РУСИЯ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА

0
169

 

 

 

Предизвикателствата,
на които трябва да отговорим

 

Нашата задача за предстоящите години виждам в това да отстраним от пътя на националното развитие всичко, което ни пречи да вървим напред. Да завършим създаването в Русия на такава политическа система, на такава структура на социалните гаранции и защитата на гражданите, на такъв модел на икономиката, които заедно ще съставят единен, жив, постоянно развиващ се и същевременно устойчив и стабилен, здрав държавен организъм. Владимир Путин Статия във в. „Известия“ 16 януари 2012

Владимир Путин,  Статия във в. „Известия, януари 2012

 

На 4 март гражданите на Русия ще дойдат в избирателните секции, за да изберат Президента на страната. Сега в в обществото се разгръщат множество дискусии.

Смятам за необходимо до изкажа своята позиция по редица въпоси, които ми се струват важни за широко обсъждане. С какви рис­кове и задачи ще трябва да се сблъска Русия? Какво място трябва да заемем ние в глобалната политика и икономика? Ще следваме ли развоя на събитията, или сами ще участваме във формирането на правилата на играта? Благодарение на какви ресурси можем да засилим своите позиции и, ще подчертая, да осигурим стабилно развитие? При това такова, което няма нищо общо със застоя. Защото в съвременния свят стабилността е достояние, което може да бъде само заслужено, изработено с упорит труд, като проявяваме откритост за промени и готовност за назрелите, обмислени и изчислени реформи.

Проблемът на Русия, който постоянно се повтаря в историята, е стремежът на част от нейните елити към скок, към революция, вместо към последователно развитие. В същото време не само руският опит, но и целият световен опит показва пагубността на историческите скокове — на избързването и на отрицанието без съзидание.

На това противостои друга тенденция, протовоположният стремеж — склонност към застой, към иждивенчество, неконкурентоспособност на елитите и високо равнище на корупцията. При това при всеки удобен случай „унищожителите“ буквално пред очите ни се превръщат в „самодоволни господа“, които се съпротивляват на всякакви промени и ревностно пазят своя статус и привилегии. Или пък се случва тъкмо обратният процес — „господата“ се превръщат в „унищожители“.

Оттук произлиза твърде „плиткото дишане“ на политиката, нейното ограничаване до въпросите на текущото опазване на властта или на промяната на властта и собствеността.

Подобна ситуация традицонно е била пораждана от слабостта на обществения контрол върху политиците, от неразвитостта на гражданското общество в Русия. Състоянието на нещата тук постепенно се променя, но засега твърде бавно.

Не може да има реална демокрация, ако политиката не се приема от мнозинството от населението, ако тя не отразява интересите на това мнозинство. Да, възможно е за кратко време значителна част от обществото да бъде привлечена със звънки лозунги, с образа на прекрасното бъдеще; но ако след това хората не видят себе си в това бъдеще, те задълго обръщат граб и на политиката, и на обществените задачи. Така вече е било неведнъж в нашата история.

Днес се говори за различни форми на обновяване на политическия процес. Но за какво ни предлагат да се договорим? За това как да построим властта? Как да я предадем на по-добри хора? А след това какво? Какво всъщност ще правим?

Мен ме безпокои това, че у нас на практика не се обсъжда какво ще правим извън изборите, след изборите. По мое мнение това не отговаря на интересите на страната, на качеството на развитие на нашето общество, на равнището на неговото образование и отгорворност.

Мисля, че руските граждани трябва да получат възможност да обсъждат не само достойнствата и недостатъците на политиците, което само по себе си не е лошо, но и съдържанието на политиката, онези програми, които възнамеряват да осъществят тези или онези политически дейци. Визията и задачите, които трябва да са в центъра на вниманието по тези програми. Как ще успеем да подобрим живота си, да направим по-справедливо общественото устройство? Какъв вектор на икономическото и социалното развитие ще предпочетем?

Нужен е широк диалог — за бъдещето, за приоритетите, за дългосрочния избор, за национаното развитие и националните перспективи. Тази моя статия е покана за такъв диалог.

Къде се намираме и къде отиваме

Днес по основните параметри на икономическото и социалното развитие Русия излезе от дълбокия спад, който последва краха на тоталитарния модел на социализма и сподирилото го разпадане на Съветския съюз. Независимо от кризата през 2008-2009 г., която „приспадна“ цели две години от нашите усилия, ние достигнахме и надхвърлихме показателите за равнището на живот от най-благополучните години на СССР. Продължителността на живота в Русия например вече е по-висока от тази в Съветския съюз през 1990-1991 г. 

Икономиката се развива — а това са преди всичко хората, тяхната работа, техните доходи, техните нови възможности. Бедността днес е намаляла над 2,5 пъти в сравнение с 90-те години. На практика в миналото останаха „зоните на застойна бедност“, когато в големите градове дееспособни и активни хора не можеха да намерят работа или пък с месеци не им плащаха заплати. Според независими изследвания реалните доходи на четирима от всеки петима руски граждани надвишават нивото на 1989 г. – „пика“ в развитието на СССР, след който започна падението и разбалансирането на целия социално-икономически организъм на страната. Над 80 на сто от семействата в Русия днес имат по-високо ниво на потребление от средниото ниво на потребление на съветското семейство. Осигуреността с битова техника нарасна един път и половина — до нивото в развитите страни. Всяко второ семейство има кола — нарастването е три пъти. Значително се подобриха и жилищните условия. Не само средностатистическият гражданин на Русия, но и нашите пенсионери сега потребяват повече основни хранителни продукти, отколкото през 1990 г.

Но това, което е особено важно, е, че в Русия за последните 10 години се формира значителен слой хора, които на Запад се отнасят към средната класа. Това са хора с доходи, които им позволяват в достатъчно широки граници да избират — да харчат или да спестяват, какво да купят и как точно да почиват. Те могат да избират работа, която им харесва, те имат определени спестявания.

И накрая, средната класа — това са хора, които могат да избират политика. Като правило равнището на тяхното образование е такова, че позволява да се отнасят осъзнато към кандидатите, а не да „гласуват по сърце“. С една дума, средната класа започна реално да формулира своите потребности в различни направления.

През 1998 г. средната класа представляваше от 5 до 10 на сто от населението — по-малко, отколкото в късния СССР. Сега средната класа, според различни оценки, съставлява от 20 до 30 на сто от населението. Това са хора, чиито доходи надвишават повече от три пъти средната заплата за 1990 г.

Средната класа трябва да се увеличава по-нататък. Да стане социално мнозинство в нашето общество. Да попълва редиците си за сметка на тези, които влачат върху себе си страната — лекари, учители, инженери, квалифицирани работници.

Главната надежда на Русия е високото равнище на образованието на населението и преди всичко на нашата младеж. Това е така, дори на фона на известните проблеми и упреци към качеството на родната образователна система.

Сред нашите граждани на възраст 25-35 години с висше образование са 57 процента — освен в Русия, такова ниво е отбелязано само в три страни в света: Япония, Южна Корея и Канада. Взривното нарастване на образователните потребности продължава. При следващото поколение (15-25 години) е време да говорим за всеобщо висше образование — такова получават или се стремят да получат над 80 процента от юношите и девойките.

Навлизаме в нова социална реалност. „Образователната революция“ променя кардинално самия облик на руското общество и на руската икономика. Дори ако в настоящия момент нашата икономика не се нуждае от толкова работници с висше образование, да се върнем назад вече не е възможно. Не хората трябва да се нагаждат към съществуващата структура на икономиката и на пазара на труда, а икономиката трябва да стане такава, че гражданите с високо ниво на образование, с високо ниво на потребности да могат да си намерят достойно място.

Основното предизвикателство пред Русия е, че ние трябва да се научим да използваме „образователния импулс“ на младото поколение, да мобилизираме повишените потребности на средната класа и нейната готовност да носи отговорност за своето благосъстояние за осигуряване на икономически ръст и устойчиво развитие на страната.

По-високо образовани хора означава по-голяма продължителност на живота, по-ниско равнище на престъпността, на асоциалното поведение, по-рационален избор. Всичко това само по себе си ще създаде благоприятен фон за нашето бъдеще.

Но само това не е достатъчно.

В изминалото десетилетие повишаването на благосъстоянието в голяма степен ставаше за сметка на действията на държавата, в това число за сметка на слагането на ред в разпределението на рентата от природните ресурси. Ние използвахме доходите от нефт за повишаване на доходите на населението, за това да извадим милиони хора от нищетата. А също така, за да имаме национални спестявания за случаи на кризи или катаклизми. Днес този потенциал на „суровинната икономика“ пресъхва, а главно — той няма стратегическа перспектива.

