Съветът по образование и наука на БСП организира на 9 и 10 октомври във Варна национална кръгла маса за средното образование на тема „Образование и обучение за развитие“. Обсъждането бе част от политическия проект на партията „България 2020 – европейска социална държава“. В срещата участваха учители, директори на училища и преподаватели във ВУЗ от страната, представители на трите образователни синдиката, неправителствени организации, леви депутати. Съорганизатор бе Международният социалдемократически съюз за образование (ISDUE), представен от президента на организацията Ханс Шпис, почетния председател Райнхард Думзер и Астрид Герьо, председател на Съюза на учителите социалдемократи на Австрия. „Ново време“ предлага на читателите си мненията на някои от участниците.
Невена Янева е ученичка в ХII клас, Математическа гимназия – Варна
Мога да споделя лични впечатления и наблюдения, натрупани за 12 години в образованието. Мотивацията на учениците да учат е ниска, трябва да признаем това. Дори в елитните училища, защото и там не виждат реално приложение на своите знания. Процесът на образование на практика не се осъществява, знанията са теоретични, сухи и ученикът не знае защо пребивава тези 7 часа или по-малко в училище.
Тук се намесва допълнителната, извънкласна дейност, която според мен е доста полезна, за да привлече вниманието на учениците към сфери, които са им интересни, и да ги стимулира да се развиват — спорт, изкуства, музика, хуманитарни или точни науки.
Няколко години бях състезател по математика, завоювах дори медал, но колко ученици имат възможност да се развиват в извънкласната си дейност? В една сграда има по две училища, това много влошава условията, няма как да се вземат допълнителни часове. Трябва да се създаде възможност учениците да избират област, в която да се развиват, и това да става, да речем, след Х или ХI клас. В Х клас се учат приблизително между 13 и 15 предмета, а ученикът се интересува, примерно, от 5. Ако иска да се развива в хуманитарната област, трябва да има право в ХI и ХII клас да се насочи към тази област, като избере предметите, по които по-нататък ще специализира.
Трябва да се помисли за развитието на изявените ученици и тяхното задържане в страната. В момента те масово излизат в чужбина. Англия например е притегателна точка не само за завършващите езикови гимназии, а и за тези от математически и други гимназии, заради възможностите за реализация след завършване на обучението. Мои съученици казват: „Е, какво да правя тук, след като завърша?“
В България влизането във висшите учебни заведения е огромно предизвикателство. На Запад, визирам пак Англия и Германия, приемът се осъществява с подаване на документи и сертификат за език. И ти казват: „Добре дошъл в нашето учебно заведение“. Оттам нататък започва ситото и завършват само истински образованите, т.е. получават дипломи за висшисти тези, които са получили качествено образование. Съществува програма „С грижа към всяко дете“. Хорариумът за учебната година беше 50 часа, в които ученици се готвят целенасочено за олимпиади. Тези 50 часа т.г. са намалени на 25. За толкова време е невъзможно или поне твърде трудно да се постигне качествена подготовка. Програмата е стимул за учениците да се развиват, да се подготвят добре, защото оценката в трети кръг може да бъде вход за ВУЗ. И трябва да има повече такива програми, а не да се принуждават учениците да хукват по частни уроци (само да вметна, частните уроци са на стойност между 25 и 45 лв. за урок). Защо трябва родителите да понасят тази социална тежест, вместо да бъдат осигурени програми и курсове, които да подготвят учениците от средното образование.