„ЕС предложи асоцииране на Украйна, пое определена отговорност. Нека сега ѝ помогне. Защо обиждат Украйна с някакви подаяния?“
Въпроси и отговори
А. РАР: Владимир Владимирович, въпрос за енергетиката: Европа ще мръзне ли през зимата, ако Русия не подпише с Украйна важния за нас договор? Бихте ли могли да обясните каква е пречката в тези преговори? Защо не може да се договорите с Украйна за цената, след като има постоянни срещи през последните два-три месеца?
И допълнителен въпрос: как ще строите новата енергийна стратегия с Европейския съюз, който сега рязко промени правилата, започна да либерализира своя пазар, в това число да предлага купуване на газ от Русия по единна цена. Вашето отношение.
В. ПУТИН: Ще започна от края на Вашия въпрос. Ние отдавна водим дискусии с нашите колеги от Еврокомисията по повод на Третия енергиен пакет, така че това не е от вчера. Ние смятаме, че това решение е вредно за Европа. На пръв поглед това е либерализация, създаване на пазарни условия. Всъщност нищо не се случва, защото по отношение на нефта отдавна всичко е либерализирано, провеждат се търгове на борсата и цената се установява на борсата. Разбира се, може отчасти и за известно време да се манипулира цената, като се хвърля на пазара голям обем, като се увеличава добивът. Но това не може да продължава вечно, защото ще бъде нанесена вреда и на шистовия нефт, и на традиционните износители на „черно злато“.
В газовата сфера, например, няма нищо по-устойчиво от дългосрочните договори, свързани с пазарните цени на нефта. Това е абсолютно справедлива система на ценообразуване. Какво може да бъде по-либерално от пазарната цена на нефта, който се търгува на борсата? Има ги съответните параметри, които показват калоричността на газа, съпоставима с калоричността на нефта, и всичко това лесно се установява от специалистите. И което е важно за нашите европейски потребители – те могат да бъдат сигурни, че такъв обем, в такива срокове, по такива правила за ценообразуване, ще бъде доставен. Това създава увереност за енергийната сигурност на Европа. И никога – искам да подчертая това – Русия никога не е нарушавала своите задължения.
През 2008 г. възникна криза във връзка с това, че Украйна практически блокира транзита. Не ние направихме това, кой каквото ще да говори – специалистите го знаят прекрасно.
Какво се случи през 2008 година? Не искаха да сключват с нас нов договор, а срокът на стария изтече. И без да сключват нов договор, започнаха да отнемат през зимата определени обеми от транзитния експортен газопровод. Отначало търпяхме, просто им казвахме, че това е недопустимо – търпяхме, търпяхме, а след това казахме: всеки ден, всяко денонощие ще намаляваме подаването с обема на незаконно взетото, на откраднатото. За денонощие, примерно, сте откраднали един милион кубически метра, ние през следващото денонощие ще намалим с един милион подаването. И така денонощие след денонощие. В края на краищата се стигна до нула. Но не ние направихме това. Ние не можем безплатно да доставяме. Какво е това?
Какви заплахи съществуват сега и какво става там? Знаете, че през миналата година, за да може Украйна да погаси своите задължения, възникнали през 2013 година (от началото на юли миналата година те престанаха да плащат, към ноември неизплатеното се увеличи), и за да се нормализира ситуацията, ние казахме: ще ви дадем кредит, първият транш – 3 милиарда долара, и през първото тримесечие на 2014 година ще намалим цената под допустимия предел; но ще задържим тази цена и през второто тримесечие само ако Украйна, използвайки предоставените ѝ кредитни ресурси, ни изплати всичките си задължения, възникнали през 2013 година, и редовно изплаща текущите по най-ниски цени – 268,5 долара за хиляда кубика. Резултатът: дълговете за миналата година не бяха изплатени, текущите за първото тримесечие не бяха изплатени изцяло, затова „Газпром“ в строго съответствие със споразуменията премина към договорното ценообразуване. Контрактът беше подписан, както помним, през 2009 година. Той действаше през всичките тези години, не е бил подлаган на никакво съмнение нито от нашите партньори в Европа, нито от нас, нито от нашите украински приятели. Той действаше през всичките тези години – именно този контракт, подписан от правителството на Тимошенко. Днешните ръководители в Киев, в това число министърът на енергетиката господин Продан, който присъстваше при подписването, знаят добре всичко това. И изведнъж излиза, че този договор е лош и трябва да бъде променен. Защо? Пак не искат да плащат.
Чуйте, искам да повторя числата, макар всички да ги знаят. И така, миналата година дадохме кредит 3 милиарда долара. През тази година официалното задължение възлезе вече на 5,6 милиарда. Но ние сме готови да го преизчислим с намаление от 100 долара за хиляда кубика със задна дата. Пак се получава задължение за миналата и настоящата година от 4,5 милиарда. Общо: кредит от 3 милиарда и задължение от 4,5 милиарда – седем и половина милиарда.
Освен това „Газпромбанк“ отпусна на свои клиенти в Украйна, на частна компания, 1 милиард и 400 милиона при закупуване на газ за химическата промишленост по най-ниската цена от 268 долара. И същият „Газпромбанк“ отпусна още 1 милиард и 800 милиона на „Нафтогаз Украйна“ за текущ баланс.
Никой не иска да връща дълговете. Ние поехме огромна отговорност. Сега се договорихме почти за всичко: и за цената, и за начина на плащане. Искам да подчертая, че в съответствие с договора „Газпром“ в рамките на действащите споразумения премина към предплата, тоест ние ще доставяме толкова газ, колкото бъде предплатено. Обикновеният начин е следният: първо ние доставяме, а после, след месец, те плащат. Но доколкото те не плащат, ние повече така не можем. И казахме, че това е в съответствие с договора: първо – плащане, после – доставка. Всички се съгласиха. Нашите украински партньори се съгласиха и европейците от Европейската комисия признаха, че така е справедливо: да ни се платят всички дългове и да се премине към предплащане.
Потвърждават ли МВФ и Еврокомисията това, което ни казват нашите украински приятели? Украйна сега има 3,1 милиарда долара, за да ни плати дълговете си. Не всичките 4,5, а 3,1. По принцип можем да кажем: не, платете всичко. На мен ми се наложи да притисна „Газпром“ – моля за извинение акционерите, в това число и чуждестранните – и да помоля „Газпром“ да не настоява за тези пари. Нека изплатят 3,5 милиарда, пък после да разговарят и спорят за разликата.
Така че те имат тези 3,5 милиарда. Но ни казват: или ще изплатим дълговете, и то не всички, а само 3,5 милиарда, и тогава няма да можем да работим в режим на предплата, или ще предплащаме нужните количества, но пък няма да можем да си платим дълговете и молим да бъде удължено изплащането им до март или април. Какво означава това за нас? Аз с пълна увереност мога да кажа: ако го направим, за последния месец няма да ни платят. И ще кажат: това е всичко, много здраве. Случвало ни се е много пъти. Затова казахме: не, ние така повече няма да правим.
Какво ни предложи Еврокомисията? То беше казано публично от господин Йотингер – за сметка на заплащането на бъдещ транзит отново да кредитираме нашите украински партньори. Отново кредит от наша страна. Или да даваме без предплащане. Това също е кредит, стоков в дадения случай. Казахме на нашите приятели и в Украина, и в Еврокомисията: ние повече така няма да правим. Общият размер на кредитния ресурс, който сме предоставили на Украйна, е около 11 милиарда долара. През януари Украйна трябва да получи поредния транш от МВФ – 3 милиарда. И ние казахме: знаем, че през януари Украйна ще получи, ние искаме те да получат, хайде да прехвърлим този кредит от януари на декември и готово. Отговор: не, това е невъзможно, защото в МВФ процедурата за приемане на решения е много сложна. Добре, казах тогава, хайде да предоставите на Украйна краткосрочен заем за един месец, всички знаят, че през януари ще получат. Отговор: ние сега в Евросъюза, в Еврокомисията не можем да приемем такова решение, това е много сложна процедура за отпускане на кредити. Аз казах: „Добре, хубаво. Дайте ни тогава гаранция от първокласна европейска банка“ – „Това е сложен процес. Засега не може.“
Вие знаете, че у нас – в Русия, и в Украйна – имаме една менталност, а в Европа е малко по-различна. У нас, когато мъж покани момиче на ресторант, той плаща по правило и за нея. А у вас всичко е, както се казва, по хамбургска сметка – всеки плаща за себе си. Но в дадения случай ситуацията е друга. Евросъюзът предложи асоцииране на Украина, пое определена отговорност. Помогнете на Украйна, дайте ѝ макар и за месец краткосрочен кредит. За един месец.
Ние разговаряме много професионално, много доброжелателно с нашите партньори и в Украйна, и в Еврокомисията. Поехме огромна отговорност и рискове, считам за абсолютно справедливо тези рискове да бъдат споделени с нашите европейски или американски партньори. Защо обиждат Украйна с някакви подаяния от 40 милиона? За какво – не е ясно. Да дадат поне 1,5 милиарда, поне за месец да дадат.