Още в основните, програмните документи за 2008 г., приети непосредствено преди кризата, като главна задача бе поставена диверсификацията на икономиката, създаването на нови източници на растеж.

Новата икономика трябва да се формира за образованието и отговорните хора. Във всяко тяхно качество — на професионалисти, предприемачи или потребители.

В близките 10 години в икономиката ще влязат още 10-11 милио­на млади хора, от тях 8-9 милиона ще имат висше образование. А още днес на пазара на труда вече има 5 милиона висшисти, които не са удовлетворени не само от заплатата си, но и от характера на своята работа, от отсъствието на перспективи. Още 2-3 милиона специалисти от бюджетните учреждения искат да си намерят нова работа. Освен това 10 милиона души са заети в производства, базирани на архаични, изостанали технологии. Тези технологии трябва да отидат в миналото — и не само затова, че са губещи на пазара. Част от тях са просто опасни за здравето на работниците и за икономическото благополучие.

Така че създаването на 25 милиона нови, високотехнологични, добре платени работни места за хора с високо равнище на образованост — това не е красива фраза. Това е насъщна необходимост,  минимално ниво на достатъчност. Около решаването на тази общонационална задача трябва да се строи държавната политика, да се консолидират усилията на бизнеса, да се създава най-добрият делови климат.

Убеден съм, че днешният и особено утрешният кадрови потенциал на нашата страна позволява да претендираме за най-стабилните позиции в глобалната икономическа конкуренция.

Бъдещата руска икономика трябва да отговаря на потребностите на обществото. Тя трява да осигури по-високи трудови доходи, по-интересна, творческа работа и да създава широки възможности за професионално израстване, да формира социално развитие.

Именно това ще бъде критично в предстоящите години, а не само стойностите на БВП, обемите на златно-валутните резерви, рейтингите на международните агенции и високото място на Русия сред най-крупните икономики в света. Преди всичко хората трябва да почувстват позитивните промени, на първо място — чрез разширяване на собствените си възможности. 

Но двигател на растежа трябва да бъде и ще бъде именно инициа­тивата на гражданите. Ние предварително ще загубим, ако разчитаме само на решенията на чиновниците и на ограничен кръг крупни инвеститори и държавни компании. Ние предварително ще загубим, ако се опираме на пасивната позиция на населенето.

Така че ръстът на Русия в предстоящото десетилетие — това е разширяване на пространството на свободата на всеки от нас. Благополучие от ръцете на някого, благопоучие без отговорност за собствените решения в ХХI век е просто невъзможно.

Пред нас стои още едно предизвикателство. Зад общите фрази за съгласие и за ползата от благотворителността прозират недостатъчното равнище на доверие между хората, нежеланието да се занимават с обществени дела, да се грижат за другите, неумение да се издигнат над частните интереси — това е сериозен и застарял недъг на нашето общество.

Руската култура съдържа голяма историческа традиция на уважение към държавата, към обществените интереси, към това, което е нужно на страната. Абсолютното мнозинство от руските граждани иска да види нашата страна велика и силна, уважава герои­те, дали живота си за общото благо. Но за съжаление гордостта или обидата за държавата далеч невинаги се реализират в обикновения, повседневния живот — в участието в местното самоуправление, в готовността да застанеш в защита на закона, в реалната благо­творителност.

Като правило зад това стоят съвсем не равнодушието и егоизмът, а елементарното неверие в собствените сили или недоверието към ближния.

Но и тук в последните години ситуацията постепенно започна да се променя. Все по-често гражданите не се задоволяват със справедливи изисквания към властта, а сами се захващат за множество прозаични, но много нужни дела — благоустрояване на дворовете, грижа за инвалидите, помощ за нуждаещите се, организиране на свободното време на децата и много други.

От 2012 г. държавата ще започне да помага на такива начинания. На федерално ниво и в много региони са приети програми за подпомагане на социално ориентирани недържавни некомерсиални организации. В бъдеще ще увеличим значително мащабите на такива програми. Но за да заработят те наистина, трябва твърдо да се противопоставим на съществуващото в чиновническите среди предубеждение по отношение на обществениците. Зад това предубеждение стои нежеланието да се поделят с някого ресурсите, стремежът да се избегне конкуренцията, пък и страхът от реален контрол върху поверената им дейност.

Неоценима роля за социалното служене, за преодоляване на разеди­нението между хората, за формирането на доверие и готовност мирно да се решават конфликтите, неизбежни в бързо развиващото се общество, играят традиционните религии — православието, ислямът, юдаизмът и будизмът. В това отношение много могат и трябва да правят училището и средствата за масова информация, телевизията и интернет-общността.

Обществото от свободни хора е съвсем различно от тълпата самотни пресметливи егоисти, безразлични към общото благо. Ние никога не сме били и няма да бъдем такава тълпа. Личната свобода е продуктивна, ако помниш и мислиш за другите. Свободата без нравствена основа се превръща в произвол.

Доверие между хората се установява само тогава, когато обществото е споено от общи ценности и хората не са загубили способността си за вяра, честност, чувство за справедливост. А уважение към закона възниква само тогава, когато той е един за всички и всички го съблюдават, а в основата му е правдата.

Социалният портрет на нашето бъдеще ще бъде непълен, ако не посочим още един, много важен проблем. По своите доходи 10-11% от нашите граждани все още остават под чертата на бедността. По най-различни причини. Ние трябва да решим този проблем към края на текущото десетилетие. Да преодолеем бедността, неприемлива за развита страна. Да използваме за това и ресурсите на държавата, и усилията на обществото, неговата заинтересована, активна част. Да придадем целеви характер на системата за социална помощ и да подпомогнем движението за благотворителност.

В Русия трябва в пълен обем да бъде сформирана система за социална мобилност, социално включване, съотвестваща на съвременното общество. Ние трябва да се научим да компенсираме негативните социални последици от пазарната икономика и от органично поражданото от нея неравенство. Така, както са се научили да правят това страните, които отдавна живеят при капитализма. Това е специалната, особена помощ, която получават децата от бедни семейства за образование. Това са социалните жилища за семействата с най-ниски доходи. Това е пълното преодоляване на каквато и да е дискриминация на инвалидите, осигуряване за тях на равен достъп до всички жизнени блага и до добра работа. Обществото ще бъде успешно само когато нашите граждани няма да се съмняват в неговата справедливост.

За новия етап в глобалното развитие

Световната криза, разразила се през 2008 г., засегна всички и подложи много неща на преоценка.

За никого вече не е тайна, че икономическата буря бе провокирана не само от цикличните фактори и провали в регулирането. Същността на проблема е в натрупаните дисбаланси. До задънена улица стигна моделът, построен върху неудържимото нарастване на заемите, на живота в задлъжнялост и изяждане на бъдещето, на виртуалните, а не реални ценности и активи. Освен това генерираното благосъстояние се разпределяше и се празпределя крайно неравномерно между отделните страни и региони. И това също снижава глобалната устойчивост, предивзиква конфликти, намалява способността на световната общност да се договаря по остри, принципни въпроси.

Фалшиви същности се появяват не само в икономиката, но и в политиката и социалната сфера. Тук също възникват своего рода „деривати“. Кризата в развитите страни открои и една опасна и според мен чисто политическа тенденция — към безогледно, популистко увеличаване на социалните отговорности на държавата, извън всякаква връзка с ръста на производителността на труда; към формиране на социална безотговорност в отделни слоеве на населението в тези страни. Сега обаче за мнозина става ясно — ерата на държавите на всеобщо благоденствие „на чужд гръб“ завършва.

Никой няма да може да живее по-добре, отколкото работи. Такова изискване в пълна сила се отнася и за Русия.

Ние не играхме на сляпо. Нашата икономическа политика бе обмислена и внимателна. В периода преди кризата увеличихме съществено обема на икономиката, избавихме се от дълговата зависимост, повишихме реалните доходи на гражданите, създадохме резерви, които позволиха да преминем кризата с минимални загуби за жизнения стандарт на населението. Нещо повече, в разгара на кризата успяхме да увеличим значително пенсиите и другите социални плащания. А нали мнозина, особено от средите на опозицията, ни подтикваха по-бързо да изхарчим това, което ни дадоха доходите от нефт. Какво би станало със същите тези пенсии, ако бяхме се повели по популистите?

За съжаление, популистска риторика звуча и в неотдавнашната кампания за парламентарните избори. Вероятно ще я чуем и в хода на президентската кампания от тези, които априори не се надяват да спечелят и затова смело раздават обещания, които няма да им се наложи да изпълняват. Ще кажа напълно откровено: трябва и оттук нататък настойчиво да се използват всички възможности за подобряване на живота на нашите граждани, но, както и преди, не може да се действа „на юруш“, за да не се сблъскаме изведнаж като някои страни на Запада с нуждата да отнемем от хората много повече от онова, което лекомислено сме раздали.

Трябва да признаем, че по своя мащаб днешните глобални дисбаланси са такива, че едва ли могат да бъдат преодолени в рамките на действащата система. Да, конюнктурните пикове може да бъдат преодолени. И в повечето страни сега е разработен набор от тактически мерки, които позволяват с различна степен на успех да се реагира на острите прояви на кризата.

В по-дълбок дългосрочен смисъл обаче сегашните проблеми носят съвсем не конюнктурен характер. Най-общо казано, това, с което днес се сблъсква светът, е сериозна системна криза, тектоничен процесс на глобална трансформация. Това е осезаема проява на преход към нова културна, икономическа, технологическа, геополитическа епоха. Светът навлиза в зона на турбулентност. И безусловно този период ще бъде продължителен и болезнен. Тук не бива да храним илюзии.

Очевиден е и краят на системата, създадена за 20 години след краха на Съветския съюз, включително на феномена „еднополярност“. Сега предишният единствен „полюс на силата“ вече не е способен да поддържа глобалната стабилност, а новите центрове на влияние още не са готови да правят това. Рязко повишената непредсказуе­мост на световните стопански процеси и на военнополитическата обстановка в света изискват доверително и отговорно сътрудничество между държавите и преди всичко между постоянните членове на Съвета за сигурност, страните от Г-8 и Г-20. Необходими са постоянни усилия за преодоляване на взаимната подозрителност, на идеологическите предубеждения и на късогледия егоизъм.

Сега големите икономически центрове във все по-нарастваща степен пораждат проблеми и рискове, вместо да служат за „локомотиви“ на развитието и да придават устойчивост на световната икономическа система. Стремително расте социалното и етнокултурното напрежение. В редица региони на планетата „се вихрят“ и агресивно се изявяват деструктивни сили, в крайна сметка застрашаващи сигурността на всички народи на Земята. Обективно техни съюзници често стават онези държави, които се опитват да „изнасят демокрация“ с помощта на силови, военни методи.

Погазването на международното право и на държавния суверенитет не може да бъде оправдано дори с най-благите цели. Още повече, опитът показва, че първоначалните цели като правило не се постигат, а вредите несъпоставимо надвишават очакваните.

В тези условия Русия може и е длъжна да изиграе достойно ролята, продиктувана от нейния цивилизационен модел, велика история, география, от нейния културен геном, в който органично се съчетават фундаменталните основи на европейската цивилизация и многовековният опит от взаимодействието с Изтока, където сега активно се развиват новите центрове на икономическа сила и политическо влияние.

В какво състояние Русия посреща задаващата се ера
на глобална трансформация?

През 90-те страната преживя истински шок на разпад и деградация, на огромни социални вреди и загуби. Тоталното отслабване на държавността на този фон бе просто неизбежно. Ние наистина стигнахме до критичната черта. Самият факт, че няколко хиляди бандити — макар и поддържани от определени външни сили — се решиха през 1999 г. да нападнат държава с милионна армия, говори за трагизма на тогавашната ситуация. На прекалено много хора им се струваше, че нас може окончателно да ни довършат.

Добре помня текста на информацията, прихваната по онова време от Федералната служба за сигурност, която бе изпратил до своите авери зад граница Хатаб — един от най-одиозните и кървави международни терористи, избиващи нашите хора в Северен Кавказ. Той пишеше: „Русия е слаба като никога. Днес имаме уникален шанс да отнемем  Северен Кавказ от руснаците“. Терористите се изложиха, руската армия с поддръжката на чеченския и другите народи на Кавказ отстоя территориалната цялост на нашата страна и единството на руската държава.

На нас обаче ни бяха нужни огромно напрежение на силите, мобилизация на всички ресурси, за да се измъкнем от ямата. Да съберем страната. Да върнем на Русия статуса на геополитически субект. Да подредим социалната система и да вдигнем лежащата икономика. Да възстановим елементарната управляемост на властта.

Ние трябваше да възраждаме авторитета и силата на държавата като такава. Да възраждаме, без да имаме дълбоко вкоренили се демократични традиции, масови политически партии и зряло гражданско общество, сблъсквайки се при това с регионален сепаратизъм, засилване на олигархията, с корупция, а понякога и с присъствието на откровени криминали в органите на властта.

В подобни обстоятелства най-близката задача бе възстановяването на реалното единство на страната, с други думи — установяване върху цялата £ територия на суверенитета на руския народ, а не господството на отделни лица или групи.

Сега малцина си спомнят колко трудна бе тази задача, какви усилия бяха нужни за решаването £. Малцина си спомнят, че най-авторитетните експерти и много международни лидери в края на 90-те години бяха единни в становището си за бъдещето на Русия: банкрут и разпад. Сегашната ситуация в Русия — ако погледнем към нея с очите на 90-те години — би им изглеждала просто като свръхоптимистична фантастика.

Но тъкмо това „забравяне“ и днешната готовност на обществото да прилага към Русия най-високите стандарти за качество на живота и демокрацията, са най-доброто свидетелство за нашия успех.

Именно защото за последните години всички ние — народът на Русия, направихме много в решаването на първостепенните, най-неотложните задачи, страната устоя на ударите на глобалната криза. И днес у нас е запазена самата възможност да говорим за перспективи и стратегии.

Периодът на възстановяване е изминат. Постсъветският етап в развитието на Русия, както впрочем и в развитието на целия свят, е завършен и изчерпан.

Създадени са всички предпоставки за движение напред, на нова основа и в ново качество. При това дори в остри, далеч не комфортни външнополитически и външноикономически условия. В същото време необратимата глобална трансформация за нас е и колосален шанс.

И тук аз още веднъж бих искал да кажа защо дадох съгласието си да се кандидатирам през 2012 г. за поста Президент на Русия. Не искам и няма да принизявам ничии заслуги в градежа на новата страна. Такива имаше немалко. Но факт е, че през 1999 г., когато станах Председател на правителството, а след това и Президент, нашата държава се намираше в дълбока криза на системата. И именно тази група единомишленици, която на автора на тези редове бе съдено да сформира и оглави, опирайки се на подкрепата на абсолютното мнозинство на гражданите, на националното единение около общи задачи, изведе Русия от задънената улица на гражданската война, прекърши гръбнака на тероризма, възстанови териториалната цялост на страната и конституционния ред, възроди икономиката и осигури в продължение на 10 години един от най-високите в света темпове на икономически растеж и повишение на реалните доходи на нашите хора.

Днес ние виждаме кое е направено успешно, кое е заработило ефективно. И обратно — кое трява да се коригира, от кое пък съвсем да се откажем.

Нашата задача за предстоящите години виждам в това да отстраним от пътя на националното развитие всичко, което ни пречи да вървим напред. Да завършим създаването в Русия на такава политическа система, на такава структура на социалните гаранции и защитата на гражданите, на такъв модел на икономиката, които заедно ще съставят единен, жив, постоянно развиващ се и същевременно устойчив и стабилен, здрав държавен организъм. Способен да гарантира безусловно суверенитета на Русия и процъфтяването на гражданите на нашата велика държава за десетилетия напред. Да отстои спрведливостта и достойнството на всеки човек. Правдата и доверието в отношенията на държавата и обществото.

У нас не са решени още много задачи. Възникват и нови сложни проблеми, но ние сме в състояние да ги обърнем в своя полза, в полза на Русия.

Русия не е държава, която отстъпва пред предизвикателствата. Русия се съсредоточава, събира силите си и отговаря достойно на всякакви предизвикателства. Преодолява изпитанията и винаги побеждава. У нас порасна ново поколение от творчески и отговорни хора, които виждат бъдещето. Те вече идват, разбира се, и по-нататък ще идват в ръководството на предприятия и цели отрасли, правителствени учреждения и на цялата страна.

Само от нас зависи как ще отговорим на днешните предизвикателства и как ще използваме своя шанс, за да укрепим себе си и своето положение в бързо променящия се свят.

В близките седмици имам намерение да поставя за обществено обсъждане по-конкретни съображения по този повод.

В. Известия

16 януари 2012

Превод Велиана Христова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук