Методи Кръстев е дългогодишен журналист международник. Бил е главен редактор на „Международна информация“ в БТА, кореспондент на БТА в Ерусалим по време на Първата война в Персийския залив (1990-1991 г.), зам.главен редактор и продуцент на рубрика за външна политика в „Предавания за чужбина“ на БНР. Превежда от испански, френски, английски, италиански и руски. Сътрудник на българското издание на „Монд дипломатик“.
След изборите на 6 ноември латиносите стават фактор в САЩ, с който политиците ще трябва да се съобразяват
През 2008 г., когато за първи път бях в Съединените щати по време на избори, в атмосферата след това събитие се носеше ведрост от обществените настроения след победата на президента с африкански корени. То създаваше усещането, че в съзнанието на американците се утвърждава разбирането, че с избора на Барак Обама Америка се отърсва окончателно от расовите си предразсъдъци и се доближава до желаната представа за задружно многоцветно семейство от етнически общности. Четири години по-късно мисленето на американците е загубило ведрината си. Сега то е подвластно на преминалата в нападки, обиди и омаскарявания на опонента предизборна кампания. „Избирателите са разделени като в две чужди една на друга територии между мъже и жени, бели и малцинства, богати и бедни, млади и стари“, писа веднага след вота списание „Бизнесуик“. В политическия изказ дори влезе в обръщение темата за расизма.
В лагера на победените акумулираната енергия на очакването за голяма победа на Ромни се трансформира във
взаимни гневни нападки
за причините да се стигне до печалната развръзка. Няма спорове само по въпроса, че опонентът им печели втори мандат заради масовата подкрепа от малцинствата — 93% от гласувалите чернокожи американци, 71% от американците латиноси (срещу скромните 27% за Мит Ромни) плюс процентите на гласувалите жени (предимно на несемейните), на младите хора, на избирателите с различна сексуална ориентация.
През 2010 г., като изразител на окуражените и ентусиазирани републиканци от поражението, което нанесоха на демократите в междинните избори за надмощие в Камарата на представителите, лидерът на консервативното мнозинство в Сената Мич Макконъл беше заявил: „Най-важното нещо, което искаме да постигнем, е президентът Обама да не спечели втори мандат“. Сега в Републиканската партия, чиито анализатори предричаха голяма победа на претендента Мит Ромни, не могат да намерят рационално обяснение как Обама успя да спечели изборите след четирите години управление, белязано с линееща икономика, с 20 милиона безработни, с нови само през неговия мандат 17 милиона социално слаби граждани, разчитащи на държавни купони за храна и с държавен дълг, достигнал космическите 16 хиляди милиарда долара? Защо испаноезичните американци масово гласуваха за Обама, въпреки че той не се зае приоритетно с решаването на отлагания с години имигрантски проблем, както беше обещал, а го остави 4 години да събира прах и на всичкото отгоре през мандата му бяха депортирани и 400 000 латиноси?
Ала сред победените никой не търси рационален отговор на въпроса, защо на политическите анализатори, работили за победата на Мит Ромни, им увиснаха ченетата от изненада, когато след преброяването на гласовете се разбра, че американците от латиноамерикански произход са най-бързо растящата етническа общност в САЩ и са вече 10% от целокупния американски електорат. Защо никой от тях не обърна внимание, че всяка година 900 хиляди латиноси навършват възраст, на която получават право да гласуват и че в края на първия мандат на президента Обама тази етническа група е нараснала с 4 милиона в сравнение с началото на мандата му? Никой не се опита да размисли дали приетият през април 2010 г. в щата Аризона закон срещу нелегалните имигранти не удари като бумеранг републиканците?
Кураж да нарече нещата със собствените им имена намери не кой да е, а консерваторът Нют Гингрич, бивш председател на Камарата на представителите, неуспял участник в номинацията на президентски кандидат на Републиканската партия и безпощаден критик на Барак Обама. Ден преди изборите той предричаше победа за Мит Ромни с подкрепата на гласоподавателите и на над 300 от 538-те членове на избирателната колегия. На другия ден след изборите Гингрич заяви: „Ще кажа без увъртания: ние сбъркахме. Мисля, че Карл Роув, Дик Морис,
цялата ни група не можа да схване
какво се случва в страната
Струваше ни се, че при близо 8 процента безработица, при такава висока цена на бензина, ще бъде почти невъзможно Обама да бъде преизбран. Републиканската партия трябва да се отвори към хора, които ще станат важна част от нашето бъдеще и ако не разберем това, ще се превърнем в незначителна партия“.
По-академичен в анализа за загубата на републиканците е кореспондентът на английския вестник „Гардиън“ Ивън Макаскил. „В партията открай време място има почти само за мъже, за застарели богаташи и за бели. Тя успяваше да оцелява толкова дълго време като машина, печелеща избори, единствено благодарение на т. нар. от републиканците южна стратегия“, пише британският кореспондент на вестника. „Тази стратегия се уповаваше на гарантираната подкрепа на единен блок от бели избиратели от южните щати, които неотклонно стояха зад нея от времето на борбите за граждански права през 60-те години на миналия век. Към тази хомогенна маса се добавяха християни евангелисти и други религиозни избиратели от Средния запад и от планинските щати и така се получаваше носеща победа комбинация. Ала през нощта на 6 ноември се видя, че тази формула вече не работи. Републиканците не само не успяха да завоюват Белия дом, но и за втори път за две години се провалиха в усилията си да превземат Сената. И този провал е почти толкова горчив, колкото и загубата на президентската надпревара“, заключава Макаскил.
Изборите отшумяха и вече предстои работа. За републиканците — да си отговорят на въпроса, защо ги сполетя този тежък удар. За президента Обама — да докаже, че е заслужил втория шанс, който избирателите му дадоха. Шокът от загубата в консервативните среди даде повод на британския вестник „Обзървър“ да излезе със заглавие: „След победата на Обама десни републиканци плачат — после започват вътрешна гражданска война“.
Според преобладаващите преценки на местните анализатори, ако в Републиканската партия не осъзнаят необходимостта да се отърсят от фундаменталисткото си политическо мислене, което ги прави да изглеждат като партия от 50-те години на миналото столетие, а не като модерна формация от XXI век, грози ги реална опасност да се обезличат като политическа сила. Мнозина в нейните редове разбират това, но започващият дебат за бъдещето й само разгаря жаравата на тлелите по време на изборната кампания противоречия между фундаменталисти и умерени републиканци. Модернистите си дават сметка, че „партията не може да допусне да изглежда като обърнато към миналото гето за бели гласоподаватели“. На противоположната позиция са фундаменталистите, които в голямата си част от „Чаеното парти“. Те изпитват силно раздразнение от калпавата и неефективна имигрантска система, но не предлагат нейното усъвършенстване, а живеят с убеждението, че само чист консерватизъм, без никакви сигнали за умереност може да донесе успех на нацията и да върне обществения авторитет на партията. „Предстои борба за същността на Републиканската партия и
първите изстрели вече са дадени
Мисля, че ще има война“, обобщава Лари Хаас, политически коментатор и бивш сътрудник на президента Клинтън в Белия дом.
В контекста на тази прогноза в обръщение вече са и някои имена на предполагаеми бъдещи модерно мислещи републикански пълководци. Най-често се споменава името на сенатора от Тексас Марко Рубио. Латиноамериканският му произход — той е син на кубински имигранти — и необремененото му с догматични наслоения мислене на млад политик дават основание да се очаква, че може да стане републикански мисионер сред испаноговорящите американци. Да буди интерес и симпатии сред тях към консервативната платформа и на президентските избори през 2016 г. това да се материализира в подкрепа за републикански кандидат. Не липсват и прогнози, които от днешна гледна точка изглеждат неправдоподобни — че след четири години за Белия дом може да се състезават Хилари Клинтън и Джеб Буш, брат на последния републикански президент.
В началото на започващия нов четиригодишен цикъл на властта в Съединените щати има едно нещо, по което си приличат победени и победители — повелята, дадена им от избирателите да поправят грешките, допуснати през предишния цикъл. Републиканците са изправени пред трудно търсене на път, който да ги изведе от идейното гето, в което избирателите им казаха, че живеят, ако искат да останат фактор в политическия живот на Америка.
На Барак Обама му предстои суров сблъсък със заплашителни икономически и политически предизвикателства, като се започне от безразличието към икономическото съживяване, премине се през очаквана съпротива за негови начинания от страна на републиканците в Конгреса и се стигне до незапомнените след Втората световна война високи нива на дефицит през първия му мандат. По тази тема в сайта на изследователския институт за външна политика и световна икономика „Брукингс“ е поместена статия от вицепрезидента и директор на Програмата за глобална икономика и развитие на института Кемал Дервиш (Вж. карето на стр. 60).
Неслучайно в тези заключителни мисли авторът свързва надеждата си с работата на Конгреса. Защото в общественото пространство витае усещането, че в доминирания от републиканците Конгрес през идните четири години те по-скоро ще атакуват начинанията на президента Обама и на неговия екип, отколкото ще проявяват готовност за сговорчивост. Още отсега такава антагонистична нагласа се подхранва от сериозните пропуски, допуснати от администрацията на Обама в сферата на сигурността. По тази тема срещу него валят тежки обвинения след убийството на американския посланик и на трима негови сътрудници в Бенгази и се засилват след разразилия се скандал с интимните похождения на директора на ЦРУ, уважавания генерал Петреас, и на главнокомандващия войските на НАТО в Афганистан генерал Джон Алън. В този контекст не е за пренебрегване хипотезата консерваторите да се опитат да задвижат машината за импийчмънт на президента Обама. От екрана на телевизия „Фокс нюз“ — опозиционната трибуна на консерваторите — Бил О’Райли, водещ на нейното най-гледано политическо ток шоу „Факторът О’Райли“, вече попита дали неполучените от администрацията на Обама отговори за убийството в Бенагази на американския посланик Кристъфър Стивънс не са за президента аналог на аферата „Уотъргейт“, заради която бе поискан импийчмънт за президента Ричард Никсън?
ноември 2012
Вашингтон
Кемал Дервиш е роден на 10 януари 1949 г. в Истанбул. Завършил е Лондон скул ъф икономикс и Пристънския университет. Автор е на книгите „По-добрата глобализация“ и „Общи модели за политика на балансирано развитие“. Бил е министър на икономиката на Турция от март 2001 г. до август 2002 г. В качеството му на икономически експерт е запомнен като спасител на Турция от пропастта на унищожителна икономическа криза през 2001 г. чрез реформи и благодарение на осигурения от него спасителен заем от МВФ от няколко милиарда долара. От 2002 до 2005 г. е депутат в турския парламент. От 2005 до 2009 г. е ръководител на Програмата на ООН за развитие. Сега е вицепрезидент и директор на Програмата за глобална икономика и развитие на базирания във Вашингтон институт за външна политика и световна икономика „Брукингс“. От 2009 г. чете лекции по глобално управление на икономиката в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Кемал Дервиш:
ВРЕМЕ Е ЗА ВСЕОБХВАТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕФОРМИ
„Обама започва втория си мандат в момент, когато глобалната икономика е на кръстопът. В САЩ неравномерното и слабо възстановяване беше подпирано с изключително скъпи монетарни политики и с растящ голям бюджетен дефицит. И докато в корпоративните каси се пазят планини от свежи пари, частните инвестиции са замразени. В Япония продължават да са рядкост сериозни икономически начинания. Европа е на животоподдържащ режим благодарение на ловкото маневриране на председателя на Европейската централна банка Марио Драги и на обещанията за неограничена намеса на пазарите на държавен дълг. От десетилетия безработицата не е била толкова висока, както сега. Икономическият растеж е замрял дори в Германия, а изпадналите в затруднение южни икономики са затънали в дълбока рецесия. Нововъзникващите пазарни икономики са в по-добра кондиция. Но докато основните тенденции в тях за растеж на производството са много по-добри в сравнение с напредналите икономики, не се наблюдава циклично отслабване на взаимната зависимост. Глобалната икономика е свят на взаимна зависимост – сътресение в която и да било важна част от него се отразява глобално.
САЩ не са в състояние да определят бъдещето на световната икономика, но въпреки това избраната от Америка политика има сериозно глобално отражение поради факта, че тя продължава да бъде най-силната икономика и разполага с голямо влияние в институции като МВФ, Световната банка и Г-20. Американските идеи продължават да влияят върху политическия дебат в световен мащаб.
При тези дадености какви трябва да са приоритетите на икономическата политика на Обама през втория му мандат? Въпреки трудностите, пред които е изправена глобалната икономика, в САЩ, Китай, Германия и на други места има огромни инвестиционни ресурси. Макар че има климатични и ресурсни ограничения, ние все още сме в началото на технологичната революция, която крие в себе си огромни възможности за по-висока производителност и за по-голямо благополучие редом с предизвикателни перспективи за труд и заетост.
Но устойчив икономически растеж изисква притежателите на инвестиционни ресурси да ги инвестират. А това може да се случи само когато в резултат на масово съвземане на средните и ниско имотни групи в развитите икономики, включително в САЩ, от тях започнат да идват продължителни сигнали за нараснало търсене, каквито инвеститорите очакват.
Има широки възможности за печалби – сега данъците върху капитала не са високи и в корпоративния сектор има на разположение евтини финанси. Но концентрацията на доход на върха – над 90% от печалбите от икономическия растеж на САЩ през 2011 г. например станаха притежание на 1% от населението – пречи на масовото възстановяване и държи макроикономическата политика заклещена между нуждата от продължително „стимулиране“ и заплахата от растящ държавен дълг и надуване на цените на активите поради рекордно ниски лихвени проценти.
С други думи, по-балансирано разпределение на дохода е не само социален въпрос или въпрос на етика – то е от решаващо значение за макроикономически и дългосрочен корпоративен успех. Това е от жизнено значение за всички страни и най-вече за САЩ и Китай. На следващо място има неотложна нужда – в САЩ и в останалия свят – от нови знания и способности. Без способностите, които изискват новите и зараждащите се технологии много работници ще се окажат негодни за наемане. Една от най-големите ползи от превръщането на широко достъпно качествено образование в приоритет е, че това помага и за решаване на проблема за разпределение на дохода.
И на последно място нужно е ефективно международно сътрудничество. Излишъкът на Китай по сегашната му текуща сметка намаля, но в същото време Северна Европа държи 500 милиарда долара излишък, докато търсенето в Южна Европа намалява катастрофално, а растящият дефицит на САЩ наближава 500 милиарда долара. Очертаващото се трайно предизвикателство на климатичните промени и екстремните природни аномалии също изисква глобално сътрудничество и след последните избори се налага нуждата от по-голямо ангажиране на САЩ с този проблем, което може да даде тласък на многолика екологична енергийна революция, която да стимулира големи инвестиции в откриването на работни места и нов цикъл на растеж.
След продължителната и изтощителна изборна кампания е време за всеобхватни политически реформи. Да се надяваме, че Конгресът на САЩ ще разбере този императив, като подкрепи мерки, които могат да помогнат на милиони хора в САЩ и по света“.
