Михаил Аначков е доцент, доктор по история. Има публикации по българска история и по история на социалистическата мисъл и социалистическото движение.
От основаването й през 1863 г., в продължение на век и половина Германската социалдемократическа партия (ГСДП) заема приоритетни позиции в международното социалистическо движение. А сред най-видните й дейци се откроява фигурата на Курт Шумахер. По думите на Хелмут Шмидт, той е еднопорядкова величина с Фердинанд Ласал и Август Бебел. На него принадлежи главната заслуга за възобновяването и изграждането на ГСДП след крушението на хитлеристка Германия (1).
Курт Шумахер е роден на 13 октомври 1895 г. в източнопруския град Кулм. Неговото личностно формиране се осъществява във времето на мощния и всестранен възход на Германия, на утвърждаването й като първокласна индустриална и военна сила, на впечатляващ възход на работническото движение, на издигането на СДП като влиятелна политическа сила в страната и най-авторитетната партия във Втория интернационал. Син на проспериращ търговец, още като юноша той проявява съчувствие към участта на бедните слоеве, а като гимназист изпитва влиянието на социалистическите идеи.
Завършването на гимназиалното образование на Курт Шумахер съвпада със започването на Първата световна война. Като доброволец в Кайзеровата армия през декември 1914 г. е тежко ранен. Налага се да му бъде ампутирана до рамото дясната ръка, а в тялото му остават 17 снарядни частици. След многомесечно лечение и относително стабилизиране на здравословното му състояние е демобилизиран и завършва през 1919 г. правни и стопански науки в Берлинския университет. През 1926 г. защитава докторат на тема: „Борбата около възгледите за държавата в германската социалдемокрация“, където са отразени привързаността му към ласалианската концепция за държавата и схващането му за достигане на социализма по пътя на постепенните реформи.
В хода на войната съществуващите идейно-политически различия в СДП се задълбочават и през април 1917 г. от нея се отделят центристкото и лявото й крило (спартакистите) в Независимата социалдемократическа партия (НСДП). През януари 1918 г. Курт Шумахер влиза в СДП.
Тежестите на войната засилват недоволството на населението. Октомврийската революция в Русия изиграва ролята на негов стимулатор. В началото на ноември 1918 г. въстават матросите в Кил. Повсеместно възникват съвети на работническите и войнишките представители. На 9 ноември започва всеобща стачка, която прераства във въстание. Кайзер Вилхелм Втори е детрониран и Германия е обявена за демократична република. На следващия ден на събрание на Големия берлински съвет на работническите и войнишките депутати, в който участва и Курт Шумахер, от двете социалистически партии е формирано Временно правителство, оглавено от десния социалдемократ Фридрих Еберт. Той се споразумява с военното командване за неутрализиране на революционното надигане. На 11 ноември е сключено примирие с Антантата. Своеобразен рубеж на бурните събития през последните месеци на 1918 г. и първото полугодие на следващата година е приемането на 31 юли 1919 г. на демократичната по своя характер Ваймарска конституция.
След дипломирането си през 1919 г. Курт Шумахер постъпва на работа като сътрудник в Министерството на труда, а от 1 декември 1920 г. става политически редактор в социалдемократическия щутгартски „Швабски дневен пост“. Тази длъжност заема до октомври 1930 г.
Журналистическите изяви на Курт Шумахер впечатляват с ерудицията и публицистичното му майсторство, с проникновения анализ на събитията не само в провинция Вюртемберг и нейната столица Щутгарт, а и в цялата страна. От подобен порядък са и неговите ораторски изяви, отличаващи се с артистичен драматизъм и великолепен набор от аргументи. И като журналист, и като оратор демонстрира задълбочено познаване на социалистическата мисъл. Той не само находчиво критикува политическите противници на СДП, но и там, където счита, че това се налага от интересите на общопартийната кауза, опонира на едни или други действия на рутинното и инертно партийно ръководство (2). Благодарение на всичко това расте неговата популярност. От май 1924 г. до януари 1931 г. е депутат във Вюртембергския ландтаг. През 1928 г. става председател на Щутгартската социалдемократическа организация. От 1930 г. до юни 1933 г. е депутат в Райхстага.
