„Ключовият проблем е, че не виждаме желание у нашите партньори в Киев проблемът за отношенията с Югоизтока да се реши мирно, с помощта на преговори.“
М. ПОГРЕБИНСКИЙ: Владимир Владимирович, пристигам от Украйна, тя преживява трагични времена за първи път от 70 години. Моят въпрос засяга възможността за урегулиране. Вие споменахте, че е имало момент, когато се е обсъждал тристранен формат: Русия – Украйна – Европа. Европа не го е приела тогава, след което се случиха цял ред трагични събития, в това число загубата на Крим, гибелта на хиляди хора и така нататък.
Не толкова отдавна Европа заедно с Украйна и Русия се договориха, че все пак такъв формат е възможен, нещо повече, прието бе съответно решение. В този момент се появи надежда. Какво се случи след това? Какво се случи между Москва и Брюксел, Москва и Берлин, че сега ситуацията изглежда съвсем ненормална? Не е ясно до какво може да доведе всичко това.
В. ПУТИН: Вие знаете, случи се нещо, което може да се охарактеризира с това, че нищо не се случи. Имаше договорености, но те не се спазват в пълен обем. Но може би е и невъзможно спазването им в пълен обем от двете страни.
Нито украинските войски излизат от пунктовете, които трябваше да напуснат, например летището в Донецк, нито опълчението напуска тези населени пунктове, които трябва да освободи, позовавайки се на това, че (ще го кажа откровено) там живеят семействата им – на опълченците, те се страхуват за тяхната безопасност. Там живеят техните роднини, деца, жени и така нататък. Това е сериозен хуманитарен фактор. Ние сме готови да направим всичко, за да бъдат изпълнени всички договорености, постигнати в Минск.
Но къде е проблемът? Според мен ключовият проблем е в това, че ние не виждаме желание у нашите партньори в Киев, във властите преди всичко, проблемът за взаимоотношенията с Югоизтока на страната да се реши чрез мирен политически процес, с помощта на преговори. Всеки път виждаме едно и също в различни проявления: потушаване със сила.
Започна се с Майдана, отначало там решиха да унищожат Янукович със сила. Постигнаха успех, изкараха на повърхността пяната на национализма, после всичко това се трансформира в някакви националистически батальони. Когато на хората в украинския Югоизток това не им хареса и поискаха да избират свои органи на властта и управлението, започнаха да ги арестуват по нощите и да ги откарват в затвора в Киев. Като видяха това, хората взеха оръжието. И вместо да се спрат и в края на краищата да започнат мирен диалог, от Киев изпратиха войска, танкове, самолети. А световната общественост си мълчи, затваря си очите, като че ли не вижда нищо, като че ли няма там „непропорционална употреба на сила“. Изведнъж забравиха тези думи. Аз помня как крещяха всички, когато обстановката в Кавказ беше тежка. Всеки ден слушах едно и също. А сега няма такива думи и словосъчетания – „непропорционална употреба на сила“. Но нали се използват касетъчни бомби, тактическо оръжие.
Разбирате ли, на нас, в Русия, в тези условия ни е много сложно да организираме работата с хората от Югоизтока на Украйна така, че да ги стимулираме към пълно изпълнение на всички договорености. Те през цялото време се позовават на това, че киевските власти не изпълняват своите договорености.
Но друг път няма. Искам да подчертая, че ние сме: а) за пълно изпълнение на тези договорености от двете страни; и б) най-важното и най-главното, което бих искал да кажа и всички да го чуят: ако някой, не дай Боже, бъде завладян от изкушението да използва сила в разрешаването на този проблем в Югоизтока на Украйна, ще вкара окончателно ситуацията в задънена улица.
По мое мнение има още шансове за договаряне. Действително в споразуменията от Минск е записано, че изборите на Югоизток трябва да се проведат в координация с украинското законодателство – не по украинския закон, а в координация. Даже това определение беше специално избрано, защото никой на Югоизток не иска да провежда избори съгласно украинското законодателство. Защо? Как да стане това, когато се стреля всеки ден? От двете страни загиват хора, а ще се провеждат избори по украинския закон? Трябва да се прекрати войната, войските да се изтеглят в края на краищата, разбирате ли? От момента, когато това бъде постигнато, може да се говори за някакво сближаване на позициите, за някакво сътрудничество. Докато това го няма, е много сложно да се говори за друго.
Ставаше дума за датата на изборите на Югоизток, но малцина знаят, че имаше съгласие, че до 3 ноември могат да бъдат проведени избори в Югоизточна Украйна. След това, в последния момент бяха внесени изменения в съответния закон. Не се посъветваха с никого, не се консултираха с Югоизтока. Насрочиха ги за 7 декември, но с тях никой не беше говорил. И веднага хората там ни казаха: ето, виждате ли, пак ни излъгаха и винаги ще е така.
Може, разбира се, да се спори по всякакъв начин. Но най-главното е да се спре незабавно войната. Ако Украйна иска да съхрани своята териториална цялост, а ние също искаме това, трябва да се разбере, че не си струва да се вкопчват в някакво село, това е безсмислено. Смисълът е в това да се прекрати кръвопролитието, да се започне диалог и на базата на този диалог да се градят отношенията, да се възстановяват комуникациите, преди всичко в сферата на икономиката, а след икономиката постепенно ще тръгне всичко останало. Струва ми се, че това трябва да се направи преди всичко и да се върви нататък.