КИТАЙ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ТРАПЕЗАТА НА ГОЛЕМИТЕ

0
218

Статията е от раздела „Светът през погледа на…“ в Атлас на „Монд дипломатик“, 2009
Китай отбелязва излишък, а Америка и Европа – дефицити. Тази формулировка посочва промените, настъпили в световната търговия. Финансовите потоци тръгнаха по същия път. Тези икономически постижения отреждат на Китай съвсем нов, макар и все още нестабилен политически статут, доказателство за което е финансовата криза.

Пекин започна да играе в двора на големите, с което предизвика невиждана досега икономическа взаимозависимост. САЩ внасят от Китай пет пъти повече, отколкото изнасят за него (през 2007 г. дупката възлизаше на 175,43 милиарда евро). За Европейския съюз съотношението е едно към три (дефицит от 159 милиарда евро). Япония, която детронира Америка, като стана най-големият партньор на Китай, също отбелязва излишъци в обмена.

Въпреки че инвестициите вътре в страната поглъщат 40% от произведените богатства, износът си остава главната движеща сила на икономиката. „Работилницата на света“, според широко разпространената представа, не се задоволява само да произвежда евтини стоки: бележи точки и във високотехнологичното производство. Китай реализира близо 20% от световния износ на електронни продукти.

И все пак, made in China (произведено в Китай) не означава задължително made by China (произведено от Китай): некитайски компании осъществяват повече от половината от китайските продажби в чужбина. За да модернизира един остарял производствен апарат и за да се включи в големия глобализиран пазар, от 1979 г. насам Пекин улеснява масовото навлизане на чуждестранни капитали. През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в Китай надхвърлиха 80 милиарда долара (увеличавайки резервите на 760 милиарда долара). Исторически погледнато Пекин потърси източник на пари в задния си двор, а именно Хонконг, който повторно беше включен в лоното му (през 1997 г.). С времето източниците стават все по-разнообразни, въпреки че от Хонконг все още идва повече от една четвърт от преките чуждестранни инвестиции. Потоци идват и от Япония (трето място по инвестиции), Южна Корея (четвърто място) и дори Тайван (осмо място), който е след САЩ (шесто място).

novovreme

Зависимостта на Китай от външния свят се оказа опасна след тайфуна, който удари световната икономика. Износът му спадна с 6% през последното тримесечие на 2008 г. Разбира се, тъй като в някои отношения Китай е широка платформа за сглобяване на
произведени другаде продукти, вносът на страната също се сви и излишъците му остават значителни.

ПЕТРОЛНА ДИПЛОМАЦИЯ

Правителството налага все нови и нови мащабни мерки, за да раздвижи вътрешното търсене. И то с голяма енергичност, тъй като се страхува от социален взрив — през 2008 г. бяха уволнени 10 милиона работници (от активно население от близо 800 милиона). То се опасява и от налагането на протекционистки мерки, каквито се прокрадват в западните държави. И не без основание.

Финансовите резерви на страната £ осигуряват известно поле за действие. Както във вътрешен, така и във външен план. През 2007 г. китайските инвестиции в чужбина възлизаха на 93,7 милиарда долара. Размерът им обаче е скромен, но се увеличи повече от двойно за четири години. Една част от тези фондове послужи за изкупуване на компании (американската IBM от „Lenovo“ например) и за придобиване на дялове в големи търговски банки. Големите компании и китайските суверенни фондове предпочитаха да инвестират преди всичко в минни предприятия (в Африка, Латинска Америка), в петролния сектор (в Иран, Ангола, Нигерия, Судан и др.) — дори се заговори за „петролна дипломация“. Във все по-голяма степен тук трябва да прибавим и закупуването и наемането на земеделски земи. Напливът към Африка беше особено впечатляващ.

Загрижен да осигури безопасността на енергийните си доставки, Пекин все пак не оставя на заден план политическите си цели. Китай изисква, и то не без известен успех, от държавите, с които търгува, да прекъснат откритите си дипломатически отношения с Тайван (23 представителства през 2008 г. срещу 32 десет години по-рано).

novovreme

С известна ловкост китайските власти — от Дън Сяопин в началото на 80-те години на XX в. до президента Ху Цзинтао днес — залагат както на международните организации, така и на двустранните отношения. За да възвърне позициите си в региона, Пекин търпеливо изграждаше връзки в рамките на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN), въпреки че тази организация, създадена след края на Студената война, не хранеше никакви симпатии към комунистическия „дракон“.

През 2004 г. дори беше създадена зона за свободна търговия. Благодарение на двустранните отношения начинанието беше заздравено. Китай разреши пограничните спорове с 13 от съседите си (сред които Русия, Афганистан, Монголия и др.).

След като мощта на страната в региона беше призната, тя се налага и на международната сцена. През март 2008 г. близо 2000 китайски войници участват в мисии на ООН (в Ливан, Демократична република Конго, Либерия…), като в това отношение Китай е на 12-о място по принос сред страните членки, изпреварвайки Франция.

(Продължава в следващия брой)
Превод Марта Иванова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук