Ние, делегатите на юбилейния Петдесети конгрес на БСП:
• изпълняващи волята на социалистите за единство на партията, за ефективен и реален съюз на левите, екологичните и родолюбивите партии и граждански организации;
• отстоявайки общонационалната кауза за промяна на управлението на България и на модела на развитие на българското общество – за слагане край на мафиотския модел на задкулисно управление на държавата и за реална промяна на антисоциалното икономическо развитие;
• обединени около историческия опит на партията, на ценностите и идеалите на българските социалисти – ценности социалистически, демократични, държавостроителни, патриотични, традиционни, защитаващи правата на трудовия човек, на бедните и онеправданите се обръщаме към членовете и симпатизантите на БСП, към всички български граждани – и към тези, които днес са по улиците и площадите в битка за оставка на правителството и главния прокурор, за върховенство на закона – и към тези, които все още са под властта на безразличието, апатията и страха:
Намираме се във време, в което светът, Европа и България се изправят пред прага на тежка социално-икономическа, духовна и ценностна криза. Те са видими от дълго време, но случилата се през бурната и необичайна 2020 година глобална пандемия от COVID-19 показва, че много от приетите за традиционни постулати на неолибералната държава са безвъзвратно остарели, станали са негодни и трябва да бъдат преосмислени и променени. Наложените мантри, че държавата е лош стопанин, че здравето и образованието са търговия, стока и привилегия, че глобализмът няма алтернатива, че икономическият живот няма нужда от регулации, че в обществото и стопанския живот победителят взема всичко – претърпяват тежък крах и се оказват прогрешни, остарели и опасни.
След тридесет години преход, извършен в България по каноните на крайния неолиберализъм, тези проблеми се оказват в още по-остра и тежка форма. Основна вина за това има и наложеният в течение на десет години порочен модел на управление на Бойко Борисов и оглавяваната от него лидерска партия ГЕРБ.
Пренебрежението към истината, към науката, към експертността и професионализма, и най-вече към демокрацията, отличава днешното управление на България. Управление, основано върху авторитаризъм, популизъм, натиск и налагане на страх, около корпоративен, купен вот, около пропагандни клишета, надежди и обещания, които не се случват в живота. Управление, което успява да употреби всички парламентарно представени политически партии, с изключение на БСП, в ефективната подмяна на демокрацията с мафиотско-олигархичен модел, изразяващ се в девалвиране, унизяване на институциите и превръщането им в безропотен изпълнител на волята на управляващата партия и лично на премиера, в загуба на основните устои и принципи на демокрацията и нейните механизми – в подмяната им с еднолична силова власт. Неин печален символ завинаги остават чувството за безнаказаност, чекмеджетата с милиони евро, управлението на държавата от прозореца на джипа, обидните квалификации към парламента и неговия председател, към европейските лидери, ръководенето в режим на ежедневен скандал, в който едно безобразие „потапя” предишното, вменяването на обществото на погрешната представа, че от един човек зависят стабилността, доходите и бъдещето ни.
Този стил на управление се характеризира с ниски данъци за богатите, с финансова, екологична и в полза на монополите дерегулация, където висока експлоатация и корупция вървят ръка за ръка – задкулисно разпределение на бюджетен и европейски ресурс, откровен рекет и корупция, натиск и налагане на страх на принципа „с нас или против нас”, създаване на обръчи от приближени на властта фирми, за които е публична тайна, че връщат част от спечеления държавен ресурс в касите на управляващата партия или в личния джоб на овластени представители на властта. И всичко това се случва не въпреки премиера Бойко Борисов, а с неговото активно покровителство, превръщащо го в основа на тази корупционна пирамида. От това страдат милиони български граждани – хора на умствения и физическия труд, на дребния и средния бизнес, стотиците хиляди работещи бедни, притиснатите от кредити, безработните. Днес българската икономика се характеризира в твърде голяма степен с дерегулирани, контролирани от монополите пазари, в които създаването на богатство е заменено от експлоатация и корупция. На първо място, експлоатация на трудещите се – едва една четвърт от заработеното се връща при работника под формата на работна заплата. И докато малко над 7000 души ежегодно си разпределят близо 8 млрд. лв. под формата на дивидент, то близо 1 млн. работещи работят за под 3,50 лв/час. На второ място, безмилостна експлоатация на околната среда. В името на все по-високите печалби безвъзвратно се унищожава природата – палят се и се секат гори, пресушават се езера и реки, горят се отпадъци. Вместо да докара инвеститори в страната, Борисов докара отпадъците на цяла Европа, които се изгарят или закопават в родината ни. И не на последно място, експлоатация на публичния ресурс. Парите, събрани от нашите данъци, еднолично са прахосвани от премиера през прозореца на джипа. Без решение на Народното събрание, в пълно противоречие със Закона за бюджета. Този модел ни държи трайно в дъното на ЕС по бедност и корупция.
Особено уродливи и антисоциални форми на този български феномен от времето на управлението на ГЕРБ са поведението на монополите, чиито практики се засилиха и останаха безконтролни в последните години на управление на ГЕРБ. Лобисткото законодателство и кухите политики на ГЕРБ позволяват ежедневие в живота на българските граждани да станат наглото поведение на монополисти и спекуланти, едностранно налаганите и икономически необосновани цени на енергоносители и финанасови услуги, рекетът над социално слаби граждани във връзка с изплащането на битови сметки и в отношенията с ЧСИ, развихряща се инфлация в цените на стоки от първа необходимост.
Намираме се в разгара на справедлив и все по-масов протест в защита на върховенството на закона, срещу подмяната и суспендирането на принципите на Конституцията и държавността, срещу пагубния модел на управление на Бойко Борисов. Днес на площада са млади и по-възрастни, леви, десни, еколози, аполитични, но загрижени за бъдещето на България хора. Те са подкрепени от над 60% от българите. Мнозина постепенно излизат от ступора на страха и се присъединяват към справедливите искания. Този протест е категорично подкрепян от БСП, от българските социалисти и симпатизантите на партията.
В близките месеци в България ще се надига втори, още по-мощен социален протест – протест на отчаяни от липсата на социална защита, антимонополен, насочен срещу превърналите се в система бедност, ниски доходи, липса на грижа и солидарност. Слети в едно, а това е неминуема перспектива, тези два протеста – за демокрация и законност и за истинска социална държава – ще водят до реална промяна, а БСП е нейният естествен носител и авангард:
► БСП е единствената значима политическа сила, която не влезе в колаборация с вредното, мафиотско управление на превзетата държава, олицетворявано от Бойко Борисов;
► БСП е единствената, доказала се исторически, системна и традиционна партия в подем – в последните четири години БСП победи на президентските избори, увеличи двойно своя депутатски корпус в българския парламент, увеличи броя на депутатите в Европейския парламент, увеличи кметовете и общинските си съветници. България се умори от политически експерименти и от самозвани и нарочени месии. Днес една от реалните опасности е в България да се извърши политическа промяна, която да възпроизведе, може би в по-лош или в сегашния вид, състоянието, срещу което недоволстват преобладаващата част от българските граждани. Само БСП може да гарантира демократична и социална промяна!
► БСП е автентичният изразител на обществената воля, превърнала се в ефективна и категорична опозиция. Тя често налага дневния ред на обществения дебат, разкрива редица скандали във властта, превърнала се в коректив на лобисткото законодателство и силовите парламентарни практики. Тя е изразител на волята на обществото за честен, машинен вот и парламентарен защитник на българското производство и земеделие, на пенсионерите, на майките, на семейството. БСП е изразител на огромното мнозинство от българските граждани по отношение на противоконституционната Истанбулска конвенция. Тя първа ясно формулира, че задачата пред България днес не е просто смяната на едно правителство с друго, на една партия или коалиция с други, а смяната на модела;
► БСП предлага своя „Визия за България“ като стратегически документ, върху който може да стартира широк обществен дебат за това какъв нов модел на управление и обществено устройство ни е нужен.
Днес повече от ясно е, че спорът не е държава или пазар. Нашата задача е да намерим баланса между тях, като изградим обществени институции, които да засилят вероятността държавата да бъде могъща сила на доброто – държава на справедливостта. В началото на прехода решихме, че правова държава и държава на справедливостта са идентични понятия. През последните години безотговорното и безхаберно приемане на закони, привнасянето на правни норми от чуждестранни правни системи, както и множеството норми, защитаващи групов или дори личен интерес, показват, че лошите закони могат да бъдат точно толкова опасни за обществото, колкото и беззаконието и произволът. С идването на власт на ГЕРБ преди 10 години законодателството изгуби посоката, която да го направи инструмент за подобряване на обществото, превръщайки го в инструмент, обслужващ поръчкови интереси. Борбата на идеи бе превърната в надпревара как да ползваш институциите срещу хората с различни политически убеждения и това е особено осезателно в малките населени места. Създаде се обществената представа, че животът се управлява основно с властови протекции, обвинения и арести. Днес имаме дефицит на справедливост и в резултат на това нарастващ излишък на омраза към държавата и институциите.
