НЕПРАВИЛНО РАЗБРАХМЕ ЧЛЕНСТВОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

0
269

Петя Емилиянова Николова е завършила Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф I“, Ловеч. Студентка по право, III курс, в СУ „Св. Климент Охридски“. Има два завършени майсторски класа по пиано, участия в международния младежки музикален фестивал „Бряг на надеждата“ Албена“, самостоятелна стихосбирка „Вдъхновение“.

В навечерието на Нова година, когато всички българи с нетърпение очаквахме приемането ни официално в Европейския съюз, аз си зададох въпроса, дали след като България стане член на Съюза, нещо ще се промени, дали ще се почувствам по-различно, по-европейски?

Европейската вълна погълна съзнанието ни и породи у всеки надежди за ново, по-добро начало, нов шанс за българите да се реализират успешно в обединена Европа. Като всеки млад човек и аз започнах да кроя планове и да мечтая за бъдещето. Сега, няколко години след присъединяването ни към Европейския съюз, в мен отекват същите въпроси, които  си  зададох  преди време. Като член на Съюза България притежава равни права, задължения и възможности за развитие като останалите 26 държави-членки. Но ако направим сравнение с някои от тях, ще установим, че българският стандарт е далеч по-различен от европейския. ЕС изисква хармонизиране на законодателството на България със законодателството на Съюза с цел унифициране на основните права и принципи на държавите, които трябва да работят съвместно по общите проблеми. Така и направихме!

България започна да се променя по европейски образец и да обещава на своите граждани европейско образование, европейско здравеопазване и екологична околна среда. Общините ни събираха информация и кандидатстваха по европейски проекти с вярата, че ще облагородят родните места и  ще подобрят стандарта на живот на своите съграждани. Разбира се, балканските ни нрави се проявиха още в самото начало. Чуха се слухове за подкупи, лично облагодетелстване, сложни схеми за източване на европейските пари от различни програми. Но някои общини успяха да довършат започнатото, спазиха обещанието и промениха облика на родните места.

 Аз съм родена в един прекрасен град в Северна България, с богато историческо и културно наследство, често посещаван туристически обект. Мечтата ми е някой ден да се завърна там и да допринеса с каквото мога за неговото развитие. Общината спечели няколко европейски проекта и наскоро започна реализацията им. Инфраструктурата се промени, сложиха повече светофари и  урегулираха движението, посадиха нови дръвчета и цветя. Европейски специалисти обучиха екипи, създадени да ръководят проектите. В парковете монтираха детски люлки, пейки, кошчета за отпадъци. А нощем улиците са осветени и чисти. Сякаш живееш в Европа! Проблемът е, че ние, българите, не оценяваме това, което имаме. Ние обичаме разрухата и често предпочитаме  хаоса и по-мизерните условия. Ден след като посадиха дръвчетата, те бяха изкоренени, цветята – стъпкани, кошчетата и люлките бяха счупени. И всеки път, когато се възстанови разрушеното, за отрицателно време пак е погубвано. Българите  не обичат да бъдат европейци!

Ние сме свикнали да търсим вината в другите – в държавата, в управниците и законите, защото е по-лесно. Нито един път не чух някой да вини себе си или свой близък. Не всеки е готов да поеме отговорност за постъпките си. Не всеки е готов да помогне. Пътувала съм много в Европа. Винаги съм се възхищавала на желанието на чужденците да пазят родината си. Сякаш там е друг свят – не замърсяват, не рушат, помагат си и се усмихват. Първата държава, която посетих, беше Белгия (град Гент). От училище ни изпратиха за две седмици да опознаем техните традиции, методи на обучение и да упражним западните езици, които изучавахме. Сградата на гимназията беше като замък. Незнайно защо най-голямо впечатление ми направиха тоалетните  и баните – луксозно обзаведени, ухаещи приятно, с музика, нещо, което бях виждала само по филмите. Година след посещението ми в Белгия и в моята гимназия направиха подобни тоалетни. Бях очарована, отново бях в Европа. Не всички харесаха новите придобивки и след няколко седмици ремонтираните помещения смениха визията си – нямаше осветление, не се поддържаха, огледалата бяха счупени. Българите не обичат промяната! Толкова много искахме да се присъединим към Европейския съюз, толкова мечтаехме как ще се разхождаме по улиците и ще се поздравяваме.

 Няма как да променим външния свят, без да променим себе си! Неправилно сме разбрали членството в Европа! Неправилно тълкуваме думата европеец. Не трябва да чакаме другите да ни помогнат и да обвиняваме само институциите за проблемите си. Европейският съюз има основни принципи и ценности, които възпитават отделната личност и £ дават шанс сама да намери мястото си  и да реши какъв живот иска да има. Всеки има право на избор, а от нас зависи дали искаме да сме европейци.

Да, политическата обстановка в България ни плаши. Има икономическа и финансова криза, но има и криза в идентичността и ценностите ни. Много мои приятели напуснаха родината и заявиха, че отиват на по-добро място – в Европа! Те не видяха в България шансове за качествено обучение и реализация и избягаха. На тях мога да кажа, че грешат. България ще се промени не когато сме част от Европейския съюз или НАТО, не когато някоя нова партия даде „неизпълними“ обещания, а тогава когато ние пожелаем. В конституция­та ни са заложени основните принципи, които определят българ­ския народ като носител на държавната власт, защото именно той избира кой и как да ни управлява и само когато решим да променим начина си на мислене и превъзпитаме идните поколения, само тогава ще бъдем истински европейци.

Младите са бъдещето на България! Държавата трябва да заложи на нас, на нашето обучение, здравословни условия на живот и развитие. Не е достатъчно само да се ремонтират сградите на училищата и университетите. На първо място трябва да се  стимулират образованието и културата и да се възпитат европейските ценности у нас. Аз, като млад човек, поемам отговорността да ги съхраня и да ги предам и на моите деца, защото вярвам, че за да имаме добро бъдеще, трябва да бъдем по-добри хора!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук