СТАЛИН СРЕЩУ МАРКС

0
375

Из готовата за печат книга
КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ МАРКС
или в какво са величието, заблудите и актуалността на гения.
Обществено следствие

I.

Вярно  ли е, че Маркс е за държавен социализъм с наемен труд, или можем ли да говорим за провал на „Марксовия социализъм“?

 

Пролетариатът взема държавната власт

и превръща средствата за производство

на първо време в държавна собственост.

Но с това той унищожава самия себе си като пролетариат,

унищожава всички класови  различия

и класови противоположности,

а с това и държавата като държава.

                                   Фридрих Енгелс

 

 

На мястото на старото буржоазно общество

с неговите класи и класови антагонизми

се появява една асоциация, в която

свободното развитие на всеки един

е условие за свободното развитие на всички.

                                  „Комунистически манифест“

 

ВОДЕЩИЯТ.  Ето какво пише проф. Васил Проданов  в  „Ново време“ (кн. 5, 2004): Марксовото собствено разбиране за социализма, такъв, какъвто трябва да бъде в бъдещето, е по същество разбиране за държавен социализъм… За Маркс адекватната употреба на понятието за социа­лизъм е свързана с активната роля на държавата и неслучайно в този смисъл ще играе легитимираща функция за обществата в СССР и в Източна Европа. Друг е въпросът, че при Маркс това държавно възприятие на социализма се схваща като появяващо се най-напред в най-развитите държави като Англия, а на практика тази идея се реализира в една много по-изостанала страна, където тя е използвана за реализация на процесите на модернизация, за осъществяване на задачи, които капитализмът не е успял да направи и по същество е претърпял провал.“  Вярно ли е това, т.е., че Маркс е „бащата“ на държавния социализъм?

ЗАЩИТНИКЪТ (на Маркс). Цитираният автор е жертва и проводник на една огромна фалшификация на възгледите на Маркс. Онези, които повтарят сталинските фалшификации и днес, след провала на държавния социализъм, всъщност се опитват да прехвърлят на гърба на Маркс вината за този  провал. Само че не Маркс е „бащата“ на източния държавен социализъм, негови „бащи“ са Ленин и Сталин…

ВОДЕЩИЯТ. Дали и доколко има такава фалшификация, ще видим малко по-нататък. Сталинистите обаче ще се позоват на „Комунистическия манифест“, в който е казано: Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата (навсякъде к.м. – А.А,), т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат,
и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили.“

ЗАЩИТНИКЪТ. Ако ще водим битка с цитати, то аз веднага бих цитирал  думите на Енгелс от одобрения от Маркс негов труд „Анти-Дюринг“: „Пролетариатът взема държавната власт и превръща средствата за производство на първо време в държавна собственост.  Но с това той унищожава самия себе си като пролетариат, унищожава всички класови  различия и класови противоположности, а с това и държавата като държава.

Тук това на първо време“ съвсем не е случайно!

Маркс и Енгелс не по-малко от анархистите ненавиждат държавата, защото за тях  тя не е нищо друго, освен оръдие за  господ­ство на една класа над обществото.  Свободата —  пише  Маркс — се състои в превръщането на държавата от орган, стоящ над обществото, в орган, изцяло подчинен на това общество…..“ и това важи за всяко бъдещо общество“ („Критика на Готската програма“).

В „Към критиката на социалдемократическата програма от 1891 г.“ (Ерфуртската програма) Енгелс манифестира нетърпимостта си към всякакъв държавен социализъм“. По повод записаните в програмата искания за одържавяване на редица частни дейности, той пита авторите: Съгласува ли се това с провъзгласения по-горе отказ от всякакъв държавен социализъм?“

Енгелс напомня в „Анти-Дюриг“, че „с въвеждането на социалистическия обществен строй държавата от само себе си се разпада (sich auflost) и изчезва. Тъй като държавата е само преходна институция, с която си служат в борбата, в революцията, за да смажат насилствено противниците си (к.м.-А.А.), чиста безсмислица е да се говори за свободна народна държава: докато пролетариатът все още се нуждае от държавата, той се нуждае от нея не в интерес на свободата, а за да потиска своите противници, а щом стане възможно да се говори за свобода, тогава държавата като такава престава да съществува… Първият акт, с който държавата наистина ще се изяви като представител на цялото общество превръщането на средствата за производство в обществена собственост, — ще бъде същевременно нейният последен акт като държава.“ И още: Намесата на държавната власт в обществените отношения ще започне да става излишна в една област след друга и ще се прекрати от само себе си. Управляването на хората ще бъде заменено с администрирането  на вещите и ръководенето на производствените процеси. Държавата не се премахва, тя отмира.“

Според Маркс и Енгелс пролетарската държава има за задача да смаже съпротивата на антидемократите, т. е. да защити демокрацията. Що се отнася до функцията на тази държава в областта на икономиката, тук тя се свежда до обобществяване на едрите средства за производство, което ще бъде сравнително кратковременен  процес.

Това ни  казва Маркс в „Класовата борба във Франция от 1840 до 1850“:Този социализъм (революционният), обявяването на перманентна революция, класовата диктатура на пролетариата като необходим преходен момент към унищожаването на класовите различия изобщо…“

Наистина, в „Критика на Готската програма“ Маркс нарича преходния „момент“  вече преходен „период“, но и тук става въпрос за същото, за кратковременна намеса на пролетарската държава в икономиката.

И това не е случайно — Маркс и Енгелс се борят за „освобождение на труда“, което означава премахване на системата на наемния труд, на всеки наемен труд. Ето защо те говорят отначало и докрай, че  комунизмът (или социализмът) означава преминаване на средствата за производство в ръцете на обществото, на асоциираните индивиди, а не на държавата:

Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде концентрирано в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще загуби политическия си характер… На мястото на старото буржоазно общество с неговите  класи и класови антагонизми се появява една асоциация, в която свободното развитие на всеки един е условие за свободното развитие на всички.“ (навсякъде к.м.-А.А.). („Комунистически манифест“).

