— Г-н Вигенин, каква е оценката ви за заседанието на 47-ия конгрес и какви послания даде той?
— Някои биха казали, може би, че конгресът е бил малко вял, но всъщност той даде възможност да се концентрираме повече върху същностните въпроси за политиката, която предлагаме, за алтернативите, които формулираме, за една реална мобилизация за предстоящите местни и президентски избори догодина. Според мен най-силното послание на този конгрес е не толкова конкретната политика, която предлагаме, защото затова имаме време да говорим през следващите няколко месеца, а това, че трябва да бъде спрян походът на ГЕРБ към овладяване на цялата власт в държавата. Вредното управление не трябва да се разпростира и върху президентската институция и върху местната власт. Реално БСП е единствената партия, която може да гарантира по-нататъшно демократично и социално развитие на България. Може би липсата на скандали разочарова част от опонентите ни и част от медиите, но аз смятам, че това беше един полезен конгрес.
— Не успя да ви разедини и предложението за извънреден конгрес…
— Оценката на конгреса беше много ясна — 28 гласа „за“. Вярно е, Янаки Стоилов напомни, че Софийската градска организация имаше такова решение на своята конференция — да предложи този конгрес да бъде разпуснат и да се свика извънреден през пролетта. Още тогава аз заявих, че това е безотговорно и че няма как чисто технологично да се случи. Не бива да впрягаме чрез едни такива решения партията във вътрешни противоречия и в занимания сама със себе си. Вярно е, че една отчетно-изборна кампания създава нова енергия, но това е енергия, която най-често е насочена навътре. А ние сега трябва да се мобилизираме и да насочим енергията си навън. Дори не толкова срещу нашия опонент, колкото за спасяването на България, колкото и да звучи драматично, но фактите са си факти и развитието на нещата е много притеснително.
— Какъв ще е кандидатът на левицата за президент?
— Трябва да търсим кандидатура, която да може да спечели изборите. Тази кандидатура може да бъде човек и от партията или човек извън партията. Въпросът е да е извън ГЕРБ и извън крайната десница. В ситуацията, в която се намираме от днешна гледна точка, дилемата не е дали да е партиен, или да е безпартиен, подкрепен от БСП, а да бъде кандидат, който има реални шансове срещу евентуалните кандидатури на ГЕРБ, които така или иначе вече се знаят. Аз лично имам своите предпочитания за кандидата на левицата на този етап, но мисля, че е малко рано да се коментират конкретни имена. При всички случаи трябва да бъде човек, който ще може реално да очертае разликите между това, което прави ГЕРБ, и това, което левицата предлага. Той трябва да бъде мотор не само за президентската кампания, мотор не само за местните избори, но трябва да е човек, който може реално чрез тази кампания да направи видими алтернативите, които левицата предлага. Защото не е само състезание на личности, а състезание на философия за бъдещето на страната.
Анкета Искра Милева
