Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).
Кой не скача и не пее, той за плажа не милее. С тези викове бе огласяна София в първите дни на новата 2013 година. Годината, която според календара на маите изобщо не трябваше да идва, а според новия политически виц именно свършекът вършел работа на Бойко Борисов, защото така щял да има основания да твърди, че е управлявал до края на света.
Крайморски битки
2013 започна буреносно, защото още в края на 2012 г. изплува огромният скандал за тази власт, прочул се с медийното име „Дюнигейт“. Бурята се отприщи, когато стана ясно, че парче апетитна земя в Несебър със защитени дюни е била продадена почти на безценица на фирма, в която съдружник се оказа кумецът на Цветан Цветанов Тодор Бояджиев. После опозицията изчисли, че само за три години дребният димитровградски бизнесмен благодарение на държавните поръчки е успял да стане един от най-големите строителни предприемачи в държавата, защото над 25 млн. лв. са минали през ръцете му.
Схемата, наречена „Цецо и кумецо“, бързо предизвика възмущение в обществото, защото се оказа, че парцелът бързо е бил препродаден на цена три пъти по-голяма от платената, и то буквално в рамките на 24 часа.
Природозащитниците обаче настръхнаха, защото дюните са специално защитени, а продадената земя е попадала в НАТУРА 2000. Първите няколко дни властта се опита да не реагира на пороя от новини, но нарастващият гняв и публикации в медиите накараха кабинета да реагира по обичайния начин — с кризисен пиар и опит за замазване на схемата.
Между Коледните и Новогодишните празници земеделският министър Мирослав Найденов спешно заведе журналисти на скандалния парцел и вината за всичко се прехвърли върху обичайния заподозрян — тройната коалиция. Според неговата версия кабинетът на Борисов и до днес плащал за греховете на предишното управление.
Регионалният министър Лиляна Павлова обяви, че ще се прави детайлно проучване дали на парцела наистина има дюни, а премиерът в своя типичен стил пак каза, че Сергей Станишев е виновен за всичко.
От БСП не стояха кротко, а отговориха веднага. „Това си е корупция на ГЕРБ, продажбата не става през 2007, 2008, 2009, а е по времето на ГЕРБ“, коментира Сергей Станишев. Той припомни и друг случай: Тройната коалиция е пуснала поръчка за картографиране на всички зони в НАТУРА 2000, която след идването на власт е спряна от сегашния президент, а тогава министър Росен Плевнелиев.
От БСП в специално изявление дори поискаха оставката на Мирослав Найденов за „цялостна дейност“ и обявиха, че трябва специална комисия да проучи в детайли корупционната схема и всички виновни да бъдат извадени на бял свят. Найденов отговори гневно, че ще заведе дело срещу Станишев и обяви, че щял да го води в името на убитите в лагерите в Белене и Скравена.
Междувременно обаче еколозите отново излязоха на улиците, защото се разбра, че е започнало и строителство на плажа в Иракли, и така се роди безсмъртният възглас: „Кой не скача и не пее, той за плажа не милее“.
Схемата в Иракли също бе удавена в много приказки и панически действия на кабинета, за да си защити гърба, но стана ясно, че изборната 2013 година никак няма да е кротка, спокойна и тиха, а ще бъде пълна с викове, крясъци, обвинения, компромати и социални вълнения.
Протести, любов и различно детство
Междувременно работниците от ВМЗ „Сопот“ отново се вдигнаха на протест, защото обещаните им заплати така и не бяха изплатени. Минималните суми, които кабинетът отпусна, бяха прибрани от банките и повечето от хората в Сопот изкараха празниците с празна трапеза. Покрай сагата „ВМЗ“ отново блесна звездата на премиера. В телевизионно интервю той гневно обяви колко се ядосал на работничка от завода, която му размахала лук и го призовала да го изяде, а на ръката ù блестели поне пет пръстена. Медиите издириха работничката и тя през сълзи обясни, че е готова да си продаде спомените пръстени, за да нахрани семейството си, но ù е тъжно за хората, които няма какво да продадат.
Вместо да се извини, премиерът продължи да напада жената и историята получи хиляди анализи, коментари и шеги в социалните мрежи и медиите. А сагата в крайна сметка имаше хепиенд — изтощен от протести, Борисов обяви, че в крайна сметка пари за ВМЗ са намерени, но не били от бюджета, и работниците получиха заплатите си. Медиите дори снимаха как той прегръща жената, която беше ругал, както и как разказва на учениците в Сопот, че е бил отличник като малък. Както написа един шегаджия във Фейсбук: „Пред всяка аудитория Борисов има различно детство.“
По-важното беше, че десните икономически шамани отново започнаха да обикалят студиата и да твърдят, че единственият отговор на проблемите на ВМЗ бил приватизацията. Което показва само едно — че краят на света все пак щеше да има един позитивен ефект — щеше да накара десните икономисти най-накрая да млъкнат.
Атентати, атентати…
Датата 19 януари завинаги влезе в българската политическа история. Тогава, по време на конференция на ДПС, един 25-годишен младеж се опита да стреля с газов пистолет по Ахмед Доган, който точно в този момент четеше програмна реч и беше стигнал до частта, в която изброяваше съвременните дефекти на Европейския съюз.
Пистолетът на атентатора обаче засече. Той направи опит да презареди и да стреля отново, но вълна от хора се стовари върху него и осуети най-показния опит за политическо убийство в българската история, защото всичко това се случи пред десетки включени камери и фотоапарати.
Те предаваха наживо как охранителите от НСО се опитват отчаяно да поправят своята грешка и как десетки делегати от ДПС ритат извършителя на престъплението в опит да го обезвредят. И тук обаче започна серията от въпроси.
След този атентат в продължение на час и половина в залата на конференцията не дойде представител на МВР. Делегатите сами взеха пистолета за отпечатъци и направиха периметър около него, за да могат разследващите органи да си свършат работата.
По-късно се оказа, че извършителят на атентата е етнически турчин на име Октай Енимехмедов, студент, чиито мотиви за покушението не станаха много ясни.
Опитът за убийство обаче взриви българската и световната преса, които веднага писаха за разтърсващия случай. След няколко часа прекъсване делегатите на ДПС продължиха своята конференция, но докладът на Доган бе прочетен докрай от евродепутатката Филиз Хюсменова. Самият Доган, невредим, стоеше на президиума и не говореше с никого. В частта, която не произнесе лично, той направи остра критика на управлението, подчерта, че в България е време да се спасява демокрацията и каза тежки думи срещу премиера на Турция Ердоган.
Само за 24 часа властта обаче радикално обърна своето мнение за това какво точно се е случило на конференцията. Версията „политическо убийство“ отпадна веднага, а вътрешният министър Цветан Цветанов се превърна в най-големия адвокат на Енимехмедов и в почти всички сутрешни блокове обяви, че момчето всъщност било добро, имало българско знаме в дома си и деянието му било просто „хулиганство“.
Междувременно в ДПС се случи ключово събитие — след 23 години начело Ахмед Доган най-накрая се оттегли от лидерското място, а за негов приемник единодушно бе избран Лютви Местан. Новото ръководство на Движението веднага даде пресконференция и обяви, че настоява за международно разследване на случая и че не вярва в усилията на правителството да разследва атентата.
Случаят „Енимехмедов“ постави сериозни въпроси и за работата на службите за сигурност. В резултат на вътрешно разследване шефът на НСО ген. Тодор Коджейков, бивш охранител на Бойко Борисов в периода му като столичен кмет, уволни свои двама служители. Единият от тях обаче не поиска да мълчи, а обвини ръководството на НСО, че са пренебрегнали неговите съвети за сигурност и така сагата с атентата не само не върви към своя край, а вероятно през цялата 2013 година ще се говори за нея, защото случаят предизвика страсти в цялото общество. Една част от него видя в Енимехмедов герой, дори се организираха протести, които настояваха делегатите, пребили атентатора, да бъдат съдени. От самото ДПС пък бяха категорични, че настояват властите да направят всичко възможно да запазят живота на младежа, защото само той можел да каже кои са неговите поръчители.
Само 10 дни след атентата срещу Доган нов атентат отново паркира България и в европейската преса. Точно на входа на Съдебната палата, в самия център на София, в 9.30 ч. сутринта, когато там е пълно с хора, бе простреляна една от емблематичните фигури на организираната престъпност — Златко Баретата. Стрелбата не успя да го убие, но успя да паникьоса зрителите на инцидента.
Подобен опит за убийство върна спомените за мътното начало на 90-те години и за първи път постави много ясно под съмнения основната хвалба на ГЕРБ, че са успели да се справят с организираната престъпност.
Премиерът Бойко Борисов пак стовари цялата отговорност върху съда и каза, че според него хората с присъда на първа инстанция трябвало да стоят в ареста, а не под домашен арест. Вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов побърза да влезе в тон с шефа си и да омаловажи случилото се на стъпалата на Съдебната палата. Но усещането за мрачно минало вече бе обзело масово обществото. А за капак на всичко сайтът „Биволъ“ извади документи, според които Бойко Борисов е бил вербуван през 1996 година за агент на ЦСБОП под псевдонима „Буда“. Интересна е мотивацията за това — „заради честите му срещи с лица от оперативен интерес“.
Гласът на народа
В такава изнервена и крещяща ситуация на 27 януари се проведе и първият след 1990 г. референдум в България. Неговият въпрос беше: „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова централа?“.
Победата на отговора „да“ беше повече от убедителна — 60,60% (851 757 гласа) срещу 37, 96 на сто „не“ (533 526 гласа). Това, което никой не очакваше, беше ниската активност на гласуване. Активността вероятно не би била толкова ниска, ако избирателните списъци бяха направени коректно, защото само няколко дни преди допитването се разбра, че в тях има 800 хиляди „мъртви души“, сред които откровени биологически феномени — 56 души над 120 години.
Въпреки ниската активност — 20, 2%, обявена от ЦИК съмнително бавно и късно, повечето коментари бяха разгромяващи за властта, защото народът за първи път се бе противопоставил на трите „не“-та, които Бойко Борисов избълва срещу АЕЦ „Белене“, въпреки че първоначално депутатите от ГЕРБ се бяха регистрирали в ЦИК като поддръжници на отговора „да“.
Сергей Станишев обяви, че резултатите показват, че народът вече има различен дневен ред от правителството. ГЕРБ се опитаха да интерпретират основно вота на хората, които не са гласували и заявиха, че били объркани от референдума, въпреки че окончателният вариант на въпроса бе написан именно от тях.
Паниката на кабинета си пролича само ден след допитването, защото в опит да отклони вниманието от резултатите от референдума, Бойко Борисов уволни набързо министъра на образованието Сергей Игнатов, шефа на Комисията по енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев и шефа на фонд „Научни изследвания“. Бързата чистка бе разчетена като нов опит за кризисен пиар и като маневра на премиера да покаже, че е непоколебим лидер. От всички рокади най-много изненада предложението му за нов министър на образованието — председателят на БАН, който бе и председател на комитета в подкрепа на строежа на АЕЦ „Белене“, академик Стефан Воденичаров.
Очевидно гласът на хората все пак тежи, пък било дори и за това, че кара властта да се чисти набързо от хора, които я влачат към дъното.
Скачане и пеене
Бурните обществени български страсти бяха съпроводени и от външен удар. Английската преса започна яростна кампания срещу българите и румънците, които замениха остарялата заплаха от „полския водопроводчик“ за английския трудов пазар. Евродепутат от Великобритания и лидер на маргиналната Английска партия за независимост Найджъл Фараж обяви, че в България мафията управлява икономиката, че българите са бедни и че на мястото на българите той отдавна е щял да си стегне куфарите и да емигрира във Великобритания.
Реакциите не закъсняха, основно във Фейсбук. Този път виртуалното общество на страната засегнато реагира на поредната медийна атака с доста чувство за хумор и веселие, което е може би някакъв знак, че перманентната истерия не е станала естествено състояние на обществото ни и че още има надежда за светъл изход от безпътицата.
Заради това в заключение можем само да кажем, че да си българин в началото на първата година след несъстоялия се край на света, беше шумно и протестиращо занимание. Българите няколко пъти имаха възможност да протестират и да бъдат изплашени, да се надигнат и да отстоят своите каузи. А у нас това напоследък става единствено на улицата, където тече и кипи най-чистата проява на гражданско общество.
Гражданското общество у нас вече се научи да скача дълго и упорито, а това е основната му сила.
Точно заради това трябва да питаме: „Кой не скача и не пее, дали в България живее?“
