НИЕ ПРЕЖИВЯВАМЕ ТРАГЕДИЯ

0
222

Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.


„Децата, които сме създали – институтите, ще бъдат отрязани от академията и ще бъдат пратени някъде. Академията няма да прави наука. А ние, академиците и член-кореспондентите, ще се мумифицираме. Ще даваме съвети.“
 

Имам чувството, че ние започваме кротко и нормално да се отклоняваме от генералните въпроси, които са ни събрали тук. Аз благодаря за поканата, но ние не знаехме точно какво ще говорим за стратегията. Стратегия няма. Очаквах да има поне начало на стратегия, принципи, които се постарахме да запишем пък в нашата декларация, тъй като се готвехме отговорно за тази среща. Защото това е първата среща между учени на БАН в този формат и техния министър, министъра на науката. Защо не сме се срещали досега? Всички знаем защо. А се казва, че живеем при управление, в основата на което е диалогичността. Е, досега нямаше диалог. Сега, слава Богу, има нещо.

 По отношение на актуалните проблеми. Когато я има стратегия­та, тогава ще я обсъждаме. Сега стратегия няма и няма нужда да си губим времето с това. По-скъпо ни е времето за решаване на актуалните проблеми. Какви са те?

Първият проблем е със закона на Румен Стоилов, който всъщност е ваш закон, а Стоилов е само преносител. Ние това го знаем и той, човекът, за нищо не е отговорен, направил е каквото са му поискали. От този закон и актуалното състояние на академията в моментание не можем да се откъснем ни на йота, защото това е умиране. Все едно да говорим за плажа и как ще се печем през лятото, когато имаме кървяща смъртоносна рана в тялото. Какви общи приказки могат да бъдат оправдани при това положение?

 Този закон е за убийството на академията. Казвам с пълна отговорност това, което споделят и всички мои колеги. Това е убийство. Няма да има след това академия. Ще има една табела и нищо повече. От всичко, което академията е съградила в течение на 141 години. А от 80 години тя създава по своя инициатива и преценка научни институти, научни школи и ги развива. Няма да ги има в академията, а ще отидат някъде си, не знаем точно къде. Това се нарича от народа „Развали къща, направи колиба“.

 Второ, с този проектозакон се нарушава конституцията. В чл. 23 на конституцията пише ясно и категорично: „Държавата осигурява свободното развитие на образованието, културата и науката и ги подпомага“. Е, това ли е свободното развитие на науката, което ни очаква, след като ликвидираме академията и пратим  в небитието институти, които – обърнете внимание – пак тя ги е създала. Създали са ги нашите предшественици, а и сега живи хора. Изградили са ги със страшни усилия, събрали са научни колективи, развили са ги, добили са известност в чужбина. Много ми беше приятно завчера да науча, че на слайдовете по време на  Нобеловата си лекция последният Нобелов лауреат – Едуардс, показва Института на БАН по биология и имунология на размножаването начело с акад. Братанов като свой предшественик в това, което е създал в областта на приложната медицина. Това стана миналата седмица, новините са директно от Стокхолм. Ето как се е създавала академията. Сега няма да я има. Развали къща… В този случай ще кажа нещо повече – това не е къща, това е храм. Така са го наричали нашите предшественици, с които ни свързва  абсолютен континюитет в юридически и морален смисъл. За разлика от другите академии в Европа. Защото те са имали едно прекъсване и възстановяване на дейността си с декрети на правителства, избиране на членове на академията с посочване. Без този избор, който при нас 141 години не е прекъсвал. Това е от огромно морално и юридическо значение. Който знае думата правоприемство, разбира и юридическия смисъл, дълбокия смисъл на това.

 Така децата, които сме създали, ще бъдат отрязани от академията и ще бъдат пратени някъде. А ние ще се мумифицираме. Ще даваме съвети. Така коментирам закона.

Имам един въпрос и ще помоля да ми отговорите, г-н министър. Защо се събираме днес по тези въпроси, а не се събрахме преди – тогава, когато подготвихте този проектозакон, за да го обсъдим? Защо го занесохте в парламента, а днес се събираме постфактум?

 Във връзка с този закон има едно-единствено разумно действие. И акад. Сендов го каза тук. 7400 души световни учени са се подписали във виртуалната подписка в защита на академията досега (те отиват към 8000), от тях 8 Нобелови лауреати; 500 български учени, работещи по целия свят, също са се подписали; от работодателските организации само една не е подкрепила БАН, другите са я подкрепили; синдикатите, представени на национално равнище, също са я под­крепили; десетки престижни международни организации са написали изчерпателни и хубави писма в подкрепа на академията. Срещу всичко това ли трябва този закон да остане? Това няма ли значение? В парламента по време на нашите разговори около закона, когато изброявах тези факти (а тогава числата бяха по-малки и по-скромни) чух един депутат да каза: Аз не се интересувам от това какво мисли Европа (представете си!), аз съм патриот“. Не измислям.

 Знам, че в скоро време в сп. „Нейчър“, което е познато в целия научен свят, ще излезе статия, посветена на трагедията, която преживяваме. Ние преживяваме трагедия.

 Единственият съвет, който най-искрено ви отправям, г-н министър, е: както дадохте този законопроект на г-н Румен Стоилов, преди да е станало късно (имате тази възможност, няма решение на Министерския съвет) да го изтеглите от Народното събрание. И тогава да започнем дискусия по това какви законодателни промени трябва да се направят в Закона за БАН. Тогава нещата ще се нормализират. В противен случай ще бягаме от този въпрос, ще си противостоим, а ние искаме вие да бъдете нашия министър на науката. Държим вие да бъдете. На вашето място е седял Иван Вазов, проф. Иван Шишманов и още куп достойни българи, които са били министри на просветата. Искаме вие да бъдете такъв. Защото министърът на науката се грижи за науката, защитава я, покровителства я. А не само да остане, както в законите на БАН до ден-днешен четем: БАН (тогава БКД) се намира под висшето покровителство на княз Александър Батенберг“ . Втори устав: БАН се намира под покровителството на Негово царско Величество Фердинанд I“. Следващото: Под покровителството на Борис III“. Ние искаме да имаме някакъв еквивалент! Това е нормално и мисля, че го заслужаваме. Това е по отношение на Закона за БАН. И това е най-злободневният проблем.

 След него обаче стои проблемът с финансирането. Няма какво да си говорим за някакво бъдеще, когато настоящето е умиране. Обръщам внимание – няма нито една бюджетна организация в страната, която да е изпаднала в положение да не може да изплаща заплати. Само БАН. Проверихме специално. Няма организация, в която да няма пари за отопление и осветление, за библиотека – втората по размер в страната и първата от публичните библиотеки по история. Това е първата библиотека, тя е на БАН, от 1869 г. Другите са по-късни – и Народната библиотека, и тази на Университета. Ето този въпрос трябва да решаваме. Това ни убива. Ние ще си излезем оттук и ще отидем в институтите. И там какво? Студ и хора, които треперят. Какво ще стане с тях? Като разпилеем този научен потенциал, като ги обезверим, какво хубаво ще направим? Трябва да спасим положението. Някои наричат това „статукво“. Ама това статукво е непоносимо.

 И още един въпрос ще си позволя да поставя. Въпросът за ефективността на научните изследвания. Много проста работа, между другото. Г-н министърът на финансите често употребява този израз. И негови сътрудници, които се явяват по телевизията, много говорят за ниската ефективност на науката в България и ниската ефективност, естествено, на БАН. Обаче всички знаем, че съществува науката наукометрия, която се старае да преодолее обективните трудности при оценката, стойността и ползата от научните изследвания. Започва се за дадената страна или институция с  брой реферирани статии в международни списания – показател номер едно. (Вървя по Зелената книга на Европейската комисия.) Второ – патенти, трето – проекти и други някакви работи.

Какво обаче е ефективност? Много ми е неприятно да напомням какво е ефективност на икономисти с такава известност. В този случай направих и сериозни консултации. Това означава по първия показател колко научни труда на световно ниво (попаднали в данните на „Томпсън“) си произвел за единица пари. Да, не сме произвели много. Но като се раздели на инвестицията, която я осигурява, се получава нещо поразително – че нашата производителност е три и половина-четири пъти по-висока от средната в Европа. Същото се отнася до патентите. По същия начин нашата ефективност е по-голяма. Ако икономисти ще се изказват за науката, би трябвало да отчитат тези елементарни факти.

 Към това ще добавя и представянето. Аз лично с технологичните разработки, които съм направил, съм си платил за 400 години напред заплатата. Това е напълно доказуемо. Тук, в залата, седят хора, които имат икономическа ефективност от разработките си в размер на 320 до 350 милиона лева. Виждам и други лица, които са направили в други области – не в промишлеността, а в стопанския и другия живот, огромни приноси, които не могат да бъдат изчислени в пари. Така че да се говори, че ние сме само „фундаментални“, че не сме полезни и прочее, просто не върви. Държа да отбележа с огорчение, че в това отношение нито фактите се знаят, нито правилно се интерпретират. И от това следва едно дълбоко неуважение, което ни засяга — и нас, и нашите по-млади колеги — и не е отминало досега. И ни принизява. С това, г-н министър, с необоснованите нападки срещу академията, ще ви моля по всякакви начини, които зависят от вас, да се прекрати. Това не е предпоставка за диалог.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук