КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ЦЯЛ ЖИВОТ

0
158

Съветът по образование и наука на БСП организира на 9 и 10 октомври във Варна национална кръгла маса за средното образование на тема „Образование и обучение за развитие“. Обсъждането бе част от политическия проект на партията „България 2020 – европейска социална държава“. В срещата участваха учители, директори на училища и преподаватели във ВУЗ от страната, представители на трите образователни синдиката, неправителствени организации, леви депутати. Съорганизатор бе Международният социалдемократически съюз за образование (ISDUE), представен от президента на организацията Ханс Шпис, почетния председател Райнхард Думзер и Астрид Герьо, председател на Съюза на учителите социалдемократи на Австрия. „Ново време“ предлага на читателите си мненията на някои от участниците.

Маргарита Денкова е председател на Учителския синдикат „Подкрепа“
Искам да представя вижданията на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ по някои основни неща, които се случват в системата.

Първо, за 5-годишните. Много се дискутира в образователни и граждански сайтове в интернет, пък и между нас, учителите, как ще бъдат въведени в задължително обучение децата на 5-годишна възраст. Според данните, с които разполагаме, и сега 85% са обхванати в детски градини. Но по-голямата част от останалите 15% са деца от малцинствените групи, и по-точно от ромски произход. Всички знаем колко трудно е да накараме необразованите родители от ромското население да въведат децата си в училище и това е огромен проблем както за директорите на учебните звена, така и за учителските колективи. В първия учебен ден медиите пишат: „60 хиляди първокласници влязоха в училище“. А дали в действителност е така, или отчитаме само статистика, която после се трупа върху главите именно на учителските колективи. Няма готовност в този момент държавата да въведе обучението на 5-годишните в детските градини. От всички общини в Република България само 150 са готови със съответните сгради и условия за това. Какво ще правят останалите? И пак опираме до това, чe образование не се прави без средства.

Другото, което не направихме както трябва, беше въвеждането на целодневното обучение за I клас. Компромисът „по желание на родителите“ беше крачка назад. И пак основният фактор е липсата на средства. Къде са обещаните пари за оборудване на стаи за занимални, за почивка на децата, за игри и т.н. Къде са програмите и помагалата за работа на тези малки деца? Бюджетът е намален, което затруднява учителите, а директорите стават лоши. Освен това групите в детските градини в момента са огромни. Ако може някой от Министерството на образованието или от правителството да влезе в такива големи детски групи — от 25 до 35 деца, и да ги научи, да ги възпита на навици, да им даде развитие, да заповяда да покаже на учителите. А 90% от тях са хора с висше образование, подготвени във висшите учебни заведения.

Квалификацията на учителите. Тя трябва да продължава през целия живот, а при нас е стихийна. Има едни пари по колективен трудов договор, 0,8% от фонд „Работна заплата“ на учебното заведение, но и те не се използват по предназначение. Синдикат „Образование“ иска учителят през целия си творчески път да има възможност да повишава квалификацията си. И това става с финансови средства, с условия, с качествени доставчици на педагогически услуги, каквито на пазара в момента липсват. Сега всеки, който знае, че са отпуснати някакви пари, тича при директора и предлага своите педагогически възможности, но дали това са хората, които най-добре ще квалифицират нашите учители. Трябва да има контрол как е минало едно обучение? Трябва да се иска от учителя това, което е научил, да бъде приложено в учебно-възпитателния процес. Аз мисля, че квалификацията на учителите в департаментите е остаряла практика. Там в момента се дават професионално-квалификационни степени, които носят само някакви мизерни средства върху заплатата. Даже е смешно. В новия Колективен трудов договор, който сключихме, само на 5-а и на 4-а професионална квалификационна степен успяхме да повишим с 3 лв. заплащането. Мнението ни е в бъдеще такива квалификационни степени да няма. Дано дойде момент, когато ще се признаят бонусите на колегите, които са защитили професионални квалификационни степени, да речем, при определянето на работната заплата и оттам да се опрем на друг вид квалификация на нашите учители. Всеки учител през определен период от време, поне през една година, трябва да минава квалификационни курсове, но във висше учебно заведение, определено от МОМН, защото това са институтите, които подготвят кадри за учебните заведения и знаят какво е тяхното ниво.

Бях в работната група, която създаваше проекта за кариерното развитие на учителите. Пълна пародия се получи в края на нашия 5-месечен труд. Отсечено с едно изречение от бившия главен секретар на Министерството на образованието. Ние сме решили, че всички, които имат 10 г. трудов стаж, ще стават старши учители. Къде е мотивацията, стимула на учителя, за да работи върху своето израстване? Затова в синдиката имаме запитвания: ама аз съм навършил 10 години, кога ще получа званието старши учител? И това, ако не е пародия на кариерно развитие. Така че ние сме категорични: този модул — кариерно развитие — трябва да претърпи огромна промяна във всички направления. Ние опошляваме онова, което като замисъл е добро, но след това вече нищо не става. Парите веднъж бяха осигурени, втори път бяха осигурени — няма ги, сега трети път са осигурени около 11 млн. лв. Колегите питат, имат желание да работят, заявяват, че имат сили да се докажат като учители-методисти, но Министерството на образованието няма готовност по тези въпроси.

Бюджетът на средното образование. В момента гласят за образованието 3,3% от БВП, като 2,1% са за средното образование. При предишните правителства беше 4,2%. Ние, синдикатите, искаме 5%, те ни дават 3,3%. Как може с такива средства да образоваме нашите деца, от 5-годишни да ги сложим в системата, да ги завършим и да им дадем някакво образование, да могат да ходят на практика в професионалните гимназии, да обзаведем кабинети, да имат производствени практики и т.н. Няма да има резултат в образованието. За да се обезпечи нормално функциониране системата, са нужни поне 216 млн. лв. В противен случай образованието ще върви надолу и ще отидем не зад Конго, а и малко по-надолу, което е много страшно.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук