Генадий Велчев е роден на 16 март 1949 г. в Разград. Завършил е философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирал е индустриална социология и е работил в тази предметна област. В последните години се занимава изключително с писателска дейност. Автор на поетичните книги: „Черешова задушница“ , „Репортаж“, „Сестра ми иска да живее“, „Зелената тетрадка“. Живее в София.
Стихове
28 март-6 април 2002
ЛЕТЯХ
Летях
с огромна скорост
към земята,
на която
съм роден.
ОСВЕТЕН
Тук забравих словото.
И си върнах говора.
И видях пътеките.
И видях дърветата.
Тук съм аз
навсякъде
тихо осветен.
ДЪЖДОВНА НОЩ
Чайки във нощта
в градеца ми.
И реката през дланта
му тихата,
сякаш казват ми,
обичам те.
Аз прегръщам ви
наистина.
САМО ИСТИНСКИ
Можеше
да тръгна
без да пиша,
аз не бях
дошъл
да пиша,
а да дишам
само
истински.
НЕ СИ ОТИВА
Лудостта не си
отива. Лудостта е
луда-луда,
само тя не
си отива.
Българите сме
такива.
ОТКРИТ
Влязох в теб
като във битието.
И открит съм,
не се крия.
Като всичко съществувам.
РОТА
Честен до секундите.
До минутите.
До часовете.
До деня.
И до живота.
Ето, време,
мойта рота.
ВСЯКА КЛОНКА
Тука
утрото
започва
толкова
дълбоко
във нощта.
Пролет е.
И всяка клонка
е на високо,
на върха.
РОЗОВИ
Ябълкови цветове
над покрива
като розов ирис
над света.
Ябълките имат свое
зрение.
Оставете ябълките
ни така.
ЦВЯТ
Ето ме
зелен до
буквите.
Слят съм
като дума
с тях.
Имам вече цвят.
УЧИЛИЩЕ
Химна
на живота
не е
нещо
ново.
Пее
всяка
пролет.
КВАРТИРА
Трябва да
се гледа
истината
във очите.
Истината е
красива.
Другото е
нещо друго.
Нас лъжата
ни убива.
ТУКА
Тука
пролетта
мирише
на небе,
на птици,
на море,
което няма
да умре.
Бяло във
зеления цъфтеж.
И зелен ветреца
вей.
ЛЕСНО
Лесно е
да си
човек,
като
помислиш.
Всичко друго
е навярно
мит.
БОС
Ето ме
разпънат
като мисли.
Ето го чадъра
ми за дъжд.
Аз вървя със
мойте чисти
мисли.
Спъвам се,
когато съм
обут.
ПРОЛЕТ
Моят
час дойде,
приятелю,
моят
час
да съм
навсякъде.
Часовете
имат
това свойство,
същото
като
човека.
Нямат шанс
навярно
да ги
няма.
КЛАСНА СТАЯ
Нарисувах пролет.
Нарисувах град.
Аз съм в нарисувания
свят.
Той ще се повтаря,
си повтарям аз.
ОБРАТНАТА СТРАНА
НА НЕКРОЛОГА
На некролога
има място
като в листи
на тетрадка.
Аз не съм видял,
че пиша върху таз
страна обратна.
ПЕЙЗАЖ НА УМ
Безсънието
е това, което
аз не губя
и аз съм лунен
като нощна
пеперуда.
НАМИРАМ
Намирам себе си.
Намирам се
постоянно.
Навярно като вятър.
И като Балкана.
Това е моята
навярно люта рана.
