КОЙ СПЕСТЯВА В БЪЛГАРИЯ?

0
158

Професор Иван Ангелов е роден в с. Българин, Харманлийско. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ в София (днес УНСС). От 1960 г. е в Икономическия институт на БАН, където е член-кореспондент. В продължение на 12 години работи в ООН. Икономически съветник на премиерите Георги Атанасов, Андрей Луканов и Жан Виденов. Автор на книгата „Икономиката на България до 1999 г.“

 

Около 60% от българите нямат спестявания. От тези, които имат, 9,2 млн. депозита са със среден размер от 114 лв., а 625 депозита са със среден размер 2 410 658 лв.

 

 

Най-високопоставени български политици често се хвалят, че благодарение на тяхната мъдра политика народът ни живеел добре, въпреки най-голямата световна криза. Другите страни от Европейския съюз трябвало да се учат от нашата политика на финансова дисциплина и стабилност и тогава нямало да има криза. Доказателство за подобряването на живота на хората били огромните спестявания в банките, които растели ежегодно. Българите живеели все по-добре и спестявали все повече. Вярно ли е това? Аз се прекланям пред езика на числата, а не пред думите на политиците. Нека чуем какво говорят числата.

Предварителни бележки

Общият размер на спестяванията е един от показателите за добро качество на живота и предпоставка за успешно развитие само в нормални условия. В България обаче няма такива, защото:

Първо, в кризисна ситуация и несигурно бъдеще открай време хората заделят бели пари за черни дни“. Те пестят не от благоденствие и пресищане, а от страх за утрешния ден. Това са отложени покупки за неотложни бъдещи потребности, когато животът може да е още по-труден от днешния. Така е навсякъде по света в условия на несигурност. Така е сега и у нас.

Второ, в такива тежки условия около 1,8 – 2 млн. български пенсионери късат от залъка си, за да спестяват за погребение, за да не тежат на своите мизерстващи близки (безработни и/или работещи бедни), когато настъпи фаталното събитие. Озъбената реставрация на бандитския балкански капитализъм принуди възрастните хора дори към края на своя изстрадан жизнен път да продължават да се грижат за децата си — вече в зряла възраст, вместо да е обрат­ното — младите да се грижат за възрастните, според вековните български и общочовешки традиции. Моите ограничени анкети показват, че това е един от главните мотиви на много спестители в най-ниската депозитна група.

Трето, обобщените и осреднените статистически величини трябва винаги да се приемат предпазливо, защото подвеждат. Това е известно на всички, които притежават макар и елементарни знания по статистика. При големите контрасти в доходите и спестяванията зад такива величини съжителстват оскотяваща бедност на стотици хиляди и дори на милиони хора и неописуем разкош на няколко хиляди преситени от охолство богаташи. То, изглежда, не е известно на нашите министри и на придворните икономисти, които не се уморяват да жонглират с обобщени и осреднени числа за демагогски цели.

Четвърто, след неколкогодишна стагнация и на границата на рецесия десетки хиляди малки и средни фирми фалират или са пред прага на фалит. Те търсят по-сигурно убежище за останалите си неизпепелени от кризата пари. Други продават имоти и също търсят сигурно убежище за парите си, защото знаят, че е много рисковано да започват днес бизнес с тях. Трети — предприемчиви хора с финансови възможности, биха започнали свой бизнес при нормални условия, но не го правят сега поради несигурния икономически климат и още по-несигурно бъдеще и също търсят надеждно убежище за парите си. Четвърти — еднолични търговци, самонаети и други подобни, влагат временно свободните си налични пари в разплащателни или други банкови сметки и при нужда ползват от тях. Част от средните и особено от големите спестявания се дължат и на това. Никой обаче не може да докаже какъв е техният дял. Най-правилното решение е депозитите на физически лица от домакинствата да се обособят в еднородна група, и то да стане колкото е възможно по-скоро. Това ще улесни техния анализ и ще позволи да се правят по-категорични и по-точни изводи.

Пето, в тукашните търговски банки* спестяват не само български граждани, но и чужденци, работещи у нас или от чужбина. Те получават тук над два пъти по-висока лихва по депозитите си, отколкото в своите страни. Статистиката обаче не публикува данни за техния брой, нито за валутата, в която спестяват. Това изкривява допълнително картината за спестяванията на българските домакинства и деформира връзката между доходи и спестявания у нас. И още по-важно, банките тук са свръхликвидни — техните привлечени средства не се използват пълноценно за кредитиране на българската икономика поради слабо търсене на заеми от нефинансовия сектор и оправдана предпазливост на банките да кредитират вследствие на кризисната ситуация. Чужденците получават над два пъти по-голям доход от депозираните тук почти мъртви (спящи) капитали, с което изтощават допълнително банковата система и икономиката ни. Лихвата, която те получават, е подарък, защото не е „заработена“ от използването на техните пари в българската икономика. Мога да продължа с изреждането на причините, но ще спра дотук.

Обект на анализа

Българските граждани трябва да знаят истината за спестявания­та, за да не се поддават на некомпетентни или демагогски изказвания за „големите спестявания“ на домакинствата. Обект на настоя­щия анализ са депозитите на физически лица от домакинствата и други вложители, за които стана дума по-горе. Анализът би бил още по-точен, ако тази статистическа величина съдържаше само български физически лица от домакинствата, но я използвам поради липса на по-еднородна статистическа групировка на спестителите. Това, естествено, внася известна условност в изводите, но алтернативата е да не се прави нищо, което е още по-лошо. Всички данни в настоящия анализ са от сайта на БНБ. За краткост ги наричам депозити на домакинствата, понеже те преобладават. Таблицата дава най-обща представа за техните спестявания.

 

Депозити на домакинствата в хил. лв.

 

Депозит                                            Септември               Септември               2012/2011

                                                            2011 г.                       2012 г.                       в %

Домакинства

и НТООД-общо                               29460560                  33272015                  112,9

до 1000 лв.                                      1049572                    1046683                    99,7

над 1000 до 2500 лв.                     1686005                    1707829                    101,3

над  2500 до 5000 лв.                   2383356                    2497844                    104,8

над 5000 до 10000 лв.                  3904716                    4226235                    108,2

над 10000 до 20000 лв.                4822671                    5331836                    110,6

над 20000 до 30000 лв.                2833718                    3177152                    112,1

над 30000 до 40000 лв.                1904743                    2173871                    114,1

 

Източник: Интернет сайт на БНБ, раздел Статистика“.

Пояснение: Сектор Домакинства и НТООДвключва физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД). Това са най-новите публикувани данни за размера и структурата на спестяванията в лева и други валути в търговски банки в България в края на септември 2012.

Анализ на размера и структурата на спестяванията

Какви изводи могат да се направят от анализа на общия размер и структурата на спестяванията на домакинствата в края на септември 2012 г.?

Първо, общият брой на депозитите им е бил 12,2 млн., с 33,3 млрд. лв., или средно по 2775 лв. на депозит. Очевидно, спестовният потенциал на нашите домакинства (дори и с участието на нетипични физически лица от домакинствата и на неизвестен брой чужденци) е повече от скромен, поради мизерните доходи от заплати, пенсии и други източници. Това е още по-трагично, като се има предвид, че за разлика от западноевропейските страни, традиционните банкови влогове са преобладаваща форма на спестявания у нас. Поради ниската финансова култура спестяването в различни форми на ценни книжа (в инвестиционни, договорни, взаимни, пенсионни и др. фондове) все още не е развито и е въпрос на бъдещето. За покупка на имоти пък е нужен солиден критичен минимум от пари, с какъвто преобладаващата част от хората у нас не разполагат. За спестяване в злато е необходима още по-висока финансова и спестовна култура, брокери, а и този пазар не е развит в България. Следователно, българите почти нямат избор и продължават да спестяват в банки, което е най-сигурно за тях. То е подсигурено допълнително и от специалния гаранционен фонд за депозити до около 200 хил. лв.

