Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН
Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специални разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.
В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу науката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.
Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.
Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?
На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.
„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.
„Този законопроект е действително ужасен. Това е законопроект на хора, които нищо не разбират от това какво трябва да стане с българската наука.“
Много ме радва, че имаме такива млади министри, амбициозни и желаещи да обърнат света наопаки, но да го направят по-добър. Много е лошо, че всички тези неща получават политически оттенък, и това, което правите, господа министри, се обръща срещу вас като политици. Широко се е разпространило в България и между нас схващането, че това правителство иска да унищожи академията. Това трябва да ви стресне. Аз съм от хората, които не допускат, че искате това. Но такава е обективната действителност. Ако не го съзнавате, значи… тук ще замълча. Нека да сложим ръката на сърцето и да видим. Защото вие може да не го искате, но може да има хора, които го искат. И хора, които ще се радват, ако това стане. Затова, дайте да не увъртаме, да не правим замашки, а да си кажем нещата така, както са.
Българската академия на науките има нужда от реформа. Аз не смятам, че реформата, която беше направена, е достатъчна. Тя беше направена в правилна посока след международна оценка, но пресата, в която беше поставена БАН, отклони тази реформа към съкращения, към намаление на разходи. И това, като че ли, беше целта. А целта на реформата в БАН трябва да бъде тя да стане по-силна.
Г-н Дянков, навремето, когато говорихме, аз ви казах: ако не смятате да давате пари за наука, няма какво да говорим. Вие ми казахте, че България е европейска страна и трябва да дава пари за наука. Сега смятате, че напразно ги давате тези пари, имате такова усещане. Всеки има право на мнение. И аз съм съгласен, че не всички пари отиват там, където трябва. Обаче не може да сложите Българската академия на науките на колене, не може да направите хората за посмешище и да искате тези хора да оживеят. В крайна сметка, българската наука не е за ден и за два. Този законопроект, който е внесен, е действително ужасен. Това е законопроект на хора, които нищо не разбират от това какво трябва да стане с българската наука. Затова, много ви моля, имате тази възможност, този законопроект трябва да бъде спрян. Моят апел към вас е: млади хора, не мислете, че всичко може да стане само със знание. Трябва и мъдрост. Вие знаете много, видели сте много, но мъдростта е нещо, което идва с годините. Не правете неща, които не могат да се поправят след това.
Българската академия на науките не е в добра кондиция. В Българската академия на науките трябва да се направят много реформи. Съгласен съм с това, което каза министър Игнатов – корпусът на академиците и член-кореспондентите е отстранен от работата на академията в момента. И аз ще ви кажа защо. Тук има хора, които са правили сегашния закон. Защото, веднага след като започнаха т.нар. промени, имаше повик всички звания на академици и член-кореспонденти да бъдат отнети. Както стана в Чехия. Ние тогава направихме този компромис да дръпнем настрани академичния корпус, за да го запазим. Защото, представете си, ако тогава бяха отнети всички степени и звания и в тези бурни времена започнеха избори на академици и член-кореспонденти, с какви хора щяхте да се срещате тук. А за някои може би щеше да бъде по-добре, защото можеше академията да се закрие, без никой да гъкне. Но сега това нещо мина, време е този корпус да си дойде на мястото, време е държавата да влезе в управлението на институтите на Българската академия на науките. Как трябва да стане това, е не толкова лесен въпрос. Той трябва да бъде обмислен, тези институти са институти на България, българският данъкоплатец дава пари за тези институти. И вие сте напълно прав да знаете къде отиват тези пари.
Моето мнение е, че в Българската академия на науките трябва да се направят драстични промени. И това може да стане само с помощта на държавата. Но не като се прокара един законопроект, който закрива академията по същество. И аз смятам, че ако има някаква полза от тази среща, тя е да си кажем нещата такива, каквито са.
Тук ръководството на академията ме гледа малко накриво, не малко, а много. В разни вестници пишат за мене, че съм предател на академията. Но аз искам да видим нещата такива, каквито са.
Не може Българската академия на науките да живее в тази преса, с тази обида. Казахте нещо за нас, академиците, не се извинихте. Е, на младите хора трябва да се прощава, те трябва да се научат да говорят. Но когато вие, като министър на финансите, с един замах можете да отрежете това старо дърво, което е живяло 141 години, ние чувстваме своята отговорност пред България. Защото сме наследници на хора, които са създали това уникално нещо.
Не може да се отделя корпусът на академиците и член-кореспондентите от институтите. Те са общо нещо. Този корпус обаче не може да бъде оперативно управляващ орган на академията. Оперативното управление трябва да бъде с участието на държавата. Какво да бъде това участие, как да бъде, трябва добре да се помисли. Но така да се замахне с един закон – и то не закон, а изменение и допълнение на закон…Прощавайте, не може да се измени цялата същност на един закон и да се каже, че това е изменение и допълнение. Това е нов закон.
Академията трябва да има нов закон. В този закон трябва да влезе отварянето £ към висшите учебни заведения, в България не може да има качествено висше учебно заведение без висока наука. БАН и институтите £ трябва да станат център, в който всички професори от България могат да отиват… В институтите на Българската академия на науките трябва постдок. Постдокторите са най-фертилните учени, те трябва да имат възможност година-две след защитата на докторската си дисертация да прекарат в институтите на Българската академия на науките. Всичко това може да стане приказно! Но днес Българската академия на науките е на колене. Вие трябва да се отзовете на повика на академиците и член-кореспондентите да спасите българските учени от униженията, които изтърпяват. И трябва да се намерят 10 или 15 милиона допълнителни и да се дадат на Българската академия на науките, за да не мръзнат тези момчета и момичета.
Аз съм сигурен, че искате да направите нещо добро, но човек, когато иска да направи добро, прави точно обратното. Затова, г-н Дянков, уважавам вашето самочувствие. Вие сте живели в една държава, в която нещата стоят другояче. Вие казвате, че наука се прави в университетите. Частично сте прав. Вярно е, че от университетите са най-много Нобеловите лауреати. Така е, защото университетите си получават парите за това, че преподават и могат да следват своето
любопитство в науката. За това нещо фактически държавата не плаща много. Затова там са най-добрите открития. Платените поети, платените художници не са толкова известни. Неплатените поети остават в историята. И неплатените учени остават в историята.
Но науката е най-силният фактор за развитието на икономиката. Световната банка смята, че малките страни не трябва да развиват наука, защото не е ефективна. Но помислете, че малките страни имат национална гордост. И те не могат да се лишат нито от шампиони по футбол, нито по тенис, нито от нещо друго. Затова ние трябва да си помислим и за собствената наука. Аз се надявам, че в най-скоро време вие ще изтеглите този законопроект (ако не го изтеглите, значи това събрание е било излишно). И ще направите така, че той да бъде забавен, преработен и тогава внесен.