Интервю на Владимир Митев, журналист от сп. "Тема"
В средата на ноември 2013 г. група българи посети Палестина, за да вземе участие в Седмицата на палестинската младеж (11-15 ноември 2013 г.). Визитата включваше и среща с губернатора на Йерусалим – Аднан ал-Хосейни, както и с президента на Дружеството за палестинско-българска дружба Аднан ал-Тамими.
Интервюто с Аднан ал-Тамими бе взето на 15 ноември 2013 г., национален празник за палестинците, които на тази дата през 1988 г. обявяват своята независимост.
Аднан ал-Тамими
президент на Дружеството
за палестинско-българска дружба:
– Господин Тамими, честит национален празник! Вие сте един от известните палестинци, завършили в България, и сте ръководител на Дружеството за палестинско-българска дружба. Какво е настоящото състояние на отношенията между двете страни и двата народа?
– На първо място, искам да ви кажа „Добре дошли!“ в Палестина. Чувствайте се като у дома у нас! Българският народ ни е дал много. Ние сме ваши възпитаници. Знайте, че повече от 5000 палестински студенти са завършили в България. Сега те са на много високо ниво в обществото. Някои от тях са на висши управленски позиции — министри или генерални директори. Когато се завърнахме в Палестина, решихме, че трябва да създадем дружество, което да помага за укрепване на отношенията между Палестина и България. Смятаме, че България за нас е втора родина. Най-хубавите и най-младите ни години са в България. И до днес имаме много добри отношения с нашите приятели и колеги по време на следването ни. Затова искахме да създадем някаква организация.
– Разкажете повече за дружеството. Кога е учредено, колко членове има и каква дейност осъществява?
– Нашето дружество е създадено през 2004 г. Всички негови членове са свързани с България. И много искат да направим екскурзия до България. Има хора, които от 20 години, откакто са завършили, не са ходили там.
Работим за побратимяване между общините. Например, град Дженин е побратимен с община Перник. Работим още за побратимяване между София и Рамала, Плевен и Хеброн, Русе и Йерихон. Русе е граничен град, също като Йерихон — на границата между Палестина и Йордания. Развиваме сътрудничество и в други области — медицина, наука, търговия. Нашите бизнесмени имат голям интерес към осъществяване на контакти с български бизнесмени. Имаме и друга задача — в областта на туризма…
– Българи да идват в Палестина?
– И ние да ходим в България. Преди две години ресорните министерства на страните ни подписаха договори в областта на туризма.
– Т.е. ако теглим една черта, как се развиват отношенията в последно време?
– След като стана смяната на властта в България през 1989 г., мисля, че в отношенията ни се наблюдава спад. Сега мислим как отношенията ни отново да станат по-силни, особено между двата народа. Ние не сме държавни лица, работим за контакти между хората.
– Казахте ми, че има 5000 палестинци, завършили висшето си образование в България. В какви области са учили?
– Много от нашите студенти, завършили в България, са медицински кадри, които сега работят в държавните болници. Имаме министри, генерални директори в областта на сигурността. Нашият генерален директор на полицията е завършил във Велико Търново.
– А колко палестинци имат български съпруги?
– При нас има около 54 палестинци, които са се венчали за българки.
– Знам, че сте били в затвора. Разкажете ми как стана така, че дойдохте след това в България през 80-те години.
– След като завърших гимназия, направо влязох в затвора за три години. После реших да уча в България, защото много от моите приятели ми разказваха за страната ви. Учих в Русе. Завърших електронна техника и микроелектроника.
– Какво е най-забележителното нещо, което си спомняте от тези години?
– Бяха най-хубавите и най-младежки години в живота ми. Ние живеехме в България с нашите приятели, колеги, колежки. Събирахме се всеки ден, ходехме на рождени дни, на сватби. Научихме много неща. Благодарим на България, защото тя ни даде не само образование, но и култура. Затова аз изпитвам голяма гордост. Смятам, че вашата култура и образование са на високо ниво.
– Вероятно сте се чувствали и много по-свободен в нашата страна?
– Естествено. Както вие бяхте под турско робство 500 години, ние сме били 450 години. Нашият народ знае каква е цената за това да нямаш свобода.
– Какво общо намирате между двата народа?
– Ако направим сравнение между нашата и вашата кухня, има нещо общо. Но не е само в кухнята. Например и в бродерията. Не съм имал усещането, че съм чужденец в България. Винаги съм се чувствал като у дома. Българският народ много ни обича и уважава и нашите отношения бяха наистина на високо ниво.
– Как се разви животът ви, когато се завърнахте в Палестина?
– Завърших в България през 1989 г. След това бях в Тунис. Работих там с нашата Организация за освобождение на Палестина. През 1996 г., след споразумението между Палестина и Израел, се върнахме в родината си и започнахме да изграждаме нашето правителство. Имаме голяма надежда в скоро време Палестина да стане държава, палестинският народ да живее в мир и нашите деца да имат спокойно и щастливо детство като всички деца по света.
– Разбрах, че връзката ви с България не е прекъсната.
– Завърших през 1990 г. и след това не бях ходил във вашата страна около 18 години. Завърнах се като председател на дружеството. Участвах в Софийския международен фолклорен фестивал през 2009 г. Учудих се много, защото в България има голяма промяна.
– Какво ви прави впечатление сега, близо 20 години по-късно?
– Първо питах за моите колеги и приятели. Учудих се много, защото не ги видях. Отишли са да работят в чужбина. Мисля, че тези хора трябва да останат в България, да помагат и да строят — както ние сега строим и имаме голяма надежда за бъдещето, за да сме по-свободни и да имаме самостоятелна и суверенна държава. Вие, българите, трябва да оцените, когато народът няма свобода! Трябва да пазите България като суверенна държава и да мислите за нея. Защото наистина родината ви е хубава, с прекрасна природа и хора. Някои от нашите колеги са останали в България. Поддържам връзка с тях сега.
– Има ли нещо, което ви огорчава, когато посещавате България днес — включително в отношението на българите към вашите сънародници днес?
– Не. Аз поддържам връзка с бившите си колеги. Имаме общ език. Имаме общи теми.
– Колко стипендии имаше за палестинци по времето, когато учехте в България?
– Тогава имаше повече от 100 стипендии на година. Но разбираме, че сега вие имате много икономически проблеми. Надяваме се занапред да има повче стипендии, а не само една, както сега. Една не стига. За да се развиват отношенията между двете държави, са нужни повече стипендии или за палестинците да има някакво намаление. Ще работим по този въпрос с един частен университет в София. Имах среща с ректора му и той обеща, че ако палестинци искат да учат в института, ще имат 50% намаление.
– Има ли друга област, в която търсите позитивна промяна в отношенията между двата народа?
– Имаме желание български студенти да дойдат тук да учат арабска филология.
– Съществувала ли е преди подобна договореност?
– Договореност е имало, обаче не е осъществена. Не знам защо. Както ние искаме наши студенти да учат в България, искам и български студенти да дойдат тук, да живеят тук, да учат, да видят как живеем и работим ние. Защото ние научихме много от България и сме ù благодарни.
