Съветът по образование и наука на БСП организира на 9 и 10 октомври във Варна национална кръгла маса за средното образование на тема „Образование и обучение за развитие“. Обсъждането бе част от политическия проект на партията „България 2020 – европейска социална държава“. В срещата участваха учители, директори на училища и преподаватели във ВУЗ от страната, представители на трите образователни синдиката, неправителствени организации, леви депутати. Съорганизатор бе Международният социалдемократически съюз за образование (ISDUE), представен от президента на организацията Ханс Шпис, почетния председател Райнхард Думзер и Астрид Герьо, председател на Съюза на учителите социалдемократи на Австрия. „Ново време“ предлага на читателите си мненията на някои от участниците.
С удоволствие участвам в такива форуми, особено когато БСП е в опозиция. Когато е на власт, тя си има свои собствени мъдреци, които объркват нещата. Не съм се наговарял с проф. Пантев, но ще започна с неща, напомнящи на това, което той вече каза, малко по-дефинитивно, след което ще стигна до темата си. Да си ляв, преди всичко означава да си на страната на губещото мнозинство. Това е едно интуитивно разбиране дори тогава, когато, използвайки цялата мощ на държавата, провеждаш политика, която често пъти изглежда насилствена. От тази дефиниция левицата черпи както своята морална легитимност, така и своята демократична практика. Поне това за мен са очевидни основания.
Не е много очевидно обаче, че в ХХI в. левицата започва да губи своя класически облик на работеща за губещите мнозинства. По тази причина тя често пъти недовижда онези тенденции, които идват и много пъти са забулвани с една вече идеологизирана терминология, проникнала и в нейните среди. Включително Сергей Станишев говори за образователна услуга, макар че е нормално да говорим за образователен дълг или задължение на държавата. Тоест наложената съвсем небезопасна инерция на думите от съвременната политическа коректност е проникнала дори и в изказванията на левицата. Ето защо ми се струва, че първото, което трябва да имаме предвид, когато говорим за образование, е да го мислим не като услуга, а като дълг, който държавата трябва да изпълни към мнозинството от населението. Възможно да има частни образователни оазиси, но дълг на държавата е да осигури масовото образование.
Традиционно левицата винаги е била свързана с предвиждане на бъдещето и с един прогресистки модел, в който образованието, вследствие на просвещенската идеология може би от средата на ХVII в., има много важна роля. Ето защо оптимистичните очаквания за бъдещето почти винаги са били прерогатив на левицата. Сега се получи онова изкривяване, че левицата, която поради ред исторически тенденции загуби своя оптимистичен възглед, започна да сравнява настоящето и бъдещето с едно сравнително приятно и, общо взето, успешно осъществяване на нейния образователен идеал. В цяла Европа, независимо дали управляват леви и десни, върви идеята, че образователният процес ще бъде все пак път към едно все по-добро, по-светло, по-прогресивно бъдеще. Нещо, което фактически е осуетено по една много проста причина — появяват се образователни гета. И това е темата, върху която искам да обърна вашето внимание. Струва ми се, че ХХI в. ще ни срещне с такъв проблем — с гетоизация на образователната система, разпадане на масовото единно образование и появата на гета. Не в тривиалния смисъл, който сме склонни да възприемаме (цигански или ромски гета, етнически гета в еврейски общности преди войната или гета около големите градове в почти цяла Европа).
Под гета разбирам капсулиране на етнически, социални, културни, верски, а на някои места и полови общности в една затворена система, която не им дава възможност да се измъкнат от нея. Вътре в тази гетоизация особена роля играе образованието. Като че ли за пръв път това е забелязано в Съединените щати при разпадането на големите индустриални центрове. Снабдени със съответните жилищни сгради, образователни, социални, помощни или пък чисто административно-информационни институции, те изведнъж започнаха да западат вследствие на деиндустриализацията, която, струва ми се, тръгва в Европа, в целия свят или поне в развития свят, някъде в средата на 80-те години. Напуснатите американски градове, руиниращите огромни квартали около големи френски градове, руиниращите квартали, населени с малцинствени гастарбайтери в Германия, отчасти в Холандия, почти навсякъде във Франция, отчасти в Италия, са образът на тази гетоизация, която показва, че всъщност това не е проблем само на онези квазиразвити страни от Европа, към които се стремим. А това е един проблем, който се среща все повече и повече.
В България това има едно много особено проявление — социалното, икономическото, културното и етническото капсулиране на големи общности в села и градове точно в такива гето институции, в които има и училища.
Най-знаменателният пример у нас са ромските училища. Преброени са някъде над 840 чисто ромски училища в България, това са 1/3 от нашите училища в села, големи градове, големи гета. В тях се получава едно образование, което формално гарантира т.нар. масовост, но реално произвежда все повече неграмотни сред ромите в България. Процентът им застрашително нараства — близо 25% от родените след 1989 г. са буквално неграмотни. Следват свързаните с това асоциалност, криминогенност и естествено начините тези хора да бъдат използвани или злоупотребявани чисто политически.
Към тях се прибавят около 300 чисто турски училища в големи анклави, които може да забележите, когато проверявате например матурите. В това отношение би трябвало да се извиня, защото злокобният автор на ниските скали за оценяване на матурите стои пред вас. Още когато Костов беше започнал да осъществява тази идея, беше взето политическото решение скалата за оценки да бъде ниска, защото вдигнем ли я по-високо, около 50% от българските средношколци ще се окажат без зрелостна диплома. Около тези 300 чисто турски училища почти до към VII-VIII клас, с изключение на някои големи центрове, децата излизат също с такова формално образование. И тъй като изпитният материал е изцяло тестов, много лесно чрез диктовка или налучкване могат да уцелят онези злокобни 23 точки, които ти дават накрая диплома за средно образование. Но тези хора трудно четат, рядко говорят на български, не могат да прочетат дори и дипломата си, която все пак е на официалния език в страната. Това страшно много засяга момичетата на формално неграмотни хора. Към тях могат да бъдат прибавени и голяма част от чисто българските училища в тези руиниращи около големите градове комплекси, където бяха построени съвсем естествено големи гимназии – с добри учители отначало, след това с учители, които бяха потиснати от няколко управляващи режима след т.нар. промени. След това, което стана с учителската стачка, те, макар и сравнително може би по-доволни от по-високите си заплати, са дълбоко обидени
и, общо взето, са много тежки пропагандатори на някаква негативна тенденция по отношение на политиката на левицата. Тя лесно би могла да се извини, че тогава министърът не беше от тази партия и коалиционният партньор също имаше свое изискване.
Та в тези три области — ромските училища, турските анклави (наричам ги така, макар че терминът може би не е добре възприет) и руиниращите училища в големите градове, където не само по образователни и по социални причини е гетоизирано голяма част от населението, се появява един особен манталитет на изолация. Той прави единната образователна система на няколко слоя. Повтарям, това не е само български проблем, това е и европейски проблем. В този смисъл и левицата, и десницата ще се сблъскват с много тежки проблеми, но ако десницата би могла да каже, че това все пак е личен проблем на семейството, че тези, които са по-богати реално ще си намерят добро място в образованието, то левицата по своята историческа съдба и ангажимент е длъжна да се противопостави на тази тенденция.
Ето защо бих казал, че ако ние живеем и сме в ЕС, който фукливо представлява т.нар. Златен милиард на щастливо живеещото човечество, трябва да имаме предвид, че сред този златен милиард има някъде около 200 млн. платинено живеещи, а сред тях някъде около 200 хил., които притежават диамантите. Те винаги могат да си направят добро образование. Останалите, мнозинството, полека-лека се съобразяват с гетото.