Роден на 3 август 1956 г. в Елхово. Завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е последователно във вестниците „Марица — изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, „Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“ ,„Република“, „Пари“ и „Новината“. В момента е кореспондент на вестник „Дума“. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи — бивалици от настоящето“.
Стартът на новия проект „Алтернатива за българско възраждане“, без значение дали е иницииран, или само подкрепян от държавния глава Георги Първанов, разбираемо разбуни духовете.
Върху темата се упражняваха знайни и незнайни автори. Думите така се овъртолиха преди официалното събитие, че на 11 ноември и самите анализатори май вече не знаеха в коя точно от посоките да продължат.
Всъщност очакванията, че след финала на втория си и последен (според Конституцията) мандат президентът няма да се отегли от активния политически живот, съществуваха доста преди датата.
Едва ли си струва да припомняме как през 2009-та уж случайно подхвърлена фраза, че БСП подготвя център или институт, където Първанов да се „приюти“, предизвика доста нервни реплики. Които показаха, че сегашният стопанин на „Дондуков“ 2 не се провижда в ролята, която Столетницата е склонна да му отреди.
В крайна сметка на самия 11-и идеологът на новата формация обяви, че „…никой не бива да си представя АБВ като изправено върху отломки от партии или от неправителствени организации. АБВ може да се развива и трябва да се развие като една своеобразна коалиция на духа, като една лаборатория на нови алтернативни идеи и инициативи. В този смисъл тук сме се събрали съмишленици не от гледна точка на партийните идеологии, а съмишленици от гледна точка на търсенето и ясното дефиниране на националните цели и интереси и, разбира се, намирането на ефективния начин, чрез който да ги реализираме.“
Това уж трябваше да внесе дух на успокоение сред традиционните стари партии, а на практика наля допълнително бензин в задочните спорове.
Лидерът на БСП Сергей Станишев беше повече от ясен: „Би било грешка БСП да влиза конфронтационно на тази инициатива и да заклеймява хората, които са били на форума, за да чуят различните управленски идеи, споделени там. Но също така не можем да създаваме двусмислие и свободна флуктоация в БСП“.
А правещият се на незаинтересован премиер и председател на управляващата ГЕРБ Бойко Борисов почти изпусна нервите си с лаконичното: „В ГЕРБ „абв“ сме били отдавна, вече пишем, четем, преразказваме…“.
Наложи се намеса на „брюкселски фактор“ в лицето на председателя на Групата на социалистите и демократите в Европарламента Мартин Шулц: „По мое мнение проектът няма за цел да навреди на БСП. Този човек е силно свързан с миналото си на партиен лидер на БСП и въпреки проблемите, които съществуват във всяка партия, мисля, че сърцето на Първанов е с БСП.“ Тези думи уж трябваше да внесат някакъв ред в обърнатата балканска координатна система.
Трябваше, но май не успяха.
Достатъчна е репликата на проф. Стефан Данаилов, считан за еднакво приближен и до Първанов, и до Станишев: „Не, че съм някакъв остарял идеалист, но когато се говори за възраждане, възрожденците трябва да са хора, които не носят тежнения върху себе си… Затова се надявам в бъдеще основната част от хората в тази структура, нейният двигател, наистина да бъдат по-млади хора, които имат интересни виждания. Това не значи, че по-възрастните, с по-голям опит, не трябва да помагат и да дават идеи за управлението на държавата. Но смятам, че така АБВ ще бъде по-привлекателно и за обществото, което не е спряло да търси нещо ново и да вярва, че могат да му се случат и добри неща.“
Тук слагам точка по темата с ясното съзнание, че следва не многоточие, а цял нов раздел в трактата на течащия политически сезон.
В който ноември 2011-та може би ще даде отговор на въпроса: „Нова читанка за родните политици ли е Алтернатива за българско възраждане, или опит за реанимиране на Рибния буквар, в който дори илюстрацията на делфина е …сбъркана?“.
Извън проекта АБВ през единадесетия месец на отиващата си 2010-та станахме свидетели на поне половин дузина „събития“ с привкус на тюрлю-гювеч от менюто на квартална кръчма.
Където покривките на масите се сменят само при предизвестено „нахлуване“ на санитарно-хигиенните инспектори, а наименованията на гозбите варират от nacionalna bulgarska salata, през шкембе чорба до сhnicel po vienski.
Достатъчно е да цитираме няколко от заглавията от последния за месеца четвъртък: „Що е то БОРКОР“ („Труд“), „Кой завод кой взе — тотална ревизия“ („24 часа“), „Новата конфискация може да удари до 400 000 семейства“ („Дневник“), „Полицаи арестуваха КАТ-Дупница“ („Новинар“), „Властта назначава нова армия от чиновници за борба с корупцията“ („Сега“)…
Направо се изкуших да сложа и „Отнесени от вятъра“ от финансовия всекидневник „Пари“, ако и в текста да иде реч не за сагата на Маргарет Митчъл, блестящо отиграна от Кларк Гейбъл и Вивиан Лий в едноименния киноразказ, а за… липсващата координация между общинските администраци. Което обрича на провал реализацията на така жадуваните инвестиции „на зелено“.
Нещо в стила на родното „Дясната ръка не знае какво прави лявата“, кореспондиращо с… „Не аз да съм добре, а на Вуте да му е зле!“.
Колкото до абревиатурата БОРКОР, тя няма нищо общо с „Борисов коригира“, както първоначално се шегуваха запознати с поредната инициатива да преборим корупцията. Не за друго, а защото ще бъде под шапката на силовия вицепремир Цветан Цветанов. За когото така и не стана ясно как с една зам.-кметска заплата е станал собственик на 6 апартамента. И то във времето, в което цените на квадратния метър застроена площ бяха излетели в небесата.
Как беше приказката за първия милион?
Намерил една ябълка, излъскал я, продал я и купил още две. След което станал съпруг на… милионерска щерка.
Купи ми мамо „Хамър“, аз после сам ще се оправя, перефразира наскоро един зевзек поговорката за късмета и момата.