През последните три десетилетия европейските социалисти, в т.ч. и нашата партия, периодично се обявяват против войната, расовото и половото потисничество, глобализацията и влошаването на околната среда. Но без здрави професионални съюзи и без сплотяващата сила на социалистическите партии, всички протести идват и си отиват, без да постигнат исканията си, нито да променят значително баланса на силите между нас и милиардерите.
Преодоляването на неолиберализма изисква разрастване и трансформиране на организациите на хората на наемния труд, както и демократизиране на държавата чрез насърчаване на социалната активност. Без тези промени не можем да победим. Но за да защитим работещите от едрия капитал, се нуждаем от дълбоки връзки с организациите и общностите на трудещите се, каквито за съжаление в момента нямаме. Изграждането на такива основи е особено трудно, поради отстъплението на организираното работническо движение през последните десет години. Профсъюзното членство и броят на стачките в България днес бележат исторически най-ниските си нива.
Исторически ангажимент за БСП е да укрепва потенциала на хората на наемния труд.
Затова, на първо място, следва да превърнем партийните структури в център на живота на трудещите се и стратегически да се ангажираме с тях ‒ за предпочитане във връзка с мрежите за солидарност при планиране на алтернативни форми на производство и потребление.
Една от главните задачи пред новия НС на БСП следва да бъде изготвянето на конкретни планове за това как да се мобилизира широка обществена енергия за реализацията на прогресивни политики.
На тази база БСП е решена да отстоява не подменени и нарочени за леви ценности, които практически обслужват досегашния модел в национален и европейски план. Не са част от нашите традиции глобализмът, провалените в европейски мащаб социаллиберални постулати, колаборацията „ляво – дясно”, която обезличава лявото. Тя унищожава устоите и влиянието на левите партии сред техните традиционни избиратели – трудовите хора. Те остават без свое политическо представителство.
Ние сме за истинска, автентична, родолюбива левица, опираща се на 130-годишната традиция на БСП.
Наши естествени, стратегически приоритети са:
Първо. За нас най-главната цел е да възстановим демокрацията и доверието в институции:
► защитата на конституционния ред, реално спазване на конституционните принципи за демократична, социална и правова държава, защита и преутвърждаване на държавността и връщане на силата и авторитета на институциите, върховенството на закона и връщането на морала в българската политика, защита на свободата на словото, съвестта и изборните права;
► провеждането на свободни, честни избори, които са освободени от купен и корпоративен вот, от вот, основан върху страха и заплахата. Вот за идеи и политики, а не за личности и празни и показни обещания;
► поддържане на ефективна система на разпределение на властите в държавното управление – ефективна система за контрол над действията на главния прокурор, механизъм за отстраняване на главния прокурор, закриване на специализирания съд и Прокуратура;
► намаляване силата на парите в политиката.
Второ. Възстановяване на нормалните икономически отношения и възможност за всеки:
► социалната защита на правата, човешкото достойнство, гражданските права и интересите на трудовите хора, социално слабите и пенсионерите, даването на перспектива пред младите хора;
► всеобщ основен доход;
► реална застраховка срещу безработица. Гарантирана работа за всички, които искат да работят. По-добри работни места, възстановяване баланса между работата и личния живот и намаляване на експлоатацията;
► възстановяване на справедливостта между поколенията; пенсионна реформа и сериозно преразглеждане на така наречения „Втори стълб”;
► промяната на модела на управление и на модела на икономическо развитие с оглед ролята на държавата като стопанин и регулатор, вместо фалшивия и лицемерен рестарт, и безвремието, предлагани от ГЕРБ като средство за конюнктурно продължаване на властта на настоящото провалено правителство;
► изработването на реален спешен План за действие в условията на предстоящата тежка икономическа криза, който да е основан на принципа на реална помощ за гражданите с приоритет най-нуждаещите се, на малкия и средния бизнес, на защитата на родното производство и възраждане на индустрията, земеделието, кооперациите;
► изработване на конкретни мерки за прекъсване на порочния и опасен модел на превръщането на здравето и знанието в стока и привилегия на богатите. Конкретни, основани на социалния и солидарен принцип идеи за коренна здравна реформа. И пред скоби – създаване на условия за гарантирано от държавата безплатно и общодостъпно образование и здравеопазване;
► за справедлива, прогресивна данъчна система и семейно подоходно облагане. За реална защита на българското семейство, на майчинството, на децата, за решаване на проблемите, породени от демографската катастрофа, на даване на перспектива пред младите хора за развитие в България – превръщането на този принцип в реална програма за действия, а не на пожелателен лозунг.
Съвременната икономика е коренно различна от тази на ХХ век. Тя изисква държавата да играе далеч по-голяма роля, отколкото досега. Съществуват области, които изискват повече колективни действия като например:
Икономиката на иновациите. Добиването на познание се различава от производството на останалите стоки. Пазарите сами не инвестират във фундаментални научни изследвания, осигуряващи технологичен напредък. Държавата следва да поема централна роля във финансирането им.
Урбанизираната икономика. В хода на индустриализацията и прехода ни към постиндустриалната епоха имаме урбанизирана икономика. Има явни предимства в градските агломерации, но те са трудни за управление. Това, което един човек прави, поражда последици за другите. Без екологични и здравни регулации градовете ни остават неприятни места за живеене.
Постоянната икономическа промяна. Икономиката ни постоянно се променя – от аграрна – през индустриална – към икономика на услугите. Тя е част от глобализирана и финансиализирана система. Трябва да умеем да управляваме комплексна, урбанизирана и според екологичните норми икономика със застаряващо население и изпитания при разпределението на доход и благосъстояние между поколенията. Пазарите показаха, че не се справят с Прехода: хората от западащи сектори и региони нямат ресурс да инвестират, за да се прехвърлят към по-перспективни места. Там, където държавното управление е открито и помага на обикновените граждани да се адаптират към променящата се икономика, има осезаем просперитет.
Икономика в нормите на околната среда. Днес ние наближаваме границите на биосферата си. Пазарите не могат да изчистят градовете, но могат да ги направят необитаеми. Да си спомним за гъстия смог над София. В търсена на по-висока печалба, пазарите превърнаха земеделските земи в инвестиционни имоти. Днес земята се използва повече като средство за спекулативни печалби, които отиват в ръцете на няколко едри латифундисти, отколкото като източник за прехрана. В името на по-високата печалба храните ни стават все повече генно модифицирани и опасни. Това категорично налага нова политика за запазване на земеделските земи като такива, стимулиране на малките семейни ферми, както и местното био- и еко производство. Държавните регулации са тези, които биха принудили всеки човек и фирма да променят поведението си спрямо природата. С малко усилие от всеки могат да се постигнат огромни ползи за всички.
Системен проблем на модела на мафиотско-мутренската държава е всеобщото разделение – между малцинство от богати и мнозинство от бедни, между бизнеса, приближен на ГЕРБ и останалия, между големите градове и забравените от властта малки общини, между работодателите и хората на труда, между стари и млади. Противопоставят се безработни на пенсионери, земеделци на работници, медиците срещу майките. За да се отклонява вниманието от най-важното, – че тази власт е корумпирана от върха до основите, че тя не дава перспектива на никого освен на своите приближени. Разделение и вътре в професионалните и социалните общности, – за да не осъзнаят те своя общ интерес и да бъде притъпено тяхното недоволство към управляващите. „Разделяй и владей” се превърна в основен принцип на действие на премиера Борисов и това работи десет години, в които той играе ролята на арбитър между противопоставените, на омиротворител и благодетел, когато все пак недоволството се появява.
В условията на подчинената държава няма как да не се опитват да разединят и подчинят БСП, която днес е единствената алтернатива на тази власт, основният говорител на социалните проблеми и тегоби на българските граждани. Разделена, подчинена и купена, БСП може да бъде гаранцията за оцеляване на ГЕРБ.
Убедени сме, че в откровени идейни и политически дискусии, с отговорност и партийност, БСП ще преодолее вътрешните и внесените отвън разделения и ще изиграе историческата си роля в днешния ден – да бъде носител на промяната!
Пътят е единение на БСП, на левите, центристките, патриотични и екологични формации, на огромната гражданска и социална енергия, в широк фронт за промяна!
Да бъдеш социалист, е трудно и скоро това няма да се промени. Нашите противници са твърде мощни, за да разчитаме на някакви сигурни рецепти за краткосрочен успех. Но победата е възможна, ако се въоръжим с уроците от миналото, както и с търпение и решителност.
Пред лицето на толкова много ненужни страдания и несправедливост няма по-смислен начин да прекараме времето си от това да се организираме за радикална социална трансформация. Както пише младият Карл Маркс през 1835 г.: „Ако сме си избрали такава позиция в живота, от която можем повече от всичко да работим за човечеството, никакво бреме не може да ни огъне, защото това е жертва в името на всички; тогава няма да изпитваме никаква жалка, ограничена, егоистична радост, а нашето щастие ще принадлежи на милиони, нашите дела ще имат тогава тих, но вечно действен живот, и над праха ни горещи сълзи ще пролеят благородни хора.“
България се нуждае от промяна! Днес и сега!
Да я направим заедно!