Много на брой държави утвърждават ролята си на континента. В дуела от разстояние между Претория и Абуджа везните на успеха се наклоняват към Южна Африка. Обвиняваната в икономически империализъм Южна Африка установява, че расте съперничеството от страна на Ангола и Уганда.
Петрол, газ, етническо разселване и регионално посредничество — за едната; услуги, инфраструктура и оказване на помощ — за другата. Нигерия и Южна Африка остават двете главни съпернички за дипломатическо и икономически лидерство в Африка на юг от Сахара. Конкуренцията ще се засилва поради различното позициониране на двете държави. Съперничеството между двете огромни страни за съблазняване на новите сили от Юга (Китай, Индия, Бразилия, Индонезия, но и Русия, Иран и държавите от Персийския залив) е обусловено от стремежа на всяка една да получи достъп до свежите пари на възникващите финансови и икономически сили. То обаче има и по-далечен прицел — мястото, което могат да заемат, в случай че бъде извършена реформа в Обединените нации. Ако с нея броят на членовете на Съвета за сигурност се увеличи на 25, местата за неговите постоянни членове ще станат 11, което означава, че на африканския континент ще бъдат дадени още две места.
При тази евентуалност ролите могат да бъдат разпределени по следния начин: за Нигерия — ролята на доверен представител на Съединените щати на континента (ала от известно време и на Русия и Иран); за Южна Африка — ролята на изнесен преден пост на Европейския съюз, а днес вече и на Индия и Бразилия. Но както показват историческите военноморски маневри, които Претория организира заедно с Делхи и с Бразилия, в тази борба за влияние Южна Африка взима превес. Тя разполага с големи икономически възможности: нейният брутен вътрешен продукт (БВП) представлява една четвърт от БВП на цяла черна Африка, а 92% от регистрираните на борсата в Йоханесбург компании оперират на целия континент. Към това се прибавят и политически възможности: идеалът за африканско възраждане се стреми да лансира нови условия за развитие, представяни като най-подходящи за континента. Много страни обаче са разочаровани от икономическата арогантност на Претория и циничния понякога начин, по който защитава интересите си.
Държавата „небесна дъга“ дебне всеки конкурент, навлизащ в нейната територия на интереси, и това не се ограничава само с южната част на континента. Такъв е случаят с Ангола, която през 2008 г. стана най-голямата петролна сила на юг от Сахара и чиято икономика е отново в растеж след гражданската война през 2002 г. Луанда продължава да смята Конго и неговите залежи с полезни изкопаеми за свой заден двор, но в същото време Южна Африка повече от всякога иска да инвестира в Конго.
Погледнато по-глобално, от началото на този век сме свидетели на изместване на властовата ос към африканския Изток, осъществявано от цяло поколение етиопски, угандийски, руандийски ръководители. В много случаи узаконяването на правото им да бъдат такива става чрез въоръжена революционна борба срещу чужди окупатори или срещу омразна власт. Тези държавни ръководители, които в повечето случаи съчетават либерална икономика с репресивната сила на бивша единствена партия, знаят как да използват нужните прагматични аргументи, за да привлекат Запада на своя страна.
УГАНДИЙСКИ СЪПЕРНИЦИ
Такъв е случаят със Судан. Въпреки основателните международни критики срещу Хартум, режимът там продължава да има решаващо значение за равновесието в регион на Сахара, включващ цялата държава Чад, но и Централноафриканската република, която е на границата на възможен пожар. Такъв е случаят и с Адис Абеба в Африканския рог. Оказа се, че в сомалийския казус Съединените щати не могат да минат без помощта на Етиопия като резервна сила. Разрешаването на положението в Судан и подобряването на управлението на Етиопия май ще трябва да бъдат двата африкански приоритета на новото американско правителство.
В играта се включват други страни, които се възползват от кризите в своите съседки. Макар да беше засегнат тежко от хаоса, който в началото на 2008 г. обхвана Кения — търговски център на Източна Африка, режимът на Йовери Мусевени си прави сметки да извлече ползи от политическата си стабилност. Той възнамерява да продължава либералните реформи, за да се хареса на охладнелите поради кенийската криза делови среди. Проучване, осъществено през пролетта на 2008 г. от Steadman Group, специализирана в стратегическите изследвания, посочва, че Уганда „би могла да се възползва от обстановката, за да привлече инвеститори и даде тласък на икономиката си“.
Превод Методи Кръстев
(Продължава в следващия брой)
