СПРЕТЕ ПОЗОРНИЯ ПРОЕКТОЗАКОН ЗА БАН

0
233

Правителството изведе на финалната права своя поход за унищожаване на БАН

Държавата се тресе от скандали с подслушвания и СРС-та (специал­ни разузнаваелни средства), превърнати от политици и медии в обществено битие на абсурда, в което истинските проблеми потъват в чернилка от етикети и политиканстване.

В същото време почти задкулисно се случва нещо, чиято съдбовност за нацията е много по-голяма от рейтинговите кахъри на едно правителство. Властта изведе на финалната права своя поход срещу нау­ката в България, започнал преди година и половина със сакралната фраза на министър Симеон Дянков за „феодалните старци, които нищо не правят“, преминал през финансови удари и епични напъни академията да бъде очернена пред обществото с неистини, инсинуации и откровени клевети, за да стигне до логичната развръзка – внесен е проектозакон, с който Българската академия на науките се превръща в почетно сдружение от академици и член-кореспонденти, а институтите преминават на пълно подчинение на просветния министър.

Правителството не допусна диалог с учените от БАН. Срещи с изследователите бяха отказвани, многохилядните улични протести „не бяха забелязани“. Безпрецедентно е самото внасяне на проекта, който с „изменение“ на действащия Закон за БАН подменя изцяло същността му и разтурва организацията, за която е създаден. Нещо повече, България се лишава от Национален център за научни изследвания с акт, внесен в парламента от подставено лице – спортист по самбо, за който Министерският съвет (писмено!) заяви, че не носи отговорност.

Когато едно правителство реши да ликвидира водещия център за наука на България, чието високо ниво е доказано и с международен одит, то поне трябва да обясни защо го прави. Няма отговор. Единственият аргумент е „за да се разруши статуквото“!?

На 10 януари т.г., в момент, когато бесилото за БАН бе вече издигнато, просветният министър Сергей Игнатов покани на среща академиците и член-кореспондентите да си говорят за… бъдещето на академията. Тази първа среща с учените бе строго закрита за журналисти. След нея Игнатов заяви, че няма непреодолими разногласия с академиците.

„Ново време“ публикува тази „липса на разногласия“ по съдбата на 141-годишната БАН, създадена зад граница още преди Освобождението.


„Приоритетите на Дянков гарантират стагнация на икономиката и стабилна бедност за десетилетия напред.“

Когато се решава съдбата на БАН или се обсъждат други важни за България въпроси, е необходима пълна публичност и прозрачност. БАН принадлежи на целия народ, а не на отделна партия, правителство или двама министри. Собственикът на БАН — народът, трябва да знае как се решава нейната съдба. Дори да участва във вземането на решението. Затова журналистите трябва да присъстват в залата. Изолирането им може да се изтълкува в смисъл, че искате да скриете нещо от обществеността. Ние, академиците и член-кореспондентите на БАН нямаме какво да крием. Тук сме, защото се решава съдбата на една светиня — Българската академия на науките. Това не е като да закриеш магазин или дори голяма фабрика. Закрива се важна част от историята на България. Защото Българското книжовно дружество е създадено преди възстановяването на българската държава в 1878 г. Това налага много сериозен разговор.

 Мястото на учените не е на улиците и площадите, а в кабинетите и лабораториите. Думи като „оставка“, „еднопосочен билет“ или викове „У-у-у!“ не са в нашия речник. Но

 за първи път в историята на БАН учените бяха принудени да излязат на улиците

 и да скандират по адрес на министри. Езикът на учените е толерантен, тонът — уважителен; чуждото мнение може да не се споделя, но не се анатемосва с изрази като „фео­дални старци“, „малоумни“, „учените в БАН скучаят от безделие и си бъркат в носа“ и т.н. И това се говори от човек, който изобщо не познава работата на академията, но злоупотребява с положението си като министър на финансите и раздава присъди ангро. Това е отвратителен език! Аз няма да го използвам, но не мога да се преструвам, че нищо не се е случило и че всичко е забравено. Още повече, че той не се е извинил на академиците и член-кореспондентите на БАН — научния елит на България.

 Основната тема на днешното ни събиране е проектозаконът за БАН. Как би трябвало да се подготви такъв закон? Първо, трябва да се изработи Стратегия за социално-икономическо, научно-техниче­ско и културно развитие на България с хоризонт 20-30 години, в която да се очертаят: главна цел, други основни цели, приоритети и средства за тяхното постигане. Второ, да се изработи Стратегия за развитие на науката. Защото без силна наука не е възможно изпълнението на Националната стратегия. Там трябва да се изясни доколко ще разчитаме на вносни и на свои знания, каква фундаментална и приложна наука ще развиваме, каква наука ще се развива в БАН и в университетите, как те ще си сътрудничат, как ще се възстанови разрушената преди 15-20 години корпоративна наука и т.н. Трето, едва тогава идва ред на Законите за БАН, за висшето образование, за научните степени и звания, за средното образование и други подобни.

 Предлаганият от вас, г-н министър, подход поставя каруцата пред коня. Вашата стратегия за науката, която обещавате да ни представите, неизбежно ще е импровизация, тъй като България все още няма обща национална стратегия. Науката не може да се развива сама за себе си. Тя трябва да обслужва Голямата стратегия. А ние не знаем каква е тя.

 Финансовият министър Симеон Дянков не спира да говори, че в БАН не се прави нищо полезно. Това не е вярно. В БАН работят талантливи учени, които вършат много полезни изследвания, известни далеч извън нашите граници, дори в космоса, но той не ги познава и не желае да ги опознае. Ще дам скромен пример с моята работа. През 2003 г. ръководен от мен колектив публикува „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година“ с цели, приоритети, средства за тяхното постигане. Това беше направено седем години преди да се заговори за стратегията „Европа 2020“. Тя беше актуализирана от още по-голям колектив през 2006 г. и още веднаж в началото на 2010 г. В нея са очертани:

 – основна цел — подобряване качеството на живота на хората;

 – приоритетни икономически цели: устойчиво икономическо развитие за изграждане на икономика на знанието; създаване на съвременен човешки капитал; тотална структурна и технологична модернизация на икономиката; повишаване на конкурентоспособността на икономиката; намаляване на енергоемкостта на икономиката; по-активна европейска интеграция и подобряване усвояването на еврофондовете; поддържане на здравословна околна среда, смекчаване на демографската криза.

 – държавна политика на макро- и микроравнище за постигане на стратегическите цели.

 Моето впечатление е, че управляващите изобщо не се интересуват от нашия проект за стратегия и не го познават. Същото се случи и с подобен проект, подготвен няколко години по-късно за Президента от друг колектив с участието на колеги от нашия институт.

 Уместно е едно сравнение на препоръчаните от нас стратегически приоритети с тези, за които Симеон Дянков говори няколко пъти през 2010 г. и повтори по „Панорама“ на БНТ на 7 януари 2011 г. Техен център е развитието на туризма в България, в т.ч. на поклонническия — преклонение пред мощи на светци. Това са странни приоритети, господа министри! Приоритетите на Дянков гарантират стагнация на икономиката и стабилна бедност за десетилетия напред. Вашето правителство и вие, господа министри, водите политика Разделяй и владей“. Настройвате университетите срещу БАН; едни университети срещу други университети; млади срещу стари учени; работите за разкол вътре в БАН; за разкол в общността на академиците и член-кореспондентите на БАН. Разбира се, вие не го огласявате, дори го опровергавате, но го вършите методично. И в някои направления (настройване на университети срещу БАН) го правите успешно. За това ви помагат и сервилните медии. Но помнете:

 бумерангът често се завръща върху авторите на такава неморална политика

 Вашето правителство и вие водите война срещу българската интелигенция, като настройвате другите хора срещу учените в БАН, срещу университетските преподаватели, срещу лекарите, срещу дейците на културата — театрали, оперни певци, музиканти, кинодейци… За това също помагат сервилните медии.

 През есента на 2009 г. Симеон Дянков каза, че „по време на криза науката не е важна“.  Тогава 10 млн. лв. от бюджета на БАН бяха орязани два часа след оповестяването на доклада за международния одит, в който работата на БАН беше оценена като много добра. Това беше предизвикателство на Симеон Дянков срещу високата международна оценка за БАН. Министърът на образованието и науката, изглежда, също не признава международния одит на БАН. Затова ще праща нова покана до института „Макс Планк“ в Германия да оценяват институтите на БАН, след като те вече го направиха чрез своите участници в предишния одит.

 Никое правителство в Европа не е печелило война срещу интелигенцията на страната си. При други условия устата й може да бъде затворена временно с диктатура, но сега, когато сме член на ЕС, това едва ли е възможно. Министрите ще си отидат и ще бъдат забравени, но българската интелигенция ще остане и ще работи за своя народ.

 През май миналата година министър-председателят заяви, че няма да позволи да се отнеме дори една тухла от Академията. На практика обаче се посяга на много по-ценни тухли на БАН — учените,  разрушава се граденият с десетилетия научен потенциал на Академията. Най-добрите учени, формирани в продължение на 10-15-20 и повече години, напускат БАН поради мизерното заплащане и липса на перспективи. А млади хора не постъпват. Конкурсите за докторанти и за научни сътрудници редовно се провалят поради липса на кандидати. Научната работа у нас вече не е престижна, както по статут, така и по заплащане. Една продавачка в магазин на ул. „Витошка“ получава по-добро възнаграждение от доцент и дори от професор в БАН. В резултат на този безпардонен натиск, растяща несигурност за утрешния ден, съкращения на персонал, орязване на заплати с 30-40% и повече, липса на отопление, вода, електричество, консумативи и т.н. расте отливът на мозъци, расте парализата в работата на Академията.

 Има два начина да  бъде умъртвена БАН. Единият е чрез отнемане на институтите £. Така БАН се свежда до затворен дискусионен клуб на академици и член-кореспонденти, без реални възможности да влияят върху управлението и да се занимават с изследователска дейност, откъснати от институтите, повечето от които те са създали и отгледали като свои деца, в които са израсли като учени. Този метод използва проектозаконът за БАН. Одобрявайки го, Симеон Дянков прилага и втори метод – унищожаване чрез постепенно финансово задушаване.

 В Проектозакона за БАН са описани новите правомощия на министъра на образованието и науката:

 – създава и закрива институтите на БАН;

 – определя тяхното финансиране;

 – назначава директорите;

 – определя състава на научните съвети по предложение на директорите;

 – утвърждава правилника за устройство и работа на институтите;

 – утвърждава научните планове на институтите;

 – приема отчетите за тяхната работа.

 Институтите на БАН никога не са били под такъв административен ботуш

 Дори в най-тоталитарните години. Дори по време на войни. Давате ли си сметка, г-н Игнатов, в какво тресавище навлизате или ви тласкат хора като Симеон Дянков? Изпълняването на изброените функции, наред с другите ви задължения, е физически непосилно за нормален човек. Ще ви бъдат нужни свръхчовешки възможности и  голям апарат от съветници по проблематиката на всеки от 40-45-те института. Този апарат ще е по-голям и по-неопитен от сегашното омразно на вас централно управление на БАН. Ще настъпят хаос, произвол, бавене на важни решения, субективизъм, корупция.

Какво ще последва след половин до една година? Убеден съм, вие и сега знаете, че тази управленска схема няма да работи. След 6-8-10 месеца ще се откажете от нея, като намерите някакво оправдание, и ще разпръснете институтите по министерства и университети. Така ще създадете нови източници на конфликти, особено в университетите, между наличния преподавателски персонал и новодошлите им колеги от съответните институти на БАН. Ще се увеличи парализата в науката, а с това и вредите за обществото. Повтарям, вие и сега го знаете, но го премълчавате, защото искате да поднасяте тайните си планове на час по лъжичка. За да бъдат преглътнати по-лесно, понеже са много горчиви.

 Постоянно говорите, че учените от БАН били откъснати от университетите. Това е силно преувеличено. Защо академиците и член-кореспондентите на БАН от университетите са толкова, а може би и повече от тези, работещи в БАН. Това означава, че БАН не е затворена институция, а обединява най-изтъкнатите учени от всички клонове на знанието и от всички научни и образователни институции в България. Имаме голям брой чуждестранни членове. В общността на академиците и член-кореспондентите не се интересуваме кой от къде идва. В бюджета на работното време на учените в БАН (например в Икономическия институт и в другите обществени науки, които познавам добре) поне 30-35% са посветени на преподавателска дейност в различни университети, поради мизерното заплащане в Академията.

 Аз не съм компетентен в юридическата област, но попитах мои приятели — между тях едни от най-добрите български юристи. Тяхното мнение е, че Проектозаконът за БАН е пълно недоразумение от правна гледна точка. Това отново ще злепостави правителството и Народното събрание. Ще се стигне до Конституционния съд.

 Преди много години мои колеги от Института по икономика на Съветската академия на науките ми разказваха за разговор между Хрушчов и тогавашния председател на тяхната академията Келдиш по повод на идеи за закриване или свиване дейността на академията. Академик Келдиш заявява на Хрушчов: „Никита Сергеевич, Петър Велики влезе в историята на Русия като създател на Академията, ако вие желаете да влезете в историята като неин разрушител моля, действайте!“ Хрушчов не набира смелост да пристъпи към тази авантюра.

 У нас родолюбиви българи влязоха в историята ни като създатели на Българското книжовно дружество преди 141 години. Сега Симеон Дянков и Сергей Игнатов са на път да влязат в нашата история като разрушители на БАН. Отправям призив към народните пред­ставители:

 Отхвърлете този позорен проектозакон!

 Спасете БАН!

 

 ***

ЗА ЕДИН ЧОВЕК ОТ МИНАЛОТО

В края на моето изказване г-н Игнатов каза, че съм нарисувал апокалиптична картина и че вече е чувал да го наричат гробокопач на БАН. Учудващо беше поведението на Симеон Дянков, който закъсня за срещата. Всички бяхме там навреме. Г-н Игнатов предложи да го почакаме, ние спонтанно отказахме. Министърът се съгласи и започна встъплението си, което се свеждаше до новогодишни пожелания, най-общи фрази около положението на БАН, намерението му да се среща периодично с академиците и член-кореспондентите и нито дума за стратегията за развитие на науката.

Симеон Дянков пристигна по-късно. Задоволи се с 2-3 изречения, че е дошъл главно да слуша. След като чу две изказвания — на акад. Сендов и акад. Боянов, каза, че го вика премиерът и ще се върне скоро. На излизане беше особено арогантен. Заяви с назидателен глас, че не иска да слуша от БАН декларации, защото те циментирали статуквото. Искал програма за реформи (очевидно  такива, каквито му харесват, т.е. разгром на БАН ) и докато това не станело, няма да има пари за академията. Излезе и не се върна.

Симеон Дянков очевидно не знае и не иска да научи какво се прави в БАН. Този човек е дошъл да руши, а не да гради. От гледна точка на неговата икономическа философия —  отявлен привърженик на най-консервативното крило на неокласиче­ската икономическа школа, която доведе света до настоящата глобална криза, той е човек на миналото, а не на бъдещето. Бойко Борисов не си дава сметка, че тук има само един човек, който може да провали политическата му карие­ра. Симеон Дянков.

Известно е, че колективните органи на управление (правителство, парламент) не подлежат на наказателно пре­следване за решенията си. Но тези решения се подготвят от конкретни хора. Ако тези хора с действията си съзнателно и злонамерено подвеждат колективния орган да взема решения с тежки последствия по особено важни за държавата и обществото въпроси, какъвто е ликвидацията на БАН, не трябва ли да носят наказателна отговорност? Не е ли време да се приеме такъв закон?

Публикацията подготви  Велиана Христова

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук