СВЕТОВНИЯТ РЕД: НОВИ ПРАВИЛА ИЛИ ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА – УЧАСТИЕ НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ В ХI ЗАСЕДАНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ „ВАЛДАЙ“

0
187

 На 24 октомври 2014 г. в Сочи за ХI път заседава международният дискусионен клуб Валдай“, който дискутира темата: Световният ред: нови правила или игра без правила“. През тази година в работата на клуба участваха 108 експерти, историци и политолози от 25 страни на света, включително 62-ма чуждестранни участници. В продължение на три дни те анализираха факторите за ерозия на съществуващата система от институции и норми на международното право.

В заключителната сесия се включи и руският президент Владимир Путин. Предлагаме на читателите на сп. Ново време“ изключително интересния анализ на Владимир Путин и неговите отговори на въпроси на участниците.

 

  –-

МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ „ВАЛДАЙ“

събира периодично известни експерти по външна и вътрешна политика на Русия. Клубът е създаден през септември 2004 г. по инициатива на агенция РИА „Новости“, Съвета по външна и отбранителна политика на Русия, вестник „The Moscow Times“, списанията „Россия в глобальной политике“ и „Russia Profile“. По традиция пред участниците говори и руският президент.

През 2004 г. първото заседание на клуба „Валдай“ се провежда във Велики Новгород, близо до езерото Валдай. Оттам идва и името на клуба. Дискутира се темата „Русия на границата на вековете: надежди и реалности“.

През 2005 г. второто заседание на клуба „Валдай“ е на палубата на топлохода „Александър Радищев“, който плава от Москва до Твер и обратно. Темата е „Русия – политически калейдоскоп. Дискусията е посветена на разнообразието на политическия и социално-икономическия ландшафт на страната.

През 2006 г. третата конференция е на тема „Глобалната енергетика на ХХI век: ролята и мястото на Русия“. Заседанието се провежда в Москва и Ханти-Мансийск.

През 2007 г. за четвъртото заседание на клуба „Валдай“ около 100 политолози, обществени и политически дейци от 12 страни се събират в Казан. Темата „Русия на кръстопът: избор на път и търсене на идентичност“ е разгледана в три дискусионни сесии: „Русия – между Изтока и Запада“, „Русия след 2008 г.: модели на развитие“ и „Светът на ХХI – завръщане на религията?“

През 2008 г. клубът започва своята работа в Ростов на Дон с конференцията „Световната геополитическа революция в началото на ХХI век. Ролята на Русия“. Експертите обсъждат ситуацията около Южна Осетия и Кавказ. В заседанието вземат участие около 80 делегати – журналисти и политолози от различни страни.

През 2009 г. заседанието е в Якутск, а темата„Русия – Запад: назад към бъдещето“. Участват политолози и журналисти от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Канада, Италия, Швейцария, Словакия, Унгария, Полша, Турция, Япония, Китай, Индия и Иран. Конференцията продължава в Москва и завършва в Ярославъл.

През 2010 г. клубът заседава в Санкт Петербург по темата „Русия: история и перспективи за развитие“.

През 2011 г. заключителната сесия на VIII заседание на международния дискусионен клуб „Валдай“ е на 7 ноември в Калуга. Темата: „Изборите през 2011-2012 и бъдещето на Русия. Сценарий за развитие за 5-8 години“.

През 2012 г. темата е „Бъдещето се създава днес: сценарии за икономическото развитие на Русия“. По време на срещата с Владимир Путин е поставен въпросът кога Русия по икономически показатели ще заприлича на Швейцария? Президентът отговаря, че Русия вече е започнала да решава много структурни задачи и това ще доведе до реална и качествена промяна в живота на хората. Най-неочакваната прогноза за относителното бъдеще на Русия в близка перспектива обаче се оказва на чуждестранните експерти. По тяхна оценка Русия би могла да достигне показателите на Швейцария по ниво на развитие към 2030 година.

През 2013 г. десетото юбилейно заседание на членовете на клуба „Валдай“ отново е на брега на езерото Валдай в Новгородска област. Форумът събира рекорден брой участници – над 200 руски и чуждестранни политици, обществени и духовни лидери, философи и дейци на културата. Обсъжданията по темата „Многообразието на Русия за съвременния свят“ засягат събитията в Сирия и търговските отношения между Русия и Украйна. Поставен е въпрос за вероятността Владимир Путин да се кандидатира за четвърти президентски мандат. Освен това президентът говори и за отношението на държавата към сексуалните малцинства и вярата в дявола: „Виждаме как много евроатлантически страни тръгнаха фактически по пътя на отказ от своите корени, в т.ч. от християнските ценности, съставляващи основата на западната цивилизация. Отричат се нравствените начала и всяка традиционна идентичност – национална, културна, религиозна и даже полова. Провежда се политика, която поставя на едно ниво многодетното семейство и еднополовото партньорство, вярата в Бога и вярата в Сатаната.“

През 2014 г. главното заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“ се провежда в Сочи. По темата „Световният ред: нови правила или игра без правила“ по традиция се изказва и Владимир Путин. Той засяга въпросите за антируските санкции, украинската криза и системата за глобална сигурност.

   

 

Изказване
на Владимир Путин пред международния дискусионен
клуб
Валдай
24 октомври 2014,
Сочи

 

 

 

 

 

 

Уважаеми колеги! Дами и господа! Скъпи другари!

Радостен съм да ви приветствам на ХI конференция на дискусионния клуб „Валдай“.

Тук беше вече казано, че през тази година в клуба се появиха нови съорганизатори. Сред тях са и руски неправителствени, експертни структури, водещи университети. Освен това беше изкзана идеята да се добавят към обсъждането на типично руската проблематика и въпроси на глобалната политика и икономика.

Разчитам, че тези организационни и съдържателни промени ще укрепват позициите на клуба като една от авторитетните дискусионни и експертни арени. При това разчитам, че ще ни се удаде да съхраним така нарeчeния Дух на Валдай, а това са свобода, откритост, възможност да се изказват най-различни и при това винаги откровени мнения.

Във връзка с това искам да кажа, че аз също няма да ви разочаровам, ще говоря прямо, откровено. Някои неща може би ще ви се сторят прекалено резки. Но ако не се казва прямо и честно това, което реално и наистина мислим, няма смисъл да се събираме в този формат. Тогава ще трябва да се събираме на някакви дипломатически приеми, където никой нищо смислено не казва. И спомняйки си думите на известен дипломат, може да се отбележи само, че езикът е даден на дипломатите, за да не казват истината.

Тук ние се събираме с други цели. Събираме се, за да говорим откровено. Днес откровеността и резкостта на оценките са ни необходими не за взаимна размяна на обидни думи, а за да се опитаме да разбереме какво наистина става по света, защо той става все по-малко безопасен, защо повсеместно нарастват рисковете.

Темата на днешната среща е Нови правила на играта или игра без правила?“ Според мен тази формулировка много точно определя историческия кръстопът, на който се намираме, избора, който се налага да правим.

Тезата, че съвременният свят стремително се променя, разбира се, не е нова. Зная, че сте говорили за това по време на дискусията. Действително, трудно е да не се забележат коренните трансформации в глобалната политика, в икономиката, в обществения живот, в сферата на промишлените, информационните, социалните технологии.

Веднага моля да ме извините, ако се повтарям след някои участ­ници. Това не може да бъде избегнато, но аз ще изложа своята гледна точка. В нещо тя ще съвпада с мнението на участниците в дискусия­та, в нещо ще се различава.

Няма да забравяме, анализирайки днешното състояние, уроците на историята. Първо, всяка смяна на световния ред (а явления именно от такъв мащаб наблюдаваме днес) като правило се съпровожда, ако не с глобална война, с глобални стълкновения, то с поредица интензивни конфликти с локален характер. И второ, световната политика — това са преди всичко икономическото лидерство, въпросите на мира и войната, хуманитарната сфера, включително човешките права.

В света се натрупаха много противоречия. И трябва откровенно да се запитаме имаме ли ние надеждна защитна мрежа. За съжаление гаранция, увереност, че съществуващата система за глобална и регионална сигурност е способна да ни запази от сътресения, няма. Тази система е сериозно отслабена, раздробена и деформирана. Сложно време преживяват международните и регионалните институции за политическо, икономическо и културно взаймодействие.

Да, много от механизмите за осигуряване на световния ред са създадени доста отдавна, в това число според резултатите от Втората световна война. Преди всичко според резултатите от Втората световна война. Стабилността на тази система се основаваше не само на баланса на силите. И между другото искам да подчертая — не само на правото на победителите, но и на това, че бащите-основатели“ на тази система за сигурност се отнасяха с уважение един към друг. Не се опитваха „да изстискат всичко“, а правеха опити да се договарят.

Главното е, че тази система се развиваше и при всичките си недостатъци спомагаше, ако не да се решават, то поне да се удържат в рамки съществуващите световни проблеми, да се регулира остротата на естествената конкуренция на държавите.

Убеден съм, че този механизъм за сдържане и противопоставяне, който се създаваше трудно в предишните десетилетия и понякога мъчително се изграждаше, не трябваше да бъде разрушаван. Във всеки случай не биваше нищо да се руши, без да се създаде нещо в замяна. Иначе действително не биха останали други инструменти, освен грубата сила. Трябваше да се извърши разумна реконструкция, системата за международни отношения да се адаптира към новите реалности.

Обаче Съединените щати, обявили се за победители в Студената война, самоуверено, според мен, помислиха, че от това няма нужда. И вместо да се установи нов баланс на силите, като необходимо условие за ред и стабилност, напротив, бяха направени крачки, които доведоха до рязко засилване на дисбаланса.

Студената война свърши. Но не със сключване на „мир“, с разбираеми и прозрачни договорености да се спазват съществуващите или да се създадат нови правила и стандарти. Създаде се впечатление, че т. нар. победители в Студената война са решили да доизстискат ситуацията, да прекроят целия свят изключително за себе си, за своите интереси. И ако изградената система за международни отношения, международното право, системата за сдържане и противопоставяне пречеха за постигането на тази цел, веднага я обявяваха за негодна, остаряла и подлежаща на незабавно разрушаване.

Така се държат, извинете, новобогаташите, върху които изведнъж се е изсипало огромно богатство, в дадения случай във вид на световно господство, на световно лидерство. И вместо да се разпоредят с това богатство грамотно, грижливо, в това число и в своя полза, разбира се, те според мен извършиха много бели.

Започна период на различни тълкувания и недомлъвки в световната политика. Под натиска на правния нихилизъм международното право крачка по крачка предаваше своите позиции. Обективността и справедливостта се принасяха в жертва на политическата целесъобразност. Юридическите норми се подменяха с произволно тълкуване и пристрастни оценки. При това тоталният контрол над глобалните средства за масова информация позволяваше при желание бялото да се представя за черно, а черното за бяло.

В условията на доминиране на една страна и нейните съюз­ници, казано другояче — сателити, търсенето на глобални решения често се превръщаше в стремеж собствените рецепти да се натрапят като универсални. Амбициите на тази група пораснаха дотолкова, че разработваните в нейните кулоари подходи започнаха да се поднасят като мнение на цялата световна общественост. Но това не е така.

Самото понятие „национален суверенитет“ за по-голямата част от държавите стана относителна величина. По същество бе предложена формулата: колкото по-силна е лоялността към единствения център на влияние в света, толкова по-голяма е легитимността на един или друг управляващ режим.

След това с вас ще имаме свободна дискусия, аз с удоволствие ще отговоря на въпросите ви и ще се възползвам от правото си и на вас да задавам въпроси. Но нека някой се опита да опровергае тезата, която току-що формулирах.

Мерките за въздействие върху непокорните са добре известни. Многократно са изпробвани силови акции, икономически и пропаганден натиск, намеса във вътрешните работи, апелация към някаква „надправова“ легитимност, когато трябва да се оправдае неправово регулиране на едни или други конфликти, отстраняване на неудобни режими. В последно време се появиха сведения, че по отношение на редица лидери се използва и откровен шантаж. Ненапразно така нареченият Голям брат харчи милиарди долари за следене по целия свят, в това число и на своите най-близки съюзници.

Дайте да си зададем въпроса: доколко ни е комфортно, безопасно, приятно да живеем в такъв свят, доколко той е справедлив и рацио­нален. А може би нямаме сериозни основания да се вълнуваме, да спорим, да задаваме неудобни въпроси? Може би изключителността на Съединените щати и начинът, по който реализират своето лидерство, е действително благо за всички, а тяхната повсеместна намеса във всички дела по света носи покой, благополучие, прогрес, процъфтяване, демокрация? И трябва да се отпуснем и да получим удоволствие?     

Позволявам си да кажа, че това не е така. Това абсолютно не е така.

Едностранният диктат и натрапването на собствените шаблони водят до напълно противоположен резултат: вместо регулиране на конфликтите — ескалация; вместо суверенни, стабилни държави — растящо пространство на хаоса; вместо демокрация — поддържане на доста съмнителна публика, от откровени неонацисти до ислямистски радикали.

А защо ги поддържат? Защото на някакъв етап ги използват като инструмент за постигане на своите цели. След това се опарват — и назад. Не мога да спра да се учудвам на това, как нашите партньори отново и отново — както казват у нас, в Русия — настъпват една и съща мотика, тоест правят едни и същи грешки.

Навремето за борба със Съветския съюз спонсорираха ислямски екстремистки движения, които преминаха закалка в Афганистан. От тях израснаха и „талибаните“, и „Ал Кайда“. Западът, ако не ги поддържаше, най-малкото си затваряше очите. А аз бих казал, че и поддържаше всъщност — информационно, политически и финансово — нахлуването на терористи в Русия (това не сме го забравили) и в страните от Централноазиатския регион. Едва след  като терористични актове бяха извършени на територията на самите Съединени щати, дойде разбирането за общата заплаха от тероризъм. Ще напомня, че ние тогава първи подкрепихме народа на Съединените американски щати, реагирахме като приятели и партньори на страшната трагедия от 11 септември.

В хода на беседите с лидери на САЩ и Европа постоянно говорех за необходимостта от съвместна борба с тероризма като предизвикателство от световен мащаб. С това предизвикателство е невъзможно да се примиряваме. И е невъзможно то да бъде ограничено, като се използват двойни стандарти. С нас се съгласяваха, но не мина много време и всичко се върна на старото положение. Последва намеса и в Ирак, и в Либия — тази страна, между другото, беше оставена на границата на разрухата. Защо собствено беше оставена? Сега тя е на границата на разрухата, стана полигон на терористите. Само волята и мъдростта на сегашното ръководство на Египет позволиха да се избегнат хаосът и разгулът на терористите в тази ключова арабска страна. В Сирия, както и в минали времена, Съединените щати и техните съюзници открито започнаха да финансират и снабдяват с оръжие бойни групи, да поощряват попълването на редиците им с наемници от различни страни. Позволете да попитам, откъде тези бойни групи имат пари, оръжие, военни специалисти? Откъде се взе всичко това? Как прословутата ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта бел. ред.) се превърна в мощна, фактически армейска групировка?  

Що се отнася до финансовата политика, това днес са доходи не само от наркотици (производството на които, между другото, за периода на пребиваване на международните сили в Афганистан се увеличи не с някакви проценти, а в пъти, и вие всички знаете това). Но финансовото подхранване идва и от продажбата на нефт, неговото добиване се е разгърнало на териториите, контролирани от терорис­тите. Те го продават на дъмпингови цени, добиват, транспортират. Та нали някой го купува, препродава, печели от това, без да се замисля, че по този начин финансира терористите, които рано или късно могат да дойдат и на негова територия? Ще дойдат да сеят смърт в неговата страна.

Откъде идват новите попълнения? В същия Ирак, в резултат от свалянето на Саддам Хюсеин, бяха разрушени държавните институции, включително армията. Ние още тогава казвахме: бъдете внимателни, къде изгонихте тези хора? На улицата. Какво ще правят те? Не забравяйте, че — справедливо или не — те са били в ръководството на доста голяма регионална страна. В какво ги превръщате?

И какво се получи? Десетки хиляди войници и офицери, бивши активисти на партията БААС, изхвърлени на улицата, сега попълват бойните групи. Може би тук се крие, между другото, и дееспособността на ИДИЛ? Те действат много ефективно от военна гледна точка, това са реално професионалисти.

Русия нееднократно предупреждаваше за опасността от еднострании силови акции, от намеса в работата на суверенни държави, от заиграване с екстремисти и радикали. Настояваше за включване на групировките, воюващи против централното сирийско правителство, преди всичко ИДИЛ, в списъка на терористичните организации. Е и какво, какъв е резултатът? Безполезно.

Понякога се създава впечатлението, че нашите колеги и приятели непрекъснато се борят с резултатите на своята собствена политика, хвърлят мощта си за отстраняване на рисковете, които сами създават. И плащат за това все по-нарастваща и нарастваща цена.

 

Уважаеми колеги!

Времето на еднополярност убедително показа, че нарастващото доминиране на един силов център не води към засилване на възможността за управляемост на глобалните процеси. Напротив, подобна неустойчива конструкция доказа своята неспособност за ефективна борба с такива истински заплахи като регионалните конфликти, тероризма, наркотрафика, религиозния фанатизъм, шовинизма и неонацизма. В същото време тя отвори широк път за изява на национално тщеславие, манипулиране на общественото мнение, грубо подчиняване на слабия на волята на силния. По своята същност еднополюсният свят е апология, апологетика на диктатурата — и над хората, и над страните. Между другото, еднополюсният свят се оказа некомфортен, трудноподвижен и сложно управляем за самия така наречен самоназначен лидер. И ето сега  това беше казано гласно, и с това аз съм напълно съгласен. Оттук са и днешните опити в новия исторически етап да се създаде някакво подобие на квазидвуполюсен свят, квазидвуполюсна система, като удобен модел за възпроизводство на американското лидерство. И не е важно кой в американската пропаганда ще заеме мястото на  „центъра на злото“, мястото на СССР като главен опонент: Иран като страна, стремяща се към ядрени технологии, Китай като първа икономика в света или Русия като ядрена свръхдържава.

Сега ние отново виждаме опити да се раздроби светът, да се очер­таят разделителни линии, да се скалъпят коалиции не „за“, а „против“ някого. Отново да се създаде образ на врага, както в годините на Студената война, и да се получи право на такова лидерство, а ако щете — право на диктат. Та нали така се интерпретираше ситуацията в епохата на Студената война, всички го разбираме и знаем?
На съюзниците на Щатите винаги се казваше: Имаме общ враг, той е страшен, това е центърът на злото; ние ви защитаваме от него, и значи, имаме право да ви командваме, да ви принуждаваме да жертвате своите политически и икономически интереси, да поемате разходи за колективната отбрана, но тази отбрана, разбира се, ще я ръководим ние“. С една дума, очевиден е стремежът в новия, вече променен свят да се реализират схемите за глобално управление. И всичко това — с разчет да се осигури своята изключителност, да се получат политически и икономически дивиденти.

