Йосиф Аврамов преподава дисциплини в областта на финансите и финансовия контрол в Нов български университет. Работил е в Министерство на финансите, БНБ, Комитета за държавен и народен контрол, като старши съветник в Икономическата комисия на Народното събрание. Автор на книгите „Еврото – утрешните ни пари“, „Силата на парите“ и учебниците „Банков контрол“, „Данъчен и митнически контрол“, „Финанси на малката и средната фирма“, „Теория и история на парите и кредита“ и др.
В проектобюджета за 2011 г. има редица тревожни моменти, които са предпоставка за задълбочаване на кризата в българската икономика. Според изявления на финансовия министър и на премиера в основата на фискалната политика за следващата година е да не се вдигат данъците, но да не се повишават или намаляват и заплатите. Декларираният от правителството принцип „Пари срещу реформи“ със сигурност не е спазен.
Разбира се, никой не очаква в изборната 2011 година реформисткият дух да надделее над популизма. Тревожното обаче е, че в проекта
няма стратегически приоритети
Освен стремежа бюджетният дефицит да се вмести в 3-процентния Маастрихтски критерий. Не са очертани бюджетни политики и иновативни инструменти за постигането им. Малкият и средният бизнес и особено образованието, науката и културата са оставени на произвола на кризата и са обречени на мизерно съществуване. Като единствени приоритети на практика се очертават МВР и Министерството на отбраната. За МВР е предложено увеличение от 50 млн. лв., Министерството на отбраната също ще харчи над възможностите на затъналата в криза българска държава за мисии в чужбина с неясен изход и за нови бойни самолети.
Предвижда се през 2011 г. приходите да нараснат с над 1 млрд. лв., а разходите да се запазят на равнището на 2010 г. Това означава дефицит от порядъка на 2 млрд. лв. Ръстът на приходите обаче е почти изцяло зависим от развитието на икономиката, а тя отбелязва спад през първото полугодие на 2010 г. В бюджетната прогноза за 2010-2013 г. и в доклада към проектобюджета за 2011 г. се предвижда ръст на БВП през тази година от 0,7% и ръст на БВП през 2011 от 3,6%. Тези прогнози са абсурдни. Според ЕК ръстът на БВП у нас ще е не повече от 2,7%. Водещи икономисти прогнозират дори ръст от около 1%, и то само ако правителството изплати задълженията си към бизнеса и така се генерират по-големи приходи от данъци и акцизи.
Правителството обаче продължава да бави по-голямата част от неразплатените над 1,5 млрд. лв. по обществени поръчки, без да плаща лихва за забавянето, а това се отразява на оползотворяването на средствата и по европрограмите. До края на септември 2010 г. чрез Българската банка за развитие (ББР) са разплатени едва 239 млн. лв., при това със 7% отбив. Задълженията на държавата към бизнеса се прехвърлят за следващите години. Това увеличава вътрешния държавен дълг, за който ще се плащат лихви. Затова и средствата за лихви са значително перо в проектобюджета, с което се намаляват всички останали разходи.
Не е обърнато достатъчно внимание на отслабването на щатския долар на световните финансови пазари. В бюджет 2011 е прогнозиран курс 1,58 лв. за долар, а по всяка вероятност той ще е по-нисък. Според дългосрочните прогнози има тенденция за трайно понижаване на курса на долара спрямо еврото с около 20%, предвид продължаващата намеса на Федералния резерв на САЩ (ФЕД) в американската икономика. Предвижда се през 2011 г. да се „налеят“ над 600 млрд. долара чрез покупка от ФЕД на американски ценни книжа.
Проектобюджет 2011 орязва средствата за образование от 4,3% от БВП през 2010 г. на 3,3% за идващата година.
По средства за образование страната ни се нарежда твърдо на последното място в Европейския съюз
В резултат много университети ще бъдат принудени да обявят т.нар. дървени ваканции през зимата, а за редица специалности през учебната 2011/2012 г. се очертава нулев прием поради недостиг на средства.
Едва 384 лева средно на човек ще бъдат изразходвани през 2011 г. за здравни грижи в България. Средствата за здравеопазване (3,7% от БВП) са на трето място по размер с предвидените 2,89 млрд. лева и регистрират ръст едва от 2%. В доклада към проектобюджета не е посочено, че ще се извършват реформи, изброени са единствено структурите, които ще си разпределят парите. Не личи дали ще се правят промени, които да повишат качеството на здравеопазването, като оптимизация на болничната инфраструктура, разработване на нов тип здравна карта и промени в метода на финансирането. Както и в предишни години, ще се харчат пари само за издръжка на сгради, за заплати на лекари и сестри, а за покупка на медицинска апаратура очевидно ще се разчита само на дарения.
В края на 2010 и началото на 2011 г. Министерството на финансите следва да се разплати с болниците, които от няколко месеца отлагат плановия прием. НЗОК им дължи пари, които по последни данни са около 125 млн. лева. Поради това липсват консумативи и лекарства, персоналът е с намалени и постоянно бавещи се заплати. Един от зам.-министрите на финансите успокои директорите и лекарите от болниците, че ще им се плати през март 2011 г., ако подпишат анекси, или след юни, ако не подпишат (заради изказването си той бе замерен с бутилка на събора на Българския лекарски съюз). С проектобюджет 2011 обаче грубо се нарушава Законът за устройството на държавния бюджет — от бюджета на НЗОК се вадят 340 млн. лв. и се прехвърлят в републиканския бюджет, за да се допълни бюджетът на Министерството на здравеопазването.
За сметка на образование, наука и здравеопазване през 2011 г. се увеличават средствата в направление „Общи държавни служби“. Планира се те да нараснат с 2%, достигайки 1,77 млрд. лв., въпреки оптимизирането на администрацията с 10,9%. За изпълнителната и законодателната власт средствата се намаляват с 1,5%, но за сметка на това се предлага увеличение от 25% на парите за общите служби (статистика, прогнозиране, бежанци, инвестиции, българи в чужбина и т.н.).
За първи път Бюджет 2011 се депозира в Народното събрание преди бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Това прави нелегитимно разглеждането му в парламентарните комисии и е грубо нарушение на закона, според който тези бюджети се приемат преди бюджета на страната или заедно, но заедно трябва и да влязат за разглеждане. Поради това не е ясно каква ще бъде консолидираната бюджетна програма, в която следва да се посочи и общият дефицит на Република България — един изключително важен показател. В доклада към Бюджет 2011 е записано, че той е 2,5 %. Цифрата обаче може да се окаже и друга.
След внасянето на проектозакона за Бюджет 2011 правителството направи няколко съществени промени. На първо място, вдигането на осигурителните вноски вместо увеличаване на стажа, необходим за пенсиониране, променя взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване, в който ще се събират повече приходи. На второ място, в подписано споразумение с Българския лекарски съюз беше предвидено чрез бюджета и НЗОК да се платят допълнително 130 млн. лв., които впоследствие финансовият министър не отпусна. Тези пари не бяха разчетени в републиканския бюджет и разглеждането на Закона за бюджета не позволява народните представители да изработват отношение към трудовата, социалната и здравната политика, както и към пенсионното дело, в което на практика реформа също не се прави. Ето защо Бюджет 2011 може да се определи като социално застинал, защото
почти всички социални плащания се замразяват
С визираните ограничени финансови ресурси България ще продължи да е най-бедната от държавите членки на Европейския съюз. 51% от нейното население изпитва материални затруднения, се посочва в доклад на Европейския парламент, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври.
Повече приходи няма как да се съберат, независимо че министър Дянков в началото на мандата наляво и надясно разправяше как чрез кабел между НАП и митниците ще докара в хазната 700-800 млн. лева, а чрез облагането на зарзавата на митницата на Кулата, ще постигне колосален фискален ефект. Вертолетните разходки на висши данъчни служители над луксозните имоти по принцип са ефектни, но събирането на няколко милиона лева от собствениците на тези имоти едва ли ще има осезателен фискален ефект за бюджета.
Вероятно по-съществен ефект ще имат мерките, предприети от Агенция „Митници“, която издаде наредби, задължаващи собствениците на бензиностанции да свържат своите фискални устройства с тези на агенцията, а винзаводите да поставят измервателни устройства на съдовете за производство и съхраняване на алкохолни напитки.
Значителен фискален ефект би се получил само ако допълнително се стимулира производството, а също и потреблението, като се намали с 2 пункта ДДС, но правителството няма вече желание да го стори. Едва ли ще бъде уважено и искането на КНСБ за увеличаване на минималната работна заплата на 270 лева. От друга страна, това искане е непосилно за част от дребния и средния бизнес, който изнемогва в кризата и ще му бъде невъзможно да плаща по-високи заплати.
От макроикономическа гледна точка с цената на известно повишаване на доходите с 8-10% (в сфери, където държавата може реално да влияе — бюджетната, пенсионното дело) може да се стимулира вътрешното потребление, което ще се отрази в ръст на хранителната и на леката промишленост, както и на битовите услуги. С това предвидената инфлация в Бюджет 2011 ще нарасне вероятно около 2 пъти — от 2,6% на около 5%. Умереното нарастване на доходите, както и намаляването на косвените данъци, са доказани мерки за повишаване на икономическата активност и за излизане от кризата в редица по-развити от България страни. Други възможни мерки за стимулиране на българската икономика са:
– насърчаване на привличането на чуждестранни инвестиции чрез програма за приватизация и концесиониране (това е първото правителство без нито една приватизационна сделка);
– намаляване на излишните публични разходи (чрез концесионирането на публични услуги);
– начало на пенсионната реформа с акцент върху увеличаване на спестяванията в личните пенсионни сметки, както и начало на здравната реформа през демонополизация на НЗОК и създаване на втори стълб в здравното осигуряване.
Правителството обаче подхожда изключително предпазливо в изборната 2011 г. и със сигурност няма да се реши на по-смели и радикални реформи в посочените сфери. Нищо или почти нищо не се осъществи от прословутите антикризисни програми, приети през пролетта на 2010 г., за които никой вече не си спомня. (Най-напред беше план от 70 точки, после от 60 точки, а след тях имаше и план за справяне с контрабандата и сивата икономика.)
Българската икономика затъва в кризата, а отчитаният ръст на износа е в по-голямата си част резултат на фиктивен износ. През последните три тримесечия
България затъва в резултат на погрешната финансова политика
на министър Симеон Дянков. Тя води до „удушаване“ на българската икономика, което става чрез задържане на плащанията към бизнеса, към здравната система и към общините.
Досегашната финансова политика на правителството изключва позитивни съвети от опозицията и от водещи световни експерти (например от световноизвестния поляк проф. Лешек Балцерович, който на публични лекции в София и в Бургас през ноември 2010 г. предостави няколко безплатни съвета). Ако оптимистичните очаквания на българското правителство не се оправдаят, Бюджет 2011 ще бъде изправен пред сериозно неизпълнение, което вероятно ще доведе до неговата актуализация през лятото.
Управляващото мнозинство от ГЕРБ и „Атака“ отсега започва да се презастрахова срещу евентуално неизпълнение. Затова и Министерството на финансите планира емитиране на облигации на международните финансови пазари за 1 млрд. евро (2 млрд. лв.). Това става, след като през 2010 г. фискалният резерв от 8,2 млрд. лв., оставени от предишния кабинет, бе „стопен“ наполовина, достигайки санитарния минимум от 4,5 млрд. лв.
Не бива да се забравя също, че актуализация на бюджета за втора поредна година подкопава доверието към България, предизвиква отлив на чуждестранни инвеститори и срива устоите на валутния борд.
Неслучайно анализатори в областта на недвижимите имоти препоръчват да не се инвестира в имоти в българските морски и планински курорти. В статия на „Файненшъл таймс“ България и Кипър са включени в групата на страните, в които не е разумно да се инвестира в недвижима собственост.
Авторитетният британски финансов вестник цитира специалисти, които препоръчват да се купуват имоти в Бразилия и Флорида. В сайта findaproperty.com пък анализаторът Найджъл Люис посочва, че е катастрофално положението и в ски курортите ни, които трябва да се избягват в обозримо бъдеще.
Това е негативна оценка за политиката на правителството на ГЕРБ и „Атака“.