Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН
Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специални разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.
В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу науката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.
Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.
Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?
На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.
„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.
„БАН, въпреки всичките нечовешки трудности, е дърпала нагоре през тези години и все още е запазила равнището си, има потенциала да бъде локомотив, който да дръпне цялата държава нагоре. А в момента държавата се опитва да дръпне академията на своето равнище надолу — на равнище, което е много незавидно.“
Аз съм от Химическия факултет на Софийския университет. Там съм професор, т.е. виждам нещата и отстрани малко, макар и да сътруднича тясно с академията. Споменахте студентите. Аз всеки ден контактувам с тях и мога да ви кажа – те са смутени, меко казано, те са уплашени за своето бъдеще и за това как ще се реализират в страната. Така че идеята да има такава национална стратегия за изграждане на общество на знанието, което и Европейският съюз иска, е много навременна. Но това е конструктивен въпрос, това е въпрос на съзидание, а както се вижда, съзидание не може да се прави в условията на конфронтация, на война де факто.
БАН в продължение на 20 години е на екзистенц-минимума, а тази година имаме ситуация и под екзистенц-минимума, нещо като крушенизация на академията. Това просто трябва да се спре. Хората ги боли, че не могат да коментират бъдещето, изграждането на тази стратегия при положението, в което са поставени.
Второто нещо е Законът за БАН. Очевидно този закон е много под въпрос. И ако той отива в Народното събрание да се обсъжда, а пък ние да обсъждаме бъдещето на науката, просто не виждам да тръгне дискусията следващия път, както е започнало.
В момента по индекса HDI (хюмън дивелъпмънт индекс, т.е. индекс на човешко развитие) България от 27-о място през 1990 г. се е сринала на 58-о място в света. Българската наука по интензивни индекси все още се крепи на 39-о място и е в първите 42 страни от 168, това прави топ 25% и те минават за развити. Значи по отношение на наука все още сме сред развитите страни. По отношение на средно равнище на държавата сме сред развиващите се страни. В Европейския съюз има още две такива — Румъния на 50-о място, а Латвия е близо до развитите, на 48-о, 42-ро място е границата. Т.е. Българската академия на науките въпреки всичките тези трудности е дърпала нагоре през тези години и все още е запазила равнището си и има потенциала да бъде локомотив, който да дръпне цялата държава нагоре. А какво става в момента — по-скоро държавата се опитва да дръпне академията на равнището си надолу, на средното равнище, което е много незавидно. Неслучайно не ни искат в Шенген. Там с Румъния ние сме сред развиващите се страни и просто не сме като че ли за тази компания.
Какво се прави всъщност със закона? Защо работата така е захваната? Причината е политическата нестабилност, която имаме в държавата, правителства се сменят често, като свършат парите и министрите си сменят мнението и политиката. Академията е била независима, автономна, стояла е малко настрана от тази нестабилност. А с този нов закон вие премахвате тази относителна стабилност и какво ще направи следващият министър, когато дойде време за оценки? Ами ще каже, ето, от академията дойдоха тези институти тук, имам ли бюджет за тях. И това е една от причините, поради които хората се тревожат. Тези тревоги не са идеологически, изобщо не ги схващайте като такива. Действително, академията е в момента като една ксерокс машина в пауър сейв режим. Сега вие дърпате и щепсела, спирате и тока. Това е, което се случва. Като се нормализират тези две неща, тогава ще можем да говорим за стратегия за бъдещето.