал до такава степен, както той си позволи, когато ни нарече „феодални старци“. Никой досега не си е позволявал да обижда БАН по този начин. Исках да му го кажа в очите, кажете му го вие. Това говори или за липса на първите 7 години, или за нещо друго.
Сега по темата, по която сме се събрали. Не може един закон да се направи, без да бъде широко обсъждан. Вие сте на това място, на което навремето акад. Шмельов каза на Горбачов: един министър, един ръководител не е добър ръководител, ако не се разтовари от неща, които могат да ги свършат неговите помощници. Т.е., не поемайте институтите на гърба си, защото няма да можете да се справите с тази задача. Оставете на ръководството на БАН да ръководи тези институти.
Аз не съм получил нито един лев от БАН, нито една командировка не съм получил за 22 години, откакто съм член-кореспондент. Но това не значи, че не уважавам това учреждение. То ме е обиждало по различни поводи, няма значение — обидите се преглъщат. Вие се возите на един кораб не защото обичате капитана. Затова аз се возя на този кораб. В момента БАН е учреждението, което не бива да се разгромява. Защото фундаменталните институти на БАН не могат да бъдат сложени в нито едно учебно заведение. Те са уникални по своята база и по отношение на кадрите, които се създават, за да могат да произведат наука. Заради това, пазете тези институти! Важното е да запазите тези институти, които в друга форма не могат да работят. Те работят за бъдещето, а не за настоящето. А там трудно се намират хора, които могат да работят в тези институти.