Политическата дейност на Курт Шумахер се осъществява в параметрите на Гьорлицката (1921 г.) и заменилата я през 1925 г. Хайделбергска (1925 г.) програма на СДП, от позициите, както сам се характеризира, на демократически социалист. Особено внимание отделя на подобряване на участта на безработните и на инвалидите от войната. Отстоява Ваймарската конституция срещу попълзновенията за нейното суспендиране или изменението й в реакционен дух, настоява за отстраняване от армията, полицията и съдебната система на реакционните елементи и се изявява като войнстващ републиканец.
През декември 1918 г. от НСДП се отделя съюзът „Спартак“ и така се полагат основите на Германската комунистическа партия, която се присъединява към учредения през март следващата година Трети (комунистически) интернационал. През 1920 г. към нея се включва лявото крило на НСДП (останалата й част през 1922 г. се влива в СДП). Между КП и СДП се води непримирима идейно-политическа борба, често съпроводена не само с едностранчиви, но и с напълно неправомерни взаимни квалификации. Тя не е преустановена и по време на застрашително надигащата се фашистка опасност. Комунистите обвиняват социалдемократите като предатели на делото на работническата класа, а след това и като „социалфашисти“. В началото на 1931 г. Коминтернът призовава ГКП да отхвърли всяка мисъл за съглашение със социалдемократите и да съсредоточи огъня си срещу тях. Един от активните противници на КП сред социалдемократите е Курт Шумахер. Той я характеризира като челна армия на външната политика на Москва на немска земя. Счита, че в Съветска Русия е установен чужд на интересите на работническата класа диктаторски режим, при който едно малцинство със средствата на принудата и насилието потиска населението и квалифицира немските комунисти като „червено лакирани националсоциалисти“. За него и нацистите, и комунистите са врагове на демокрацията и поклонници на насилието (3).
Още преди идването на Хитлер на власт Курт Шумахер е един от ефектните критици на националсоциализма. Той разкрива демагогската същност на националистическата пропаганда и подчертава, че ударът на националсоциалистите не е насочен срещу капитала, а преди всичко към социалдемокрацията и левите градски слоеве. Поради предубедената си позиция спрямо КП не признава антикомунистическата насоченост на националсоциализма. А както свидетелстват последвалите събития, от всички партии на Ваймарската република КП дава най-много жертви по време на нацистката диктатура. Особено силно впечатление на германската общественост прави неговата полемика с Гьобелс в Райхстага. Когато Гьобелс квалифицира СДП като „партия на дезертьори“, той изтъква, че националсоциалистите без остатък използват най-долнопробните инстинкти в човешката природа и човешката глупост (4).
В обстановката на политическа нестабилност, на неефективно действащ парламент, на пълзяща авторитарност, на 30 януари 1933 г. президентът Хинденбург предава изпълнителната власт на коалиционно правителство на десни партии начело с Хитлер. На следващия ден ръководството на КП призовава СДП за провеждане на всеобща политическа стачка за неговата смяна. Лидерите на СДП отклоняват това предложение, позовавайки се на факта, че това правителство идва на власт съобразно конституционните предписания. Подобно на мнозинството социалдемократи и Курт Шумахер се надява, че скоро оглавяваната от Хитлер коалиция ще се разпадне. Но той изтъква, че новата ситуация изисква нови отношения между социалдемократите и комунистите, които според него са отклонили се от правилния път братя от работническата класа и които трябва да бъдат спечелени за общата борба против националсоциализма (5). Тази негова позиция обаче не се споделя от мнозинството от партийното ръководство.
На 27 февруари сградата на Райхстага е обхваната от пламъци. Инспирираният от нацистите пожар е повод да реализират планирания погром над ГКП. (В съвременната германска историография пожарът преимуществено се представя като индивидуален акт на холандския комунист Ван дер Любе). Още в първите дни след пожара са арестувани хиляди комунистически функционери, сред които е и лидерът на партията Ернст Телман.
