ТРАГИЧНИЯТ ЖИВОТ НА ФРАНЦ КАФКА

0
339


Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век. Роден е на 3.07.1883 г. в Прага (тогава Австро-Унгария) в семейство на търговец от еврейски произход. Баща му, Херман Кафка (1852-1931), е от беден произход и от малък е принуден да се труди за семейството, като разнася стоките на баща си в околните села. По-късно работи като търговски пътник, а след като стъпва на краката си, се установява в Прага и отваря магазин за галантерийни стоки и аксесоари, който се развива успешно. Майката на Франц Кафка, Юли (1856-1934), е дъщеря на заможен пивовар от Подебради и е по-образована от своя съпруг.

Франц е най-голямото от шестте деца в семейството. Двамата му братя, Георг и Хайнрих, умират в ранна възраст, преди той да е навършил седем години. Трите му сестри, Габриел (Ели; 1889-1941), Валери (Вали; 1890-1942) и Отили (Отла; 1891-1943) израстват с него, но по време на Холокоста изчезват и вероятно са загинали в нацистките концлагери. Родителите му са ангажирани по 12 часа в семейния магазин и през повечето време за децата се грижат гувернантки и прислужници.
Майчиният език на Франц Кафка е немският, но той говори свободно и чешки. По-късно изучава и френския език и култура. Религиозното му възпитание се ограничава до отбелязването на Бар Мицва и до посещенията на синагогата заедно с баща му четири пъти в годината. От 1889 до 1893 г. учи в немско начално училище в Прага, а след това в немска класическа гимназия, която завършва през 1901 г. със „задоволителен“ успех.

В Карл-Фердинандовия университет в Прага Кафка записва първоначално химия, но седмици по-късно се пренасочва към правото. Там той разчита на свобода на личната изява и повече възможности за бъдеща кариера. По-дългото обучение позволява на Кафка да отдели допълнително време за курсове по немска филология и история на изкуството. Той участва и в студентски клуб, където се организират литературни четения и други подобни прояви. В университета се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови верни приятели до края на живота му. На 18.06.1906 г. Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминава задължителния едногодишен стаж в граждан­ски и наказателни съдилища.
Почти през целия останал период от живота си, от 1908 до 1922 г., Кафка работи в застрахователна компания за трудови злополуки в Прага. От него се изискват добри познания по промишлено производство и индустриална техника, но тук той добива впечатление и за катастрофалните условия на работа във фабриките. Това го прави съпричастен към съдбата на работниците – той участва в техни демонстрации като симпатизант с червен карамфил на ревера. На работата си Кафка гледа само като на средство за препитание.

От 1910 г. след курс от лекции по „Механична технология“ в немския технически университет в Прага той се издига до длъжността „конципист“ на фирмата и често пътува в командировки в Северна Бохемия по дела и изнасяне на доклади. Възложена му е и отговорната задача да изготвя годишните отчети на компанията. За добрата си работа на няколко пъти е повишен: от конципист през 1910 г., на вицесекретар през 1913 г., секретар през 1920 г. и най-накрая, преди да се пенсионира по болест, до оберсекретар през 1922 г. Въпреки сравнително благоприятната си социална позиция, Кафка страда от леността и задушаващата обстановка на часовете, прекарани зад бюрото. В едно от писмата до своята позната Милена Йесенска признава: „Работата ми е смешно и едновременно с това жалко лесна… Просто не знам за какво получавам пари“.
Като потискащо задължение Кафка възприема и включването му в деловата дейност на семейството, към която през 1911 г. към магазина на баща му се добавя и азбестовата фабрика на зет му, на която го правят прокурист.

Човешкото отношението на Кафка към обикновените работници се проявява в контактите му с тях. Неговият спокоен, загрижен интерес и съчувствено застъпничество им влияят благотворно и го отличават от властническите маниери на баща му. Още по-силно Кафка се ангажира с грижите и страданията на обикновените хора по време на Първата световна война, когато в Прага пристигат хиляди евреи от Източна Европа, чрез дейността си в организацията за помощ на „жертвите от войната“. В нея той отговаря за рехабилитацията и преквалифицирането на тежко ранените. Първоначално е натоварен с тази мисия от застрахователната компания, в която работи. Като необходим специалист, въпреки неговите възражения, тя го освобождава и от мобилизация за фронта, докато през 1915 г. окончателно не го отписват от военна служба по здраво­словни причини. Обратната страна на медала Кафка изживява обаче две години по-късно, когато се разболява от белодробна туберкулоза и фирмата отказва да го пенсионира по болест. Пенсионирането му е разрешено едва пет години по-късно, през лятото на 1922 г., две години преди смъртта му.

Кафка поддържа в Прага тесен кръг от приятели от студентските си години. Най-значителната личност сред тях безспорно е писателят Макс Брод, който също следва право и който му създава контактите с новото лайпцигско издателство „Роволт“ за първата публикация „Наблюдение“ през 1912 г. По-късно към тях се присъединяват философът Феликс Велч и писателят Оскар Баум. Към временните приятели на Кафка принадлежи и полският артист от еврейски произход Ицхак Льови, който се превръща във впечатляващ за него пример на решителност, когато отстоява артистичните си интереси пред своите родители.

Най-тесните връзки с член на фамилията Кафка поддържа с малката си сестра Отла. Тя го приема в семейството си през 1918 г., когато се нуждае от възстановяване.

Отношенията на Кафка с жените най-ярко са изразени в писмата му към неговата годеница Фелице Бауер, чиновничка от Берлин, с която се запознава през лятото на 1912 г. в квартирата на Макс Брод. В тях е описана неговата вътрешна борба и опасенията за писателската му дейност след брака. Откровеността и изразителните възможности на Кафка правят кореспонденцията му с Фелице Бауер великолепна и като литературна творба. След около 300 писма, понякога до три на ден, и след няколко кратки срещи с нея две години по-късно, на 1 юни 1914 г. , се стига до официалния годеж в Берлин. Само шест седмици по-късно обаче годежът се разваля. Характерно е признанието на Кафка в едно от писмата му през 1913 г., в което, след като се спира на намерението им за живот в южна страна, той изповядва: „Да прелитам през нощите в писане, това е моята мечта. И ако така умра или загубя ума си, това също е мое желание…“

Следват два нови годежа, които също се развалят: най-напред през 1917 г. повторно с Фелице Бауер и след това през 1919 г. със секретарката от Прага Юли Воричек. Първият опит според Кафка му донася белодробния кръвоизлив и заболяването от туберкулоза, а вторият, след намесата на бащата му срещу годежа, води до генерална равносметка с него в известното „Писмо до бащата“, което така и не е изпратено.
В отношенията си със самостоятелната и свободомислеща журналистка Милена Йесенска през 1920-1921 г. Кафка повтаря опитите си за сближаване с жена чрез писмена кореспонденция, но отново отстъпва под натиска на своите вътрешни съмнения и опасения.

Година преди смъртта си Кафка се запознава в Граал-Мюритц с детската учителка Дора Диамант, която остава до края при него.

Първите прояви на съдбоносното заболяване на Кафка започват през лятото на 1917 г. с кръвоизлив от белия дроб. Туберкулозата по това време е нелечима болест. Симптомите й първоначално отшумяват, но през есента на 1918 г. Кафка фатално се разболява от „испански грип“, който преминава в пневмония. От този момент нататък той е обречен – състоянието му, въпреки лечението в известни санаториуми в Бохемия, Тирол, Северно море и другаде, се влошава с всяка изминала година, туберкулозата обхваща и ларинкса и той постепенно губи способността си да говори, да приема храна и течности. Поради силно изтощение операцията става невъзможна, Кафка напуска болницата на проф. Краус във Виенската гора и се премества в санаториума „Кирлинг“ край Клостернойбург, където не след дълго, на 3 юни 1924 г., на 40-годишна възраст завинаги затваря очи.

Въпреки неговото завещание, всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му Макс Брод съхранява за поколенията и издава посмъртно три негови недовършени романа – „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), сборника с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931), кореспонденцията му с Фелице Бауер и Милена Йесенска, както и прочутото „Писмо до бащата“, написано през 1919 г., непубликувано досега в България. Посмъртно са издадени и неговите „Дневници“.

Приживе творчеството на Франц Кафка е слабо познато, то получава международна известност едва в годините след Втората световна война, най-напред в САЩ и Франция. Почти във всичките си творби Кафка разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непреодолимите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долавят неизмеримата дълбочина и екзистенциалната тревожност на посланията им.

В България дълго време Кафка остава непознат, а впоследствие е игнориран като представител на декаданса. Литературният „пробив“ се извършва през 1982 г. с превода на Венцеслав Константинов на сборника разкази „Преображението“.

Списание „Ново време“ за първи път предлага на българския читател известното „Писмо до бащата“, блестящ психоанализ за отношенията между баща и син в началото на миналия век.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук