Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН
Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специални разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.
В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу науката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.
Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.
Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?
На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.
„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.
„Дайте 10% от имуществото, придобито от престъпна дейност, на БАН и тя ще бъде спасена. За една година това имущество е за 500 млн. лева.“
След чудесните изказвания на мои уважавани колеги, академици, позицията на уважавания г-н министър, струва ми се, в някои отношения бележи (съвсем подходящо за един интелигентен човек) елементи на еволюция. Искам да поздравя г-н министъра, ако той продължи в тази насока. Защото не може един ръководител на ведомство, към което е науката, да се съгласи безкритично с неудържими положения в този закон. Закон, в който имплицитно стремежът е да се сложи кръст на тази авторитетна научна академична организация. И да се получи това, което навремето видният и уважаван наш сатирик Радой Ралин беше казал по повод на един неудобен за тоталитарната власт вестник: те не го спряха, те го сляха с един друг вестник. И така решиха въпроса за ликвидацията на този неудобен вестник.
Така ще се получи и сега, ако не се обърне сериозно внимание на аргументираната критика, която направиха досега моите уважавани колеги академици и член-кореспонденти. Ето откъде идва тревогата на присъстващите. Ние тук пледираме за нещо елементарно – България да запази своята авторитетна академична научна организация. Като единство от институти и от специфичния субстрат на академията — академици и член-кореспонденти.
Тук не се искат кой знае какви невъзможни работи, финансови въпроси, имоти и пр. Заявявам солидарност с направените изказвания, с декларацията на академиците и член-кореспондентите, прочетена от нашия авторитетен председател. Искам да изразя задоволство от тона, който прозира в изказванията и репликите на г-н министъра и който показва стремеж, желание да се мисли наистина по най-рационален начин, за да се излезе от създадената обстановка с този проектозакон.
Възложете на вашите юристи да проверят в колко отношения този проектозакон противоречи на конституцията… Това не е промяна. Това е промяна, за каквато говореше Ралин — „не го спряха, а го сляха“. Чрез ликвидация фактически на академията, постигната „piano piano“, стъпка по стъпка. Но тя не е много „пиано“, тя е много очевадна. Постига се чрез финансови механизми. Орязват бюджета и тази организация се задушава, отива към издъхване.
Трябва честно, откровено всеки да се изкаже по основния въпрос, предмет на този законопроект — въпроса за академичната наука. Не въобще за науката, не за науката в другите £ форми — университетска, ведомствена и т.н. Тук центърът на вниманието е академичната наука. И целият закон е насочен срещу тази академична наука. Мисля, че няма интелигентен човек, който да не приеме, че това е една от най-висшите степени в развитието на науката. Следователно основният въпрос е: сме ли за това да има такава единна национална академична система. Няма защо да се плашим: „Ах, статуквото, вие искате то да се запази“. Ами да! Ако другото решение ликвидира академията, разбира се, трябва да се каже ясно и откровено. И ако няма намерение да се посяга на академията, нека тогава да бъдат логични последиците при решаването на въпроса за състава и за подобренията в правния режим на академичната наука.
Друг въпрос, който не търпи отлагане, е за бюджетното финансиране на академичните институти. Колеги, ние можем да говорим в захлас за това колко е правилна съществуващата институтска система на организация на научната дейност. И това е така, международни научни организации признават, че при сегашната структура академията е постигнала колосални резултати. Можем много да говорим и дитирамби да леем за структурата на академията, но ако продължаваме да не обръщаме внимание на бюджета на наличните звена за тази година, ние проявяваме лицемерие. Умни хора – финансисти, икономисти, показват, че за да продължи да функционира академията, трябват средства. За да продължи да функционира академията, са нужни 20-25 млн. лева. Това да влезе в бюджета.
Преди няколко дни заедно с колега немец, търсихме колеги из академичното градче на БАН. Аз бях унизен, бях потресен от картината, която видях, и от репликите на този авторитетен чуждестранен учен. Хората ги няма, целият институт не работи, разпуснат е. И той се обръща към мене и казва: „Абе, Чудомире, какво е това? Вие да не сте участници в някои от войните, които все още се водят, и да сте разгромени? Как може в научноизследователски институт, за който имаме конкретни данни какви постижения има през последните години, да няма хора, да няма отопление, да няма осветление?!“ Трябваше наистина да се червя, а накрая той се обърна и ми каза: „Познаваме се отпреди 40 години, кажи, какво получавате сега, в условията на демокрацията? Вие, българските учени, сигурно сте много по-добре платени“. Отговорих му, не е класифицирана информация. Той, като чу цифрата, викна, че това е невъзможно. Чудни хора, вика, как живеете изобщо? Добре, питам, каква е вашата заплата, вие сте също от демократична страна. Ами, казва, моята заплата се равнява на около 40 000 долара месечно.
Г-н министре, в ръцете ми е една черна книга, в която не желае никой от тук присъстващите да попадне – отчет на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. За една година имуществото, придобито от престъпна дейност, е горе-долу 500 млн. лв., което съвсем резонно и законосъобразно комисията запорира. А 90 на сто от сигналите на тази комисия са потвърдени от правораздавателните органи. Това имущество ще отиде в държавата. Г-н министре, вие сте разумен човек, имате по-добро отношение, отколкото хора, които са чужди на науката, на академията. Предложете 10% от това имущество да дадат на академията. Аз ще съдействам, ако ме питат като експерт. Муха няма да ги ухапе. Ние искаме 25 милиона от това имущество, придобито с престъпна дейност. Да ги дадат на академията и тя ще просъществува през тази година. А другата пак ще разсъждаваме допълнително.