Няма как да броя тези, които по примитивен стар навик съхраняват парите си в буркани или под дюшеците. Те обаче едва ли влияят осезателно на общата картина, а и поемат голям риск! При общ брой на населението ни около 7 млн. души, домакинските депозити са над 12 млн. Така е, защото някои спестители притежават по два-три и повече депозита, а участват и неизвестен брой чужденци. Това са предимно хора със средни и големи доходи. Причините са много, но тук не е мястото да ги анализирам.

Второ, много важно е разпределението на спестяванията според размера на депозитите. Около 9,2 милиона депозита (75,3% от общия им брой) в най-ниската депозитна група (до 1000 лв.) съдържат 1,05 млрд. лв., или 3,1% от общия им размер. На другия полюс 625 депозита (0,00…% от общия им брой) в най-високата депозитна група (над 1 млн. лв.) съдържат 1,50 млрд. лв., или 4,5% от всички спестявания. Средният размер на един депозит в първата група е 114 лв., а във втората — 2 410 658 лв. Това е зашеметяваща поляризация на спестителите, неподлежаща на изчисляване. Някой може да възрази, че подбирам двете крайности, за да докажа тезата си за екстремна поляризация. Това не е вярно, защото обхващам над 75% от общия брой на депозитите, а не произволно избрана малка група и прилагам общоприетите правила за анализ.

Такова възражение обаче може да има частични основания, защото първата група се състои изцяло от бедни хора — физически лица от домакинствата, а втората е разнородна — частично от богати физически лица от домакинствата и частично от еднолични търговци, самонаети и други подобни, които печелят от стопанска дейност. Няма публикувани данни за съотношението между тях и по него може само да се гадае.

За да отговоря на възможни основателни съмнения за надеждността от сравнения между двете депозитни групи (първата и последната в таблицата), обединявам четирите групи на единия и на другия полюс на спестителите, които обхващат почти 50% от всички спестявания. В ниските четири групи (до 10 хил. лв.) са 94,2% от всички депозити, които съдържат 9,5 млрд. лв., или 28,5% от спестяванията. Средният размер на един депозит в тази група е 870 лв. На другия полюс в последните четири депозитни групи (над 100 хил. лв.) са 0,24% от общия брой на депозитите, които съдържат 6,9 млрд. лв., или 20,7% от спестяванията. Средният размер на един депозит в тази група е 232,2 хил. лв. и превишава средния размер на депозитите в първата окрупнена група 267 пъти. Това е чудовищна поляризация.

Правя и още една корекция, за да отстраня евентуални остатъци от съпоставяне на недостатъчно еднородни окрупнени депозитни групи — първата само от физически лица, а втората от физически и остатъци от други лица. За целта приспадам още 100 единици (37,5%) от разликата и получавам разлика от 167 пъти между средните депозити във втората и първата окрупнени групи. Макар и в намален размер, поляризацията продължава да е повече от тревожна и навярно е все по-близка до действителната.

Трето, разделям общия размер на спестяванията на две равни групи. Оказва се, че 97,8% от депозитните сметки в ниските спестовни групи притежават 50% от спестяванията. Останалите 50% принадлежат на 2,2% от депозитите във високите групи. И тук установявам страхотна поляризация. Като имам предвид, че почти всеки реален спестител във високите депозитни групи има по няколко влога, а някои — по 5-10, може да се предполага, че около 1% от вложителите в тази група притежават 50% от всички спестявания. Забележете, един процент от спестителите притежават толкова, колкото останалите 99%. Това прави поляризацията още по-тревожна и по-опасна.

И тук правя още една смекчаваща корекция: макар че никой не може да докаже каква част от този 1,0% от вложителите не са типични физически лица от домакинствата, увеличавам 10-15 пъти броя на тези вложители, за да ги приближа по тежест още повече до физическите лица. Оказва се, че 10-15% от вложителите притежават толкова, колкото 85-90% от останалите вложители. Така, макар и неколкократно смекчена, поляризацията продължава да е много тревожна и заплашва с опасни последици.

Освен острата поляризация, с анализа дотук опровергавам твърденията на най-високо поставените политици, че българите живеят все по-добре и затова спестяват все повече. Нищо подобно! Активни участници в спестовния процес са само заможните и богатите българи не повече от 8-10% от населението. Този извод дава основания за големи тревоги по бъдещето на България.

Анализ на динамиката на спестяванията

А каква е динамиката на спестовните процеси у нас?

Първо, общият брой на депозитите на домакинствата нараства от септември 2011 г. до септември 2012 г. с 22 199, или с 0,2%, а общият размер на спестяванията — с 3,8 млрд. лв., или с 12,9%. Средният размер на един депозит нараства от 2419 лв. на 2775 лв. Тези осреднени числа също са подвеждащи, но управляващите политици и придворните икономисти ги използват за демагогски изводи с пълното съзнание, че не казват истината.

Второ, по-важни са промените в относителния дял на спестяванията по депозитни групи. Те показват, че намалява делът на най-ниската депозитна група (до 1000 лв.) и расте делът на най-високата (над 1 млн. лв.). Впечатляваща е промяната и в окрупнените ниски и високи депозитни групи. Общият дял на спестяванията в четирите ниски групи, изразен в левове, е бил 31,6% през септември 2011 г. и намалява на 28,4% през септември 2012 г. Делът на високите групи нараства от 18,4% на 20,6%. Следователно, увеличението на общата сума на спестяванията с 3,8 млрд. лв. се дължи главно на изпреварващото нарастване на големите депозити. Спестяванията в групата на най-малките депозити (до 1000 лв.) намаляват с 0,3%; в групата от 1000 до 2500 лв. нарастват с 1,3%, а най-големите (над 1 млн. лв.) нарастват с 18,0%. За повече подробности по динамиката на спестяванията във всички депозитни групи виж последната колона на таблицата.

Бедните спестители (с 94,2% от всички депозити) притежават все по-малък дял в спестяванията, а богатите — все по-голям. Това е много тревожна тенденция. То е още по-тревожно, като се има предвид, че става по време на криза. Защото, наред с всичко друго, показва колко несправедливо е разпределено бремето на кризата. Докъде ще стигне България, ако тези процеси продължават с такава динамика през следващите 10 – 20 години? Ами ако се ускорят? Ще може ли нашето уморено, бедно, изтощено, изнервено, изтерзано, озлобено и психически наранено общество да понесе нарастващото социално натоварване на поляризационните процеси, които се дължат на все по-голяма, дори толерирана от правителството арогантна несправедливост? Какви ще са деструктивните последствия от това и кой ще поеме отговорността за тях? Задават ли си подобни въпроси сегашните български управници? Защото социалният и политическият климат в България през следващите години и десетилетия се подготвя сега.

Трето, делът на депозитите във високите групи, притежаващи 50% от спестяванията, нараства от 1,8% в 2011 г. на 2,2% в 2012 г., а делът на депозитите в ниските групи, притежаващи другите 50% от спестяванията, намалява от 98,2% на 97,8%. Това също е много тревожна тенденция. То показва, че при все още непреодоляна криза, продължаваща стагнация и задаваща се нова рецесия, в условията на растяща бедност за милиони българи расте броят на влоговете в най-високите депозитни групи. В групата от 100 до 200 хил. лв. той нараства с 32,6%; в групата от 200 до 500 хил. лв. — с 29,2%; в групата над 1 млн. лв. — с 20,4% и в групата от 500 хил. до 1 млн. лв. — с 11,1%. В ниските депозитни групи броят на влоговете и размерът на спестяванията намаляват или ако растат, е 4-5 пъти по-бавно (виж последната колона на таблицата). Бедните получават все по-малки реални доходи и спестяват все по-трудно. Едновременно протичат два взаимно подсилващи се процеса в обратни посоки — расте бедността на бедните и богатството на богатите. И то по време на криза, при намаляващ размер на обществената баница. Изтръпвам като си помисля към каква социална пропаст се движи нашето общество през следващите години и десетилетия!

Четвърто, същият извод се потвърждава и от средния размер на депозитите. В четирите ниски депозитни групи през септември 2011 г. средният размер е бил 7814 лв., а през септември 2012 г. е 8248 лв. Това повишение се дължи предимно на депозитните групи от 2,5 до 5 хил. лв. и от 5 до 10 хил. лв. Във високите депозитни групи средният размер за същия период е бил съответно 240,4 хил. лв. и 232,2 хил. лв. Трудно е да се каже дали това намаление се дължи на увеличение в броя на вложителите, на тяхната структура, или на съзнателно раздробяване на големите депозити, притежавани от един вложител, тъй като такива данни не се публикуват.

Мои ограничени неформални анкети подсказват, че е по-вероятно да се дължи на съзнателно раздробяване на влоговете. Повечето вложители се въздържат да показват твърде големи единични влогове и ги раздробяват, като ги разпределят между членове на семейството и други най-близки роднини, за да не привличат вниманието и завистта на хората, от страх да не ги запитат един ден за произхода на парите им или да ги отнемат в полза на държавата в резултат на евентуални съдебни преследвания срещу действителния собственик.

Доходи и спестявания

Средният текущ доход на най-богатите 20% от нашето население превишава над 7 пъти дохода на най-бедните 20%. Умереното доходно разслоение е нормално за съвременното пазарно стопанство. България обаче е между страните в ЕС с най-голямо разслоение в доходите. Това личи и от Gini коефициентите. Умерената разлика е нормална, но нашата не е такава.

Превишението в разслоението при спестяванията е около 40 пъти по-голямо отколкото при доходите. Тази разлика се дължи на различното съотношение между потребление и натрупване в ниските и във високите доходи. В ниските доходни групи преобладаващата част от дохода се използва за текущо потребление, а във високите — далеч по-малка. Делът на натрупването (спестяването) в ниските доходи е малък, а в най-ниските — нищожен, нулев и дори отрицателен (някои хора теглят пари от скромните си влогове, за да посрещат текущи плащания), докато за високите доходи той е по-голям. Част от това натрупване при високите доходи се насочва към спестявания в банкови депозити, а по-голямата част — в други форми на законни или незаконни спестявания у нас и в чужбина, за които стана дума по-горе.

Превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите подсказва по косвен път за нерационалност в системата на заплащане.  Ако тя държи сметка за съотношението „принос — възнаграждение“, превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите ще бъде умерено. Ако е в порядъка на 200-300 пъти, както посочих по-горе за четирите ниски и четирите високи депозитни групи, или ако един процент от вложителите притежават толкова спестявания, колкото останалите 99% (както също показах по-горе), то е признак за грубо нарушение на този фундаментален принцип.

Превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите подсказва по косвен начин и за характера на данъчната система. При облагане на доходите с пропорционални (плоски) данъци, както е у нас, поляризацията в спестяванията е по-голяма, отколкото при доходите, защото по-голяма част от високите доходи остава в техните собственици и те се разпореждат с тях, в това число и за по-големи спестявания. Прилагането на прогресивни системи на облагане на доходите смекчава тази разлика, защото отнема все по-голяма част от най-високите доходи в полза на обществото. Колкото по-стръмна и по-висока е скˆлата на прогресивно облагане, толкова по-силно е смекчаващото въздействие. То е доказателство за активни преразпределителни функции на данъчната система. Сегашната ни данъчна система е лишена от такива функции и обслужва най-богатите за сметка на бедните и средните слоеве. Това се подсилва още повече от липсата на необлагаем минимум. Ако имаше такъв, примерно 250-300 лв. месечно, част от оставените пари на хората можеха да се използват за допълнително текущо потребление, а другата част — за скромно спестяване.

Превишението на поляризацията в спестяванията над тази в доходите подсказва и за склонността на богатите хора да правят физически инвестиции за производство на продукти и услуги. При по-висока склонност към активно физическо инвестиране по-малка част от натрупването остава за насочване към банкови депозити, имоти, ценни книжа, злато и други форми на пасивно (непроизводствено) инвестиране. Това е полезно за икономическото развитие на България и на всяка друга страна. Тази склонност зависи от поведенческите характеристики на деловата общност, от народопсихологията на населението, от което тя произлиза, от текущата икономическа ситуация, а също и от характера на държавната политика, например, чрез стимулиране на една или друга форма на инвестиране.

Държавата би трябвало да насърчава по-активно физическите инвестиции. В страните с по-големи и по-улегнали демократични и пазарни традиции, с повече стабилност и предвидимост и по-висока склонност на богатите към предприемаческа дейност, по-голяма част от натрупването се насочва за производствени цели и по-малка в пасивни форми на финансово натрупване, често пъти използвани за финансови спекулации на пазарите. Склонността към физически инвестиции е по-характерна за северните, централните и западните региони на Европа и по-малко — за южните и източните региони, към които принадлежи и България.

Има обаче различни видове физически инвестиции. Един е характерът на тези инвестиции в машини, съоръжения, сгради, транспортни средства и др. за производство на материални и духовни блага, потребявани от стотици хиляди и дори от милиони хора. Друг е характерът на физическите инвестиции в суперлуксозни резиденции у нас и в близки и далечни екзотични страни, в екстравагантни лимузини, в най-модерно домашно обзавеждане и други подобни, използвани за натрапчива демонстрация на разкош от ограничен кръг хора. Първото е по-характерно за страни с продължителни демократични и пазарни традиции и будно гражданско общество, а второто — за новоизлюпените богаташи в страните от Източна и Югоизточна Европа. Ние, за съжаление, се числим към последните.

Смущава не само поляризацията в спестяванията, но и нейната скорост и мащаби, постигнати в България само за 23 години. Ако се добавят и другите форми на законни и незаконни спестявания у нас и в чужбина, поляризацията ще е още по-остра. Няма данни за тези спестявания в имоти, банкови депозити, различни видове ценни книжа, злато и други скъпоценни метали, но по косвен път може да се съди, че те са далеч по-големи от официалните спестявания в банкови депозити, обект на настоящия анализ. Може с голяма увереност да се предполага, че вложителите в депозити до 40-50 хил. лв. едва ли имат големи парични и други имущества в изброените групи у нас и в чужбина. Много е вероятно значителна част от вложителите в депозити над 100-200 хил. лв. и особено над 500 хил. лв. да притежават такива имущества в далеч по-големи размери от официалните си спестявания в банките.

От това пък може да се направи извод, че действителната поляризация в доходите и в спестяванията (законни и незаконни у нас и в чужбина) е много по-голяма от посочената тук само въз основа на банковите депозити. По-вероятни и по-опасни ще са и евентуалните бъдещи деструктивни последствия от свръхвисоката поляризация в доходите и в спестяванията, поради по-големия им деструктивен потенциал. Затова те заслужават още по-голямо внимание и по-бързи превантивни решения.

В Западна Европа тези процеси са продължили много по-дълго, но са били също така брутални. По информация от надеждни източници бедните в Америка и в Западна Европа и сега по време на кризата стават все по-бедни, а богатите все по-богати. Ако ползваме понятията на Маркс, тук става дума повече за относително, отколкото за абсолютно обедняване. Мащабите на абсолютното обедняване са по-големи сред най-бедните слоеве и в най-бедните страни.

Този процес е силно изразен у нас. В края на септември 2011 г. е имало 17041 депозита в групата от 100 до 200 хил. лв., а в края на септември 2012 г. — 22592 депозита със 793 млн. лв. допълнителни вложения. През септември 2011 г. е имало 4037 депозита в групата между 200 и 500 хил. лв., а в края на септември 2012 г. са били 5215 с 318 млн. допълнителни вложения. През септември 2011 г. е имало 1019 депозита в групата между 0,5 и 1,0 млн. лв., а в края на септември 2012 са 1132 с 88 млн. лв. допълнителни вложения. В групата над 1 млн. лв. през септември 2011 г. е имало 519 депозита, а през септември 2012 г. — 625 с 230 млн. лв. допълнителни вложения. Прирастът в другите законни и незаконни спестявания у нас и в чужбина навярно е още по-голям, но за него няма надеждни данни. На другия полюс броят на влоговете до 1000 лв. намалява със 76 хиляди, а на спестяванията в тях — с 1,8 млн. лв.

От кротка апатия
към социални експлозии

След 1989 г. у нас протича разпределение и преразпределение на доходите, извън всички граници на разумното доходно разслоение. С мълчаливото съучастие на държавата то е превърнато в престъпно присвояване, бързо доходно разслоение и основа за екстремна поляризация в спестяванията. Особено чрез бандитската приватизация, огромните мащаби на корупцията във всички етажи на властовите структури, големия сенчест сектор на икономиката, драстичното подценяване на труда, неплащането на данъци и осигуровки, анти­социалните „плоски“ данъци и т.н.

Това е отблъскваща и дестабилизираща политика. Тя не може да бъде дълготрайна, защото дори пословично търпеливият, учудващо наивен и робски покорен български народ едва ли ще я понася безкрайно дълго. Натрупаното отчуждение, омраза, гняв и омерзение у хората са толкова големи, че в недалечно бъдеще могат да прераснат от безопасна за управниците кротка апатия в опасни социални експлозии. Това е един от многото примери за израждане на съвременния капитализъм, особено в периферни страни като нашата. Управниците са длъжни да чуят нарастващия тътен от дълбините на обществото, преди да е станало късно! И колкото по-скоро, толкова по-добре!

Много световноизвестни мислители от САЩ, Европа и други региони на света все по-тревожно сигнализират за него и настояват за бързи промени към по-справедливо общество. С деструктивното си поведение сегашните капиталисти и техните слуги в правителствата и парламентите дискредитират още повече капитализма. Да, колкото и да е странно на пръв поглед, капиталистите като индивидуални субекти с алчното си поведение за все по-бързи и по-големи печалби дискредитират капитализма като система.

Интелигенцията престана
да е народен будител

Достойно за съжаление е съглашателското поведение на голяма част от нашата интелигенция. Българските учени — икономисти, философи, политолози, социолози, юристи, педагози, психолози, историци и други обществоведи, все още пазят дистанцирано срамежливо мълчание по тези фундаментални проблеми на нашето време и тяхното още по-уродливо проявление в България и с това изменят на своя свещен дълг да продължават делото на народните будители. Като част от своя народ те са също кротки, страхливи и послушни и имат дълъг стаж на сервилност пред управниците, за разлика от интелигенцията в други европейски държави. Като член на Българската академия на науките се срамувам от думите на един български академик, изречени преди два месеца пред министър-председателя: Искам да ви кажа нещо интересно, д-р Борисов вие днес прекарахте нова магистрала магистралата на духа“. Боже Господи, доживях да чуя и това! Съзнава ли този академик, директор на институт в БАН, колко жалко се е сринал в краката на велможата?

Мерки за ограничаване на поляризацията

Необходими са координирани мерки на правителствата на национално и регионално европейско равнище за овладяване на деструктивните процеси на доходната и на спестовната поляризация. Една от първите ефикасни мерки е добре премислено връщане към по-стръмни (но не прекалено стръмни и високи) скали за прогресивно облагане с корпоративни, подоходни и имуществени данъци. Наложително е незабавно прекратяване на пропорционалните (плоски) преки данъци, въвеждане на умерено прогресивни данъци върху печалбата и доходите до 25-30% с необлагаеми минимуми там, където бяха премахнати. България е шампион в това отношение. Ние сме шампион и по символично ниски данъци върху недвижимото имущество, за разлика например, от Великобритания, която има едни от най-високите имуществени данъци в ЕС. Друг подходящ инструмент за подпомагане на бедните и средните слоеве и за смекчаване на поляризацията е въвеждането на класическо семейно облагане на доходите.

Има и други средства за овладяване на застрашителния процес на поляризацията. Едно от тях е диференциацията между минимални и максимални заплати, която има много измерения. Допреди двадесетина години господстваше деструктивната уравниловка. Сега махалото отиде в другата крайност — баснословни различия между минимални и максимални заплати. Такова е заплащането на някои категории ръководен персонал в държавния и частния сектор. Заплащането в частния сектор трябва да се решава от съответните управителни съвети на компаниите, без каквито и да е държавни предписания. При това заплащане е недопустимо връщане към познатата ни от близкото минало уравниловка. Трябва да има силно стимулиращо възнаграждение за всички, съизмеримо с техния принос за развитието на компанията или институцията. То може да превишава средната заплата на компанията 3—10 пъти, ако има ясни критерии за това.

Никой обаче не може да ме убеди, че заплащане на директори на търговски банки у нас в порядъка на 80 —150 хил. лв. месечно (а с някои допълнителни доплащания и повече) е съизмеримо с техния принос и реални отговорности. Заплащането на ръководния персонал в БНБ пък е обвързано с това в търговските банки. Заплатите в банковия сектор са една от най-поверителните държавни тайни у нас. Да не говорим за морални норми, които хората в този сектор презират! За тях всички други морални и нравствени ценности бледнеят пред блясъка на златния телец. Теоретична основа на тези абсурдни равнища на заплатите, особено във финансовия сектор, е отживялата времето си консервативна икономическа теория, перверзното раздуване на финансовия сектор и фантастичното преувеличаване на неговата роля в икономиката, които бяха едни от причинителите на последната световна криза и са на път да доведат света до ново икономическо потъване.

Всяко заплащане, при което очевидно се прекъсва връзката между принос и възнаграждение, първо, не трябва да се допуска от ръководните органи на компаниите и, второ, ако все пак някъде се допуска, превишението да се облага с много висок данък — в порядъка на 70—90%. Подобна мярка беше приложена от администрацията на президента Обама в САЩ през 2009 г. за ръководния персонал на финансови и нефинансови институции, който използваше държавната помощ за спасяването им от фалити не толкова за стабилизиране на институциите и възобновяване на кредитирането, а за повишение на заплатите на висшата администрация и на дивидентите на акционерите. Подобна мярка ще бъде посрещната с бясна съпротива на засегнатите у нас. Ще ни кажат, че това означава връщане към социализма, комунизма и сталинизма. Такива абсурдни обвинения в левичарство се отправят сега и срещу президента Обама поради повишаването от 1 януари 2013 г. на данъка върху доходите на най-богатите от около 35% на около 40%. Подобна мярка обаче е необходима, възприема се от обществото и вече се прилага. Добре е това да стане и в България.

Поляризацията застрашава
бъдещето на капитализма

Доказано е, че страните с умерено доходно разслоение се развиват по-успешно от тези с доходна поляризация. Защото поляризацията е продукт на върховна несправедливост, поражда растящо напрежение и нестабилност в обществото, притъпява енергията му за развитие, води до социални конфронтации. Доходно разслоение, което прераства в поляризация, е пагубно за икономиката и за обществото. Защото поляризацията в доходите подхранва поляризация в потреблението, в достъпа до здравни услуги, до образование, до наука, до почивка, до интернет и други най-нови направления на информационно-комуникационните технологии. С други думи, води до материално, биологично и духовно оскотяване. Това не бива да се допуска от съвременната цивилизация!

Ако трябва да обобщя с една-единствена дума най-голямата опасност, надвиснала сега над съвременния капитализъм, тя е ПОЛЯРИЗАЦИЯТА. Система, която допуска и дори създава такава поляризация между оскотяващата мизерия на стотици милиони хора и невиждания разкош на няколкостотин хиляди, не може да има дълъг живот. Тя сама отглежда гробокопача си и подготвя гибелта си. Съществуването на капитализма в сегашния му вид през близките десетилетия е под въпрос, ако не се вземат бързи и ефикасни мерки за овладяване на гигантската социална поляризация и за радикална реформа на общественото устройство в световен, европейски и български мащаб.

Основни характеристики на новото общество трябва да бъдат справедливостта, демокрацията и ефективността! Те трябва да съчетават всичко най-добро, създадено досега от човешката цивилизация. Това обаче не означава връщане към т. нар. „зрял социализъм“ (у нас) и „строящия се комунизъм“ (в бившия Съветски съюз), познат ни от недалечното минало. Защото той извращаваше и дискредитираше истинските социалистически идеали и не беше нито справедлив, нито демократичен, нито ефективен!

 

* Съзнателно не ги наричам български банки, защото те са на българска територия, но около 85-90% са собственост на чуждестранни капитали. Това е фундаментална грешка на българските управници, които през 90-те години на миналия век под натиска на МВФ и Световната банка разпродадоха всички важни търговски банки на чужди капитали и с това повишиха рязко икономическата ни уязвимост и дори подчиниха националната ни сигурност на чужда воля.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук