— Г-н Кадиев, какво послание даде 47-ият конгрес на БСП?
— Конгресът изпълни задачата си. Той трябваше да покаже, че в БСП има консолидация преди предстоящите избори. Това беше най-важното послание, което конгресът трябваше да излъчи. Би било грешка да се занимаваме със себе си в този момент и пак да обсъждаме кой крив, кой прав. Сега трябва да се концентрираме. Всякакви отчетно-изборни кампании и избори на ръководни органи отнемат време. И вместо да се занимаваме с изграждане на алтернатива на управлението, щяхме да се занимаваме с изграждане на алтернатива на ръководството на БСП в дадена община или в централното ръководство.
— Все пак бе предложена такава точка…
— Времето за това е след изборите. Или трябваше да бъде направено досега. След като това не се случи, оттук нататък да тръгваме с такива процедури е абсолютно безсмислено. Затова правилното е да се занимаваме както с дългосрочната програма „България 2020“, така и с краткосрочната „България 2011“, а именно какво предлагаме в президентската кампания и в общинските избори.
— Какъв трябва да е според вас кандидатът за президент на левицата?
— Най-важното е какъв е човекът — дали става. Оттам нататък дали е член на БСП, дали ще бъде издигнат от БСП и подкрепен от други формации, дали ще бъде издигнат от други и подкрепен от нас, за мен няма значение. Това е въпрос по-скоро на технология. Нека гледаме практично — хубаво е кандидатът да е наш член и наш кандидат, но е хубаво и да е избираем. Аз съм готов да направя
известен компромис със себе си и да подкрепя и човек, който не е член на партията. Президентът на България е лицето на България. Той е първият човек, който хората по света, сещайки се за България, би трябвало да си представят. Той трябва да бъде и е надпартийна фигура. Трябва да може да обединява нацията, да излъчва послания как той като обединител на нацията си представя мястото на България в света. Неговата роля е далеч повече извън България, отколкото в България. В този смисъл той трябва да бъде обединител, а не разединител.
Анкета Искра Милева
