ДОКАТО У НАС СЕ НЕГЛИЖИРА БАН, ВСЕ ПОВЕЧЕ МЛАДИ ХОРА ЩЕ ТЪРСЯТ РЕАЛИЗАЦИЯ В ЧУЖБИНА

0
219

Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.

„Цялата тази суетня около закона и съдбата на БАН се отразява и в момента фатално върху работата на хората, работещи по най-съвременните проблеми на науката.“

 

Прекарал съм в Българската академия на науките целия си съзнателен живот, без времето, през което съм бил в много различни водещи лаборатории в цял свят. Българската академия на науките е признат разпознаваем национален научен и учебен, подчертавам, учебен център. Тя е симбиоза между тук присъстващите академици и член-кореспонденти, научния състав в институтите, в които се извършват изследвания и се обучават докторанти и студенти, както и централното управление на БАН. Всякакво разбиване и отделяне на някои от тези компоненти ще доведе до блокиране на работата и на практика до ликвидация на преобладаващата част от фундаменталните и приложните научни изследвания у нас.

 Съществува изградено с годините, работещо международно сътрудничество между БАН и националните научни центрове. Ще дам няколко примера: ЧНР — Италия, СНРС — Франция, Роял Съсайъти — Великобритания, СИК — Испания, академиите на науките на Полша, Унгария, Република Чехия и т.н. Това сътрудничество ще бъде разрушено. Тези европейски организации са от ранга на БАН, а не на институтите, които според проекта за закон стават отделни. Вече има дори запитвания от наши чуждестранни партньори дали сътрудничеството с БАН ще продължава. Те са информирани за ситуацията и са сериозно обезпокоени. Аз и хората от моята лаборатория, както и доста други колективи от академията, които работим на предния фронт на световната наука, мога с гордост да го заявя и да докажа, че без сериозно международно сътрудничество съществени уникални резултати не могат да се получат у нас. Или да се доказват.

 Има и още един аспект на този въпрос. Никоя от водещите институции и университети в чужбина няма да си прави труда да сътрудничи с български институти, ако това не си заслужава. Сътрудничество има само между доказали своя капацитет институции. В световната наука има изключително жестока конкуренция и надпревара. И има само интереси и никакви емоции. Съветвам нашите законо­творци да се вслушат в мнението на световната научна общност, в изразените от институции, академии, университети, Нобелови лауреати и хиляди учени мнения за съхраняване на статута на БАН. Нима тяхното мнение не означава нищо за стратезите на българ­ската наука?!

 Имаме горчивия опит със Закона за академичното израстване, който не работи вече седми месец, беше връщан от Конституционен съд. Какво предлагате да обясня на моите млади сътрудници — да чакат? Защото няма никакво съмнение, че цялата тази суетня около закона и съдбата на БАН се отразяват и в момента фатално върху работата на хората, работещи по най-съвременните проблеми на науката. Какво да обясня на моите двама млади докторанти, които миналата година защитиха тези във Физическия факултет на СУ, а изработиха магистърските тези в моята лаборатория! И от първи януари са назначени като докторанти. С такова забавяне и разстройване ще бъдем безкрайно изостанали и няма да можем да наваксаме.

 Както е известно, проведе се международна научна оценка на БАН от водеща европейска институция, която доведе съответно до някои структурни промени в БАН. Подготовката на документите, които представихме на одитиращите, струваше половин година. Сега имаме резултатите. Предлагате във вашето писмо да се на­правела нова оценка от институцията „Макс Планк“. След толкова кратък период? Нима България е толкова богата, за да плащаме? Обикновено научните оценки се правят на пет години. Излиза, че не вярваме на предишната оценка, дадена от авторитетни европейски учени, между които имаше четирима водещи от същия „Макс Планк“. Какво целим с тази нова оценка? Международните експерти да дадат ново мнение?

 И накрая нещо, което не обичате да се говори, но това е неизбежно. Става въпрос за собствеността. В момента Българската академия на науките води над 30 дела, по които е ответник. Като бъде отделено Централното управление от институтите и бъде променен статутът на БАН, какво става? Този ответник изчезва и собствеността става частна. Ще ви кажа, че един претендент за собственост около нашия институт беше дошъл преди няколко месеца с багер да копае. Кой ще спечели от този закон? Очевидно, този човек.

 Ние тук с уважаемите академици и член-кореспонденти сме изградили своята кариера и сме получили своето признание. Но какво предлагате вие на нашите ученици и млади колеги? С какво да ги мотивираме? С нормално финансово възнаграждение ли, или с нормални условия за развитие на тяхната научна кариера? И вписването им съответно в европейските и световните научни структури. Очевидно не. Докато у нас се прокарва политика на тотално неглижиране на БАН, все повече и повече млади хора ще търсят своята достойна реализация в чужбина. Това мога да го подкрепя със своя личен опит. И ще успяват, защото са знаещи и можещи.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук