Елисавета Петкова Георгиева e завършила Гимназия с изучаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“, Ловеч, студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Социални дейности“.
„Няма да открием нови океани,
ако се страхуваме да изгубим
от поглед бреговете си….“
Когато Тим Бърнърс–Лий въвежда абревиатурата WWW (World Wide Web), той едва ли подозира какво широко използване ще придобие тя след време. Това използване обаче се оказва недотам изненадващ феномен, имайки предвид естественото развитие на всяка цивилизация, т.е. за да се развива и движи напред, човечеството трябва да оползотворява ефективно всеки ресурс, който притежава. А неизменно едни от най-мощните ресурси са технологиите, които изпълват ежедневието ни. И така, преминавайки през ХVIII век, когато най-ценният ресурс е земята, през ХIХ век, когато тази роля се поема от капитала, достигаме до днес – реалност, в която информацията е придобила водеща роля и искаме или не, ние се интегрираме, използваме и обогатяваме информационното общество, което ни прави част от т. нар. Глобално село.
Разглеждайки информационното общество като съвкупност от разностранни части, като най-важна определям компютъра (разбирайки всички негови функции и свързвайки го пряко с използването на интернет). Наред с всички негативни последици, които използването му носи – интернет зависимост; кибер тормоз; промяна на ценност и идеали; провокация на агресия и интернализиране на обществено отхвърлени модели на поведение и т.н., може да се посочи значително по-голям набор от възможности, откриващи се пред младите хора. И тъй като понятието „млади хора“ е доста всеобхватно, предпочитам да разгледам и насоча тези възможности към две негови категории – младежи (до 18 години) и такива над 18 години, при които „изборът“ и реализацията придобиват водеща роля в живота и мисленето им.
Преминавайки мислено през развитието на детето, достигам до периода на 10-11-годишна възраст, когато индивидът утвърждава своята уникална индивидуалност и изградените от него връзки с обкръжаващата го среда, социализира се и вече успешно обмисля попадането си в един нов свят, този на Генерация F (също много важна частица от съвременното общество). Този нов свят му предоставя шанса да развие творческото си мислене в позитивна насока – компютърните игри нямат единствено негативна насоченост, защото някои от тях са доста образователни и подпомагат логическото мислене, проявите на стратегически замисъл и вкарването на креативност и иновация в извършваната дейност.
Погледнато в по-разгърнат план, младежите изграждат своя кибернетична индивидуалност. Свързвайки се с по-дълбоки психологически процеси, тя им позволява да погледнат отстрани какви искат да бъдат в действителност и да се преборят успешно с част от комплексите, които са развили в реалността. Изграждането на връзка с връстници засилва влиянието на социализиращите фактори и действа активно за приобщаване към обществото.
В по-зряла възраст шансовете за младите хора значително нарастват, тъй като те вече са се превърнали в незаменима част от неизчерпаемия човешки потенциал. Въпросът за успешна реализация (разглеждана и като начин на мислене, и като материална задоволеност) ги поставя на е-пазара. По този начин се улеснява осъществяването на връзки с работодатели, търсенето на подходяща работа и създаването на контакти както в границите на България, така и извън тях. С нарастване на е-пазара се увеличава и нуждата от добре образован и квалифициран персонал. Възможностите на е-образованието в този смисъл се свеждат не само до бързата квалификация и преквалификация по електронен път, но и до изучаването и практикуването на чужди езици. В допълнение, достъпът до чуждестранни университети с програми като „Еразъм“ и „Леонардо“ изпраща хиляди студенти всяка година за дообогатяване и развиване на опита и уменията, които те по-късно пренасят в своята работа или предават на други хора.
Шансовете, които информационното общество поставя пред младите хора, могат да се разглеждат в много насоки, но последната, която считам за изключително важна и която трябва да бъде споделяна и обсъждана, е набирането на младежи в стажантски и проектни дейности, които предоставят възможност за развитие, общуване с пълноценен екип и развиване на социалните и личностните умения и компетенции. Добра практика в това отношение са може би инициативите на неправителствения сектор (който тепърва ще търпи развитие поради негативния все още за България характер на тази структура), насочени главно към млади хора, търсещи поле за изява и реализация.
Обръщайки внимание на част от елементите на информационното общество, не бива да се пропусне и е-политиката, която трябва да насочи сериозни усилия към развиването на тази симбиозна форма – млади хора (информационно общество), шанс за реализация или казано по друг начин, за да съществува цялото, трябва всяка негова част да подпомага и „изхранва“ останалите. В този смисъл младите хора също трябва да полагат сили за намиране и осъществяване на тези възможности, за да могат след време да направят своя избор и изберат дали да приемат буквално, или да променят и интерпретират за себе си, в положителен смисъл, думите на Волтер (разбира се, адаптирани към ролята на информацията в обществото днес) „Множеството от книги ни прави невежи.“