Радко Ханджиев e роден през 1944 г. Завършил е СУ „Св.Климент Охридски“. Доктор по история. Владее английски, руски и френски, ползва унгарски език. През 2000 г. става учредител на Асоциация на данъкоплатците в България. Освен в българския печат, има публикации и в будапещенските Nepszabadsag, The Budapest Sun и английското списание British Medical Journal.
На 6 април в Унгария ще се проведат редовни парламентарни избори. Предизборната пропаганда отдавна е в ход. Може да се твърди дори, че тя започна с митингите и на правителството, и на опозицията веднага след като на 1 януари 2012 г. влезе в сила новата конституция.
От едната страна е проправителствената пропаганда, която не престава да хвали политиката на премиера Орбан. От половин година се разпространява брошурата „Унгария се справя по-добре“, приветстваща успехите на правителството. Според изявлението на министър-председателя Орбан на сбирка в Капошвар в края на 2013 г. „Унгария може да се окаже най-бързо развиващата се икономика в Централна Европа“.
От другата страна е опозицията, която се опитва да консолидира силите си с лявоцентристки партии и неправителствени организации, за да свали правителството на Виктор Орбан. Твърденията ù са, че извършените конституционни промени минират демокрацията, а икономическата политика торпилира развитието на Унгария в дългосрочен план. Остри критики, че правителството нарушава основните европейски демократични принципи, се лансират и от Европейската комисия (ЕК).
Само преди шест месеца експерти твърдяха, че страната е навлязла в порочен кръг, държавният ù дълг е 79% от БВП, унгарската икономика почти не отчита растеж и не е в състояние да спре увеличаващото се задлъжняване. Изостри се и конфликтът с МВФ, който, впрочем, не е заглъхвал напълно, откакто ФИДЕС — водещата партия в коалицията с Християндемократическата народна партия (ХДНП) — дойде на власт през 2010 г. „Правителството няма да бъде в състояние да се справи и държавата няма да може да избегне фалит“ — това бяха категоричните констатации на наблюдатели и експерти и в Унгария, и в Брюксел, и отвъд океана.
И изведнъж — потресаваща новина! Страната е изплатила остатъка от 2,2 млрд. евро задължения към МВФ и прекратява отношенията си с фонда. Данните на Статистическия институт отчитат незначителен, но траен ръст на икономиката; дефицитът е сведен до 3%; от 39 години насам в Унгария не е имало по-ниска инфлация. ЕК обяви, че страната може да бъде извадена от процедурата за прекомерен дефицит и бе принудена да възстанови достъпа до замразените 2 млрд. евро с мотив, че Будапеща коригирала грешките в управлението си.
Каква е истината всъщност? Нека преди това насочим вниманието си към личността на министър-председателя Виктор Орбан, доколкото и двете страни го признават за безспорен генератор на всичко — положително или отрицателно, — което става в Унгария през последните четири години.
Кой е Виктор Орбан?
Виктор Орбан е роден на 31 май 1963 г. Детството си прекарва в село Фелчут, недалеч от Татабаня, на около 50 км от Будапеща. През 1977 г. семейството му се премества в Секешфехервар, старопрестолна столица на Унгария през ХI век, днес окръжен център с около 100 хиляди жители. В продължение на две години Орбан е секретар на комунистическата младежка организация (KISZ) в гимназията. Завършва през 1981 г., служи в казармата, записва право в университета „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща. Дипломира се с отличие през 1987 г. Постъпва на работа като социолог в Института за специализация на ръководни кадри към Министерство на земеделието.
Орбан изповядва традиционното за Унгария реформатско (калвинистко) вероизповедание. Вярва в християнството, в исконните семейни ценности, вярва във възкръсването на традиционния унгарски дух. Самият той има щастлив брак от 1986 г. с Анико Леваи, от която има пет деца.
През 1988 г. Орбан се включва в политиката и става един от учредителите на ФИДЕС — Fiatal Demokratбk Szцvetsйge (FIDESZ/ ФИДЕС), в превод — Съюз на младите демократи. Членовете му са предимно студенти. На 16 юни 1989 г. Орбан произнася пламенна реч на Площада на героите в Будапеща с искане за изтегляне на съветските войски. Поводът е повторното погребение на Имре Наги и жертвите на революцията от 1956 г. Политическата обстановка за подобна проява е благоприятна. От две години в Унгария текат демократични промени, в ход са преговори за отваряне на границата с Австрия, което става факт през август 1989 г. Речта прави впечатление, спечелва му политическо признание и Орбан е номиниран за участник в Кръглата маса.
През есента на 1989 г. със стипендия на фондация „Сорос“ специализира четири месеца в колежа „Пембрук“ на Оксфордския университет, под ръководството на Збигнев Пелчински. Пелчински е професор по политически науки и от години ръководи специализациите на млади вишисти от Полша и други социалистически страни в английски университети.
През януари 1990 г. Орбан се завръща в Унгария и е избран за депутат в парламента. Три години по-късно става председател на ФИДЕС. Под негово ръководство ФИДЕС се трансформира от радикална студентска организация в дясноцентристка партия. Междувременно е избран за заместник-председател на Либералния интернационал. Може да се твърди, че годините 1988-1998 бележат първия етап от формирането на Виктор Орбан като политик. През този период той се утвърждава като организатор и ръководител с ясна визия за целта и за пътя, по който може да бъде достигната.
През 1998 г. формира успешна коалиция с Унгарския демократичен форум (УДФ) и Независимата партия на дребните стопани (НПДС) и успява да спечели 42% от националния вот. Така 35-годишният Виктор Орбан става вторият най-млад министър-председател в унгарската история след Андраш Хегедюш (април 1955 – октомври 1956 г.).
Усилията на първия кабинет на Орбан (1998-2002 г.) са насочени към намаляване на данъците и осигурителните вноски за период от четири години; съкращаване на инфлацията и безработицата. Продължава програмата на предишния социалистически кабинет за намаляване на бюджетния дефицит, нараснал на 4,5% от БВП. Същевременно, веднага се пристъпва към реорганизация на министерствата. Създава се суперминистерство на икономиката. Копирайки германския модел, Орбан назначава министър към кабинета на министър-председателя със задачата да упражнява надзор върху работата на кабинета. Пристъпва се и към радикална реформа на държавната администрация, без оглед дали назначенията са били политически или експертни. Съкращават се управителните съвети на фондовете за социални осигуровки и централизирани плащания. Хиляди държавни служители се заменят с нови, привърженици на ФИДЕС. Сред тях са и ключови фигури като председателя на Националната банка, директора на Националното радио, градския прокурор на Будапеща. Видно е, че още тогава (1998-2002 г.) премиерът Виктор Орбан се опитва да установи по-централизиран контрол върху управлението.
Отношението на ръководеното от ФИДЕС коалиционно правителство спрямо опозицията не е съвсем конструктивно, често става невъзможно да се търси консенсус. В продължение на 10 месеца премиерът Орбан отказва да се яви на парламентарен контрол. Дори е направен опит да се ограничат възможностите за парламентарен контрол. Както и да се промени изискването за квалифицирано мнозинство при гласуването на определени закони. Но Конституционният съд отменя тези разпоредби.
Отделни изявления на премиера създават допълнително впечатление за „агресивен стил“ на поведение. Нарастват критиките срещу правителството и в Унгария, и в Европейската комисия, и отвъд океана. Особено след безпрецедентния опит да се въведе двегодишен бюджет! Загрижено за стабилността на кабинета, по идея на Орбан правителството предлага да се засили ролята на министър-председателя. По законодателен път се приема институтът на конструктивния вот на недоверие, тоест доверието към главата на правителството може да се оттегля само ако е налице положително парламентарно мнозинство за бъдещия му наследник.
През март 1999 г., след като правителството отхвърля възраженията на Русия, Унгария става член на НАТО заедно с Чехия и Полша. Възниква задължение за участие в т. нар. кризи в Югославия и Косово. Но членството в НАТО нанася сериозен удар на унгарската икономиката поради наложеното на Югославия търговско ембарго.
При предишния социалистически кабинет (1994-1998 г.) практически се завършва приватизацията на държавните предприятия. Когато правителството на Орбан идва на власт, дългът успешно се погасява, икономиката е в подем, а доходите започват да нарастват в резултат на успешната приватизация. Инвестициите също продължават да растат. Това обяснява успеха на правителството да сведе инфлацията от 15% през 1998 г. на 7,8% през 2001 г.; да поддържа растеж на БВП в рамките на 4,4% — за 1999 г., 5,2% — през 2000 г., 3,8% — през 2001 г.; да свали, макар и незначително, платежния дефицит от 3,9% през 1999 г. на 3,8% през 2001 г.; да сведе равнището на дълга до 54% от БВП.
Независимо че Орбан демонстрира нетърпимост спрямо корупцията, в средите на управляващите непрекъснато възникват корупционни скандали. Двама държавни секретари са принудени да подадат оставка, след като се оказват замесени в подкупи от страна на американската корпорация „Локхийд“. Шефът на данъчната служба също се оттегля след огласяването на факти, уличаващи го в незаконни сделки. Поредни разкрития за корупция през 2001 г. принуждават Орбан да поиска оставката на важен партньор — лидера на НПДС и министър на земеделието Йожеф Тордян. Това обстоятелство довежда до частично разпадане на коалицията.
Опитът на Орбан да търси контакти с крайнодясната Партия на унгарската справедливост и живот, на известния писател и драматург Ищван Чурка, неочаквано среща остро неодобрение отвъд океана. Планираната официална визита на премиера Орбан в САЩ е отложена. „Министър-председателят прегръща характерна за 30-те години (на ХХ век) националистическа кауза, сдружавайки се тихомълком с антисемити. Неговата обсесия за унгарско жизнено пространство принуди официален Вашингтон да му откаже прием в Белия дом“, коментира тогава в. „Вашингтон пост“. А сътрудник на бившия президент Бил Клинтън заяви: „Ако през 1996 г. Орбан беше говорил същото, което говори сега, Унгария със сигурност нямаше да бъде поканена в НАТО“.
В продължение на осем години (2002-2010) ФИДЕС остава в опозиция. Междувременно продължава да търси точното си място в изградените европейски политически алианси. През ноември 2000 г. ФИДЕС се преориентира към Европейската народна партия (ЕНП) и напуска Либералния интернационал. Във вътрешнополитически план усилията на Орбан се насочват към обединяване на всички дясноцентристки партии. Заслугите му са отчетени и през октомври 2002 г. той е избран за заместник-председател на ЕНП на конгреса ù в Ещорил.
Може да се твърди, че годините 1998-2010 бележат втори етап от формирането на Виктор Орбан като политик. Той трупа управленски опит; добива самочувствие на държавник; ориентира се вярно във външнополитическите си предпочитания; получава подкрепата на най-голямата фракция в Европейския парламент; анализира слабостите през първия си мандат като министър-председател; продължава да изгражда позициите си и да налага становища с верен усет за постигане на резултати. Мястото му на първи ръководител на ФИДЕС не се оспорва и това обстоятелство допринася още повече за утвърждаване на авторитета му. Признат е за безспорен лидер на десницата в Унгария.
Безпрецедентен успех
На изборите през 2010 г. ФИДЕС (заедно с коалиционния си партньор Християндемократическата народна партия — ХДНП) получава 52,73%, а след преразпределяне на гласовете за партии, неуспели да минат 5-процентната бариера, си осигурява квалифицирано мнозинство от две трети — с 262 места в 386-местния парламент. Заслугите за този безпрецедентен успех се приписват главно на Орбан. Започва третият етап от утвърждаването му като политик и държавник.
В новото правителство виждаме имената на основни фигури от първия кабинет на Орбан, което говори за приемственост и стабилност в политическото инженерство на ФИДЕС. Това са: Янош Мартони (външен министър), Шандор Пинтер (вътрешен министър), Михай Варга (бивш финансов министър), назначен първоначално за началник на кабинета на министър-председателя, впоследствие — за ръководител на преговорите с МВФ, а понастоящем — министър на икономиката, и др.
Веднага след изборната победа Орбан обявява, че предприема мащабни реформи. Вече разполага с квалифицирано мнозинство в парламента и може смело да пристъпи към осъществяване на идеите, които не е успял да реализира през първия си мандат (1998-2002 г.)(1).
Конституционни промени
На 1 януари 2012 г. влиза в сила новата конституция. Включената в текста строфа от националния химн „Господ да благослови унгарците“ се превръща в основополагащо политическо послание. Още в Преамбюла се подчертават Бог и принципите на християнството като обединяващи фактори на нацията. Светата корона пък се възприема като приемственост със средновековното величие на унгарското кралство и с режима на адмирал Хорти (1920-1944 г.). Идеята е всички унгарски граждани да се слеят в едно цяло — в унгарска етническа нация; тоест националният принцип се поставя над гражданския. Освен това:
официалното наименование на държавата Република Унгария се изоставя, приема се просто Унгария;
броят на депутатите се съкращава на 199 от досегашните 386;
премахва се мажоритарният елемент, изборите ще бъдат провеждани само на един тур;
право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина;
мандатът на държавните служители, заемащи ръководни постове в правосъдието, полицията, армията и икономиката, се увеличава на 9 или на 12 години; тоест едно ново правителство на друга политическа сила ще трябва да работи с държавен апарат от назначените поддръжници на ФИДЕС;
създава се Национална служба за съдебeн надзор, която стои над Висшия съдебен съвет. Подобна надзорна институция досега не е създавана в ЕС. Формалните обяснения за създаването ù са облекчаване на съдопроизводството и по-ефективното му функциониране. Според опозиционните медии обаче, главната задача на тази служба е да следи за верността на магистратите към правителството на ФИДЕС. За шеф на службата, тоест за Върховен съдия по надзора, е назначена г-жа Тюнде Хандо, съпруга на евродепутат от ФИДЕС, в ръцете на която е съсредоточена огромна власт. Сред нейните най-оспорвани правомощия е правото да прехвърля дела между съдилищата с мотив за облекчаване прекалената натовареност на съдилищата. В действителност става въпрос за прехвърляне на дела с политически оттенък от „ненадеждни“ съдии в ръцете на съдии, които не биха изненадали правителството с неприятно решение или присъда;
създава се Бюджетен съвет от трима души, назначавани от премиера, който има правомощия да налага вето върху проектобюджета; иначе казано, чрез това вето ФИДЕС ще може да разпуска парламента, ако на изборите през 2014 г. се окаже в опозиция;
форинтът става официалната национална валута; тоест, евентуално присъединяване към еврото ще трябва да получи одобрението на две трети от депутатите;
държавните медии (радио, телевизия и информационната агенция МТИ) се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет, чийто ръководител се назначава от премиера;
бракът може да бъде между един мъж и една жена, изключени са хомосексуалните бракове;
новата конституция постановява, че ембрионът е човешко същество от момента на зачеването;
официално се признават само 14 конфесии от досега регистрираните 348; останалите, вкл. ислямът, остават без регистрация;
бездомниците могат да бъдат осъждани на затвор; тази разпоредба визира най-вече представители на малцинства;
накрая, но не на последно място, конституцията ще може да се изменя само с квалифицирано парламентарно мнозинство от две трети, което едва ли скоро ще може да бъде постигнато.
Опозицията отказва да участва в гласуването на новата конституция. Искането на УСП и зелените за провеждане на референдум е отхвърлено с аргумент, че убедителната победа на изборите през април 2010 г., предоставя необходимите изключителни пълномощия. Нещо повече, при обсъждането на конституционните промени е било извършено допитване до народа под формата на анкетни листовки, разпратени до близо 8 милиона унгарци.
Опозицията възразява, че според официалните данни едва 900 хиляди от листовките били попълнени. Отказът от участие означавал, че ФИДЕС трябва да поеме цялата отговорност за евентуални неблагоприятни последствия. Защото от момента на встъпването си във властта мнозинството целенасочено отстранява опозицията — предимно социалистите — от ключови позиции в парламентарните комисии; консолидира властта си върху независимите дотогава институции; или пък създава нови институции като Медиен комитет, всички важни постове в който са заети от представители на ФИДЕС. Освен това, не са били взети предвид мненията на неправителствените организации и на експертите. „Конституцията е реакционна и антидемократична“, е заключението на опозицията.
Сходно становището възприема и Венецианската комисия, която изпълнява ролята на съветник по конституционни въпроси на ЕС: правителството не е реализирало съответните консултации с опозицията и е претупало цялата процедура по приемането на новата конституция.
За две години след приемането ù конституцията претърпява пет поправки, все в посока на консолидиране на властта от ФИДЕС. На Конституционния съд — основния инструмент за контролиране на властта, се отнемат контролните правомощия. Действителната причина за тази поправка е, че Конституционният съд отхвърля решения на парламентарното мнозинство, като налагането на глоби или затвор за бездомниците; забрана на политическите реклами по частните радио- и телевизионни станции; задължение на дипломиралите се в държавни университети да работят няколко години по разпределение на държавата и др. С Четвъртата поправка (март 2013 г.) нещата се променят радикално:
Конституционният съд вече не може да се произнася по закони, които са гласувани с мнозинство от две трети от депутатите (каквото мнозинство има коалицията ФИДЕС/ХДНП), вкл. по закони, които променят конституцията. Той може да се произнася само дали при приемането им е спазена процедурата, но не и по съдържанието на законите.
Конституционният съд не може да се позовава на предишната си практика и решения от последните 20 години (отпреди 1 януари 2012 г., откогато е в сила новата конституция).
близо 20 отменени законови текста, отхвърлени преди това от Конституционния съд, сега могат да влязат в сила. Един от тях задължава завършилите държавните университети да останат да работят в Унгария. Ако решат да отидат в чужбина, трябва да заплатят разноските по образованието си. Друг текст задължава партиите по време на предизборни кампании (включително за Европарламент) да се рекламират единствено в обществените медии, които са под контрола на правителството.
с Петата поправка (декември 2013 г.) се въвеждат редица промени, три от които целят да удовлетворят критиките на ЕК. Правомощията на Върховния съдия по надзора г-жа Тюнде Хандо се променят незначително, разрешава се рекламиране на предизборни кампании по търговските телевизии, променят се разпоредбите относно църквата. Според опозицията тези промени са предимно козметични.
с Петата поправка обаче се ограничават още повече правомощията на депутатите. Те вече имат само две възможности за гласуване на законопроекти: за целия пакет от предлаганите промени и за окончателния им вариант.
Промени
в правилника на парламента
Председателят и ръководството на парламента получават още по-широки правомощия: по-бързо и по-строго ще могат да наказват депутати, когато „омаловажават“ ролята на парламента; депутатите ще могат да използват изображения и звукови записи при своите речи само след предварително разрешение от ръководството на парламента. Смята се, че целта на тези промени е да се създадат нови наказания, които да подчинят волята на депутатите.
Нови законови
и правителствени разпоредби
Задължителната пенсионна възраст на магистратите се намалява от 70 на 62 години; по такъв начин в пенсия излизат около 200 съдии, което се тълкува като чистка в съдебната власт.
В съответствие с Медийния закон се създава комисия, която да следи за балансирано отразяване на събитията в медиите. Определение на понятието „балансирано“ се спуска от парламента. Журналистите се задължават да разкриват източниците си.
Ограничава се достъпът до обществена информация.
По данни на унгарския банков регулатор малките и средните предприятия имат 3,32 млрд. евро неизплатени заеми, а домакинствата имат над 220 хиляди ипотеки на обща стойност 13,27 млрд. евро. Валутните резерви на Централната банка възлизат на 36 млрд. евро.
След финансовата криза обаче форинтът поевтинява и прави изплащането на кредитите във валута по-скъпо. Например, унгарец е теглил жилищен заем в евро преди 2009 г. Обменният курс тогава е бил относително стабилен: през периода 2006-2008 г. се движи между 250-260 форинта за евро. В резултат на настъпилите резки промени еврото вече се обменя за 300 форинта. Ако кредитополучател трябва да погасява по 500 евро месечно, то сумата във форинти вече няма да е 125 000, а 150 000! Натоварен е с непосилно бреме да плаща 20% повече. Плюс допълнителните явни или скрити „разходи“ като обменна такса и пр. След като е погасявал заема 5 години, кредитополучателят се оказва с по-голямо задължение от главницата.
Хората получават и преференциални условия, като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което намалява месечните им вноски. „Загубите за банковия сектор ще възлезат на милиарди евро“, алармира агенция „Ройтерс“. На което премиерът Орбан (през септември 2013 г.) отговаря: „Финансовите институции имат моралното задължение да понесат тези плащания, защото са продавали продуктите си лукаво“. И заплаши, че правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят определения от правителството краен срок.
Фискална политика
и промени в данъчното облагане
Цялостна данъчна реформа, планирана в края на 2010 г., а именно:
От 1 януари 2012 г. ДДС се вдига от 25 на 27%. Това е най-високата ставка в Евросъюза. Мярката е одобрена от ЕК. Трябва да се отбележи обаче, че ДДС в Унгария е диференциран: от 5% за предписаните лекарства и медикаменти, пособия за инвалиди, билки на традиционната медицина, печатни издания до 18% за някои стоки от първа необходимост като брашно, мляко и млечни продукти.
Тригодишният пакет включва въвеждане на плосък данък в размер на 16%.
Корпоративният данък е от 10 до 19%.
Въвеждат се близо 20 нови данъци и такси, част от които имат обратна сила.
От 1 януари 2014 г. нарастват данъчни стимули за работодатели, наемащи родители с малки деца.
Съкращават се разходи; според тогавашния министър на икономиката Дьорд Матолчи (сега председател на Националната банка), правителството съкращава административните разходи със 150-200 млрд. форинта (500-665 млн. евро).
През октомври 2010 г. правителството въведе т. нар. специален данък върху банките и чуждестранните концерни; само от данъка върху банките очакванията са приходите да възлязат на около 709 млн. евро.
Много критики понесе Будапеща от страна на Европейската комисия за този си акт, включително обвинения в „национализация“. Докато през март 2013 г. със съдействието и препоръките на ЕК в Кипър не бяха обложени банковите депозити, за да се избегне фалит, което на практика означава национализация на 10% от банковите влогове. Оказва се, че национализация не била чак толкова мръсна дума!
Телекомуникационните, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно се облагат според обема на оборота: колкото по-голям е оборотът, толкова по-висока е ставката.
В обхвата на данъка попадат най-вече чуждестранни концерни и някои от големите унгарски компании. Експерти на Унгарската промишлено-търговската камара твърдят, че облагането с този данък се извършва селективно, тоест налице е елемент на дискриминация спрямо едни компании при толериране на други.
Увеличават се рязко лицензните такси, като тази за правото на продажба на тютюневи изделия.
В началото на 2013 г. повечето от отчисленията, обозначени като „специален данък“, са оттеглени след критиката и натиска на ЕК. За много браншове обаче веднага са въвеждат нови видове данъци. Не се променя и остро критикуваният налог върху финансовите организации.
На опасенията, че специалният данък върху банките ще доведе до отлив на инвестиции, Орбан отговаря: „Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите“, визирайки инвестиции в реалното производство, където се наема работна ръка и се създава стойност.
През март 2013 г. за нов управител на Централната банка е назначен доскорошният министър на икономиката Дьорд Малтолчи, който е дясна ръка на Орбан. Малтолчи веднага предприема кадрови промени в ръководството на банката, свива списъка на служителите, които могат да взимат важни решения, съкращава главния икономист и някои основни разходи. Официалният мотив е, че „трябва да се разследват правните нарушения, открити неотдавна от Сметната палата“. Решението бонусите в администрацията на Централната банка за тази година да се намалят с 25%, а оперативните разходи през следващите две години да се свият с 20% се приема положително.
Във връзка с назначението на Матолчи за управител на Централната банка Орбан заяви, че поне 50% от банковия сектор ще мине в унгарски ръце, тъй като „не е здравословно“ да бъде собственост на чужденци.
Изненадващо за наблюдателите в края на август Унгария прекрати присъствието на МВФ на своя територия. Според министъра на икономиката благодарение на дисциплинираната бюджетна политика на 12 август 2013 г. страната е изплатила оставащите 2,2 млрд. евро задължения към МВФ — далеч преди датата на падежа, насрочен за март 2014 г. Смята се, че по такъв начин унгарската държава е възстановила суверенитета върху собствената си валута и сега може да емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Коментарите варираха от „нямаме повече нужда“, „унгарците изгониха фонда“ и „потресаваща новина“. Германски сайт пък обяви: „Орбан изрита лихварите от техния трон“.
В началото на септември 2013 г., след протяжни преговори с Брюксел Унгария си върна достъпа до двата милиарда евро от фондовете за развитие, замразени през януари с. г. от ЕК. Според комисаря по регионалната политика Йоханес Хаан, Будапеща коригирала грешките в управлението си.
Национализации и установяване на изключителен държавен монопол върху определени дейности
През 2010 г. е национализиран Заводът за производство на алуминий в гр. Айка, след като скъсаният бент на хвостохранилището предизвика огромна екологична катастрофа.
През 2011 г. Унгария откупува от руската „Сургутнефтегаз“ 21% от дяловете на MOL — унгарският петролен и газов концерн. MOL е сред най-важните и най-големи компании на страната. Две години по-рано „Сургутнефтегаз“ е купил от австрийската петролна компания OMV този дял за 1 млрд. евро. Унгарското правителство ги придобива за 1,9 млрд. евро, тоест надплаща 900 млн.евро на руския гигант.
Изкупуването на метали се извършва само от държавата; частните фирми вече не могат да осъществяват подобна дейност.
През 2012 г. се национализира частното пенсионно осигуряване.
От лятото на 2013 г. продажбата на тютюневи изделия става почти изключителен монопол на държавата.
Цената на пакет цигари рязко поскъпва и вече гони равностойността на 3 и половина евро. По-голямата част от магазините за продажба на цигари остават без лиценз, след като не са в състояние да плащат новата такса съгласно новите правила. Броят на търговските обекти е сведен на близо 5000 от 40 000 преди.
Новите магазинчета, които се виждат на всеки ъгъл в Будапеща, приличат по-скоро на луксозни бутици за тютюни и алкохол. Познават се по табелата: „Национална тютюнопродавница“. На видно място е изписана цифрата „18“, която подсказва възрастово ограничение за продажба на цигари, въведено от началото на юли в съответствие със здравните разпоредби. Официалното обяснение е, че правителството се грижи за здравето на подрастващите. Действителният мотив е приходите от продажбата на тютюневи изделия да отиват в държавния бюджет. Съобщенията за нарастване на контрабандата на цигари са доста противоречиви. Иззад ъглите обаче не надничат мургави продавачи с подканващото: „Цигари, цигари…“ Стопанисването на новите бутици от веригата „Национална тютюнопродавница“ се отдава на търг. Според опозицията облагодетелствани се оказват „хора, близки до управляващата партия ФИДЕС“ , а гарантираната им чиста печалба се изчислява на десет процента.
През август 2013 г. премиерът Орбан обяви готовността на правителството „веднага да купи обратно Е.ОН от германците“ и че комуналното снабдяване на ток и парно за населението трябва да се превърне в „дейност с нестопанска цел“, тоест, доставчикът да няма право на печалба;
Според вицепремиера Тибор Наврачич решението за откупуване на MOL, както и на комуналните дейности, било един вид спешна помощ: „Задълженията на домакинствата са толкова големи, че се превръщат в социална опасност“, допълни той. „Държавата просто трябваше да се намеси, за да установи контрол над цените“.
Насърчаване на индустрията
Според официалните съобщения правителството се ръководи от политика на реиндустриализация, като Унгария се нарежда сред най-добрите изпълнители в рамките на Европейския съюз.
От пролетта на 2013 г. е налице ръст на промишленото производство; тенденцията продължава през септември; в сравнение със същия период на 2012 г. промишленото производство се е увеличило с 5,5 %.
През ноември 2013 г. е открит нов силоз с капацитет 60 хил. тона захар, реализиран с инвестиция от 3 млрд. форинта.
През ноември 2013 г. в Сигетвар е завършен нов цех на металообработващата компания Iron-Tech Ltd; инвестицията е с частична държавна подкрепа в размер на 450 млн. форинта (прибл. 1,5 млрд. евро).
През следващия фискален период на ЕС правителството планира 140 млрд. форинта (прибл. 470 млн. евро) от европейски фондове и вътрешни ресурси за насърчаване на началното предприемачество. Това обяви министърът на икономическата стратегия Золтан Чефалви по време на откриването на Седмицата на младите предприемачи.
Селско стопанство
Един от приоритетите на страната е производството на захарно цвекло и захар. Правителството смята да въведе реверсивен ДДС за насърчаване на сектора. Ако европейските квоти за захар бъдат премахнати през 2017 г., както се очаква, това може да доведе до бързо възстановяване на процъфтяващата някога захарна индустрия на Унгария;
В ход е Национална програма за отдаване под аренда на пустеещи земи. Чрез публични търгове са отдадени 100 хиляди хектара държавни земи; сключени са 3000 договора за аренда.
На пресконференция през ноември 2013 г. Шандор Фозекаш, министър на селскостопанското развитие, представи поредния победител в търга — младия фермер Адам Сантнер от село Сепетнек, област Зала, който има семейна ферма в експлоатация от 2002 г. Стопанството е разполагало с 30 свине и 50 хектара обработваема земя. Сега младият фермер получава още 89,5 хектара. Плановете му са да увеличи продукцията на свинефермата и да започне отглеждането на картофи като допълнителна дейност. Успешните семейни ферми и особено тези на младите фермери се ползват с предимства, дава им се по-голям шанс да разширят производството си в рамките на програмата.
Защита на околната среда
В края на 2013 г. Унгария спечели съдебна битка срещу Европейската комисия, която през 2010 г. разреши индустриалното отглеждане на генетично модифицирани картофи „Амфора“ за храна на животни. Унгария обжалва и решението на Комисията бе отменено.
„В съответствие с духа на конституцията не можем да позволим генно модифицирана царевица да се въвежда за търговско отглеждане в рамките на Европейския съюз и Унгария“, заяви в югоизточния град Ходмезьовашархей Дюла Будай, държавен секретар на Министерството на селскостопанското развитие по време на пътуващото изложение „Свободна от ГМО Унгария“.
Социални дейности
Повишаване на минималната работна заплата с 5%;
Постепенно намаляване на данъчната база, така че към 2013 г. да се доближи до 100% (вместо заварените през 2010 г. 127%) от брутната работна заплата.
Разширяване на данъчните облекчения за отглеждане на деца.
Помощите за безработни се ограничават до три месеца; безработните не могат да отказват предлаганата им работа.
Право на помощи имат само родители, които изпращат децата си на училище.
През ноември са осигурени 10 хиляди нови места за бездомници, според изявление на Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи.
Според официалната статистика, през септември реалната заплата се е увеличила с 4,9% в сравнение със септември 2012 г.; покупателната способност е нараснала за девети пореден месец.
През септември безработицата достига най-ниското си равнище от 9,9% за последните четири години.
Предвидените социални мерки ще намалят приходите в бюджета за следващата година с 300-400 млрд. форинта (прибл. 1-1,35 млрд. евро), като спадът ще бъде компенсиран чрез допълнителни данъци и съкращаване на някои разходи;
През ноември е пусната в експлоатация ТЕЦ, използваща биомаса, която ще осигурява топлинна енергия на южноунгарския град Печ; инвестицията е в размер на 24 млрд. форинта (прибл. 80 млн. евро).
Цени на енергията
Премиерът Орбан многократно се обявява за намаляване цените на енергията и задържането им на нивото на инфлация в рамките на определения от централната банка процент (3%) от началото на 2013 г.
От януари 2013 г. доставчиците на комунални услуги са задължени да намалят с 10% цените на газа, тока и топлото.
От 1 ноември 2013 г. е в сила ново 10-процентно намаление.
Според официалната статистика цената на тока за домакинствата се е понижила с 8,7% през август на годишна база.
Предвижда се понижение от 11,1% на цената на природния газ за домакинствата.
Правителственото решение за 10% по-ниски цени на енергията, считано от януари 2013 г., е отменено от съда на първа инстанция. Секторът е доминиран от чуждестранни компании като германските RWE и E.ON, френските „Газ дьо Франс“ (GDF) и „Електрисите дьо Франс“ (EDF). Сега те могат отново да надуват цените. Премиерът обяви решението на съда за „скандално“ и заяви, че енергийните фирми трябва да печелят по-малко и да спрат „да заговорничат срещу Унгария“. Орбан обеща да внесе в парламента предложение за още по-голямо намаление на цените и призова унгарците: „Направете така, че гласът ви да се чуе, накарайте енергийните компании да разберат, че се изправят не само срещу правителството, но и срещу цялата страна. Тук е Унгария! Уважаваме правилата на пазарната икономика, приемаме честната печалба, но не приемаме компаниите да поставят милиони семейства в невъзможна ситуация“.
Насърчаване на износа
и външноикономическите връзки
През 2012 г. износът на селскостопанска продукция е нараснал на 8 млрд. форинта (прибл. 27 млн. евро) срещу 5,8 милиарда през 2010 г., което представлява 10% от експорта на страната.
Правителството заема твърда позиция за изграждането на газопровода „Южен поток“ и счита, че проектът ще обезпечи липсващите връзки между страните и ще допринесе за засилване на сигурността на доставките в целия централен район на Европейския съюз.
На 11 декември 2013 г. South Stream Transport Hungary — съвместно предприятие с участие 50:50 между руската компания „Газпром“ и унгарската държавна компания MVM — подписа договор с международен консорциум за планиране на унгарския участък от газопровода „Южен поток“.
Предстои финализиране на споразумение с руския гигант „Росатом“ за построяване на два мощни енергоблока в унгарската ядрена централа в Пакш, на брега на р. Дунав. Сумарната мощност на двата нови енергоблока се планира да бъде между 2,5 и 3,4 GW. Понастоящем в Пакш са в експлоатация 4 енергоблока с обща мощност 2 GW.
„Унгария разширява икономическото сътрудничество с руските региони“, заяви комисар Петер Сийярто, отговарящ за унгарско-руските икономически връзки на неотдавнашната среща в парламента със заместник министър-председателя на Татарстан Равил Муратов.
Разширяват се връзките и със страните от бившето съветско пространство — средноазиатските републики, Азербайджан.
Залага се на дългосрочни перспективи за икономическо и културно сътрудничество с Китай. На церемонията по откриване на регионален логистичен център на китайския телекомуникационен гигант „Huawei“ в Биаторбад на 3 декември 2013 г. премиерът Орбан заяви: „Правенето на бизнес с Китай е предпоставка за възстановяване след световната икономическа криза“.
Анализ на унгарския изследователски център Policy Solutions сочи, че правителството преориентира външната си политика към Изтока, търсейки нови приятели в регион от няколко държави, чиято икономическа политика представлява някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие, както и с подходи към демокрацията, близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази „полуазиатска реалност“, по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от „тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор“. Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, който Орбан многократно подчертава, че е старомоден, и разбирането на ФИДЕС за т.нар. азиатски модел. Въпросът на Policy Solutions дали правителството на Орбан няма да задълбочи сближаването си с модела на Централна Азия и дали враждебността към ЕС няма да се превърне в нещо повече от обикновена пропагандна реторика, засега навежда към размисъл.
Резултати
За първи път от 2012 г. през второто тримесечие на 2013 г. икономиката се оживява и правителствената прогноза е за ръст от 0,7% през третото и четвъртото тримесечие.
Според официалната статистика ръстът на икономиката през 2013 г. е 1,7%.
През септември 2013 г. Статистическият институт отчита най-ниска от 39 години насам инфлация за август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на Централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1,3% на годишна база след нарастването им с 1,8% през юли.
Бюджетният дефицит е свит под 3% в съответствие с изискванията на ЕК.
Превалутирането на кредитополучателите от малкия и средния бизнес стимулира унгарския износ и го прави по-конкурентоспособен.
Превалутирането на домакинствата-кредитополучатели засилва вътрешното потребление. Най-важното — очаква се да донесе политически дивиденти на правителството на Орбан преди парламентарните избори. Облагодетелствани са над 220 хиляди домакинства и малки и средни предприятия.
Понижаването на цените на енергията за битови нужди на населението и социалните мероприятия също засилват вътрешното потребление и се очаква да донесат политически дивиденти на правителството.
С извършената ренационализация на стратегически сектор на икономиката, какъвто е енергийният гигант MOL, с изкупуването на газовия сектор от Е.ОН, с одържавяванията в секторите на машиностроенето и алуминиевата промишленост, банките и телекомуникациите, сметосъбирането и водоснабдяването и пр. правителството на Орбан на практика укрепва партийния монопол на ФИДЕС във властта. Очаква се и това да донесе политически дивиденти.
В социалнопсихологически план ренационализацията и налагането на „специален данък“ върху банките повдига самочувствието на унгарците и също може да доведе до политически ползи за правителството на Орбан.
Приведените дотук факти и статистически данни са извлечени главно от правителствени информационни източници. Уместен е въпросът, доколко тези официални данни отразяват действителното? По-нюансирани информации от източници, които не са свързани с правителството, обаче потвърждават в общи линии официалните.(Вж. анкетата на origo.hu)
Още за т.нар. орбаномика
Успехите на т. нар. орбаномика се реализират главно чрез прехвърляне на пари от частния сектор към потребителите и публичния сектор. Този подход води до намаляване на бюджетния дефицит и до растеж, който е следствие от развитие, не от „спекулации с хартии“. Мерките включват налагане на принуда. На енергийните компании налагат да намалят сметките на потребителите. На банките налагат най-големия в Европа банков данък. На телекомуникационните, енергийните компании и на големите търговски вериги налагат „кризисен данък“. На свързаните с големите чуждестранни банки и застрахователни компании частни пенсионни фондове налагат ефективна национализация. Но мерки се налагат главно в сектори на икономиката, в които водещи са чужденци.
Другите реформи на правителството в общи линии са в унисон с европейските, като намаляване на преките данъци, въвеждане на плоско корпоративно и подоходно облагане. За сметка на това се вдигат индиректните данъци като ДДС, акцизите и специалните данъци. Този подход подпомага реалния сектор на икономиката, най-вече износа, за сметка на финансовия сектор. Ако направим сравнение със страните членки от Южна Европа, които като по учебник следват предписанията на експерти от ЕК и отвъд океана, те продължават да са в спиралата на рецесията, докато в Унгария определено са налице елементи на излизане от кризата. Реформите са правилни от гледна точна на унгарския интерес. Недоволни са чуждестранните инвеститори, които са ориентирани към вътрешния пазар. Докато чуждестранни инвеститори, които произвеждат и изнасят, са удовлетворени. Справка – електронния и автомобилостроителния сектор.
Автомобилостроенето е един от малкото сектори с чуждестранно присъствие, на който не бяха наложени такива санкции, защото е важно перо в износа. Освен заводите „Сузуки“ и „Опел“, които от години произвеждат, през миналата година в експлоатация влезе унгарският завод на „Даймлер“, за чието изграждане са вложени над 800 млн. евро. „Ауди“ пък създаде нова поточна линия, която се очаква да достигне пълния си капацитет до края на 2013 г.
