ОБЕЩАНИЕТО НА ЛЕЙБЪРИСТИТЕ ДА (СЕ) ДЕМОКРАТИЗИРАТ

0
236

 Кристин Бери е икономист, писател и съавтор (с Джо Гинан) на книгата: „Хора, бъдете готови! Подготовка за правителство на Корбин“

 

 Предизборният манифест на Лейбъристката партия може би предизвестява нов консенсус отвъд неолиберализма

 

Обединеното кралство е потопено в най-важните за цяло поколение общи избори*. Резултатите ще определят развитието на страната за години, може би и за десетилетия напред.

От едната страна се намира Борис Джонсън, поддържан от фигури от крайната десница като Найджъл Фарадж и Томи Робинсън, обещаващи твърд Брекзит и съюз с Америка на Тръмп. От другата застава Джеръми Корбин начело на Лейбъристката партия, предлагаща радикална реформа за трансформиране на икономиката. Изборът не би могъл да е по-драстичен.

Манифестът на лейбъристите, публикуван на 21 ноември 2019 г., се гради на манифеста от 2017 година, който разтърси политическия естаблишмънт, помагайки тогава на лейбъристите да опровергаят предизборните прогнози. В онзи момент предложенията за обществена собственост на железопътния транспорт, водния отрасъл и енергетиката бяха осмивани от медиите, но всъщност се оказаха изключително популярни – особено сред младите. Сега прогнозите отново предсказват, че лейбъристите имат да изкачват цяла планина, ако се надяват отново да се поздравят с подобно постижение.

Но независимо от това дали лейбъристите ще спечелят или ще загубят, този втори манифест под ръководството на Корбин може да се превърне в решаващ документ за онези, които се стремят да формират нов консенсус отвъд неолиберализма. Двете години и половина след изборите от 2017 година не са били пропилени: сегашният представлява по-задълбочен, по детайлизиран и по-радикален набор от политики в сравнение с предходния.

Както и през 2017 година, британският естаблишмънт полага неимоверни усилия да опровергае плановете на лейбъристите за финансиране като икономически фантазии или като връщане към 70-те години на миналия век. Но истинската същност на манифеста на лейбъристите не се крие в неговата фискална политика, която едва ли се различава съществено от много от европейските икономики. По-скоро тя се корени в плодотворната постоянна работа за обосноваване на политики в партньорство с лявоориентирани интелектуалци и социални движения.

Въпросът, на който манифестът се стреми да даде отговор, е: как е възможно да изградим демократична и устойчива икономика?

Финанси за мнозинството

Може би за пръв път в историята на партията, справянето с климатичната заплаха се поставя в центъра на партийната програма чрез планове за „зелена индустриална революция“, за декарбонизиране на икономиката и разкриване на стотици хиляди зелени работни места. Колкото ясно, толкова и необходимо. Но лейбъристите обещават повече от мащабно увеличаване на инвестициите. Същинската радикалност се съдържа в начина, по който това да стане. Целта е британската икономика радикално да се демократизира и децентрализира чрез нови институции, притежавани на обществени и кооперативни начала. Анализаторите Джо Гинън и Мартин О’Нийл нарекоха това „институционалният завой на лейбъристите“.

Така например, лейбъристите се ангажират да учредят нова обществена банкова институция с Национална инвестиционна банка, подкрепена от мрежа от местни пощенски банки, предлагащи основни банкови услуги и заеми за малкия бизнес (признание: напоследък участвах в работата по доклад за партията, който развива тези предложения – бел.авт.). Наред с това, партията започва да обмисля нови подходи по отношение на паричната политика и регулациите, които да насочват кредитната дейност на частните банки към социално и екологично ориентирани практики.

Това е най-систематизираният и потенциално трансформационен подход към банковия и финансовия сектор, предлаган от която и да било британска партия в моя живот. Десет години след финансовата криза той предлага отговор на ключовата икономическа болест на Обединеното кралство: раздутото, спекулиращо Лондонско сити, неспособно да инвестира в производителни и устойчиви дейности.

Що се отнася до задграничните съюзници на лейбъристите, то си заслужава да се отбележи, че голяма част от тази платформа от политики е вдъхновена от континентална Европа. Така например, публичната банкова система в Германия бе възприета като конкретен модел за обосновката на лейбъристката политика в тази област. Същото се отнася и за плановете за насърчаване на общинската и комуналната собственост в областта на енергетиката. Те се градят на германското „Енергивенде“ и на успеха на страни като Дания в стимулирането на децентрализиран и демократизиран възобновяем енергиен сектор.

Ето защо в определен смисъл една победа на лейбъристите просто би означавала, че Обединеното кралство отново се присъединява към европейското социалдемократическо русло. За страната – върхов пример на неолиберализма, това би било немалко постижение.

За по-демократична икономика на ХХI век

Но нашите амбиции като движение се простират и по-надалеч. Затова левицата на Обединеното кралство значително би се облагодетелствала от по-постоянен международен диалог с прогресивните кръгове в Европа с цел по-добре да се изясняват ограниченията на тези модели, както и последните идеи как те да се усъвършенстват.

Един от начините, по който ние, лейбъристите, се стремим да постигаме това, е чрез разпространяване към нови сектори на принципите на демократично притежание и контрол върху ключови инфраструктури. Пример за това е водещата програма на партията за всеобхватен безплатен широколентов достъп. Това не е някакво примамливо предизборно обещание, а илюстрация на същностната оферта на лейбъристите: да демократизират икономиката, като я модернизират. Лейбъристите искаме да отхвърлим обвиненията, че призоваваме за връщане към едно изчезнало минало, като вместо това докажем, че искаме да преоткрием демократичния социализъм на бъдещето.

Това означава да запитаме: кои са „командните висоти“ на съвременната икономика? Както железниците и водните комуникации са представлявали решаващата инфраструктура на ХIХ век, така интернет и банковата система са решаващата инфраструктура на ХХI век. Разкриването на нови начини за колективно контролиране на тези системи е с ключово значение за Корбиновия политически проект. Наред с това лейбъристите пристъпват отвъд идеята за повече обществената собственост, изследвайки по-задълбочено как да се демократизира частният сектор. Техният подход по въпроса може да се обобщи в три базисни политики.

Първо, предложението да се изисква големите компании да превеждат акции във фондове за включващо притежание, колективно контролирани от работещите в тях. То се основава на шведския план „Майднер“ и цели да подпомогне постепенния преход от акционерен капитализъм към собственост на заетите. Второ, нова Агенция за развитие на кооперациите със задачата да удвои размера на кооперативния сектор. Трето, подкрепа за „съграждане на общностното имущество“ – подход, иницииран от Градския съвет на Престън, с цел да задържи общинските средства, циркулиращи в местната икономика, чрез подкрепа на  местни и общински фирми.

За по-демократична партия

Накрая трябва да се отбележи обещанието на партията да въведе четиридневна работна седмица до края на 2030 година – може би едно от най-радикалните от всички нейни обещания. По такъв начин лейбъристите се стремят да станат продължители на предходни борби за ограничаване на работното време, като борбата за осемчасов работен ден или за платени отпуски. За по-кратък работен ден отдавна призовават радикални леви теоретици от различни гледни точки. Еколози смятат, че това би спомогнало за преодоляване на екологичната криза, като чрез по-висока производителност се увеличава извънработното време вместо икономическата дейност. Феминистите се надяват, че  това би спомогнало да се равнопоставят и еднакво да се оценяват домакинският труд и социалните грижи.

Наред със стъпките към „всеобхватни базисни услуги“ (като безплатен автобусен транспорт, грижи за децата и широколентов интернет достъп), това отразява ключов елемент от мисленето на лейбъристите. То цели не само да демократизира пазарната икономика чрез разширяване на обществената и кооперативната собственост, но и да ограничи обхвата на пазарната икономика чрез разгръщане на способности да посрещаме своите потребности извън нея.

В крайна сметка най-вдъхновяващото относно Манифест 2019 на лейбъристите е не това, което е изписано в него, а онова, което стои зад него. Политиките по въпросите от контрола върху наемите до достъпа до лекарства пряко бяха възприети от социални движения и кампании. Членската маса лейбъристи изигра водещата роля за придвижване на политиката напред по време на своята годишна конференция – от утвърждаване на свободното движение на хора до закриване на частните училища. Бяха поръчани разработки от някои от водещите теоретици от британската левица, като например „Земя за мнозинството“, обосноваваща нашето виждане за радикално демократизиране на притежаването и оползотворяването на земята.

Не всички предложения са намерили място в Манифеста. Но те отразяват дълбочината на анализите и степента на мобилизация на  британската левица, каквито просто не съществуваха дори и до преди две години. Каквито и да са резултатите от изборите, това дава надежда. Една нова политическа съгласуваност започва да се формира отдолу: ранното корбинистко обещание за демократизиране на политиките вътре в лейбъристкото движение е на път да се осъществи. Можем само да се надяваме, че това ще стане възможно и за Обединеното кралство.

 

*Бел. ред. – статията е с дата преди провеждането на парламентарните избори в Обединеното кралство на 12 декември т.г. Независимо от това я публикуваме поради съдържащата се в нея теза, че предизборният манифест на лейбъристите представлява документ със значение, далеч надхвърлящо рамките на текущите избори. Предговорът на документа е обръщението на Джеръми Корбин към избирателите и може да се прочете в раздела „Документи“ на настоящия брой. 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук