НИКОЛАЙ ИРИБАДЖАКОВ – ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФ И СОЦИОЛОГ

0
268

90 години от рождението на Николай Ирибаджаков
Николай Ирибаджаков заема достойно място сред най-големите философи и социолози на България през втората половина на ХХ век. Неговите оригинални, конкретни изследвания остават в съкровищницата на нашата национална, творческа наука и култура.

Николай Ирибаджаков е роден в патриотично семейство в Горна Оряховица. Неговият дядо се е сражавал като опълченец на връх Шипка срещу армията на Сюлейман паша, а баща му е бил партизанин през Втората световна война. Ирибаджаков завършва средното си образование в гимназията на Велико Търново. Там става член на нелегалната комунистическа младежка организация РМС, като започва усилено да чете марксистка литература. През 1939 г. Ирибаджаков се записва студент по философия в Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски“. Там става член на нелегалната студентска комунистическа организация (БОНСС) и започва още по-упорито да чете общофилософска и марксическа литература.

През 1940 г. Ирибаджаков е приет в редовете на Българската комунистическа партия, наричана тогава Работническа партия. Като студент взима активно участие на територията на София в борбите против реакционната политика на властта, за свобода и демокрация. През периода на Втората световна война Ирибаджаков преминава в нелегалност и става партизанин. Той се нарежда сред главните организатори и ръководители на въоръжената антифашистка борба във Великотърновския район.

След Деветосептемврийската победа Ирибаджаков се отдава изцяло на науката като философ, без да мисли за високи административни постове. Специализира в Берлин през 1956 г. и в Лондон през 1964 г. От 1958 г. е назначен за отговорен редактор на теоретическия орган на ЦК на БКП — списание „Ново време“. На този пост философът работи повече от 30 години. Под неговото ръководство списанието се превръща в сериозно теоретическо научно издание на партията. В него са публикувани статии по най-съществени проблеми на социализма.

Ирибаджаков привлича млади, творчески мислещи специалисти в редколегията на списание „Ново време“. Ирибаджаков периодически
организира дискусии в редакцията по актуални въпроси на теорията
и практиката, като за това привлича и видни български учени. Всеки обосновава свободно своята теза в дискусионна обстановка. Накрая всички изказвания се публикуват в списанието с обобщение на изложените възгледи.

Николай Ирибаджаков се проявява и на международната арена. През 1973 г. става член на Международната федерация на философските дружества. През 1974 г. е избран за член на Международния институт по философия в Париж.

Същевременно Ирибаджаков е ангажиран и в други институции на науката. През 1964 г. става професор по критика на буржоазната философия и социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, работи също в Института по философия при Българската академия на науките. Същевременно Ирибаджаков получава научното звание член-кореспондент, а от 1981 г. и званието академик. Въпреки тези ангажименти, той всеки ден намира време да пише своите крупни научни трудове. Най-важните от тях са: „Ролята на народните маси в историята“ — 1960 г., „Модерни критици на марксизма“— 1962 г., „Философия и биология“ — 1967 г., „Клио пред съда на буржоазната философия“ — 1970 г., „Ленинизъм, философия, идеологическа борба“— 1970 г., „Развито социалистическо общество“ — 1974 г., „Социалистическата мисъл на древния свят“ — 1972 г., „Демокрит, смеещият се философ“ —1978 г., и др.

Николай Ирибаджаков използва марксизма главно като методология за решаване на научни задачи. Това му дава гносеологическа възможност да оценява положителните аспекти в т. нар. буржоазна наука. По това време на територията на капитализма съществува класическата генетика на Мендел, Вайсман, Морган, която се обосновава на основата на конкретно изследване на живата природа, обективните закони на наследствеността, които имат реално значение за еволюцията на организмите.

Но в Съветския съюз Трофим Денисович Лисенко, използвайки я неправомерно, привидно в духа на марксизма, отрича класическата генетика. В Съветския съюз и в други социалистически страни е натрапена лисенковщината като единствена научна теория за еволюцията на живата природа. Малцината критици на тази псевдонаука са преследвани. Ирибаджаков се обявява срещу теорията на Лисенко. В специална книга „Философия и биология“ той стига до извода, че западните представители на класическата генетика трябва да се изучават не като врагове или опоненти, а като съюзници на марксизма.

В началото на 70-те години господстващите във философията руски привилегировани идеолози развиват и наслагват фалшивата, псевдонаучна теза, че социализмът вече е напълно изграден. Според тяхната произволна логика, настъпвал нов етап на „развит социализъм“ и започвал преход към комунизъм. Николай Ирибаджаков незабавно издава книга на тази тема с дълбоко критично съдържание. Като използва творчески методологията на марксистката философия на историята, той доказва, че лансираната теза е напълно погрешна. Според него за изграден или „развит“ социализъм би могло да се говори само след като производителността на труда в него е надхвърлила тази в най-развитите капиталистически страни. Но това още не е станало исторически факт.

По повод на тази дискусионна тема срещу Ирибаджаков се нахвърлят най-злостните догматици в Съветския съюз и в България. Но той се чувства уютно в тази нетолерантна обстановка. Защото Ирибаджаков знаеше, че истината трябва не само да се обосновава,
но и да се защитава на територията на науката.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук