ОБРАЗОВАНИЕ И КРИЗА

0
206

Съветът по образование и наука на БСП организира на 9 и 10 октомври във Варна национална кръгла маса за средното образование на тема „Образование и обучение за развитие“. Обсъждането бе част от политическия проект на партията „България 2020 – европейска социална държава“. В срещата участваха учители, директори на училища и преподаватели във ВУЗ от страната, представители на трите образователни синдиката, неправителствени организации, леви депутати. Съорганизатор бе Международният социалдемократически съюз за образование (ISDUE), представен от президента на организацията Ханс Шпис, почетния председател Райнхард Думзер и Астрид Герьо, председател на Съюза на учителите социалдемократи на Австрия. „Ново време“ предлага на читателите си мненията на някои от участниците.
Имам чувството, че думата криза вече се използва спекулативно. Не може всичко да се извинява с магическата дума „криза“, още повече че като историческо и ако щете анатомично състояние, кризата може да доведе до регенерация на един обществен строй или на един организъм. Така че не можем всичко, всякаква безпомощност или злонамереност, да обяснсяваме със състояние и наличие на криза.

Нас, като лява партия, лява идеология, не ни интересува цялото образование. Интересува ни масовото образование. Защото елитните гимназии продължават триумфалния си живот и печелят награди, с които се гордеем, но не това е идеята на социалното разбиране за средното образование.

Може и да няма добро образование при добро отношение на държавата към него, но не може да има добро образование без отношение на държавата. Не става дума само за бюджетните проценти, с които явно наближаваме африканските страни и които са два пъти по-малки, например, от Турция, към която все още се отнасяме с необяснимо пренебрежение. А вече за един омагьосан кръг без начало и край. Преподавателите в университета подготвят лоши специалисти, лошите специалисти подготвят лоши ученици и след това ние, даскалите в университета, се оплакваме, че в първи курс идват неподготвени, полуграмотни студенти. Ами това е упрек към самите нас. На кого се смеем, както завършва пиесата „Ревизор“, на себе си се смеем.

Това е един странен кръговрат, при който поне трябва да се замислим дали образованието вече няма да означава само ограмотяване, както е било при Търновската книжовна школа, която обявяваме за университет. Това е основното, което трябва да помним и да знаем — че сегашното образование лежи върху една образователна традиция, която често е определяна като модел, на който американците са подражавали. До 9 септември1944 г. 79% от българското население е селско. България е имала най-високия процент селско население. В същото време е била първа по грамотност, неграмотните са били някъде може би 31,6%, нещо такова. Въпреки че не сме били цъфнали много в другите области, сме имали това съотношение, което е останало и след 9 септември. Нивото на масовото образование остава сравнително високо, защото е имало обществена среда на почит към просветата — едно далечно послание от Кирил и Методий.

Тук идваме до въпроса какви добродетели има в нашето общество, които частично да възстановят престижа на българския учител и на българското образование. Ясно е, че този обаятелен възрожденски образ не може да се възстанови. Но не може и друго — отвсякъде да се насаждат „добродетели“, според които е по-добре да си манекенка, отколкото биоложка, футболист, вместо психолог. И да слушаш за Ботев и Левски сутринта, а следобед да се интересуваш как върви съотношението между еврото и долара. Не може да има стойностно образование, когато средата е нездрава, неподходяща. Пак казвам — до 9 септември България е с най-висок процент селско население, но с несъразмерен на това висок процент грамотно население. През 1956 г. е първата дискусия за състоянието на образованието у нас. През 1980 г. има първи конгрес на народната просвета, нови училища, специализирани, макар и елитни, като Гимназията за древни езици и пр.
Така че тук става дума за едно отношение, при което невинаги се опира до пари.

При стачката на учителите, която аз не одобрявах като размер, непрекъснато се говореше, че те са носители на най-възвишената професия. Да, но единственото, за което говореха, беше пари. Да оставим това, че в някои лозунги имаше и правописни грешки, за вокализма на ораторите пък да не говорим. Така че не може всичко да бъде сведено само до процента, до това къде отиват парите, изпълнена ли е програмата „На 10 ученици — 1 компютър“ и пр. Това е многостранен процес. Това е процес, при който трябва да бъде продължен този опит.

Нима не е бил беден българският учител преди 9 септември? Беден е бил. Това не означава, че сега учителите трябва да бъдат бедни, но качеството на която и да е професия не може да се води само от този показател. В сравнителен план по-малко получават и пилотите, и депутатите… Така че тук говорим за това оплакване, което трябва да има единствено политически коридор и характер. Не можеш драстично да намаляваш процента за образование и в същото време да казваш, че образованието е приоритетно.

Но има един коварен въпрос: тези, които се вайкат сега от управленската политика към образованието, за кого гласуваха? Не може в Софийския университет да се гневят, при положение че 75 на сто от тях по презумпция гласуват за дясно управление. Когато свещенодействаш пред избирателната урна, трябва да мислиш и за това, а не кой ти е симпатичен личностно и кой как се е изтървал като фразеология пред камерите. Така че тук аз искам да поставя на една тепсия не само бюджетните, бюрократичните, институционалните идеи, начинания или пък отрицания на това, което прави правителството, а и човешката страна на въпроса. Не е необходимо да си беден, за да носиш светлина и просвета, но това, че си по-богат, не те прави непременно и винаги по-добър учител. Това книжно преподаване от ерата на Гутенберг трябва да бъде малко разчупено. Като говориш примерно за Френската революция, ами кажи каква е била модата, кажи какви песни са се пели, разкажи анекдот. Това не олекотява преподаването.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук