Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).
Отминалата 2013 година сериозно пристрасти обществено активната България към политическия адреналин. Когато едно политическо същество изкара 365 дни на крак, от крясък до крясък, от статия до статия, от референдум до избори, става очевидно, че и 2014 година няма как да започне по друг начин, освен с много изненади, политическа пиротехника и фойерверки. Всичко това вероятно ще ни държи в изумление поне до началото на пролетта, защото на хоризонта вече се мержелее митологичният Ханаан — евроизборите. Именно те най-накрая ще покажат как се е отразила размирната 2013-а на общественото съзнание и оставила ли е трайни щети и следи в него.
Този път обаче политическата заря дойде от съвсем неочаквано място. Историята може да бъде разказана като комедия, като драматичен фарс (нали се повтаряла в такава форма) или като шпионски трилър с елементи на ярост. Нека да пробваме трилъра.
1. Един наивник на средна възраст
Началото на 2014 година ясно показа, че протестите, започнали през лятото, са затихнали съвсем. Последните ентусиасти правеха героични опити да използват празниците, за да съживят магията, но нищо не се получи. Дори замисленият като грандиозен спектакъл протест под надслов „Връщаме се за оставка“, който се проведе на третия ден на Коледа, събра едва около 500 души и те просто повториха баналните ритуали от лятото.
Лидерът на ДСБ-Благоевград Калоян Ханджийски бе арестуван за боядисване на Паметника на Димитър Благоев като Дядо Мраз. Дори и това обаче бе окачествено като нещастно епигонство, повторение на старите модели, пълно изтощаване на формата. Самият Ханджийски мелодраматично се отказа от ролята на герой и не прие да носи наказателна отговорност. Като древнокитайски философ той се разграничи от хулиганското деяние в неговия юридически смисъл, но допълни, че поемал политическа отговорност.
Протестърите опитаха още един път — на 3 януари, да съберат учещите и работещите в чужбина под наслов „Оставка на тръгване“, но проявата регистрира рекордно ниски нива на посещаемост. Изобщо протестът вървеше към своята пълна и окончателна смърт. Оставаше само някой от неговите създатели да излезе и публично да обяви края.
Дори хулиганската проява на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който на 7 януари влезе в пререкания с полицай на летище Варна, не успя да събуди протестния ентусиазъм. Социалните мрежи изригнаха срещу Сидеров, но на улицата хора така и не се събраха. Скандалът около Сидеров набра сила, когато стана ясно, че в самолета той е имал разправия и с френска дипломатка, а после драмата се оплете. Полицаят заяви, че бил нападнат от Сидеров, а националистът контраатакува, че това било провокация срещу него. Лидерът на „Атака“ свика скоростен митинг на свои привърженици пред Съдебната палата в София, за да декларира, че не се страхува от съдебно преследване. Точно по време на този митинг той научи, че главният прокурор Сотир Цацаров ще поиска депутатския му имунитет. Това го накара да изрече проклятия срещу всички политически партии и да обяви, че БСП, ДПС, ГЕРБ и останалите играят в коалиция срещу него.
Всички очакваха този скандал да е нещо като край на правителството, крепено от едно народно събрание, в което именно депутатите на „Атака“ осигуряват кворума, но националистите очевидно премислиха ролята си и продължиха да ходят на работа. Нещо повече — всички депутати от партията на Сидеров се отказаха от имунитета си в знак на солидарност със своя лидер. Така властта оцеля и от този скандал.
Вместо облекчение обаче дойде 10 януари. В социалните мрежи някой се пошегува („Първанов спретна нов 10 януари на БСП“), визирайки същата дата на 1997 година, когато прозорците на парламента бяха изпочупени, а гневна тълпа нахлу в сградата на законодателния орган.
На сегашния 10 януари Георги Първанов, Румен Петков и други техни съмишленици бяха издебнати от папараци край НДК. Оказа се организационна среща на позабравения проект АБВ (Алтернатива за българско възраждане). Същия ден алтернативата излезе с декларация, в която БСП бе подложена на остра критика задето търпи изцепките на Волен Сидеров. Действията на левицата и ДПС бяха определени като „недопустими“. Така всички зачакаха какъв ще бъде следващият ход на политическата завера.
И той не закъсня. Три дни по-късно Ивайло Калфин — водач на листата на БСП за европейските избори през 2009 година, обяви, че хвърля оставка като ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европарламента и се отказва от всички номинации, които е получил досега от партийни организации в страната.
В специално отворено писмо Калфин се мотивира допълнително: „За мен компромисите в коалиционната политика и кадровите решения на БСП са стигнали до границата на приемливото. Очевидно публично изразяваните ми аргументи за прозрачност, коалиционно споразумение, прозрачно упражняване на властта, принципно отношение към партия „Атака“ и недопускане Изборният кодекс да се приема непосредствено преди избори, не са срещнали разбиране и дори не са довели до дискусия в БСП“.
Стана ясно, че АБВ се готви да играе с друга листа на европейските избори и че в БСП — партията, която остана монолитна по време на най-яростните протести срещу нея, предстои политически трус. Трилърът бе започнал, и то като шпионски роман.
2. Шифърът на Първанов
На 14 януари при изключително засилен медиен интерес Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен Петков и хора от тяхното обкръжение заявиха, че ще участват в евроизборите с друга листа, водена от Ивайло Калфин. Първанов обяви, че дълго време не искал да тревожи партията, но вече било време за голямото разтревожване. В типичния за него иносказателен стил експрезидентът обясни, че през 2011 година сложил своя проект на трупчета в името на единството, но още тогава предупредил, че АБВ може да бъде като пушката на стената, която ще гръмне в трето действие. Според Георги Първанов ръководството на БСП не води партията в правилна посока, прави безпринципни компромиси и поради това е принуден да действа. Изключително неясна обаче остана позицията на членовете на БСП, които се събраха около АБВ, защото те обявиха, че няма да напускат партията. По-късно лидерът на социалистите диагностицира това като „политическа шизофрения“.
Реакцията на БСП не закъсня. Лично Сергей Станишев обяви, че е разочарован от действията на Първанов и особено на Калфин. Припомни, че в продължение на много години е бил личен гарант на Калфин. Редовите социалисти по места също реагираха с изумление. Този път социолозите избегнаха да правят аналогии с 1997 година, когато част от БСП се отцепи и отиде да прави „Евролевица“. Анализаторите определиха станалото като класически развод, в който едната част не оценява правилно своите шансове.
За страничните наблюдатели беше трудно и да определят идейните различия между АБВ и БСП, защото от „алтернативата“ обявиха, че ако вкарат евродепутати в Европейския парламент, те ще се присъединят към групата на ПЕС. Отново се появиха и гневните нотки в разговора. Хората от АБВ бяха наречени „предатели“ и „ренегати“, те пък реагираха все едно за първи път чуват тези определения и ги окачествиха като „ретроградни“.
Георги Първанов съживи и старата идея за „двете писти в левицата“ . Според него с АБВ влиянието на левите не се свива, а се разширява. От БСП контрираха, че всеки изгубен глас за БСП работи в полза на ГЕРБ. Това на свой ред роди теории, че между Първанов и Бойко Борисов има някаква политическа договорка.
Тази теория — за договорката, бе раздухана и от вестник „Галерия“. От редакцията заявиха, че разполагат със запис на разговори между Румен Петков и Бойко Борисов и между Бойко Борисов и Георги Първанов, водени в къщата на експремиера в Банкя, където те обсъждали бъдещето на проекта АБВ. Засегнатите страни реагираха остро. Бойко Борисов подаде сигнал до главния прокурор, че е бил подслушван. Георги Първанов се закани да съди вестника, а Румен Петков заведе иск за 50 хиляди лева. По-късно при прокурорска проверка главната редакторка на „Галерия“ Кристина Патрашкова обяви, че е отказала да предаде записите на обвинението и проверката бе прекратена. Журналистката се защити с това, че не искала този път да действа като в случая „Мишо Бирата“. Аргументира се и с факта, че Румен Петков сам си е признал за срещи с Борисов, на които обаче говорили за проекта АЕЦ „Белене“.
Интригата се сгъсти и от това, че предсказанията за масов отлив на членове на БСП към АБВ не се състояха по никакъв начин. Румен Петков подаде оставка като областен председател на партията в Плевен, но обещаният поток от подкрепа не се появи на хоризонта. Точно обратното. Над 170 партийни организации приеха декларации срещу действията на Георги Първанов. Експрезидентът се появи на конференцията на БСП в Перник и там лидерът на местната организация Ненко Темелков го призова да окачи отново пушката на стената. Ръководството на БСП също смени тона. След първоначалните гневни коментари Станишев призова хората от АБВ да преосмислят своите действия и да направят крачка назад.
На специало съвещание в Пловдив на общинските и областните председатели на партията за пореден път бе отправен апел за единство. Ръководството на БСП заплаши, че ако такова не бъде постигнато, може да се вземе решение, че всички гравитиращи към АБВ са се самоизключили от партията.
Неяснотите около проекта на Първанов продължиха. Самият експрезидент направи доста показателен лапсус на втората пресконференция на движението си, като нарече АБВ „млада партия“, а после бързо опита да се поправи.
В крайна сметка на свое заседание Националният съвет на БСП взе решение да свали политическото доверие от Георги Първанов, Румен Петков, Анатоли Младенов, Бойка Арабаджиева, Владимир Калчев, Дилян Енкин, Евгени Желев, Емил Константинов, Крум Милетиев, Людмил Веселинов, Росица Янакиева, Светлин Николов и Трифон Митев. Освен това на 13-имата им бяха отнети и правата за заемане на партийни длъжности, членство в ръководни органи на партията, както и да се кандидатират за такива в срок от една година. 125 души подкрепиха решението, трима бяха против, а двама се въздържаха.
От АБВ отговориха, че всъщност те първи са свалили доверието си от ръководството на БСП. Евродепутатката Илияна Йотова контрира, че май различията между двете формации вече ясно се очертават, тъй като хората на Първанов не са взели ясно отношение по доста други скандални неща, които стават в държавата. Изобщо като в типичен трилър напрежението скочи до небето, а развръзката все още остава неясна. Все едно не говорим за екшън история, а за френски екзистенциален роман, където криволиците приличат на шосеен път в Родопите.
3. Окупацията на лудите
Докато течаха драмите в левицата, група студенти повторно окупира Софийския университет. Това се случи само няколко дни преди началото на зимната изпитна сесия и хвърли в ужас преподавателите, които още не се бяха съвзели от щетите, нанесени от първата такава блокада. Окупацията започна на 24 срещу 25 януари в 2 часа през нощта. Десетина човека, сред които, както после се разбра, е имало само един студент от СУ, обявиха, че те са радикални и няма да свалят блокадата докато правителството не подаде оставка. Новите окупатори настояха и за оттеглянето на ректора на проф. Иван Илчев, защото според тях се бил компроментирал много.
За разлика от предишната окупация — на т.нар. Ранобудни студенти, този път ректорът реагира остро и веднага отхвърли този начин на действие на студентите. Още в първите си изявления той предупреди, че ще предприеме действия срещу своеволието. Срещу окупаторите застанаха и повечето преподаватели, подкрепили първата блокада. Край Софийснкия университет се събраха спонтанно хора, които викаха на блокиралите се в Ректора да излязат навън.
Сред онези, които отново оковаха университета с вериги, бе и недоучилият студент Манол Глишев, прочул се със статия, че ако протестът иска да успее, трябва да троши глави на полицаи и да стигне докрай в своята радикалност.
Още на 27 януари обаче стана ясно, че Академичният съвет на Софийския университет е упълномощил ректора да предприеме действия, за да свали окупацията на учебното заведение. Проф. Илчев не чака дълго и прати искане в Прокуратурата. Преподавателката в Историческия факултет проф. Искра Баева окачестви действията на окупаторите като „тероризъм“ и написа във Фейсбук, че е готова да се обърне към полицията, за да ù осигурят достъп до работното ù място.
Въпреки обявената „радикализация“ във вторник сутринта, на 28 януари, окупацията падна. Оказа се, че близо три часа преподаватели, гравитиращи към десницата, са убеждавали блокиралите Ректората да се махнат от сградата, защото с действията си на практика обслужват правителството. Резултатът от всичко бе, че проф. Илчев смени охранителната фирма и състави комисия, която да оцени щетите.
Ден след падането на блокадата пък президентът Росен Плевнелиев в специално изявление предложи заедно с европейските избори да се проведе референдум по три въпроса – дали да има мажоритарен елемент в гласуването, дали да се гласува задължително и дали да се гласува електронно. Много от анализаторите предположиха, че втората окупация на университета всъщност е била на път да провали ефекта, търсен с президентското обръщение, и че Плевнелиев всъщност се опитва да обслужи конюнктурен политически интерес. Част от предложенията му всъщност се оказаха несъмвестими с конституцията – очевидна пукнатина, която бе забелязана от вицепрезидента Маргарита Попова. Тя не скри, че изобщо не одобрява идеите. Като по сигнал за атака целият кръг „Капитал“ дирижирано изригна срещу нея и започна да я определят като „контравицепрезидент“.
Това видимо вещае буреносни дни не само на „Позитано“ 20, но и на „Дондуков“ 2.
Изобщо, след като е започнал, трилърът има свойството да се разширява буреносно и безконтролно, без дори да отчита дали публиката вече има интерес да следи действието. Предстои да видим докъде ще стигне цялата пукотевица със спецефекти.
