ЗА ГЛАВАТА И ЗА КРАКАТА НА УПРАВЛЕНИЕТО

0
153


Папа Йоан-Павел II, който идва в България, не можеше да върви, нещо повече — той не можеше да стои. Но когато го упрекваха как управлява църквата с тези болни крака, той произнесе сакралната фраза: „Аз не управлявам с краката си, управлявам с главата си.“

Казвам това, тъй като то в момента не важи за България. Като започнете от онзи счупен глезен и минете през футбола, ще разберете каква голяма роля играят краката на нашия премиер в управлението на България.

В нашето време на износен политически елит, на провалени идеологии и идеи, на политическо безразличие и продажност Бойко Борисов успя да получи ореол на месия, на спасител на България от повторно турско робство. Хорът на хвалителите практически бяха почти всички медии, няколко посланици на велики сили, Европейската народна партия, събратята от дъгата на европейския популизъм — Франция, Италия, Унгария. Опиянението не позволяваше да се видят трезво фактите на новата власт. Демократичната общност би трябвало да се потресе от черния стълб на ГЕРБ — неофашистката „Атака“, а всички несклеротирали българи трябваше да се замислят защо от стария гардероб на властта беше изваден скелетът на Синята коалиция. Коалицията с неофашистите, немислима в която и да било демократична държава, и коалицията с покритата с корупционна слава синя върхушка доказваше неограничения властови апетит на Бойко Борисов и неговата готовност да се съюзи с всеки, който му гарантира консумация на властта.

Хулената тройна коалиция изглежда като юношески компромис в сравнение с тройния пакт между популисти, неофашисти и — цитирам д-р Михайлов — „вампирясали десни“. На този фон не е трудно да се обясни това, което се случва през тези 16 месеца.

За да обясня ставащото, ще се възползвам от стар неполитически виц. Попитали турския султан дали му е харесала симфонията, на която го завели. „Възхитен съм от музиката, която свиреха преди вдигането на завесата. После заспах.“ Ситуацията в страната е аналогична. Нацията следи с огромно внимание хаоса, който тресе държавата с надеждата, че в един момент завесата ще се вдигне и ще започне симфонията „ГЕРБ“. Напразно — няма такава симфония. Няма дори симфониета. Има чалгасубекти, има нон стоп полицейско кино и медийни реклами от рода „Не, не, не — да, да, да“.

Ще илюстрирам този невиртуален хаос. Председателят спомена, че Европа прави Стратегия 2020, другарят Пирински също напомни. Нашият премиер, който прави стратегия днес за днес, а много често днес за след два часа, изведнъж се оказа страшно срамежлив. Него го е срам от ниските данъци. Година и половина се гордееше и лягаше и ставаше като че ли той ги е въвел, сега го е срам. Знаете какво означава този срам, нали? Ще има по-високи данъци, за да удовлетворим срама на премиера.

Европа и светът направиха и реализираха антикризисни програми. Ние решихме да станем член на еврозоната по време на кризата. По-лесно беше да станем световен шампион по футбол, особено ако треньор на националния отбор беше Бойко Борисов.

Светът налива пари в наука, в образование, в инфраструктура, в цифрови технологии. Ние решихме да борим кризата с „Български Лувър“ и със спортна зала. Очевидно Франция пребори кризата заради Лувъра, а Китай изобщо не влезе в криза заради олимпийските си зали.
Светът правеше дългове и бюджетни дефицити, за да налива пари в реформи, в наука, в образование, в инвестиции за инфраструктура, за да се подготви за бъдещето. ГЕРБ в буквалния смисъл на думата изяде фискалния резерв и се готви да натовари българите с милиардни заеми не за борба с кризата, а заради оцеляването си, заради популярността на самия ГЕРБ и на Бойко Борисов.

Липсата на стратегия, на визия за бъдещето, безпрецедентният ежедневен хаос и маниакалната некомпетентност на управляващите би трябвало да отрезвят българите. И това започва да се случва. Протестите на лекарите, бунтът в синдикатите, недоволството на учените, преподавателите, студентите, на актьори и на музиканти, дори на полицаите — преди да свърши сериалът „Листопад“ започнаха да се пукат сапунените сериали на Цветанов. От лидер на властта Бойко Борисов и ГЕРБ се превръщат в анекдот на властта.

Но не бива да се заблуждаваме. Потенциалът на нашия народ да вярва в приказки и да се надява на приказни герои не е изчерпан. Мястото на полицейските сапунки се заема от имотните сериали за лошите българи, които са ограбили добрите бедни и с потта им са си построили дворци. Не се стряскайте, и тук като в полицейските сериали ще има щастлив край. Ще изгорят няколко митничари и строителни надзорници, но и тук няма да видим нито един олигарх, проснат на пода под звуците на гръмовни прокурорски квалификации или багери, които събарят двореца му. Всичко ще си остане под нивото на недосегаемите. Толкова могат или дотам могат.

От всичко това лъха на безнадеждност и емиграция, но ние сме най-голямата опозиционна партия, която трябва да боде управляващите с алтернатива. Основният документ на конгреса „България 2020“ преследва точно тази цел. Имам все пак бележки, които искам да споделя.

Прекрасен е документът, той е почти вечен, но за да не бъде като евангелието, в него трябваше да имаме целите на десетилетието, целите на Българската социалистическа партия. Да кажем, след 10 години като БВП къде ще сме, като доходи къде ще сме, като стандарт на живот къде ще сме, кога ще се пенсионираме, колко ще бъде средната пенсия? За съжаление тези неща в този документ ги няма. И аз си мисля, че трябва да възложим на Националния съвет да конкретизира тези количествени цели на десетилетието на България. Иначе целите, които са поставени, са хубави, но те са вечни, и след 100 години вероятно трябва пак да работим за тяхната реализация.

И завършвам с думите на един тоталитарен световен политически лидер, когото познавате — Наполеон: „Обвиняват ме, че съм узурпирал короната на Франция. Не, аз я намерих в калта, вдигнах я, изчистих я. Тя заблестя и френският народ я постави върху главата ми.“ Сами разбирате, че след управлението на ГЕРБ короната на България ще е особено кална, а България — особено унизена. Няма кой друг освен нас да я вдигне, да я изчисти, да заблести, а българите ще разберат на коя глава трябва да я поставят.

Изказване пред заседанието на 47-ия конгрес на БСП на 16 октомври 2010 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук