НЕ Е РЕДНО ДА ОСТАВИМ ДУХОВНОСТТА НА ЕДНА СТРАНА САМО В ПРИОРИТЕТА НА ЦЪРКВАТА

Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.

( Реплика на думи на министър Игнатов, че духовността е проблем на църквата, не на науката, затова изменението в Закона за БАН не е убиване на духовността)

Хубаво е, че накрая на нашата среща се разбра за какво сме се събрали. Тъй като тази сутрин по Националното радио се каза, че ще обсъждаме стратегията за развитие на науката в България. Доколкото се разбра, ние в момента поставяме начало на обсъждане на стратегията за българската наука. Аз съм представител на хуманитаристиката. Но вие ме провокирахте с две ваши изказвания, за едното от които реших, че е лапсус — казахте, че духовността е въпрос на църквата и го повторихте два пъти.

 Съветвам ви като колега, когото познавам от много години, да се направи една ревизия на това определение и да не излиза това в пресата, защото е обидно.  Академията на науките винаги се е наричала храм на духовността и на науката. Поради което не е редно да оставим само в приоритета на църквата това, което е духовността на една страна.

Второто, което е също на концептуално равнище и би трябвало да има някакво място оттук нататък при обсъждане на Закона за науката  — науката не е само стока. И вие също го казахте. Но веднъж казвате, че е стока и е въпрос само на мениджмънт, втори път казвате, че науката не е само стока. Уточнете тези неща, защото това заляга оттук нататък в закона, който, надявам се, ще бъде върнат, защото един подобен закон би трябвало да бъде първо обсъден от всички на много широка основа. Тук съм абсолютно съгласна с това, което казаха проф. Сендов и проф. Юхновски и останалите колеги. Този закон би трябвало ние да го обсъдим, преди да влезе в Народното събрание. Това е, което най-много ме впечатли и се надявам, както каза проф. Сендов, че всички вие, които сте много по-млади от нас, се изхвърляте някой път и след това, като помислите, може би ще си на­правите ревизия. Както направихте и днес. Защото тази идеология на страха, за която говорехте, се създаде от това, че никога досега такава пропаст между научната интелигенция и управляващите не е имало в цялото развитие на Българската академия на науките. Затова ви поздравявам, че започвате един диалог, който се надявам да бъде конструктивен. Който оттук нататък да бъде наистина диалог, подкрепен с една стратегия, която ние първо да видим, да се запознаем и да обсъждаме. Иначе само ще приказваме ето така и законът ще си мине.