В разговори с политици от ЕК и в отговор на критиките им за недемократичност, популизъм, непазарни мерки, антиевропейско поведение, аргументите на Орбан невинаги са напълно обосновани, но са изпълнени с достойнство и често със сарказъм. Когато поредната поправка на конституцията провокира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да изложи пред Орбан опасенията си от евентуален конфликт между поправката и законите на ЕС, министър-председателят даде най-общи уверения, че гарантира демокрацията и върховенството на закона. Но не пропусна да отбележи, че Унгария няма да позволи „някой да ù диктува – нито от Брюксел, нито откъдето и да било“, както и че по въпроса за конституцията Унгария не се нуждае от „другарска помощ, която не е поискала от хора с идеално ушити костюми“.
Впрочем, в увличането си по двойни стандарти чиновниците от Брюксел често изпадат в гротескни противоречия. Политиката на Орбан била недемократична, понеже интересите на мнозинството унгарци не съвпадали с тези на едрия капитал; Орбан действал непазарно, защото възразявал банките, енергийните предприятия и др. да работят по непазарни принципи в пазарна среда; Орбан бил популист, защото не искал унгарците да бъдат повече ограбвани от чуждите монополи; Орбан бил антиевропеец, защото държал на традициите и националната специфика на унгарците — нация с 11-вековно присъствие в центъра на Европа и с безспорен принос за развитието на европейската култура, наука и технологии.
Пропаганда и реалност
В пропагандната си реторика Орбан атакува най-вече „зловещата световна либерална конспирация“, която заедно с „лукавата унгарска левица“ не може да се примири с „изключително успешното унгарско отхвърляне на господстващия икономически модел“. Тези зловещи сили искали да изтръгнат контрола на страната от „естествения носител на народната воля“, тоест от ФИДЕС. Включването на Европейския съюз към този демоничен списък цели да мобилизира не само унгарската десница за предстоящите избори, но да солидаризира и европейската десница за отпор срещу, както ги нарича, „мощни международни сили, които се стремят да установят контрол върху европейците чрез своите леви марионетки“. Посланието на Орбан е повече от ясно: демокрацията в Европа е застрашена главно от олевяването.
Като цяло антиевропейската реторика на ФИДЕС нито е изключение, нито е лишена от смисъл. Понятно е и защо политиката на правителството се отклонява чувствително от политиката на ЕС в прилагане изискванията на Брюксел за т. нар. демократични норми и върховенство на закона и по-специално – по отношение на ключови сектори на икономиката. Официалните унгарски твърдения за „успешно отхвърляне на господстващия икономически модел“ следователно не са само пропаганда.
Унгарските управляващи не са единствените в Евросъюза, които недоволстват. Кризата е глобална и няма изгледи да приключи. Слабостите в политиката на ЕК, били те реални или хипотетични, предизвикват сериозен и твърде оспорван дебат, включително сред по-голямата част на европейската десница. Най-потърпевши са страните от Южна Европа, както и новите страни-членки от Централна Европа и Балтийския район. Не е изключено и разпадане на монетарния съюз, защото според бившия полски министър-председател Марек Белка eдинната европейска валута работи повече като фактор за „усилване негативните последици от глобализацията“, вместо за защита.
Мартин Хелме, член на ръководството на Консервативната национална партия в Естония, е още по-критичен: „ЕС заробва европейците в интерес на международните корпорации. Спасяването на еврото вкарва народите на Стария континент в капан, в който те трябва да плащат все повече и повече на тесен кръг хора… А правителството най-безсрамно ругае обществеността за това, че настоява да се зачитат законите и принципите, установени по демократичен път. Не наричайте тези корпорации „капитализъм“. Капитализмът няма нищо общо с тях…“
Почти същото звучене има и казаното неотдавна от премиера Орбан на среща с унгарската общност в Румъния: „Кризата е всъщност криза на Брюксел. Нека бъдем наясно – Брюксел е най-голямото препятствие за намиране на изход от икономическите проблеми“. Нападките срещу големите чуждестранни корпорации, които, по израза на Орбан, получават закрила от „сенчестата власт от съветски тип в Брюксел“, обслужват чудесно пропагандата на ФИДЕС срещу „глобалния капитализъм и чуждестранното господство“.
Оказва се обаче, че „сенчеста власт“ съществува и в самата Унгария. Колкото и да се стараят официозите да изграждат чист имидж на правителството и лично на премиера Орбан, ако съдим по информации на отделни медии, управляващите не са имунизирани срещу корупцията. Около ФИДЕС и Орбан се е оформила „котерия от олигарси“. Това заяви миналата година и заместник-министърът Йожеф Андян, преди да подаде оставка. Изключително апетитни парцели държавна земя се изкупуват от няколко много богати хора със силни връзки във властта. Измежду тях се споменава и съпругата на Орбан – Анико Левай. Създават се условия Унгария да заприлича на някои латиноамерикански държави, където малко на брой изключително богати земевладелци контролират огромни площи обработваема земя. Посредством системата на ЕС за субсидиране те се облагодетелстват с огромни печалби, дори да не обработват площите.
Сред имената от „котерията“ се сочат: Дежьо Кекеши – приятел на Орбан и бивш посланик в Париж; Ищван Щумпф – конституционен съдия; Шандор Пинтер – министър на вътрешните работи; братята Лазар – собственици на най-голямата унгарска верига супермаркети СВА (единият от тях – Янош Лазар, бе шеф на кабинета на премиера Орбан); Ласло Витези – издател на десния таблоид „Хейи тема“; Габор Селеш – собственик на десния ежедневник „Мадяр Хирлоп“ и на телевизионния канал „Еко“. Компанията „Кьозгеп“ на Лайош Шимичко – бивш ковчежник и фактически сив кардинал на ФИДЕС – от 2010 г. е спечелила строителни търгове за над един милиард евро. Бизнес партньорите му Жолт Ньергеш (един от големите „победители“ в търговете за земя) и Тамаш Фелеги са съсобственици на дясноконсервативния седмичник „Хети Валас“.
Публичните реакции
Мнозинството унгарци подкрепят начина, по който правителството нареди на енергийните компании незабавно да свалят цените с 10%. Дори политическите противници на Орбан не отричат, че мярката отговаря на националните интереси. Действията на Орбан и изявленията му срещу „диктата на Брюксел“ и „безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците“, определено се харесват на хората в утежнено икономическо положение. Те се чувстват излъгани от прехода и от измамните обещания, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. Лозунги като „Ние няма да бъдем чужда колония“ определено повдигат духа им и ги изпълват с национална гордост. А вероятно и с надежда, че най-после нещата може да се променят.
Демонстрациите в подкрепа на правителството са много по-многолюдни, отколкото митингите на недоволните от правителството. Опозицията е твърде разнолика и все още не е в състояние да се консолидира, както и да противопостави убедителна програма срещу, както го нарича, „популизма“ на Орбан. Докато правителството има подкрепата на твърдо ядро от консервативни кръгове и относителното одобрение на най-разнородни слоеве на населението, които виждат в кабинета „Орбан“ възродител и крепител на националните традиции. Тези сравнително широки слоеве не се интересуват котката дали е бяла или черна. Харесва им твърдият подход на Орбан, не толкова пропагандата, че нещата се подобрявали. Тези кръгове със сигурност ще подкрепят ФИДЕС – активно или пасивно – на предстоящите избори и най-вероятно Орбан отново ще седне на премиерския стол.
Освен слабостта на унгарската левица, за силата на ФИДЕС, респективно на Орбан, допринася и влизането на ксенофобска партия в парламента. Идеолозите на „Йоббик“ черпят от пронацисткото минало, когато през 1944 г. марионетката на Хитлер Ференц Салаши е поставен да управлява страната. „Йоббик“ е първата открито неонацистка партия, която стъпва в европейски парламент. С това Унгария бие камбаната за тревожно политическо развитие. Обстановката обаче чудесно обслужва ФИДЕС. На лансираните от ЕК упреци за недемократичност на управлението Орбан сочи вдясно от себе си към „Йоббик“: оттам идва заплахата за демокрацията и ФИДЕС е единствената демократична формация, която може да се справи с тази заплаха.
Ако посланията на Орбан срещу диктата на Брюксел и грабежа на чуждестранните монополи излизаха от устата на министър-председател от левицата, обезателно щяха да го обвинят във всички смъртни грехове и „международната общност“ щеше да скочи да спасява демокрацията и вероятно щеше да му спретне едно „майданче“*. Орбан обаче е един от основателите на ФИДЕС и убеден антикомунист. Поведението му предизвиква спорове не само заради водената от правителството му икономическа политика и противопоставянето му на официален Брюксел. За хората от непосредственото му обкръжение, а също за широкия кръг от привърженици, той определено е силен лидер със собствена стратегическа визия. Нещо повече, Орбан е явление от европейски мащаб, който убедено следва свой проект, иска да извади Унгария от кризата, да върне самочувствието на унгарците, а доколкото е възможно, и усещането им за принадлежност към едно отминало величие.
Той определено смята, че има принос за създаване на модел, който може да бъде копиран от другите страни-членки, които все по-гласно се обявяват за реформиране на Европейския съюз. В реч през април 2013 г. в Брюксел Орбан подсказва именно това – че страната му е „лаборатория на ЕС“, защото благодарение на парламентарното супермнозинство на ФИДЕС тя може да си позволи експерименти, немислими в други страни, сочи наблюдателят от Брюксел Георги Готев. Посланието е повече от ясно: пътят за изход от кризата е пътят на унгарските реформи.
Като вещ юрист Орбан много добре е схванал двойните стандарти в нормите на Евросъюза, не само в политиката на ЕК. Овладял е и „тънкостите“ на европейската конституция, след като успешно стъпва на ония антимонополни клаузи, които могат да облагодетелстват Унгария. Аргументите на Орбан се основават на принципи, не на конюнктурни моменти. Той ратува за един автентичен капитализъм, контролиран от държавата, който „уважава правилата на пазарната икономика и приема честната печалба“. Но не приема да ограбва хората… Кризата, следователно, е резултат от отсъствието на автентичен капитализъм. Иначе казано, Орбан вярва, че може да се постигне капитализъм с човешко лице.
Икономическите му възгледи са смесица от заемки от австрийската школа (възгледите на Фридрих фон Хайек, по-специално), критикуваща пазарния фундаментализъм от дясноконсервативни позиции; от шведския модел на „държавата на всеобщото благоденствие“; някакво разбиране за социализъм; всичко това заедно плюс силно присъствие на държавата в икономиката. През януари 2007 г. списание „Икономист“ характеризира Орбан като „циничен популист“, а политиката му – като „подвеждаща, авторитарна, в социалистически стил“. Седем години по-късно тази характеристика е на път да бъде опровергана. Авторитетното английско издание изглежда е пропуснало „тайната“ на проекта му. А тя е в търсенето на алтернатива за реално развитие, не за растеж чрез „превъртане на хартии“. И алтернативата определено сочи на Изток.
„Орбан отдавна дава да се разбере, че има стратегия да управлява не за мандат, а за цял исторически период, от който страната му ще излезе преобразена, както иска той. Него изобщо не го интересува какво мисли ЕС, освен ако може да засегне финансово страната му. Ако в Унгария част от реформите се окажат успешни, може би не трябва да си затваряме очите за тях?“, обобщава и наблюдателят от Брюксел Георги Готев.
Накрая, нека маркираме като хипотеза принципите на стратегическия проект на Орбан:
■ Не може да има икономическо развитие без стабилен правов ред, без да се овладеят законодателната и съдебната власт; ergo, добрите закони и справедливото правораздаване създават условия за развитие, а не обратното;
■ Унгария трябва да има алтернативен план при евентуално разпадане на Евросъюза в този му вид; в този смисъл, дали разпоредбата в новата конституция, прогласяваща форинта за официална национална валута, не произтича от обосновани съмнения относно съдбата на еврозоната?
■ Алтернативата трябва да се насочва към разширяване на икономическото сътрудничество с бившето съветско пространство, Китай, Близкия изток…
■ Антируската реторика в официалната пропаганда е предимно за външна консумация, за пред определени кръгове в Брюксел и отвъд океана, както и за определен, твърде широк кръг от унгарската публика; не бива да се забравя, че антируските сантименти на унгарците са традиционни, датират от 1849 г.
Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, за който Орбан многократно подчертава, че е старомоден, и разбирането на ФИДЕС за т.нар. азиатски модел.
Но ако вярно го дешифрираме, проектът на Орбан може да доведе на практика до разклащане на статуквото, налагано от определени сили в Европейския съюз и отвъд океана.
(1) Приведените в анализа факти и статистически данни са репрезентативни, отразяват главната тенденция в процесите, които се осъществяват в Унгария. Що се отнася до селското стопанство, индустрията, търговията и пр., повечето данни са от последните два месеца на 2013 г.; те също са репрезентативни и показателни за наличието на тенденция. Паричните изражения са показани в унгарски форинти; за улеснение в скоби е посочен еквивалентът в евро при преобладаващия курс от края на 2013 г. — прибл. 300 форинта за 1 евро.
* По името на централния площад в Киев „Майдан Незалежности“ (Площад на независимостта), където започналите през ноември м.г. мирни протести срещу отказа на президента Янукович да подпише подготвеното европейско споразумение за асоцииране с Украйна, ескалираха през януари и доведоха до жертви, прераствайки в тежък граждански конфликт за геополитическата ориентация на страната – бел. ред.