И още. Комуната искаше да направи индивидуалната собственост реалност, като превърне средствата за производство, земята и капитала, които сега са преди всичко средства за заробване и експлоатиране на труда, в оръдия на свободния асоцииран трудНо ако кооперативното производство измести капиталистическата система, ако обединените кооперативни сдружения организират националното производство по общ план и по този начин вземат ръководството му в ръцете си и сложат край на постоянната анархия и на периодично повтарящите се конвулсии, които са неизбежни при капиталистическото производство какво друго би било това, уважаеми господа, ако не комунизъм, „невъзможният“ комунизъм?“ („Гражданската война във Франция“).

ВОДЕЩИЯТ. Васил Проданов цитира думите на Маркс от „Критика на Готската програма“: „Между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно превръщане на първото във второто. На този период съответства и политически преходен период и държавата на този период не може да бъде нищо друго, освен революционна диктатура на пролетариата.“  Според него Маркс „съчетава във формата на два последователни етапа двете гледни точки — за социализма, основан на държавата,  характерен за първия етап, и следващ етап, който той нарича „комунизъм“, и в който държавата ще е отмряла. Понятието за „социализъм“ той запазва само за периода, в който държавата ще действа активно, с помощта на революционно насилие ще налага съответните отношения.“

ЗАЩИТНИКЪТ. Тъкмо в това твърдение се крие голямата фалшификация на Сталин и на неговите последователи. 

Маркс говори за „преходен момент“, „преходен период“ между капиталистическото и комунистическото общество“, а не между капитализма и комунизма като „висш етап“ на това общество и още по-малко за „активно действие“ на държавата чак до „втория етап“, в който „държавата ще е отмряла“. За никакъв „етап“ на „държавен социализъм“ не се застъпва Маркс нито в „Критика на  Готската програма“, нито където и да било другаде.

ВОДЕЩИЯТ. В страните на държавния социализъм системата на наемен труд се запази, макар да се твърдеше, че експлоатацията е ликвидирана, защото произвежданата добавена стойност се взема от държавата и се преразпределя в полза на трудещите се. Споменават ли обаче Маркс или Енгелс някъде за наемен труд при социализма? 

ЗАЩИТНИКЪТ. За никакъв наемен (от държавата) труд при социа­лизма не споменават в нито едно свое съчинение двамата класици на марксизма. И в „Критика на Готската програма“ Маркс говори за социализма-комунизма като за „колективно, основано върху общо владение на средствата за производство общество“, в което индивидът получава от обществото квитанция, че е дал еди-колко си труд (след приспадане на труда му в полза на обществените фондове), и с тази квитанция получава от обществените запаси толкова предмети за потребление, за колкото е изразходван също толкова труд“.

А що се отнася до краткото време, през което държавата ще бъде собственик на средствата за производство, то близко е до ума, че и през това време работниците ще бъдат не наемници, а асоциирани ползватели на средствата за производство.

Ето какво казва Енгелс в статията си „Селският въпрос във Франция и  в Германия“: Щом нашата партия вземе държавната власт, тя ще трябва просто да експроприира едрите земевладения… А върнатите на обществото по този начин едри земевладения ще бъдат предадени за ползване (к.м.- А.А.) от сдружаващите се земеделски работници, които и сега ги обработват“.  Относно конкретните условия за това ползване Енгелс отбелязва: „По това сега нищо определено не може да се каже.“

Близко е до ума, че по същия начин асоциираните работници ще бъдат не наемници, а ползватели на индустриалните предприятия.

В статията си „За авторитета“, като отбелязва, че ръководенето на производствените процеси налага дисциплина и подчинение, Енгелс вижда и тук не командване на работниците от назначени отгоре началници, а самоуправление и демокрация: Преди всичко работниците трябва да се споразумеят относно работните часове; веднъж установени, тези часове са задължителни за всички без изключение. След това във всяка зала и във всеки момент възникват конкретни въпроси относно производствения процес, разпределението на материалите и т.н., които трябва да бъдат разрешени веднага… Дали те се разрешават от делегат, поставен начело на всеки отрасъл на труда, или, ако това е възможно,  с мнозинство на гласоветеволята на всеки един човек винаги ще трябва да се подчинява…“

ВОДЕЩИЯТ. И така, какво е истинското разбиране на Маркс и Енгелс за социализма и комунизма?

ЗАЩИТНИКЪТ. Когато говорят за социализъм и комунизъм, Маркс и Енгелс имат предвид не две относително различни общества, а едно и също общество — общество без експлоататорски класи и без  държава, т. е. самоуправляващо се общество на свободния труд, което има две фази — нисша и висша.

Маркс подчертава в „Капиталът“: Нито една обществена формация не загива, преди да се развият всички производителни сили, за които тя дава достатъчно простор, и новите, по-високи производствени отношения не се появяват, преди да съзреят материалните условия за тяхното съществуване в недрата на самото старо общество… Обществото, дори и да е попаднало на следите на естествения закон, по който се развива, не може нито да прескочи естествените фази на развитието, нито да ги отмени с декрети“.

Енгелс допълва в „Анти-Дюринг“: Едва достигнатото в резултат на едрата индустрия грамадно развитие на производителните сили позволява трудът да се разпредели между всички без изключение членове на обществото и по този начин работното време на всеки отделен член така да се ограничи, че на всички да остава достатъчно свободно време, за да участват както теоретически, така и практически в общите работи на обществото. Следователно едва сега всяка господстваща експлоататорска класа става излишна, става дори пречка за общественото развитие и едва сега тя ще бъде  неумолимо премахната, колкото и да разполага с непосредственото насилие“.

Имайки предвид този обективен закон, Енгелс пише пак в „Анти-Дюринг“: Докогато продукцията на целокупния обществен труд едва надминава най-необходимото за осигуряване съществуването на всички, т. е. докогато трудът ангажира цялото или почти цялото време на голямото мнозинство членове на обществото, дотогава това общество  по необходимост се дели на класи. Наред с това голямо мнозинство, което е заето изключително с принудителен труд, се образува и класа, която е освободена от пряк производителен труд и се занимава с общите работи на обществото: ръководство на труда, държавни работи, правосъдие, наука, изкуства и т.н. Така че в основата на деленето на класи стои законът за разделението на труда. Но това не е пречело  разделянето на класи да се осъществява с насилие и грабеж, хитрост и измама и господстващата класа, след като вече е взела властта, никога не е пропускала да затвърдява господ-ството си за сметка на трудещата се класа и да превръща ръковод-ството на обществените работи в експлоатация на масите.“

Ако  можеха да възкръснат, Маркс и Енгелс щяха да видят как тази тяхна теза се потвърди  „от обратното“ в изграденото на Изток социалистическо общество — как и в това общество, поради недостига на блага, продължи борбата за присвояването им; как масата започна да се стреми да получава максимум блага срещу минимум труд или съвсем без труд;  как и в това общество онези, които се занимаваха с управлението, се превърнаха от слуги на народа в негови фактически господари, на които той трябваше да „благодари“ за „грижите“; как онези, на които обществото беше поверило управлението на финансите и на материалното производство и търговията, накрая разграбиха държавните средства и активи и се превърнаха в нова, мафиотска буржоазия.

Историята показа, че такъв е крайният резултат от  прежде­временното „построяване“ на социализъм в недостатъчно развити страни.

Никъде Маркс и Енгелс не говорят за изграждане“ на социализъм от „кота нула“.

Те говорят само за поява“ на една асоциация, в която свободното развитие на всеки един ще бъде условие за свободното развитие на всички“ („Комунистически  манифест“); за въвеждане на социалистическия обществен строй“ („Анти-Дюринг“); за „превръщане на съвременното обществено производство….. в социалистическо производство“; за възникване“ на социалистическото общество от капитализма. („Критика на Готската програма“). Те твърдят, че в новото общество ще бъдат създадени възможности и условия за всестранно развитие на способностите на всекиго, но никъде не говорят  за  „възпитаване“ на „нов човек“ от държавата.

ВОДЕЩИЯТ. Десетилетия наред цялата пропаганда и агитация, литературата и изкуството в Съветския съюз и в другите социалистически страни служеха на една идея, популяризираха и възпяваха едно и също, призоваваха, мобилизираха и вдъхновяваха хората за едно и също — изграждането на социализма и комунизма. Още по времето на буржоазна България поетът комунист Никола Вапцаров зове: „Мъже, жени, народ! Ще строим завод, завод на живота!“….. А ето какво пише в съветския „Философский энциклопедический словарь“: Изграждането на комунизма ще изисква колосални усилия от народните маси под ръководството на комунистическата партия.“ 

 ОБВИНИТЕЛЯТ (на  вулгаризаторите на Маркс). Аз също бях под властта на Вапцаровата романтика, но днес си давам сметка, че написаното във Философския речник е всъщност ужасно: да се изискват „колосални усилия“ от масите под ръководството на комунистическата партия! Това няма нищо общо с марксизма!

Никъде Маркс и Енгелс не предвиждат след победата на работническата класа никаква потребност от „колосални усилия“ за „изграждане“ на комунизма, нито период на „жертви“ в името на „бъдещото“ благоденствие!

Обратно — според тях наличието на достатъчно блага за незабавно подобряване на живота на всички е задължително предварително условие за въвеждането на социализма. Именно  това изискване има предвид Енгелс, като пише, че в Германия то е изпълнено:

Възможността да се осигурят на всички членове на обществото чрез общественото производство не само са напълно достатъчни и от ден на ден подобряващи се материални условия на съществуване, но и гарантиращи им пълното свободно развитие и прилагане на техните физически и умствени способности тази възможност сега за пръв път я има, но я има.“

И това изискване не е случайно.

Основоположниците на марксизма не могат да не си дават сметка,  че „изграждането“ на новия  строй ще изисква мобилизация на масите, организация и централизирано ръководство на техните усилия, дисциплина и подчинение, което ще отнеме свободата на всеки и на всички,  т. е. средствата ще  компрометират самата цел.

Според Маркс и Енгелс социализмът идва след високо развит и високо етатизиран  капитализъм. Той не само че не се „строи“ тепърва от „кота нула“, а обратно — той се „въвежда“ чрез преврат на върха“.

Ето как Енгелс описва това в „Анти-Дюринг“: Както периодът на индустриален размах с неговия безгранично раздут кредит, така и  самият крах, разрушаващ едри капиталистически предприятия, води до онази форма на обобществяване на по-големи маси от сред­ства за производство, която срещаме в различните видове акционерни дружества… Но на известна степен на развитие и тази форма вече става недостатъчна; едрите производители от един и същ отрасъл на индустрията в дадена страна се обединяват в „тръст“, в обединение за регулиране на производството, целият индустриален отрасъл се превръща в едно единствено акционерно дружество, вътрешната конкуренция отстъпва място на монопола на това дружество вътре в дадена страна.

..…Така или иначе, с тръстове или без тръстове, в края на краищата официалният представител на капиталистическото общество, държавата, ще трябва да поеме ръководството на производството. ( к.м. – А.А.)

(Казвам „ще трябва“, защото само в случай, че средствата за производство и съобщения наистина надраснат управляването от страна на акционерните дружества, че следователно превръщането им в държавни стане икономически неизбежно само в такъв случай, дори това да извърши съвременната държава, то ще означава икономически напредък, нова крачка към завладяването на всички производителни сили от самото общество. Но напоследък, откакто Бисмарк се залови да одържавява, се появи особен род фалшив социализъм, който тук-там дори се изроди в своеобразен вид доброволно лакейничене, направо обявяващ за социалистическо всяко, дори и Бисмарковото одържавяване. Наистина, ако въвеждането на държавен тютюнев монопол е социалистическо, Наполеон и Метерних трябва да бъдат причислени към основателите на социализма.)

Тази необходимост от превръщане в държавна собственост се поя­вява преди всичко за големите съобщителни средства: пощата, телеграфа и железниците.“

И по-нататък: „Ако кризите разкриха неспособността на буржоа­зията да управлява и занапред съвременните производителни сили, преустройването на големите производствени и съобщителни предприятия в акционерни дружества и в държавна собственост показва, че буржоазията е непотребна за тази задача. Всички обществени функции на капиталиста сега се изпълняват от платени служители.

..…Съвременната държава каквато и да бъде нейната форма си остава по същество капиталистическа машина, държава на капиталистите, идеалният съвкупен капиталист… Работниците си остават наемни работници, пролетарии. Капиталистическите отношения не се премахват, а, напротив, се довеждат до връхната им точка. Но на самия връх става преврат. Държавната собственост  върху производителните сили не е разрешение на конфликта, но тя крие в себе си формалното средство, възможността за това разрешение. Това разрешение….. може да се постигне само когато обществото открито и без заобикалки  вземе в ръцете си производителните сили, които са надраснали всяко друго ръководство, освен общественото.“

ВОДЕЩИЯТ. Е добре, но може ли обществото да вземе в ръцете си производителните сили, може ли да се осъществява общественото ръководство на икономиката и на целия обществен живот  без  властови институции, упълномощени да ръководят и при неподчинение да принуждават, т.е. без държава?

ЗАЩИТНИКЪТ. В цитирания по-горе доклад Николай Бухарин пише: Под управление на хората се разбира процес на тяхното административно командване, т. е. превръщането им в обект, в обикновени изпълнители на заповеди, което предполага йерархия на хора, принуда, подчиняване; понеже (при комунизма) всички тези моменти изчезват, управлението на хората в смисъл на административно командване също изчезва (лекарят не управлява болния, когато му дава рецепта; управляването на оркестъра не е управляване в административно-команден смисъл)“. И още: „Като говорим за отмиране на всички остатъци от държавни органи, имаме предвид и отмиране на държавно-правовите понятия… Никакви правови отношения няма между мен и лекаря, който ми предписва лекарство. Когато лекарят лекува, да речем, дете, той е принуден понякога да прилага принуда, но това не е принуда от правов характер…“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Смятам,  че тук нещата са по-сложни.

Примерът с лекаря и пациента е неуместен, защото лекарят всъщност е само консултант, който информира болния за състояние­то му (поставя диагноза) и за мерките, които следва да се вземат и за които се иска предварителното съгласие на болния  (респективно на родителя или настойника на детето, на близките на душевно болния).

Бухарин не си дава сметка, че има разлика между господство и зависимост — от една страна, и власт (управление) и подчинение —от друга страна. Господстващият невинаги упражнява и властта над онези, които са зависими от него — за целта той обикновено си назначава управител, на когото те се подчиняват. Що се отнася до оркестъра, в предприемаческо-пазарното общество той си има собственик (продуцент) и наемници (оркестранти). Между първия и вторите има отношение на господство и зависимост, а между диригента и оркестрантите отношението е на власт (управление) и подчинение.

При социализма-комунизма (в разбирането на Маркс и Енгелс) няма отношение на господство и зависимост, защото няма частна собственост и наемен труд. Тук оркестърът, ако продължим със същия пример, е ползвател на обществената материална база, която му е необходима, сам разполага с доходите, които получава и, след като отчисли дължимото на обществото, останалото се разпределя между членовете му за лична консумация. Отношението между диригента, макар  той да е избран от самия  оркестър, и оркестрантите обаче си остава отношение на власт и подчинение…

ВОДЕЩИЯТ. Значи човешка общност без господство и зависимост е напълно възможна, но е немислима институционализирана човешка общност без  власт и подчинение. При социализма-комунизма — без власт, която да упражнява обществените собственически функции, да централизира, планира и координира, да организира и да ръководи обществено необходимите дейности, а също да санкционира антиобществените прояви, т.е. да си служи при необходимост и с принуда…

ОБВИНИТЕЛЯТ. Точно така. Вече знаем, че по генезис държавната организация е продукт на разделението на труда, че тя отначало е слуга на обществото, но постепенно се превръща в оръдие на господстващата класа. Именно  тази държава, която се е превърнала в надобществена сила, Маркс иска да бъде унищожена и да бъде заменена (временно) с пролетарска държава,  която ще „отмре“ и ще бъде заменена  с обществено самоуправление.

Според мен обаче основоположниците на марксизма не са прави, когато твърдят, че „свободна народна държава“ не може да има. Те не си дават сметка, че държавата може да бъде авторитарно-тоталитарна (открито или прикрито зад формална демократичност), но може да бъде и истински демократична, каквато е по тяхно време макар и недълго съществувалата Парижка комуна. Истински демократичната държава няма защо да „отмира“, защото тя е всъщност органът на комунистическото обществено самоуправление.

ВОДЕЩИЯТ. Оттук следва, че можем да говорим и за „държавен социализъм“, но само в смисъл на самоуправляващо се общество.

ОБВИНИТЕЛЯТ. Точно така. Сталинистите обаче имат предвид не самоуправляващо се (истински демократично) общество, а авторитарно-тоталитарната държава, която се основава на господство на номенклатурната каста и на зависими от нея наемници, на административно командване на икономиката отгоре, на управление на подчинените наемници от назначавани отгоре началници, на всеобхватен полицейски политически надзор, и т.н. Такъв държавен социализъм Маркс нито предписва, нито би приел — това е всъщност казарменият социализъм, който той, както ще видим, жигосва като пълна противоположност и зловеща карикатура на истинския комунизъм.

 

II.

Как Йосиф Джугашвили  изврати марксизма и въведе  в  Русия ненавиждания от Маркс казармен социализъм

 

 

И най-светлата идея, когато излезе на улицата,

попада в ръцете на фанатици и мошеници,

които я превръщат в нещо противоположно.“

                                                          Фьодор Достоевски

 

Струва ми се, че не е възможно да се отъждестви

руската революция с онази социална революция,

за която пророкува Маркс. Руската революция  фактически

няма нищо общо с пророчеството на Маркс.“

                                                          Карл Попер

 

Сталин това е Чингиз хан с телефон.“

                                                          Николай  Бухарин

 

ВОДЕЩИЯТ. Сталинистите яростно се противопоставят на термина „сталинизъм“ и на етикета „сталинисти“. Те смятат Сталин и себе си за правоверните марксисти и за истинските комунисти, а всички други червени — за ренегати и предатели…

ОБВИНИТЕЛЯТ. Макар да се афишират яростно като единствени правоверни марксисти, Сталин и сталинистите нямат нищо общо с истинския Маркс, който е войнстващ хуманист, нито с духа на неговата теория, която се опира на знанието и на безстрашния научен критицизъм. Техните социално-философски възгледи са всъщност коренно противоположни на Марксовите.

 

1.

 

ВОДЕЩИЯТ. В написания под ръководството на Сталин „Кратък  курс  по историята на ВКП (б)“(1938) има специална глава: „За  диалектическия и историческия материализъм“. Така че да видим как Йосиф Джугашвили интерпретира философията на Маркс…

ОБВИНИТЕЛЯТ. Относно философстването на Сталин аз ще се позова на проф. Георги Фотев. В публикациите си след 1989 г. този български философ и социолог подхвърля на пресилена критика и дори „демонизира“ Маркс и Ленин, но той е прав относно Сталин, така че аз ще го  цитирам достатъчно  пространно.

В своята „История на социологията“ (1998) Фотев цитира от текста на болшевишкия вожд „За диалектическия и историческия материализъм“: Историческият материализъм е разпростиране принципите на диалектическия материализъм върху изучаването на обществения живот, прилагане принципите на диалектическия материализъм към явленията на обществения живот…“

И забелязва: „Принципите на диамата са осветлени на основата на природата и се разпростират и прилагат към свят, който сякаш не е различен от природата като такава. „Разпростирането“ и „прилагането“ на принципите са магическите процедури, които не оставят място за „съпротива“ на социалния свят като предмет на познанието, като познавателен проблем…

Произволът на екстраполациите на Сталин е толкова очевиден, че, веднъж забелязан, бие на очи във всички останали случаи. Ако светът се намира в непрекъснато движение и  развитие, ако изчезването на старото и нарастването  на новото е закон на развитието, то е ясно, че няма вече „непоклатими“ обществени системи, „вечни принципи“ на частната собственост и експлоатацията, „вечни идеи“ за подчинение на селяните под властта на помешчиците, за подчинение на работниците под властта на капиталистите“. Оттук нататък с едно „значи“, което е магически инструмент на дедукция, се извежда всичко. Това прави Сталин, който елиминира  всички възможни теоретични проблеми:

Значи капиталистическият строй може да се замени със социалистически строй така, както капиталистическият строй  замени навремето феодалния строй.   

Значи трябва да се ориентираме не към ония слоеве от обществото, които не се развиват повече, макар че в настоящия момент те  са преобладаваща сила, а към ония слоеве, които се развиват, имат бъдеще, макар в настоящия момент още да не са преобладаваща сила.“  Съвсем емпирични обстоятелства се осветляват светкавично с пределна генерализация, защото емпиричната социална реалност няма какво да каже на този, за когото светът е разумно прозрачен предварително.

След като припомня диалектическия закон за преминаването на бавните количествени изменения в бързи и внезапни качествени изменения, Сталин веднага пуска в действие „значи“: „Значи преходът от капитализъм към социализъм и освобождението на работническата класа от капиталистическия гнет може да бъде осъществено не по пътя на бавните изменения, не по пътя на реформите, а само по пътя на качественото изменение на капиталистическия строй, по пътя на революцията…“

И още: „Марксисткият тезис за изменението на света….. се превръща от Сталин в разбиране за социалния свят като за материя, която подлежи на целесъобразно формиране, и всяка евентуална съпротива на материала подлежи на пълно сломяване. Това, което не отговаря на истината от последна инстанция (гледната точка на „вожда“ на партията, т. е. на Сталин, б.м. – А.А.), или в действителност не съществува, или пък подлежи на унищожение. Мисълта на Сталин борави със света на хората и с обществото по същия начин, както с природните неща и с неживата природа.

Този начин на мислене като основа на политическо действие не може да не разчита на сила и насилие; той предписва диктатура и унищожаване на всяка съпротива…Опозиция не може да бъде толерирана, защото нейното мислене е непременно погрешно и то предопределя опасно и вредоносно  поведение. Сталин действа така, както мисли — той ликвидира безмилостно всяка опозиция.“

И накрая: „Сталин уподобява обществото на машина: лостове и трансмисии — това са самите ония масови пролетарски организации, без чиято помощ е невъзможно да се осъществи диктатурата. Направляващата сила — това е челният отряд на пролетариата, това е неговият авангард, който е главната ръководна сила на пролетар­ската диктатура.“ В тази машина отделният човек се уподобява на „винтче“. Така целият патос на марксистката теория за овещяване на обществените отношения в условията на капиталистическото производство, за алиенацията на човека, намира своето ужасяващо потвърждение, но в обществото, в което по замисъл би трябвало да настъпи истинското освобождение на човека, разгръщането на неговите същностни творчески сили и постигането на автентичност на човешкото съществуване.“

ВОДЕЩИЯТ. Какво може да се добави към казаното от  Фотев?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Възпитаникът на Тифлиската духовна семинария Йосиф Джугашвили познава Марксовите съчинения повърхностно и не в оригинал, но това не му пречи да ги интерпретира безпрекословно и дори да се самообяви за „четвърти класик на марксизма“.  

Диалектическата мисъл на Маркс, чийто любим девиз е Подлагай всичко на съмнение“, т. е. не приемай нищо на сляпа вяра, искай за всичко доказателства — мисъл, която се движи от живото съзерцание към абстрактното мислене и от него  към практиката“, която „анализира конкретното в цялото му богатство от взаимовръзки и отношения“ (Ленин),  е превърната от Сталин в мъртва механика, която действа дедуктивно и изключва всякакво съмнение в своята правота.

За Сталин светът е такъв, какъвто го вижда самият той, без да го изучава дълбоко и всестранно, а най-много подбирайки факти или измисляйки данни, които не доказват, а само илюстрират неговите предпоставени тези. Този свят (или във всички случаи подвластната на вожда-диктатор част) обаче е длъжен да  се движи по пътя, начертан от него. С  помощта на  политическата власт Сталин се опитва да „твори“ действителността  според собствената си субективна  мярка.