Тези опити не само че все повече се разминават с реалността, но влизат и в противоречие с многообразието на света. Подобни стъпки неизбежно ще пораждат противодействие, ответна реакция и ще предизвикат точно обратен ефект. Виждаме какво се случва, когато политиката необмислено се обвързва с икономиката, логиката на целесъобразността отстъпва място на логиката на противопоставянето, дори ако вреди на собствените икономически позиции и интереси, в това число на интересите на националния бизнес.

Съвместните икономически проекти, взаимните инвестиции обективно сближават страните, помагат да се амортизират текущите проблеми в междудържавните отношения. Днес обаче глобалното делово съдружие е подложено на безпрецедентен натиск от западните правителства. Какъв бизнес, каква икономическа целесъоб­разност и прагматизъм може да има, когато е издигнат лозунгът: Отечеството е в опасност, свободният свят е в опасност, демокрацията е в опасност!“? Необходимо е да се мобилизираме. Това е то мобилизацион­на политика.

Санкциите вече подриват основите на световната търговия и правилата на външнотърговските отношения, принципите на неприкосновената частна собственост, разклащат либералния модел на глобализацията, основан на пазара, свободата и конкуренцията — модел, чийто главен бенефициент, ще отбележа, са тъкмо страните от Запада. Сега те рискуват да загубят доверие като лидери на глобализацията. Пита се, защо е нужно да се прави това? Та нали благополучието на самите Съединени щати в голяма степен зависи от доверието на инвеститорите, чуждестранните притежатели на долари и американски ценни книжа? Доверието явно се подкопава, в много страни са налице признаци на разочарование от плодовете на глобализацията.

Прословутият кипърски прецедент и политически мотивираните санкции само засилиха тенденциите към икономическа и финансова суверенизация, стремежа на държавите или техните регионални обединения по един или друг начин да се застраховат от рисковете на външното влияние. Все по-голям брой страни вече предприемат опити да се освободят от доларовата зависимост, да създадат алтернативни финансови, разчетни системи, резервни валути. Според мен, нашите американски приятели просто режат клона, на който седят. Не трябва да се смесва политиката с икономиката, но именно това става. Аз винаги съм смятал и смятам, че политически мотивираните санкции са грешка, която нанася вреда на всички.

Ние разбираме как и под чий натиск се приемаха тези решения. При това Русия — искам да обърна вашето внимание върху това — няма да заема поза, да се обижда някому, да моли някого за нещо. Русия е самоосигуряваща се страна. Ние ще работим при така създадените външноикономически условия, ще развиваме своето производство и технологии, ще действаме по-решително за провеждане на преобразованията. А външното влияние, както е било неведнъж, само консолидира нашето общество, не ни позволява да се отпускаме. Бих казал, заставя ни да се концентрираме върху основните направления на развитието.

Санкциите, разбира се, ни пречат. С тях се опитват да ни навредят, да блокират нашето развитие, да ни подтикнат към самоизолация в политиката, икономиката, културата, към изостаналост. Но светът — аз вече казах това и ще го повторя — светът кардинално се е изменил. Ние нямаме намерение да се затваряме от него и да търсим някакъв път за затворено развитие, път на автаркия. Готови сме винаги за диалог, в това число и за нормализация на икономическите отношения, също и на политическите. Тук разчитаме на прагматичния подход и позициите на бизнес кръговете от водещите страни в света.

Днес звучат твърдения, че Русия като че ли се отвръща от Европа, че търси други делови партньори, преди всичко в Азия. Искам да кажа, че това абсолютно не е така. Нашата активна политика в Азиатско-Тихоокеанския регион не започва сега, във връзка със санкциите, а повече от няколко години преди това. Изхождахме, както и много други страни, в това число западни, от това, че Изтокът заема все по-важно място в света — и в икономиката, и в политиката, и с това просто не можем да не се съобразяваме.

Още веднъж искам да подчертая, че това го правят всички, ще го правим и ние. Още повече че значителна част от територията ни се намира в Азия. Защо да не се възползваме от подобен род свои предимства? Това би било просто недалновидно.

Разрастването на икономическите връзки с тези страни, съвместните интеграционни проекти са сериозен стимул за нашето развитие. Днешните демографски, икономически и културни тенденции показват, че зависимостта от една супердържава, разбира се, обективно ще намалява. Това собствено го казват и европейските, и американските експерти — говорят и пишат за това.

Възможно е в световната политика да ни очакват същите явления, както и в глобалната икономика. А това е силна, интензивна конкуренция в едни или други ниши, честа смяна на лидерите по конкретни направления. Всичко това е възможно.

Несъмнено в глобалното съревнование нараства ролята на хуманитарните фактори: образование, наука, здравеопазване, култура. Това на свой ред ще повлияе съществено на международните отношения, в това число по причина, че ресурсът на т. нар. мека сила все повече ще зависи от реалните достижения при формирането на човешкия капитал, а не от изтънчените пропагандистки похвати.

Заедно с това формирането на т. нар. полицентричен свят, уважаеми колеги — бих искал на това също да обърна внимание, — сам¥ по себе си не укрепва стабилността. По-скоро даже напротив. Задачата за постигане на глобално равновесие се превръща в доста сложна главоблъсканица, в уравнение с много неизвестни.

Какво ли пък ни очаква, ако предпочетем да живеем не по правила, макар строги и неудобни, а въобще без правила? А такъв сценарий е напълно реален, не бива да го изключваме, отчитайки нажежаването на обстановката в света. Може вече да се направят редица прогнози, като се наблюдават сегашните тенденции, и за съжаление те не са оптимистични. Ако не създадем  отчетлива система за взаимни ангажименти и договорености, не изградим механизми за разрешаване на кризисни ситуации, признаците за световна анархия неизбежно ще се увеличават.

И сега вече рязко е нараснала вероятността от цяла поредица остри конфликти, ако не с пряко, то с косвено участие на големи държави. При това рисков фактор стават не само традиционните междудържавни противоречия, но и вътрешната нестабилност на отделни държави. Особено когато става дума за страни, разположени в допирните точки на геополитическите интереси на големи държави или по границата на културно-исторически, цивилизационни „материци“.

Украйна е един от примерите за такъв род конфликти, които въздействат на разпределението  на силите в света, и мисля си, далеч не последният. Оттук и следващата реална перспектива за нарушаване на действащата система от договори за ограничение и контрол над въоръженията. И началото на този безусловно опасен процес поставиха именнно Съединените американски щати, като едностранно излязоха от Договора за противоракетна отбрана през 2002 г., а след това пристъпиха и днес активно осъществяват създаването на своя глобална система за противоракетна отбрана.

 

Уважаеми колеги, приятели!

Обръщам ви внимание, че не ние започнахме това. Хлъзгаме се отново към онова време, когато не балансът на интересите и взаимните гаранции, а страхът, балансът на взаимоунищожението удържаше страните от пряко стълкновение. Поради липса на правови и политически инструменти в центъра на глобалния дневен ред се връща оръжието. То се употребява където е изгодно и както е изгодно, без кавито и да било санкции от Съвета за сигурност на ООН. А ако Съветът за сигурност отказва да приеме подобни решения,  той веднага бива обявяван за остарял и неефективен инструмент.

Много държави не виждат други гаранции за суверенитета си, освен да се въоръжат със собствена бомба. Това е крайно опасно. Ние настояваме за продължаване на преговорите. Ние сме не просто за преговори — ние настояваме за продължаване на преговорите за съкращаване на ядрените арсенали. Колкото по-малко е ядреното оръжие в света, толкова по-добре. И  сме готови за най-сериозен разговор по същество по въпросите на ядреното разоръжаване. Но именно за сериозен, както се казва — без двойни стандарти.

Какво имам предвид? В днешно време много видове високоточно оръжие се приближават по възможности към оръжието за масово поразяване. И в случай на пълен отказ от ядрен потенциал или на понижаване на обема му до критични граници страните с ръководна роля в създаването и производството на високоточни системи ще получат явно военно превъзходство. Ще бъде нарушен стратегическият паритет, а това поражда дестабилизация. Възниква съблазън за нанасяне на така наречения първи глобален обезоръжаващ удар. С една дума, рисковете не намаляват, а се увеличават.

Следващата очевидна заплаха — това е по-нататъшното разраст­ване на конфликтите на етническа, религиозна, социална почва. Такива конфликти са опасни не само по принцип, те формират около себе си зони на безвластие, беззаконие и хаос, процъфтяват пиратството, търговията с хора, наркобизнесът.

Между другото, нашите колеги навремето се опитваха да управляват тези процеси, да използват регионалните конфликти, да предизвикват „цветни революции“ в свой интерес. Духът обаче излезе от бутилката. И какво да се прави сега с него, както изглежда, не разбират и самите автори на теорията за управляемия хаос. В техните редици цари объркване и клатушкане.    

Ние внимателно следим дискусиите в управляващите елити и в експертната общност. Достатъчно е да се видят заглавията в западната преса през последната година: едни и същи хора са наричани първо борци за демокрация, а след това – ислямисти, отначало пишат за революция, след това – за погроми и преврати. Резултатът е очевиден: по-нататъшно разрастване на глобалния хаос.

 

Уважаеми колеги!

В такава ситуация в света е време да започнем да се договаряме по принципни неща. Това е много важно и необходимо. Много по-добре е, отколкото да се разминаваме по разни ъгли, при все че всички се сблъскваме с общи проблеми, намираме се, така да се каже, в една лодка. И логичният път е обединяване на страните и обществата, търсене на колективни отговори на умножаващите се предизвикателства, съвместно управление на рисковете. Истината е, че някои наши партньори, незнайно защо, си спомнят за това само когато то отговаря на техните интереси.

Практическият опит доказва, че съвместните отговори на предизвикателствата, първо, далеч не всякога са панацея (трябва да го признаем), и второ, в повечето случаи те са трудно постижими. Не е така просто да се преодолеят различията в националните интереси, субективността на подходите, особено що се отнася до страни с различна културно-историческа традиция. И все пак има примери, когато, ръководейки се от общи цели, действайки на основата на единни критерии, ние съвместно постигаме реални успехи.

Ще напомня и за решаването на проблема със сирийското химическо оръжие, и за съдържателния диалог по иранската ядрена програма, а и работата ни на севернокорейската писта също има някои позитивни резултати. Защо да не се използва целият този опит и по-нататък при решаването както на локалните, така и на глобалните проблеми?

Каква би могла да бъде правната, политическата и икономическата основа на новия световен ред, която да осигури стабилност и сигурност, да поощрява истинската конкуренция, да не допуска формирането на нови монополи, блокиращи развитието? Едва ли някой може сега да даде абсолютно изчерпателни, готови рецепти. Тук ще трябва продължителна работа с участието на широк кръг държави, на световния бизнес и гражданското общество, на такива експертни форуми като нашия. Очевидно е обаче, че успехът, реалният резултат е възможен само в случай че ключовите участници в международния живот съумеят да се договорят за съгласуване на базовите интереси, за разумно самоограничаване, да покажат пример за позитивно отговорно лидерство. Трябва ясно да се определи докъде са границите на едностранните действия и къде възниква необходимост от многостранни механизми. В рамките на усъвършенстването на международното право да се разреши дилемата между действията на международната общност за осигуряване на сигурността и правата на човека, от една страна, и принципа на националния суверенитет и ненамесата във вътрешните работи на страните, от друга.

Тъкмо такива колизии все по-често водят към произволна намеса в сложни вътрешни процеси, една след друга провокират опасни противоречия на водещите световни играчи. Въпросът за съдържанието на суверенитета става едва ли не главен за съхраняването и укрепването на стабилността в света.

Разбираемо е, че дискусията по критериите за използване на външна сила е много сложна. Практически е невъзможно тя да се отдели от интересите на едни или други страни. Много по-опасна обаче е липсата на ясни за всички договорености, на точни условия, при които намесата става необходима и законна.

Ще добавя, че международните отношения трябва да се изграждат върху международното право, в основата на което трябва да има и такива морални принципи като справедливост, равноправие, истина. Главното е уважение към партньора и неговите интереси. Очевидна формула, но простото ù следване може коренно да промени ситуацията в света.

Убеден съм, че при наличие на воля ние можем да възстановим ефективността на системата от международни и регионални институции. При това даже не трябва да се изгражда нещо цялостно, от нула, още повече че създадените след Втората световна война институции са достатъчно универсални и могат да бъдат изпълнени със съвременно съдържание, адекватно на сегашната ситуация.

Това се отнася и за усъвършенстването на работата на ООН, чиято главна роля е незаменима, и за ОССЕ, която за 40 години си спечели добро име с механизма за осигуряване на сигурност и сътрудничеството в Евроатлантика. Трябва да се каже, че и сега при регулирането на кризата в Югоизточна Украйна ОССЕ играе доста позитивна роля.

На фона на фундаменталните промени в международната среда, на нарастването на неуправляемостта и на най-различни заплахи, ни е необходим нов глобален консенсус на отговорните сили. Не може да става дума за някакви локални сделки, нито за разделяне на сферите за влияние в духа на класическата дипломация, нито за нечие  пълно доминиране. Мисля, че е необходимо ново „издание“ на взаимната зависимост. От нея не бива да се страхуваме. Напротив, това е добър инструмент за съгласуване на позициите. Това е още повече актуал­но, като се отчитат укрепването и ръстът на отделните региони на планетата, което определя нуждата от институционално оформление на такива полюси, от създаване на мощни регионални организации и изработване на правила за тяхното взаймодействие. Кооперирането на тези центрове сериозно би помогнало за по-голяма устойчивост на световната сигурност, политика и икономика. Но за да се установи такъв диалог, трябва да се изхожда от това, че всички регионални центрове и всички формиращи се около тях интеграционни проекти трябва да имат еднакви права за развитие, взаимно да се допълват и никой изкуствено да не ги сблъсква, да не ги противопоставя. В резултат на такава деструктивна линия биха се разрушили връзките между държавите и самите държави биха били подложени на тежки изпитания, включително до пълно разрушаване.

Бих искал да напомня за събитията от миналата година. Тогава ние казвахме на нашите партньори – и американски, и европейски – че прибързаните задкулисни решения, например по асоциирането на Украйна в Европейския съюз, са пълни със сериозни рискове – дори не говорехме нищо за политика, само за икономика говорехме, за сериозни рискове в икономиката; че подобни явни стъпки засягат интересите на много трети страни, в това число на Русия като основен търговски партньор на Украйна; че е необходимо широко обсъждане на въпросите. Между другото, във връзка с това ще напомня, че преговорите за приемане на Русия в Световната търговска организация например се водиха 19 години. Това беше много тежка работа и бе постигнат определен консенсус.

Защо говоря за това? Защото при реализацията на проекта за асоцииране на Украйна някак си през задната врата влизат нашите партньори със своите стоки и услуги, а ние за това не сме се договаряли, нас никой не ни е питал за това. Ние водихме дискусии по всички теми, свързани с асоциирането на Украйна в Европейския съюз, настойчиво, но искам да подчертая, абсолютно цивилизовано, представяйки очевидни факти и документи, посочвахме възможни проблеми. Никой не искаше да ни слуша и да разговаря. Просто ни казаха: това не е ваша работа и това е всичко, това е и цялата дискусия. Вместо сложен, но – ще подчертая – цивилизован диалог, доведоха нещата до държавен преврат, хвърлиха страната в хаос, разруха на икономиката и социалната сфера, в гражданска война с огромни жертви.

Защо? Когато питам своите колеги Защо?, отговор въобще няма, никой нищо не отговаря. Всички вдигат рамене: така стана. Не трябваше да се поощряват такива действия — нямаше да се случи това. Та нали предишният президент на Украйна — Янукович, всичко подписа, с всичко се съгласи. Защо трябваше да се прави това, какъв е смисълът? Това ли е цивилизованият начин да се решават въпросите? Видимо тези, които безкрайно мацат все нови и нови „цветни революции“, се смятат за гениални художници и никак не могат да се спрат.

Убеден съм, че работата на интеграционните обединения, взаимодействието на регионалните структури трябва да се изгражда на прозрачна, разбираема основа. Като добър пример за такава откритост може да служи процесът на формиране на Евразийския икономически съюз. Държавите участнички в този проект предварително информираха своите партньори за плановете, за парамет­рите на нашето обединение, за принципите на неговата работа, които напълно се съгласуват с нормите на Световната търговска организация. Ще добавя, че ние също така бихме приветствали началото на предметен диалог по линия на Евразийския и Европейския съюз. Между другото, това досега практически постоянно са ни отказвали, също незнайно защо, какво страшно има тук? И разбира се, при такава съвместна работа ние бихме сметнали за нужно да се води диалог. Много пъти съм говорил за това и съм чувал съгласие от много наши западни партньори, европейски при всички случаи, за необходимостта от формиране на единно пространство за икономическо и хуманитарно сътрудничество, простиращо се от Атлантика до Тихия океан.

 

Уважаеми колеги!

Русия е направила своя избор, нашите приоритети са по-нататъшно усъвършенстване на институциите за демокрация и открита икономика, ускоряване на вътрешното развитие с отчитане на всички позитивни съвременни тенденции в света и консолидация на обществото на основата на традиционните ценности и патриотизма. Нашият дневен ред е интеграционен, позитивен, мирен. Работим активно със своите колеги от Евразийския икономически съюз, Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС, с други партньори. Този дневен ред е насочен към развитие на връзките между държавите, а не към разединение. Ние не се готвим да скалъпваме някакви блокове, да се втурваме в размяна на удари. Нямат основания и твърденията, че Русия се опитва да възстанови някаква своя империя, че посяга на суверенитета на своите съседи. Русия не иска за себе си каквото и да било особено, изключително място в света, искам да подчертая това. Уважавайки интереса на другите, ние просто искаме да отчитат и нашите интереси и да уважават нашата позиция.

Добре разбираме, че светът е навлязъл в епоха на промени и дълбоки трансформации, когато на всички ни е необходимо внимание, способност да се избягват необмислени крачки. В годините след Студената война участниците в световната политика загубиха в някаква степен тези качества. Сега е нужно да си спомним за тях. В противен случай надеждите за мирно и стабилно развитие ще се окажат опасна илюзия, а днешните сътресения — предизвестие за крах от световен мащаб.

Да, разбира се, аз вече казах, че изграждането на по-устойчива система в световен мащаб е сложна задача. Става дума за продължителна и трудна по характер работа. Ние съумяхме да изработим правила за взаймодействие след Втората световна война, съумяхме да се договорим през 70-те години в Хелзинки. Наше общо задължение е да решим тази фундаментална задача и на новия етап на развитието.

Много благодаря за вниманието.

 

 Превод Иван Димитров

 

 

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

 За действията на Русия в Украйна и Крим

За ситуацията в Близкия изток и Сирия

За споразуменията от Минск

Как и защо беше анексиран Крим

Новорусия – част от Украйна или…

„Путин – това е Русия, Русия – това е Путин“

За американската политика

За консерватизма и модернизацията

За цените на енергоносителите, за бизнеса и инвестициите

За антируските санкции

За суверенитета и Азиатско – тихоокеанското сътрудничество

Ще мръзне ли Европа през зимата

За имиджа – демон или спасител

Намалява ли демокрацията в Русия
 

 

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук