Гранични войни, регионални конфликти, тероризъм, чужди войски и флоти, продоволствени кризи…
В Африканския рог отново бушува пожар
Еритрея, която е независима от 1993 г., е най-войнствено настроената държава в региона: съживяването на един стар териториален конфликт с Джибути за няколкостотин метра, но на брега на стратегическия проток Баб ел Мандеб, прерасна във въоръжен миниконфликт през май 2008 г. Спорът с Етиопия за контрола на граничната зона Бадм не е загаснал въпреки водената война, която отне живота на около сто хиляди души между 1998 и 2000 г., и въпреки решението на Международния съд, което даде града на Еритрея. В тази страна всеки пети човек носи униформа. В нея партиите и независимите медии са забранени. Освен това Асмара подкрепя етиопските бунтове (Огаден, Оромо) и въоръжава сомалийската ислямистка опозиция.
Адис Абеба е ангажирана на няколко фронта: в Сомалия, откъдето нейните войски започнаха да се изтеглят през януари 2009 г., без да успеят да стабилизират преходното правителство на Юсуф Абдулахи; по протежение на еритрейската граница, където са дислоцирани над 100 000 войници; в областта Оромо, където през 2007 г. тя предприе широка операция срещу бунта на сепаратистите, които бяха поели отговорност за много нападения срещу армията и срещу китайско петролно съоръжение. През 2008 г. репресивните действия продължиха в Огаден, който граничи със Сомалия.
Тъй като не разполага с излаз на море, Етиопия, която с населението си от 80 милиона жители има най-голяма тежест в региона, разчита на държавицата Джибути, с която всеки ден я свързва керван от 300 камиона — жизнено важна артерия, която поддържа живота на държавицата, радваща се на сигурност благодарение на френските и американските военни бази.
В Сомалия, в която „пожарът избухва“ след падането на режима на Сиад Баре през 1991 г., е най-голямото раково огнище на Африканския рог. Бившият президент Юсуф, който подаде оставка през декември 2008 г., контролираше само част от столицата. В нея насилието не е преставало след разгрома на ислямските трибунали, които през 2006 г. загубиха контролираните от тях региони в централната и южната част на страната. Сомалиленд на север и Пунтленд на североизток се държат като независими държави, макар че не са признати от нито една страна.
ТЕРОРИЗЪМ ИЛИ ПИРАТСТВО
От началото на 90-те години на миналия век десетина опита да бъде установен мир в Сомалия се провалиха. При един от тях през май 2008 г. в Джибути беше постигнато примирие, но то веднага беше оспорено от най-твърдата ислямистка фракция, която поставяше като предварително условие за спазването му да се изтеглят етиопските войници, „врагове на Алах“. Африканският съюз с неговите угандийски и бурундийски контингенти не беше в състояние ефективно да замени етиопците. В същото положение беше ООН, която не изпрати обещаните „сини каски“.
Тази поредица от конфликти и интереси блокира всякаква динамика в посока на управление от демократичен тип: президентите или са несменяеми (Еритрея, Етиопия, Джибути), или такива няма (Сомалия); опозицията навсякъде е обезличена. Според преценките на Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие и на Световната програма за прехрана 14 милиона души в страните от Африканския рог са заплашени от глад (включително Кения).
Съединените щати, които са разположили в Джибути единствената си военна база (1900 души) на африканския континент, са страна в местните регионални конфликти. През 2006 г. те първо се опитаха да попречат на нахлуването на етиопски войски в Сомалия, но след това тихомълком го подкрепиха, а и извършват целенасочени убийства в тази страна в името на „войната срещу тероризма“ (пет операции през периода 2007—2008). Те са включили в списъка си на терористичните организации милициите Шахаб, дясната ръка на бившите ислямски трибунали. Тези милиции установиха през януари 2009 г. контрол над град Байдоа, където заседава парламентът.
Американците имат и най-голямо участие в специалното подразделение „Таск Форс 150“— западна бойна единица, създадена в подкрепа на инициативата „Трайна свобода“. Тя бе предприета поради опасение от „морски джихад“ и бе лансирана през 2001 г. с цел да се гарантира сигурност на главните морски пътища на планетата. Всеки ден 45 кораба с голям тонаж преминават през протока Баб ел Мандеб (над 16 000 на година). Голямото струпване на бойни кораби, което беше засилено от 2009 г., не спря разцвета на пиратството покрай бреговете на Сомалия, сектор, който се превърна в най-опасното морско място в света.