Маркс е човек на науката, която печели привърженици със силата на аргументите. Сталин — обратно, е човек на догмата, налагана със силата на авторитета  или с „авторитета“ на силата. Маркс и марксистите се стремят  да познаят обективните закони, по които се развива светът, за да чертаят научни прогнози за бъдещето и научни програми за практическо действие. Сталин — обратно, е човек на полузнанието, на интуицията и волунтаризма, което ще рече на безотговорната авантюра и жестокостта (когато има зад себе си мощен репресивен апарат) или на безотговорното бездействие поради….. страх (когато има срещу себе си мощен противник). Първото той демонстрира особено ярко с кампанията си за „разкулачване“ и насилствена колективизация на селото, второто — още в съдбоносната нощ на 24-25 октомври 1917 г., когато не се появява в Смолни, а се скрива, изчаквайки да види дали щурмът ще успее, но най-вече пред фаталния 22 юни 1941 г., когато волята му е парализирана до такава степен, че не се решава да заповяда елементарно необходимите мерки за адекватна реакция срещу подготвената и вече насрочена германо-фашистка агресия.

ВОДЕЩИЯТ. Сталин излага своята политическа доктрина в цикъл лекции, прочетени пред партийни курсисти в Свердловския университет през 1924 г. и публикувани под заглавие „Основите на ленинизма“…

ОБВИНИТЕЛЯТ. Тези „лекции“ са всъщност опит да бъдат дискредитирани (анонимно) Маркс и Енгелс и да бъде заменен политическият  марксизъм с един  катехизис на сталинизма.

Сталин елиминира де факто Маркс още с встъпителните си думи: Ленин е марксист и основата на неговия светоглед, разбира се, е марксизмът. Оттук обаче съвсем не следва, че изложението на ленинизма трябва да се започне с изложение на основите на марксизма. Да се изложи ленинизмът значи да се изложи онова особено и ново в трудовете на Ленин, което  внесе Ленин в общата съкровищница на марксизма и което естествено е свързано с неговото име…“

Възможно ли е обаче да  говориш за  развитието на марксизма, без  първо да кажеш  какво представлява (според теб) той, поне в общи черти, особено като се има предвид, че социалнополитическата доктрина на Маркс може да бъде интерпретирана по различен начин? Очевидно, възможно е — ако не те устройва и ако възнамеряваш да го отхвърлиш (макар и анонимно) или да го фалшифицираш…

ВОДЕЩИЯТ. Как Сталин фалшифицира и отхвърля Марксовата социалнополитическа доктрина?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Той  прави това не пряко, не от свое име. Той се представя „скромно“ за „ученик  на  Ленин“, но и за  единствен правилно разбиращ го ученик, т. е. монополизира правото да тълкува казаното от Ленин и да „развива“ ленинизма.

Сталин спекулира с написаните преди Октомврийската революция произведения на Ленин, най-вече с „Империализмът като висш стадий на капитализма“ (1916) и „Държавата и революцията“ (август 1917), които самият Ленин, ако беше живял по-дълго, би преосмислил в редица отношения. Защото, за разлика от Сталин, Ленин е критично и самокритично мислещ марксист, той е отворен за дискусия, с него може да се спори, той не се колебае да ревизира и вижданията си, и политическия си курс, щом променящият се живот го налага. Нещо повече, в едно от последните си писма изолираният вече в бившето имение „Горки“ поради тежкото си заболяване болшевишки вожд диктува на секретарката си: Ние трябва да променим коренно  разбирането си за социализма“. Сталин обаче пренебрегва последните писма на Ленин и продължава да се позовава на предишните му текстове.

Без съмнение Ленин би ревизирал своята оценка за капитализма  след Маркс и Енгелс като загниващ и умиращ капитализъм“ и за новата епоха като епоха на империализма, войните и пролетарските революции“, в която идва краят на капитализма и победата на социализма в световен мащаб. Защото се оказа, че капитализмът не загнива и не умира, а обратно — продължава да се развива бурно и дори да устоява на най-тежки изпитания, като Първата световна война, кризата през 1929-1932 г., Втората  световна война и Студената трета световна война. Ние станахме свидетели как и нацистката, и сталинистката империи рухнаха, а цитаделата на буржоазната демокрация (Западна Европа и САЩ) оцеля. При всичките £ отрицателни страни днес тя е върхът  на цивилизацията.

Под предлог, че капитализмът е навлязъл в нова фаза на своето развитие — империализъм, подхващайки и вулгаризирайки казаното от Ленин по въпроса, спекулирайки с победата на руските комунисти през октомври 1917 г. в извънредната ситуация на война и разруха, Сталин ревизира цялата политическа теория на Маркс в духа на един доведен до крайност бланкистки волунтаризъм.

 

2.

 

ВОДЕЩИЯТ. Вече бе казано, че според Маркс смяната на капиталистическия с комунистически обществен строй се подготвя материално и културно от буржоазията — до одържавяване от самата нея на (уедрените) основни производствени предприятия, след което се извършва преврат на върха“ (Енгелс), т. е. завзелият  властта пролетариат обявява всички едри промишлени, търговски и земеделски предприятия и банки, както и природните ресурси, на първо  време за държавна, а след това  за обществена собственост, която се дава за ползване на асоциираните работници. 

ОБВИНИТЕЛЯТ. Да, Маркс е категоричен: Радикалната социал­на революция е възможна само когато при капиталистическото производство индустриалният пролетариат заема поне значително място сред народната маса, и за да  има поне минимален шанс да победи, той трябва  да може да направи непосредствено за селяните поне толкова, колкото направи френската буржоазия за френските селяни по време на своята революция.“ (Навсякъде к.м.- А.А.)

ВОДЕЩИЯТ. Какво ще рече индустриалният пролетариат да заема „значително място“ сред народната маса?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Очевидно — да бъде поне половината или нека да е поне една трета, но в никакъв случай само една десета част от населението, както в Русия към 1917 г.

Оттук следва, че за преминаване към социализъм в неразвития, още предимно селски Изток, включително в Русия, не може да става и дума… Сталин обаче, позовавайки се на Ленин, се заема да опровергае това основно положение на марксизма: Къде ще започне революцията, къде преди всичко може да бъде пробит фронтът на капитала, в каква страна?

Там, където е повече развита индустрията, където пролетариатът е мнозинство, където има повече културност, където има повече демокрация отговаряха обикновено по-рано (Маркс и Енгелс – А.А.).

Не, възразява ленинската теория на революцията, не непременно  там, където промишлеността е по-развита, и пр. Фронтът на капитала ще бъде пробит там, където веригата на империализма е по-слаба, защото пролетарската революция е резултат от скъсването на веригата на световния империалистически фронт в най-слабото £ място, при което може да се окаже, че страната, започнала революцията, страната, пробила фронта на капитала, е по-слабо развита в капиталистическо отношение, отколкото другите, по-развити  страни, останали обаче в рамките на капитализма.“

 ВОДЕЩИЯТ. Сталин  се аргументира така: Опортюнистите (но преди всички Маркс и  Енгелс – А.А.) уверяват, че пролетариатът не може и не трябва да взема властта, ако не е мнозинство в страната… Да допуснем, отговаряше Ленин на господата от Втория интернационал. Ами ако се случи такава историческа обстановка (война, аграрна криза и т.н.), при която пролетариатът, съставляващ малцинството от населението, има възможност да сплоти около себе си грамадното мнозинство от трудещите се маси, защо пък да не вземе властта? Нима практиката на руската пролетарска революция не показа, че тази обикната догма на героите на Втория интернационал няма никакво жизнено значение за пролетариата?“

ОБВИНИТЕЛЯТ. Високопарните безапелационни твърдения на Йосиф Джугашвили подменят софистично марксизма с откровен бланкизъм. Защото Маркс говори за условията, при които е възможна социална революция, т.е. социалистическо преустройство на обще­ството, а не просто за завземане на властта.

Разбира се, че е възможно  да се направи „пробив във фронта на капитала“ и  в една неразвита страна в условия на война, на следвоен­на или някаква друга криза. Едно е обаче комунистите да вземат властта, и съвсем друго — да въведат или още повече да „построят“ (истински) социализъм.

ВОДЕЩИЯТ. Маркс и Енгелс заявяват в „Комунистическия манифест“, че комунистите могат да постигнат целите си само чрез насилствено събаряне на целия съществуващ обществен строй“…

ОБВИНИТЕЛЯТ. По-късно обаче те декларират, че комунистите предпочитат да вземат властта по парламентарен път и ще прибягват към революционно насилие само ако се сблъскат с противоконституционната съпротива на заинтересованите от стария ред.

Вече стана дума, че след големите изборни успехи на германските социалдемократи Енгелс стига до констатацията, че буржоазната демокрация с нейните конституционни норми може да се използва в интерес на левицата, затова издига на преден план парламентарния път към властта, оставяйки въоръжения вариант в резерв.

 Сталин обаче пише: Къде и кой е доказал, че парламентарната форма на борба е главна форма на борба на пролетариата? Нима историята на революционното движение не показва, че парламентарната борба е само школа и помощно средство за организиране на извънпарламентарната борба на пролетариата, че основните въпроси на работническото движение се решават със сила, с непосредствената борба на пролетарските маси, с тяхната обща стачка, с тяхното въстание?

  Като се позовава на Ленин, Сталин обявява за невалидно допускането на Маркс, че в страни като Англия и Америка е възможно мирно развитие от буржоазна към пролетарска демокрация, защото военщина и бюрократизъм са се появили и в тези страни“.

 Сталин пренебрегва факта, че Енгелс намира за възможно завземането на властта по парламентарен път тъкмо в една милитаризирана и бюрократизирана държава като Бисмаркова Германия, за да постулира нещо, което вече е надмогнато от марксизма: Иначе казано, законът за насилствената революция на пролетариата, законът за разрушаването на буржоазната държавна машина, като предварително условие за такава революция, е неизбежен закон на революционното движение в империалистическите страни на света.“

Ето защо той — противно на (късните) Маркс и Енгелс — налага в  програмата на Комунистическия интернационал от 1928 г. да се запише: Завоюването на властта от пролетариата не означава мирно „завладяване“ на съществуващата буржоазна държава чрез завоюване на мнозинство в парламента… Завоюването на властта е насилствено събаряне на буржоазията, разрушаване на капиталистическия държавен апарат. Пред партиите стои задачата да водят масите в пряка атака на буржоазната държава. Това става чрез  пропаганда и масови действия, които включват накрая всеобща стачка заедно с въоръжено въстание. Последното е висша форма на масово действие и трябва да се води по законите на войната.“ 

Така Сталин и сталинистите дадоха формално основание на фашистите за „превантивно“  настъпление срещу левицата.

 

3.

 

ВОДЕЩИЯТ. Да видим какво е разбирането на Маркс и на Сталин за природата и ролята на комунистическата партия…

ОБВИНИТЕЛЯТ. В „Манифеста“ е казано: Комунистите не са особена партия, противостояща на другите работнически партии… Те  не установяват някакви особени (сектантски) принципи, по които биха искали да оформят пролетарското движение. Комунистите се отличават от другите пролетарски партии само по това, че….. изтъкват и отстояват общите, независещи от националността  интереси на целокупния пролетариат, по това, че….. винаги  застъпват интересите на цялото движение. Следователно в практическо отношение комунистите са най-решителната, винаги тласкаща напред (най-напредничавата) част  на работническите партии във  всички страни;  в теоретическо отношение те имат пред останалата маса на пролетариата това предимство, че разбират условията, хода и общите резултати на пролетарското движение. Най-близката цел на комунистите е същата, каквато е на всички останали пролетарски партии: оформяване на пролетариата в класа, събаряне господството на буржоазията, завладяване на политическата власт от пролетариата.“

ВОДЕЩИЯТ. Сталин обаче не се позовава на „Манифеста“…

ОБВИНИТЕЛЯТ. И неслучайно — той намира  разбирането на Маркс и Енгелс за природата и ролята на комунистическата партия близко до „теорията за преклонение пред стихийността“.

Тази теория „е против това партията да върви пред работническата класа, да издига масите до равнището на съзнателността, партията да води след себе си движението, тя иска партията само да се прислушва към стихийното движение и да се влачи в неговата опашка. Теорията за стихийността е….. логическа основа на всеки опортюнизъм.“ И още: Партиите на Втория интернационал са непригодни за революционната борба на пролетариата, те не са бойни партии, водещи работниците към властта, а изборен апарат, при­способен за парламентарни избори и парламентарна борба… При господството на опортюнистите….. партията беше всъщност придатък и обслужващ елемент на парламентарната фракция.“

Разбира се, основоположниците на марксизма не са привърженици на „теорията за стихийността“. За тях обаче комунистическата партия не е нито „авангард“, нито „ариергард“; нито  „дърпа“ пролетариата към осъществяване на един предзададен „идеал“, на една предначертана от самата нея революционна цел, нито се „влачи в опашката“ на движението. Тя е в „средата“на движението, тя изучава променящата се действителност, установява кои са общите днешни и утрешни конкретни икономически, културни и политически интереси на хората на наемния труд, формулира техните искания и  координира общите им действия.

Вярно е, както вече видяхме, че след „Манифеста“ Маркс плаща данък на бланкисткото революционно нетърпение, на бланкисткото виждане на социалистическия преврат като дело на една заговорническа организация, която в даден момент на социална криза (независимо от степента на икономическото и културното развитие на страната и от това дали мнозинството от гражданите искат социализъм) завзема властта и установява „диктатура на пролетариата“. Но вярно е също, че бланкизмът е отклонение от същностното верую на марксизма, което след смъртта на Маркс неговият съратник Енгелс преодолява.

ВОДЕЩИЯТ. Как виждат Маркс и Енгелс партията като организация?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Основоположниците на марксизма създават Съюза на комунистите, а след  това и Международното дружество на работниците върху началата на демократическия централизъм,  т.е. на демократичното единство, изключващо диктаторската власт на ръководството над членската маса, при пълна свобода на мненията в обсъждането на въпросите, с право на разномислие и свободно напускане на партията при несъгласие с програмата, с решенията на мнозинството или със стила на работа на ръководството.

Когато пише със задоволство, че партията на германските социал­демократи е „една от най-дисциплинираните“, Енгелс има предвид високата доброволна сплотеност на нейните редици, активността на нейните членове, съзнателната координираност на техните действия.

Никога обаче основоположниците на марксизма не са изисквали „желязна“, т.е. военна дисциплина в партията, дори и когато се налага след приемането на закона против социалистите тя да работи нелегално. Енгелс изрично напомня в едно от писмата си до Бебел, че строгата дисциплина е присъща на сектите, а партията на пролетариата колкото става по-масова, толкова трябва да бъде по-демократична“.

ВОДЕЩИЯТ. Сталинистите ще кажат, че Ленин е този, който създава „партия от нов тип“, т. е. различна от партията на Маркс и Енгелс — полувоенна организация с желязна дисциплина, която поема ролята на „революционен авангард“…

ОБВИНИТЕЛЯТ. Създадената от Ленин партия се състои предимно от професионални революционери, които са принудени да действат нелегално в условията на свирепа царска диктатура и затова по необходимост да се подчиняват на желязна дисциплина.

И при тези условия обаче Ленин държи да се спазват строго нормите на демократическия централизъм, да се реализират напълно както ръководните пълномощия на висшестоящите партийни органи, така и правата на първичните партийни организации да дискутират върху всички проекти за решения и на всеки член на партията да критикува свободно всяка партийна инстанция.

Веднага след победата на Октомврийската революция Ленин набелязва мерки за демократизиране на партията, за свързването £ с народа, за строг контрол на партийната членска маса върху работата на ръководствата, включително на политбюрото и на генералния секретар. И след като е общопризнат за вожд на партията, Ленин съблюдава колективността в работата на ЦК, подчинява се на решенията на мнозинството, пресича решително всеки опит да бъде създаден култ към неговата личност.

Сталин, който застава начело на болшевишката партия не в условията на нелегалност, а когато тя е на власт, поставя партията само формално върху началата на „демократическия централизъм“, а фактически — на тоталитарното „единство“, превръща я в полувоенна организация, командвана от центъра, подчинена и предана на „вожда“. Той дори направо я характеризира като състояща се от „генералитет“, „офицерство“ и „войници“ или като „орден на меченосци“.

ВОДЕЩИЯТ. Сталин заявява, че „желязната дисциплина“ в партията  е необходима „в още по-голяма степен след завоюването на диктатурата“. Как да  се разбира това?

ОБВИНИТЕЛЯТ. Това  няма нищо общо нито с  Маркс, нито с Ленин. Желязна дисциплина е необходима  в производствени и други дейности, криещи опасности и рискове за живота на хората, за унищожаване на материални или културни  ценности, на природата. Желязна дисциплина е безусловно необходима  в казармата, и най-вече на война… Не обаче и в едно доброволно сдружение на свободни граждани, преследващо открито и легално определени обществени цели, каквото е политическата партия.

Разбира се, никое сдружение не е възможно без отказ на индивида от част от неговия личностен суверенитет, т. е. без спазване на минимум общозадължителна дисциплина. „Желязната дисциплина“ обаче, т. е. пълното подчиняване на партийния член на диктата на организацията и на партийните началници означава поробване, смазване на личността му, дори и когато правилата са (формално) приети, а заповядващите са (формално) избрани от мнозинството.

С една дума, Сталин изврати концепцията на Маркс и Енгелс за природата и ролята на комунистическата партия, вулгаризира и възгледите на Ленин за партията, потъпка ленинските норми за партийния живот. Сталин и сталинистите всъщност ликвидираха истинската комунистическа  партия.

СТАЛИН СРЕЩУ МАРКС (II част)

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук