КАК И ЗАЩО БЕШЕ АНЕКСИРАН КРИМ

0
246

 „Там хората отиваха на избори като на празник и всички знаят това… Трябва да се признае правото на тези хора на самоопределение.“

 „Световният ред: нови правила или игра без правила“ – изказване на Владимир Путин пред международния дискусионен клуб „Валдай“, 24 октомври 2014, Сочи

 
Въпроси и отговори

 

П. ДУТКЕВИЧ: Владимир Владимирович, с Ваше разрешение бих искал да се върна на  кримската проблематика, доколкото тя е ключова и за Запада, и за Изтока. Бих Ви помолил да представите своята лична гледна точка за събитията, които доведоха до това, и най-вече защо се решихте на такова решение. А може би е имало друг начин? Как си представяте последствията от това решение за Русия, за Украйна, за Европа и за световния нормативен ред?

 

В. ПУТИН: Не зная колко пъти съм говорил вече за това, но ще кажа още веднъж.

И така, на 21-ви в Киев бяха подписани известните документи между президента Янукович и опозицията. Под тези документи бяха поставени подписите на трима външни министри от европейски страни като гаранция за изпълнение на договореното.

На 21-ви вечерта ми позвъни президентът Обама. С него обсъдихме въпросите, казах как ние ще съдействаме за изпълнението на тези договорености. Русия пое определени ангажименти. Чух, че американският ми колега е готов да поеме определени ангажименти. Всичко това се случи на 21-ви вечерта. Същия ден ми позвъни и президентът Янукович. Той каза, че е под­писал, че ситуацията се е стабилизирала и се готви да замине на конференция в Харков. Няма да скрия, че изразих определена загриженост. Попитах  дали е възможно при тази ситуация да напуска столицата. Той отговори, че го смята за възможно, доколкото има документ, подписан с опозицията, и министрите на външните работи на трите европейски страни са се явили като гаранти за изпълнението на тази договореност.

Ще ви кажа нещо повече, отговорих му, че се съмнявам всичко да бъде толкова добре, но това си е негова работа. Той в края на краищата е президент и по-добре ще прецени как да постъпи. Но във всеки случай – казах му – на мен ми се струва, че не трябва да се извеждат силите на реда от Киев. Той каза: да, разбира се, това го разбирам. Замина и даде команда да се изведат всички сили на реда. Красавец.

Ние знаем какво се случи в Киев. На следващия ден въпреки всички наши телефонни разговори, въпреки подписите на министрите на външните работи, веднага след като Янукович напусна Киев, последва въоръжено завземане на неговата администрация и сградата на правителството. В същия ден стреляха по кортежа на генералния прокурор на Украйна и раниха един от сътрудниците на неговата охрана.

Янукович ми позвъни и каза, че би желал да се срещне с мен, да поговорим, да обсъдим ситуацията. Казах: заповядайте! В крайна сметка се договорихме да се срещнем в Ростов, защото е по-близо. Аз бях готов да излетя за Ростов. Но се оказа, че той не може да замине за там. Към него започнаха да прилагат сила и да насочват автомати. И те вече не разбираха къде да се дянат. Няма да крия, ние му помогнахме да се прехвърли в Крим и там той остана няколко дни. През това време Крим беше част от Украйна. Но доколкото събитията в Киев се развиваха много бързо, бурно – широката общественост не знае, но там е имало и убийства, живи хора са изгаряли, нахлули са в офиса на Партията на регионите, просто са извели техническите сътрудници и са ги убили, ей така, горили са живи хора в подземието – при такива условия да се връща в Киев, разбира се, беше вече безсмислено. Всички забравиха за каквито и да било договорености с опозицията, подписани от европейски министри на външните работи, за нашите разговори по телефона. Да, ще кажа откровено, той помоли да го изведем в Русия, ние това и направихме. Това е всичко.

Виждайки как се развиват събитията, хората в Крим се хванаха за оръжието и се обърнаха към нас с молба да им помогнем да проведат мероприятията, които възнамеряваха да правят. Няма да крия, ние използвахме нашите въо­ръжени сили, за да блокираме украинските войскови подразделения, разположени в Крим, но не за да заставим някого да ходи на избори. А това беше и невъзможно, това са възрастни хора, нали разбирате. Как, с автомат ли ще ги подкараш? Там хората отиваха на избори като на празник и всички знаят това. Гласуваха даже от кримско-татарското население. Сред кримските татари участието беше по-ниско, но активността в гласуването беше по-висока. Ако като цяло в Крим, аз вече не помня колко  – едва ли не 96 процента или 94 гласуваха, то кримските татари бяха по-малко като участници, но в относителен дял – 97 процента. Защо? Защото тези, които не искаха да гласуват, просто не отидоха, а които отидоха, гласуваха „за“.

…Всички дойдоха и гласуваха за референдум, а народът на Крим се изказа за присъединяване към Русия, това е всичко.  А как това ще повлияе по-нататък на развитието на международните отношения? Виждаме как влияе, но смятаме, че ако се откажем от практиката на така наречените двойни стандарти и признаем за всички хора еднакви права, не би трябвало никак да повлияе. Трябва да се признае правото на тези хора на самоопределение.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук