„Руската мечка от никого няма да иска разрешение. У нас тя се смята за стопанка на тайгата и не се кани да се мести в други климатични зони. Но и своята тайга никому няма да даде.“
Ш. МИЛН („Гардиън“): Смятате ли, господин Президент, че действията на Русия в Украйна и в Крим през последните месеци са в отговор на нарушени правила и пример за държавно управление без правила?
И вторият въпрос…Тук вече стана дума, че Русия не може да се стреми към лидерски позиции в света, отчитайки обстоятелствата след разпадането на Съветския съюз, но може да повлияе на това кой да бъде лидер. Възможна ли е промяна в позицията на Русия, преориентация по отношение на Близкия изток, по въпросите, свързани с ядреното въоръжаване на Иран?
В. ПУТИН: Русия никога не е променяла своята ориентация. Ние сме страна с традиционна ориентация и това е ориентация към сътрудничество, към търсене на съвместни решения. Това първо.
Второ. Ние не претендираме за някакво глобално лидерство. Тезата, че Русия претендира за изключителност, е съвършено лъжлива. Не искаме някакво особено място под слънцето, ние просто се основаваме на това, че всички участници в международното общуване са длъжни да уважават един друг интересите си. Ние сме готови да уважаваме интересите на своите партньори, но разчитаме на такова уважително отношение и към нашите интереси.
Своето отношение към ситуацията в Близкия изток, по иранската ядрена програма, по регулирането на севернокорейската криза, по борбата с тероризма и с престъпността като цяло, с наркотрафика ние не сме променяли. Не сме изменяли никакви приоритети даже под въздействието на недружелюбни акции от страна на наши западни партньори, водени в дадения случай очевидно от Съединените щати. Даже в условията на санкции ние нищо не променихме.
Но всичко все пак си има някакви граници. Основаваме се на това, че ако под въздействие на външни обстоятелства се наложи да направим някакви промени, то това е възможно. Но засега такива екстремни ситуации няма и ние не се готвим нищо да променяме. Това първо.
Второ, що се отнася за нашето поведение в Крим. За това аз много съм говорил и, ако е необходимо, ще го повторя още веднъж в тази аудитория. Това е Член 1, алинея 2 от Устава на ООН – право на нациите на самоопределение. Всичко е разписано. И не само като право на самоопределение, а като цел на Обединените нации. Погледнете внимателно Член 1, вижте какво пише там.
Не разбирам защо хората, живеещи в Крим, да нямат същото право като хората, живеещи – да кажем – в Косово. Защо в един случай бялото се смята за бяло, а в друг се обявява за черно? Глупост. И ние никога няма да се съгласим с нея. Това първо.
Второ, нещо много важно, за което никой не говори, и аз искам да обърна внимание. Какво се случи в Крим? Първо в Киев стана антидържавен преврат. Кой каквото ще да говори, но според мен това е очевидно – стана въоръжено завземане на властта.
Хората в много региони се зарадваха, неразбирайки до какво ще доведе това. В някои региони пък се изплашиха, че на власт идват хора с крайни възгледи, националисти, десни, в това число с неонацистски убеждения. Изплашиха се за своето бъдеще, за своите семейства. И започнаха да реагират по свой начин. В Крим проведоха референдум.
Знаете ли на какво искам да обърна внимание? Ние, в Русия, не просто така заявихме, че там е проведен референдум. Решението за референдум бе взето от абсолютно легитимния представителен орган на властта в Крим – парламента на Крим, избран, между другото, по украинския закон няколко години преди тези тежки събития. Именно този легитимен орган обяви референдума, след което въз основа на този референдум – също както в Косово – прие декларация за независимост и се обърна към Руската федерация с молба Крим да бъде приет в състава на руската държава.
Вие знаете, че кой каквото и да говори и както и да се стараят да изровят нещо, това е трудно да се направи, като се има предвид как е формулирано решението на съда на ООН. А той ясно заяви (по повод на косовския прецедент), че за решаване на въпроса за самоопределението не се изисква съгласие от върховната власт на една или друга страна.
Знаете ли, аз често си спомням това, което са казвали по този повод древните. Помните забележителната фраза, че което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола. Ние не можем да се съгласим с такива формулировки. На вола може и да не е позволено, но искам да ви кажа, че мечката от никого няма да иска разрешение. Въобще у нас тя се смята за стопанка на тайгата и не се кани – зная това със сигурност – да се мести в други климатични зони, там ще ѝ е неуютно. Но и своята тайга никому няма да даде. Аз мисля, че това трябва да бъде ясно.
В какво се състоят проблемите на съвременното устройство на света? Дайте направо да си го кажем, тук все пак седят специалисти. Ето, ние говорим, говорим, приличаме на дипломати. Какво се случи в света? Имаше двуполюсна система. Съветският съюз се разпадна, такава мощна сила във вид на Съветски съюз вече няма.
Всички правила на международния живот след Втората световна война се пишеха в съответствие с двуполюсната система. Наричаха Съветския съюз Горна Волта с ракети. Може би, но ракети имаше чак да се затрупаш. И имаше политически дейци като Никита Хрушчов, който в ООН чукаше с обувка по катедрата. И всички по света, преди всичко в Съединените щати, в НАТО, мислеха: да върви по дяволите този Никита и тези като него, но ще вземат да ударят, пълни са с ракети – по-добре да се отнасяме към тях с уважение. Сега го няма Съветския съюз. И каква ситуация възникна, какви изкушения – можем пък да не се съобразяваме с Русия, тя е в голяма степен зависима, премина трансформация в хода на разпадането на Съветския съюз, ще правим каквото искаме, без въобще да се съобразяваме с никакви правила.
Та нали това става всъщност? Тук Доминик спомена и Ирак, и Либия, и Афганистан, а преди това Югославия. Какво, всичко това в рамките на международното право ли е? Защо ни разказвате приказки?
Значи, някой може да не се съобразява с нищо, а ние не можем да защитаваме своите кръвни интереси, на рускоезичното и руското население в Крим? Това няма да стане.
И искам това разбиране да стигне до всички. Трябва да се спре това изкушение, както и опитите да направиш прическа на целия свят по свой вкус. Трябва да се изгради балансирана система на интересите и отношенията. Нещо, което отдавна съществува в света, нужно е само да се отнасяме с уважение към него.
Да, аз вече казах, ние прекрасно разбираме, че светът се е променил. Готови сме да се вслушаме и в съответствие с това да коригираме тази система. Не можем обаче да допускаме пълно игнориране на своите интереси и никога няма да го допуснем.
Претендира ли Русия за някаква лидираща роля? В качеството на свръхдържава – не, това ни е излишен товар, защо ни е нужно? Аз вече казах за тайгата: тя е безкрайна, ние трябва само да усвояваме своите територии, за това са нужни време, сили и много ресурси.
Не ни е нужно никъде да се бъркаме, нищо да командваме. Но и вие не се бъркайте и не се представяйте за господари на съдбата на целия свят. Това е всичко. И ако има нещо, в което е възможно лидерство на Русия, то е отстояването на нормите на международното право.