Проведените на 5 март избори не осигуряват парламентарно мнозинство на Националсоциалистическата партия. Терористичната вълна засилва своята интензивност и обхват. Незабавно са касирани избраните 81 комунистически депутати. След Комунистическата, на 22 юни е забранена и СДП. Нейната дейност е обявена за „враждебна на държавата и народа“. Ръководството на партията емигрира. През юли 1933 г. е установена еднопартийна националсоциалистическа диктатура.
Курт Шумахер е против настойчивите съвети да емигрира. След участието му в една тайна социалдемократическа конференция на 6 юли е арестуван. Зад решетките на нацистките затвори и телените мрежи на концлагерите прекарва почти десет години (3500 денонощия). Категорично отклонява предложенията да бъде освободен, ако писмено се задължи да не се занимава с политическа дейност. Подложен на различни издевателства, той остава непреклонен. Предвид на рязко влошеното му здравословно състояние, с вид на жив труп, през март 1943 г. е освободен и се заселва при семейството на една от сестрите си в Хановер.
Тоталната война на хитлеристка Германия завършва с тотално поражение. На 8/9 май 1945 г. е подписан актът за нейната пълна и безусловна капитулация. Територията на страната е разделена на зони, окупирани от войските на Англия, Съветския съюз, САЩ и Франция. На състоялата се от 17 юли до 2 август 1945 г. Потсдамска конференция на правителствените ръководители на Англия, Съветския съюз и Съединените щати са определени основните положения на политиката им спрямо разгромения противник, сред които на преден план се открояват денацификацията, демилитаризацията и демократизацията.
Капитулирала Германия е в колапс. Пред населението на страната стои екзистенциалният проблем за елементарното му оцеляване. Но и в тази ситуация възникват огнища на политически живот. Една от емблематични му фигури е Курт Шумахер. След всички изпитания зад затворническите решетки и лагерните мрежи той демонстрира демонична енергия и смайваща издръжливост. Подполковникът от английската военно-окупационна администрация Майкъл Томас споделя впечатлението си от тяхната първа среща през ноември 1945 г.: „Високо чело, горещи, пронизващи събеседника очи, целият напрегнат, като че постоянно очакващ нападение и готов сам да се нахвърли върху въображаемия противник, готов да умре за своите убеждения, но никога да не им измени… Още при първата среща установих към него някакво топло чувство“ (6). През септември 1948 г. Курт Шумахер е сполетян от нова беда — налага се да му бъде ампутиран левият крак.
С ореола на мъченик по време на нацистката диктатура благодарение на високия си морален авторитет, на впечатляващия си интелектуален капацитет, на силата на своята воля, на умението си да убеждава, Курт Шумахер бързо си извоюва позицията на безспорен лидер на германската социалдемокрация.
Още в края на 1944 г., спазвайки строго изискванията на конспирацията, Курт Шумахер се свързва с хановерски социалдемократи. На 6 май 1945 г. под прикритието на „Бюро доктор Шумахер“ (до есента на тази година в западните окупационни зони официално политическите партии не са разрешени) е възобновена местната организация на СДП. Благодарение на енергичната дейност на Курт Шумахер тя се превръща в ядро за концентрация на социалдемократите от Западна Германия. В началото на октомври край Хановер се провежда първата им следвоенна регионална конференция, на която се обсъждат главните въпроси, стоящи пред партията. Курт Шумахер изнася основния доклад. Там е постигната договореност оглавяваната от Ото Гротевол берлинска централа на СДП да има валидност само за Съветската окупационна зона (СОЗ), където антифашистките партии са разрешени още през юни. На проведения през май 1946 г. в Хановер първи следвоенен конгрес на партията, на който са представени само социалдемократическите организации от западните окупационни зони, Курт Шумахер е избран за неин председател и заема този пост до края на живота си. Със своята динамичност, напористост и безкомпромисност той значително се различава от социалдемократическите лидери от ваймарския период. Негова е основната заслуга за определяне на партийната стратегия и политика (7).
Курт Шумахер отхвърля схващането за остаряването на марксизма и подчертава, че няма причини, които да налагат СДП да се отказва от него. Същевременно изтъква, че на марксизма не трябва да се гледа като на катехизис, на завършена система от неизменни догми. Той високо цени материалистическото разбиране на историята, икономическите изследвания на Маркс и постановките му за класовата борба. Но за него ключово значение има марксисткият метод, тъй като „дава повече сила и познание от всеки друг научен и социологически метод в света“, и е незаменимо оръжие на работническото движение. Заедно с това сочи, че социалдемократите могат да обосновават социалистическата си цел и с друга философска, етическа или религиозна аргументация (8). Така той постулира идейния плурализъм на СДП.
От марксистки позиции Курт Шумахер изяснява природата на националсоциализма като проявление на германския империализъм и политика, която със средствата на властта прокарва неговите военни и стопански експанзионистични стремежи, като „слуга на едрия капитал“ в стремежа му да разгроми работническото движение и по чието поръчение „Хитлер подготви и води разбойническата война в Европа“ (9).
Курт Шумахер неизменно отстоява позицията за пълно изкореняване на фашизма в Германия и многократно подчертава, че цялостна (не само в политическата сфера) демокрация може да бъде осигурена само в социалистическа Германия. А решаващ фактор за достигане на тази цел е издигането на социалдемократическата партия като главна политическа сила в страната.
Курт Шумахер се прекланя пред принципите на демокрацията и признава правомерността на свободата на мнения в СДП по обсъжданите въпроси, но същевременно се изявява като монократичен, авторитарен лидер и налага доминиращия фактор на нейното организационно изграждане да бъде централизмът, който изключва наличието на фракции. Той обосновава положението, че гръбнакът на партията трябва да бъдат промишлените работници. Но тъй като са настъпили съществени изменения в социалната структура и представителите на средните слоеве губят своите привилегии и се доближават по положение до работническата класа, тя трябва да има облик на партия на трудовите хора от града и селото, чиито интереси противоречат на интересите на едрите собственици на средствата за производство, т.е. на лява народна партия (10). Курт Шумахер има първостепенни заслуги за изграждане в следвоенната обстановка на разруха и хаос на СДП като хомогенна и най-голяма по численост политическа организация в Западна Германия, наброяваща към края на 1946 г. около 700 хиляди души.
Докато в одобрената от Сталин платформа на КП за демократично обновяване на Германия не се съдържат положения от социалистически характер, в изработената от Курт Шумахер стратегия на СДП те са релефно очертани. Според него с крушението на Третия райх „на дневен ред стои премахването на капиталистическата експлоатация. Средствата за производство трябва да преминат от ръцете на крупните собственици в обществена собственост, управлението на икономиката в цялост трябва да се ръководи не с оглед на частните интереси за печалба, а от принципите на планирането, необходимо от народностопанска гледна точка“ (11). А достигането на тази цел може да бъде осъществено само при ръководната роля на СДП.
При обосноваване правомерността на претенциите на СДП за ръководна роля в страната Курт Шумахер изказва съображения, които в една или друга степен са съзвучни с ленинските постановки за болшевишката партия като авангард на работническата класа. Според него непосредствено след войната голяма част от народа е настроена антикапиталистически и иска да повери съдбата си на СДП като „единствената партия, чиято политика на демокрация и мир е доказана от историята“ (12). Убеден е, че работническата класа ще следва СДП. Но за прехода към социалистическото общество трябва да бъдат спечелени и средните слоеве. А борбата за тяхното спечелване, особено на селяните, ще е трудна, защото те се страхуват да не загубят собствеността си и традиционно са свързани с националистическите и милитаристичните идеи. Поради това прокламира позицията на СДП, че земята и инвентарът на дребните и средните собственици няма да бъдат иззети. Но земята на едрите земевладелци ще бъде иззета и ще бъде раздадена на нуждаещите се или на нейна основа ще се създадат колективни стопанства (13).
На Хановерския конгрес Курт Шумахер определя като централна задача на СДП обединяването на всички демократични сили под знамето на социализма, тъй като само пълното преобразуване на обществото в съответствие с неговите принципи ще предостави на немския народ икономически и социални възможности за свободен и мирен живот.
Курт Шумахер неизменно се придържа към постулата, че „демокрацията е неделима от понятието и етиката на социализма“, че германските социалдемократи „са за демокрацията като велика идея на тяхното минало и бъдеще“ (14). За него един социализъм, извоюван и утвърден по диктаторски път, не е социализъм, а в най-добрия случай е държавен капитализъм. Болшевишкият експеримент свидетелства, че премахването на частната собственост върху средствата за производство не означава крачка към социалистическото бъдеще, а напротив, нова опасност за премахване на свободата на личността чрез едно всеобхватно държавно потисничество, при което трудовото население е подложено на още по-брутална експлоатация, отколкото в капиталистическите страни с парламентарна демокрация.
След капитулацията на Третия райх спонтанно възникват антифашистки комитети и набира сила стремежът за обединение на комунистите и социалдемократите в единна партия на работническата класа (15). Курт Шумахер счита, че по проблемите, свързани с изкореняването на фашизма, и по социалните въпроси може да се работи съвместно с Комунистическата партия. Но той е против обединението на двете партии и обосновава позицията си с наличието на съществени различия между тях относно разбирането на демокрацията и обвързаността на КП с Москва. Върху тази негова позиция тегне и предубеждението, че като враг на Ваймарската република КП е улеснила идването на Хитлер на власт. А след като през април 1946 г. със съдействието на Москва се провежда обединителният конгрес на двете партии в Съветската окупационна зона (СОЗ) и се появява Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) той квалифицира Ото Гротевол и партньорите му като дезертьори, които предават хиляди социалдемократи на диктаторския ленинизъм. Опитът за създаване на ЕСП в западните окупационни зони е безуспешен. А действащата там Комунистическа партия Курт Шумахер квалифицира като „троянска кавалерия“. Той пресилено обвинява западногерманските комунисти в игнориране на националните интереси, разглежда ги като инструмент на съветската политика и отклонява всяка идея за политическо сътрудничество с тях (16).
Непосредствено след войната Курт Шумахер подчертава, че отношението на СДП към победителите трябва да бъде лоялно и абсолютно честно, но тя трябва да има възможност да изказва своето мнение. Тя не трябва да води нито американска, нито английска, нито руска, нито френска, а немска политика. Шумахер отстоява схващането, че е неправомерно стоварването върху целия германски народ на вината за престъпленията на нацизма, както и определянето на източната граница по линията Одер-Ниса, и нереалистично настоява с подписването на мирния договор възстановената германска държава да се простира в границите от 1937 г. Изтъква, че е оправдано да бъдат компенсирани страните, пострадали от хитлеристката агресия. Но размерите на репарациите не трябва да бъдат от такива мащаби, че да застрашат съществуването на немския народ. В този план се противопоставя на масираното депортиране на германски индустриални предприятия. Категорично се обявява против намерението на тогавашния американския финансов министър Моргентау Германия да бъде превърната в земеделска страна. Същевременно настойчиво поставя въпроса за подобряване продоволственото обезпечаване на населението, за освобождаване на германските военнопленници и завръщането им в родината.
Десетилетия наред в историографията се дискутира за началото и причините за Студената война. Безспорен е обаче фактът, че победена Германия се превръща в централен плацдарм на геополитическата, икономическата и идеологическата конфронтация между САЩ и Англия, от една страна, и Съветският съюз, от друга страна. Курт Шумахер присъединява своя глас към антисъветския хор. Подозира (редица и руски, и западни изследователи опровергават наличието на такива намерения) Москва в стремеж да съветизира цяла Германия и да я постави под своя зависимост, като използва източната й част за изходен пункт на своята агресия (17). През 1947 г. са обявени доктрината „Труман“ за сдържане на комунизма и планът „Маршал“. Известно време след това, без съгласието на Москва, между САЩ, Англия и Франция е постигната договореност на територията на западните окупационни зони да се създаде отделна германска държава.
В принципиален план Курт Шумахер се отнася негативно към американската политика заради безогледния стремеж за запазване на капиталистическата система в Западна Германия. Но предвид на бедственото положение на населението поддържа плана „Маршал“. В този контекст подкрепя паричната реформа в западните зони през лятото на 1948 г. и споделя идеята Западна Германия да стане икономически магнит за хората от Изток като предпоставка за свободното развитие на цяла Германия. Обаче заема критична позиция относно договореността за конституирането на сепаративна германска държава, тъй като според него това ще циментира разделението на германската нация.
Още през 1946 г. като основен съперник на СДП в западните окупационни зони се очертава разнородният по идейните нагласи на своите елементи, но с доминираща клерикално-буржоазна ориентация, блок ХДС/ХСС, оглавен от Конрад Аденауер. Генерал-лейтинант Клей — глава на американската военна администрация след март 1947 г., счита Шумахер за фанатик, за безкомпромисно целеустремен политик, който в никакъв случай не подхожда за работа в правителство. Американските предпочитания са ориентирани към Аденауер (18). Независимо от напредналата си възраст (тогава е над 70 години), той демонстрира удивляваща енергия и виртуозно политическо изкуство, сред чиито характеристики е и завидното му умение да си служи със задкулисни комбинации. Именно Аденауер вписва в следвоенната история името си на първостроител на ФРГ.
След договореността за създаване на западногерманската държава започва интензивна подготовка за нейното устройство. Ключово значение в това отношение има изработването на нейния Основен закон (фактически конституция) от състоящия се от представители на ландтага на западните окупационни зони Парламентарен съвет. Водещата роля при неговото изработване принадлежи на съратника на Курт Шумахер по партия проф. Карло Шмид. Благодарение на настойчивостта и на Курт Шумахер, издигнал девиза: „Централизъм, колкото е необходимо, федерализъм, колкото е възможно“, въпреки наличието на определени сепаратистки тенденции у отделни провинциални среди и първоначалното несъгласие на окупационните власти, е наложен като водещ централистичният принцип при композирането и функционирането на ФРГ. Основният закон е утвърден на 8 май 1949 г.
След влизането в сила на Основния закон се провеждат избори за Бундестаг. В противовес на разработената от Лудвиг Ерхард и основана върху принципите на либерализма концепция на ХДС/ХСС за пазарното стопанство, в предизборната борба Курт Шумахер предлага концепцията за социализация на главните отрасли на промишлеността, кредитното, финансовото и застрахователното дело и за въвеждане на планова икономика. В полемиката си с християндемократите Курт Шумахер е безпардонен в квалификациите си. Естествено, във фокуса на неговите атаки е Конрад Аденауер. Върху тяхната тоналност се наслагва и психологическата им несъвместимост като личности-антиподи. Месеци наред те не са разговаряли един с друг, разменяйки си само писма и язвителни реплики. За Курт Шумахер ХДС е „сбирщина на реакционери“ (в блока има много бивши нацисти, които са заемали важни позиции в административния и стопанския апарат на Третия райх), а Аденауер — най-лошият представител на напълно дискредитираните елементи на нацията, „реакционер на реакционерите“ (19).
При изборите за Бундестаг никоя политическа сила не постига парламентарно мнозинство. С незначителна преднина пред СДП победител е блокът ХДС/ХСС. Той се коалира със Свободната демократична партия. При гласуването в Бундестага за президент Курт Шумахер отстъпва на лидера на СДП Теодор Хойс. Само с два гласа при избора за федерален канцлер Конрад Аденауер изпреварва Курт Шумахер. Заради подкрепата, която му е оказана, той го квалифицира като германски „канцлер на съюзниците“ (20).
Курт Шумахер очертава насоките на опозиционната политика на СДП. Той се надява, че неолибералният курс на правителството на Аденауер ще претърпи провал, че широки кръгове от населението ще бъдат отблъснати от неговата политика на привързване към западните държави и то няма да се задържи дълго на власт. Характеризира икономическите реформи на правителството на Аденауер като огромен пропагандистки въздушен балон, надут от предприемачите с помощта на изхвърлените газове на либерализма. Критикува либерализма за несправедливото разпределение на социалния продукт, при което богатите стават още по-богати, а бедните още по-бедни. С неизменна настойчивост отстоява схващането си, че алтернативата на стопанската политика на Аденауеровото правителство е социалистическата стопанска политика. Курт Шумахер предпочита кейнсианските рецепти за пълна заетост: изкуствено стимулиране на търсенето, улеснения при кредитиране на промишлеността, бюджетно финансиране на широкомащабни програми за създаване на работни места.
След конституирането й, икономическата и социалната обстановка във ФРГ остава сложна. Значителна по мащаби е безработицата. Но в същото време, обусловени от комплекс от вътрешни и външни фактори и обстоятелства, във ФРГ възникват симптомите на скорошен смайващ икономически и социален просперитет. Курт Шумахер пренебрегва този факт (21). А въпреки че ясно са разграничени ролите на правителството и опозицията, при важни решения то се съобразява с позицията на СДП. Така че в установяващата се тогава във ФРГ привлекателна система на социалното пазарно стопанство са въплътени не само идеите на Лудвиг Ерхард, а и определени становища на Курт Шумахер за социална защитеност на трудовите слоеве.
Скоро след конституирането на ФРГ, на основата на СОЗ, през октомври 1949 г. е провъзгласена Германската демократична република (ГДР). Курт Шумахер споделя позицията за незаконността на ГДР като държавно образувание. Според него само ФРГ има правото да представлява всички немци. Но счита, че ако ФРГ плътно се обвърже със западните икономически и военнополитически структури, ще бъде нанесена съществена вреда на обединителната кауза, а разделена Германия ще бъде латентна или открита опасност за Европа и за света. За него обединението на Германия трябва да бъде абсолютен приоритет и най-близката цел на германската политика. То е „неотложно и по-важно за мира и консолидирането на Европа от всяка форма на интеграция на една част на Германия с други европейски страни“ (22). Поради това Шумахер ориентира СДП към енергична борба против ремилитаризация на ФРГ и включването й в западния военен блок, тъй като един бъдещ военен конфликт със Съветския съюз ще превърне германската територия в „изгорена земя“. Курт Шумахер категорично настоява да се приемат съветските предложения от март-април 1952 г. за преговори на четирите държави-победителки за създаване след свободни избори на единна, демократична, неучастваща във военни блокове Германия. Но под различни предлози Аденауровото правителство със своята проамериканска ориентация осуетява тази възможност.
За Курт Шумахер в следвоенната ситуация коренните германски и социалдемократически интереси са идентични както в национален, така и в интернационален план. Затова полага усилия СДП да изгради своя облик на партия както на „национални патриоти“, така и на „интернационални социалисти“, и има съществени заслуги за възстановяване на международния й авторитет. Той председателства конгреса във Франкфурт на Майн през 1951 г., на който е конституиран Социалистическият интернационал. В приетата от делегатите на конгреса Декларация — първият програмен документ на следвоенната международна социалдемокрация, са включени редица съзвучни на неговите идеи постановки, сред които фундаментално значение има формулировката: „Без свобода няма социализъм. Социализмът може да бъде осъществен само чрез демокрация, демокрацията може да бъде напълно осъществена само чрез социализъм“ (23).
В края на 1951 г. здравословното състояние на Шумахер се влошава. Умира на 20 август 1952 г. Стотици хиляди го изпращат по пътя към вечното му жилище от Бон до Хановер.
По силата на сложен комплекс от обективни и субективни причини от вътрешен и интернационален характер до края на живота му неговата мечта СДП да поеме кормилото на властта във ФРГ, както и да бъде постигнато национално обединение на немския народ, остава неосъществена. Според Вили Брандт, другата емблематична личност на следвоенната германска социалдемокрация, Курт Шумахер недостатъчно добре се ориентира в тогавашните европейски и световни проблеми, а „неговата жажда за справедливост по пътя на радикалните социални преобразования противоречеше на потребностите на хората от покой, точно така, както и неговият агресивен стремеж към национално единство“ (24). Но той остава в историята не само като възобновител на ГСДП, а и като забележителен радетел за общество, основано на принципите на свободата, справедливостта и солидарността.
ЛИТЕРАТУРА
(1) Жизненият път и дейността му са детайлно изложени от Peter Merseburger в монографията му: „Kurt Schumacher — Patriot, Volkstribun, Sozialdemokrat. Biografie“. München 2010.
(2) Lewis J. Edinger: Kurt Schumacher Persönlichkeit und politisches Verhalten, Köln und Opladen 1967, c. 54-62, 69-77.
(3) Willy Albrecht: Kurt Schumacher. Ein Leben für den demokratischen Sozialismus. Bonn, 1985, с. 25.
(4) Kurt Schumacher: Reden und Schriften. Berlin-Grunewald, 1962, c. 23-24.
(5) Цит. по Willy Albrecht. Пос. съч., с. 29-30.
(6) Цит. по Чарлз Уильямс. Аденауер. Отец новой Германии. М., 2002, с. 346-347.
(7) Освен споменатите дотук монографии на Левис Едингер и Вили Албрехт, детайлен анализ на възгледите на К. Шумахер се съдържа в изследванията: Waldemar Ritter, „Kurt Schumacher. Eine Untersuchung seine politische Konzeption und seine Gesellschafts- und Staatsauffassung“, Hannоver, 1964, и в колективните монографии: „Kurt Schumacher und „Neubau“ der deutschen Sozialdemokratie nach 1945“, Bonn, 1966, и „Kurt Schumacher und seine Politik“, Berlin, 1996.
(8) Kurt Schumacher, Reden, Schriften, Korrespondenten; Berlin, Bonn, Bad Godesberg, 1985, c. 205, 390, 971-974.
(9) Пак там, с.204-210; Franz Osterroth; Dieter Schuster. Chronik der deutschen Sozialdemokratie — Daten, Fakten, Hintergründe, Band 2, 1945 bis 1974. Bonn. 2005, c. 14.
(10) Lewis J. Edinger. Пос. съч., с. 163-176, 198-206.
(11) Kurt Schumacher. Пос. съч., 380.
(12) Пак там, с. 252.
(13) Franz Osterroth; Dieter Schuster. Пос. съч., c. 14.
(14) Kurt Schumacher. Пос. съч, c. 219.
(15) Kurt Klotzbach: Der Weg zur Staatspartei, Programmatik, Praktische Hintergründe und Organisation der deutschen Sozialdemokratie, 1945-1965, Bonn, 1996, c. 68.
(16) Kurt Schumacher. Пос. съч., c. 698; Heinrich Rotthoff. Kurt Schumacher — Sozialdemokraten und Kommunisten. B Kurt Schumacher und „Neubau“…, c. 133-148.
(17) Cъществуващите концепции в руската и германската историография за съветската политика относно следвоенна Германия са изложени в статията на Е.П. Тимошенкова: „Послевоенная Германия в советской политике,1945-1955 годы. Взгляд российских и германских историков“. „Новая и новейшая история“. 2006. № 6, с. 46-55. Разгърнато обосноваване на тезата, че Москва се стремяла към единна, демократична и неутрална Германия, се съдържа в монографията на немския професор Wilfried Loth: „Stalins ungelibiens Kind. Warum Moskau die DDR nicht wollte“, München, 1996.
(18) Lewis J. Edinger, Пос. съч., с. 259-265.
(19) Пак там. с. 285-290; Peter Merseburger. Пос. съч., с. 335.
(20) Чарлз Ульямс. Пос. съч., с. 396.
(21) Franz Walter, Die SPD. Biografie einer Partei, Hamburg, 2009, c. 121.
(22) Kurt Schumacher, Пос. съч. c. 982.
(23) Programmatische Dokumente der deutschen Sozialdemokratie, Bonn, 2004, c. 289.
(24) Вили Брандт, Воспоменания, М.,1991, с. 43.
