Нако Стефанов е професор, доктор на философските науки, д-р по история, японист и изследовател на Източна Азия — Китай, Корея и Япония, специалист по управление. Ръководител на катедра „Езици и култури на Източна Азия“ във факултета по класически и нови филологии на СУ „Св.Кл.Охридски“.
Въведение
Днес, в условията на надигащата се „втора вълна“ на Глобалната криза, политиката на Китай, който през последните години се превърна в най-динамичната глобална световна сила, играе все по-значима роля за устойчивостта на световната икономика. Поради това темата за срещата на икономиката на КНР с т. нар. глобална криза е повече от важна и актуална.
Целта на статията е не само да покаже проблемите, които стоят пред китайската икономика предвид Глобалната криза, но и да анализира решенията, чрез които се изгражда модел на антикризисни мероприятия, различен от препоръчвания от неолибералните кръгове антикризисен формат на „ограничителните мерки“.
Ключови методологически подходи са системният подход, подходът на сравнителния анализ, структурният анализ. Те позволяват не просто да се проследи и анализира икономическата политика, но и стопанският процес в КНР в ситуация на Глобалната криза. Да се синтезират определени изводи, на основата на които да се прогнозират вероятни перспективи на бъдещата икономическа динамика на Китай.
Срещата на Китай с Глобалната криза –
реални последствия и вероятни опасности
В момента на настъпване на Глобалната криза китайската икономика е дълбоко интегрирана в глобалното стопанство. Тя преживява невероятен разцвет благодарение на:
• огромния износ към САЩ, Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион;
• изключително високото ниво на собствени и чуждестранни инвестиции в китайското стопанство.
В резултат на Глобалната криза чуждите пазари се свиват и затварят, рязко намаляват чуждестранните капиталовложения и Китай изпитва мощен шок от загубите на външните пазари, от спада на фондовите борси, от девалвацията на валутата на съседните страни (най-вече Виетнам и Лаос), които стават по-привлекателни за привличане на чужди инвестиции предвид ниските разходи за труд.
Основният удар на Глобалната криза пада върху най-бедните слоеве от китайското население. Вътрешното потребление в Китай до момента на кризата е относително неразвито, а равнищата на спестяванията на обикновените китайски граждани са много високи. Китайците по традиция масово слагат настрана „бели пари за черни дни“. Тази пестеливост се дължи в най-голяма степен на факта, че в момента социалната защитна мрежа и здравното осигуряване в Китай са много слабо развити.
По съобщения на Централната службата по заетостта в селата, поради икономическия спад през 2009 г. загубват работата си около 20 милиона мигриращи работници от селските райони. Според проучване на Министерството на земеделието на Китай в 15 провинции около 15,3% от всички трудещи се в градовете, които са мигрирали от село хора, съобщават, че са се върнали вкъщи без заработените пари. (1)
Официалното ниво на безработица в градовете на Китай през декември 2008 г. достига 8,86 млн. души (4,2% от трудоспособните граждани). В селата, където живеят 750 млн. души, такава статистика не съществува. Селото страда от скрита безработица: според различни оценки от 130 милиона до 200 милиона селяни заминават да работят в други провинции и градове. Пак според споменатата служба по заетостта, като се има предвид появата на още 6-7 млн. души на селскостопанския пазар на труда през 2009 г. общото ниво на безработицата надхвърля 20 млн. души.
През четвъртото тримесечие на 2008 г. ръстът на БВП на Китай спада до 6,8% и на базата на цялата тази година това е 9% спад спрямо предходната година. През 2009 г. правителството очаква ръст на БВП от 8%, докато западни и независими китайски експерти говорят за 6,5 – 7%. (2) Фактически растежът на БВП на КНР е 9,1%.
Въпреки запазването на високи темпове на стопанска динамика, не може да не се отбележи и увеличение на безработицата сред дошлите от селата в градовете. Това е пряк резултат от рецесията в световната икономика, което води до относителен спад в обема на китайския износ и освобождаване на селяните имигранти в тези предприятия, където работят. Официална статистика за безработицата сред селското население няма и поради това е трудно да се прецени тежестта на ситуацията.
Изпадането на Китай в зоната на Глобалната криза носи най-значими опасности в редица аспекти:
• В социално-икономически и технологически план загубата на високи темпове на растеж или даже спад на стопанската динамика означава нарастване на безработицата, разширяване на зоните на бедност и на социалните различия. Подобна тенденция, особено ако се задълбочи, може в един момент да формира качествено нова социална обстановка, пораждаща социални вълнения и създаваща социална дезинтеграция на китайското общество, както и невъзможност да се овладее новата, „шеста технологическа вълна“. Последното от своя страна води до технологичен застой и техникоикономическо и иновационно изоставане;
• От държавно-политическа и парадигмална гледна точка подобно развитие на събитията може да доведе до принудителен отказ от създадения през последните повече от 20 години „китайски модел на развитие“ и най-вероятно до загуба на политически контрол от страната на ККП с неминуем политически хаос, социалнополитически и етнически бунтове и частичен или даже по-значим държавно-политически разпад, какъвто бе демонстриран от бившите СССР, Югославия и Чехословакия в началото на 90-те години на ХХ век;
• В геополитически и геоикономически аспект това би означавало загуба на конкурентната битка със „Западния проект“ с всички последствия за Китай от такава загуба — използване на стопанските фактори и ресурси на страната от победителите в една или друга форма;
• Погледнато от цивилизационен ракурс това е равносилно на „връщане“ назад на китайската цивилизация най-малко със столетие, както това става през ХIХ в., но с много по-негативен резултат в днешната обстановка — преформатиране на традиционни ценности, обезличаване и „разтваряне“ в глобализационния процес.
За търсените решения
и намираните отговори
Ако се съди по характера на действията на китайското ръководство и направените избори, може да се каже, че заплахите, породени от Глобалната криза, са ясно осъзнати. В световен план в условията на тази криза се формират различни механизми за действие, доминирани от различни идеологии на виждане на световната действителност и начините за преодоляване на кризисните явления. Въпреки многообразието на начините за действие в различните страни, те могат да бъдат групирани и класифицирани в два основни формата:
• Формат, при който ориентацията за преодоляване на създадените дисбаланси и натрупаните публични дългове се базира на съкращаване на публичните разходи, особено в тяхната социална част. Казано по друг начин, акцентът е във финансовата сфера. Неговата алфа и омега могат да бъдат изразени с лозунга „Съкращаване на разходи“. На практика този формат не е нищо друго освен трансформация на „неолибералния модел“ вече в условията на Глобалната криза;
• Формат, при който ориентацията е търсене на балансирано развитие за сметка на повишаване на технологическото равнище и пътища за изграждане на иновационна платформа на стопанска и социална динамика. На основата на различните иновации се съкращават разходи, предлагат се нови продукти, формира се ново потребление като стимул за растеж. Т.е. акцентът при този формат е в производствено-технологическата сфера, но на нова иновационна основа. Неговата същност, изразена с една фраза, ще бъде „Разширяване на перспективата“.
Трудно е да се каже, че тези формати присъстват през цялото време в чист вид в дадена страна. Понякога има елементи и от единия, и от другия формат. Но съществува тенденцията един от двата формата да е доминиращ и по този начин да създава цялостната парадигма на действие предвид справяне с кризата.
Що се отнася до Китай, ръководството на страната от самото начало на възникване на Глобалната криза упорито търси решения на възникващите проблеми в няколко направления:
– поддържане на финансова стабилност, разширяване на вътрешното потребление в отговор на снижаващото се външно търсене и стимулиране на производството;
– създаване на „икономика на знанието“, т.е. иновационна платформа на социално-икономическа динамика.
Що се отнася до първото направление, трябва да се каже, че още от есента на 2008 г. правителството на КНР стартира пакет от мерки за стимулиране на производството — това е реакция на започналата финансова криза на Запад. В края на септември 2008 г. правителството одобрява средства в размер на 2 трилиона юана (392 млрд. долара) за реконструкция и развитие на железопътната мрежа на страната, за да се противодейства на забавянето на икономическия растеж. Планът за разходите е предвиден до 2020 г. Резултатът трябва да бъде нарастване на общата дължина на жп линиите от 78 000 до 120 000 километра. Това строителство напълно се вписва в програмата на Китайската комунистическа партия за сближаване на центъра на страната с районите на Тибет и северозападните райони на страната. Също така се отделя сума от 100 млрд. долара за развитие на автомобилните пътища, които трябва да „отворят“ Централна Азия за останалия свят.
Главното решение, взето след началото на Глобалната криза, е да се увеличат държавните разходи за специална антикризисна програма с размер от 600 млрд. долара. Тази програма има за цел да се замени загубата на външните пазари и да създаде максимално количество работни места в страната. 500 млрд. юана са предназначени да съкратят данъците на предприятията, увеличавайки инвестиционния им потенциал.
Голямо внимание се обръща на нарастване на програмите за жилищно строителство, особено на фона на спада на продажбите на жилища с 30% през 2008 г. Смята се, че чрез строителството може да създадат значителен брой работни места, а и да се спомогне за развитие на отраслите, доставящи материали за строителството. Например 400 млрд. юана са предназначени за субсидиране на цените на продаваните жилища и за подкрепа на семействата за получаване на ипотечни кредити. 370 млрд. юана се предвиждат за подобряване на селската инфраструктура.
Трябва да се отбележи, обаче, че част от кредитния пакет от 2009 г. е използван в Китай за спекулативни цели. Това води до растеж на цените на недвижимите имоти в градовете и съответно до забавяне на темповете на продажби на жилища. Така например през 2011 г. те растат в стойностен план с 12,1%, но в натурален израз само с 4,9%. Особено негативна е тенденцията в източните провинции, където се извършват 60% от продажбите и където нарастването на продажбите в текущи цени е само 3,8%. Особено се влошава ситуацията през първото тримесечие на 2012 г., когато продажбите на жилища в натурален израз спадат с 15,5% в сравнение със същото тримесечие на предходната 2011 г., когато има растеж с 14,3% (Таблица 1).
Като цяло през първото тримесечие на 2012 г. продължава тенденцията на спад на цените на пазара на недвижими имоти. Но във второто тримесечие ситуацията се подобрява, при което съкращението на продажбите са само 10,7% в сравнение със същия период през 2011 г. Принципно погледнато за разлика от САЩ секторът на недвижимостите не играе такава значителна роля в инвестиционния модел на Китай, а ипотечната задлъжнялост е незначителна. По-сериозна тревога предизвикват дълговете на властите на определени провинции, предизвикани от свръхинвестиране в инфраструктурни обекти (3).
Китайските усилия за нова икономическа динамика
в условията на Глобалната криза
„Кредитното напомпване“ като част от антикризисните мероприятия на правителството на Китай, предприети през есента на 2008 г. и 2009 г., води до повишаване на инфлацията, която „гони“ над 5% (4).
Това от своя страна предизвиква необходимост от „охлаждане“ на икономиката на страната. Поради това от началото на 2010 г. Народната банка на Китай (НБК) повишава нормата на задължителните резерви за търговските банки. От есента на същата година рестриктивната парична политика се разпространява и върху лихвите по кредитите (вж. Таблица 2).
Едва през 2012 г. започва снижаване на лихвите по кредитите предвид това, че темповете на растеж на БВП продължават да падат и е нужно отново да започне „меко стимулиране“ на стопанството.
През 2011 г. започва плавно снижаване на темповете на растеж на БВП на Китай (вж. фиг. 2). Показателят за растеж на БВП за цялата 2011 г. се оказва 9,2%, т.е. с 1,2 пункта по-ниско, отколкото през 2010 г. (10,4%). В Китай не успяват да достигнат и планираните показатели за спад на инфлацията до 4%. Увеличението на потребителските цени за 2011 г. е 5,4%. Цените на храните се увеличават с 11,8%.
В статистическата информация за 2011 г. с тревога се отбелязва както неблагоприятното състояние на световната икономика, така и увеличаващите се проблеми в КНР. В частност се подчертава присъствието на „нетърпими противоречия“ и нуждата от ускоряване на структурното преустройство на икономиката“(5).
На фона на тази самокритика през първата половина на 2012 г. продължава тенденцията на снижаване на темповете на икономически растеж — през първото тримесечие – 8,1%, а през второто са само 7,6%. Затова пък се отбелязва определен успех в снижаване на инфлацията — през юни 2012 г. т. нар. CPI (consumer price index) (6), т.е. индекс на потребителските цени е 2,2 % на годишна база. За хранителни продукти той 3,8%. Индексът на цените на производителите (PPI – Producer Price Index (PPI) (7) за първите шест месеца на 2012 г. е спаднал с 0,6% спрямо първото шестмесечие на 2011 г., при което за м. юни 2012 г. този показател е с 2,1% по-нисък, отколкото през юни 2011 г.
От XI към XII петгодишни „насоки“
Като цяло икономическото развитие на КНР в условията на Глобалната криза се осъществява чрез различни решения и политики. Но решаваща роля играят петгодишните планове като ключови инициативи за социално-икономическо развитие (8). Трябва да се има предвид, че Глобалната криза започва в средата на „XI петгодишни насоки“ (2006-2010 г.). Заложените цели в тези насоки са формулирани като конкретни социално-икономически показатели, сред които ще споменем по-важните:
А. Цели във връзка с икономическия растеж:
1.Средноикономически ръст на БВП от 7,5% годишно – 18,2 трилиона юана през 2005 г. до 26,1 трилиона юана през 2010 г.;
2.Ръст от 6,6% на доход на човек от населението от 13 985 юана през 2005 г. до 19 270 юана през 2010 г.
Б. Цели във връзка с икономическата структура:
1. Нарастване на дела в БВП на добавената стойност на услугите от 40,3% през 2005 г. до 43,3% през 2010 г.;
2. Ръст на заетостта в сектора на услугите от 31,3% през 2005 г. до 35,3% през 2010 г.;
3. Ръст в БВП на разходите за изследвания и разработки от 1,3% през 2005 г. до 2% през 2010 г.;
4. Ръст на дела на урбанизацията от 43% през 2005 г. до 47% през 2010 г.
В. Население, ресурси и околна среда:
1. Ръст на населението от 1,30756 млрд. през 2005 г. до 1,36000 млрд. през 2010 г.;
2. Намаляване на потреблението на енергия на единица БВП с 20% за пет години;
3. Намаляване на потреблението на вода за единица добавена стойност в промишлеността с 30% за пет години;
4. Нарастване на коефициента на ефективно използване на вода за напояване от 0,45% през 2005 г. до 0,5% през 2010 г.;
5. Нарастване на използването на твърди промишлени отпадъци от 55,8% през 2005 г. до 60% през 2010 г.;
6. Съкращаване на общата площ на обработваемата земя от 122 млн. хектара през 2005 г. до 120 млн. хектара през 2010 г.;
7. Цялостно съкращаване на основните замърсители с 10% за петте години;
8. Нарастване на горските покрития в страната от 18,2% на цялата територия за 2005 г. до 20% през 2010 г.
Публични услуги и благосъстояние на народа:
1.Период на обучение на човек от населението от 8,5 години през 2005 г. до 9 години през 2010 г.;
2. Нарастване на броя на живеещите в града възрастни хора, получаващи пенсия, от 174 млн. през 2005 г. до 223 млн. през 2010 г.;
3. Нарастване на дела на обхващане на живеещите на село с новата кооперативна здравна система от 23,55% през 2005 г. до над 80% през 2010 г.;
4.За петте години нарастване на броя на нови работни места в градовете с 45 милиона;
5. Броят на работещите на село, които да бъдат прехвърлени на работа в неселскостопанския сектор, за петте години да достигне 45 милиона;
6. Равнището на регистрираната безработица от 4,2% през 2005 г. да достигне 5% през 2010 г.;
7. Доходът на градски жител да се повишава всяка година с 5% за петилетката, като се стигне от 10 493 юана през 2005 г. до 13 390 юана през 2010 г.;
8. Доходът на селски жител да се повишава с 5% годишно за петилетката, като се стигне от 3255 юана през 2005 г. до 4150 юана през 2010 г. (9).
Интересен факт е, че въпреки че Хонконг е специална административна зона в рамките на концепцията „една страна — две системи“ и не е обект на системното планиране в КНР, в „XI петгодишни насоки“ във връзка с тази специална зона също се поставят цели — превръщането на Хонконг в център на международните финанси (10).
Във връзка с „XI петгодишни насоки“ следва да се отбележат няколко момента. Първият и най-важният е, че като цяло, въпреки започналата Глобална криза, ключовите цели са не само изпълнени, но и преизпълнени — средногодишният растеж на БВП е планиран да бъде 7,5%, докато реално той за всяка година надхвърля значително тези равнища.
Другият важен момент е, че макар да се засилва тенденцията на индикативност на планирането, „XI петгодишни насоки“ запазват „социалистическия си характер“. Последният се проявява във факта, че планираните цели и показатели имат основно натурален израз. Известно е, че при макропланирането в капиталистически формат, когато то се прилага, съществува склонност целите и показателите да се планират във финансов израз като печалба.
Рамките на „XII петгодишни насоки“ първоначално са дискутирани на Петия пленум на ЦК на ККП през октомври 2010 г. и са одобрени от Националния народен конгрес на 14 март 2011 г. Важен факт е, че основно тези насоки са социално ориентирани — съкращаване на нарастващото неравенство чрез по-справедливо социално разпределение, подобряване на социалната инфраструктура и социалните мрежи. В тази връзка са и целите по премахване на съществуващия дисбаланс между различните райони в страната и пренос на акцента от инвестиции в развитие и потребление на крайбрежните градски райони към инвестиции в селските и вътрешните райони на Китай, които са значително по-неразвити от първите. „XII-те петгодишни насоки“ продължават и някои от политиките на предходните „насоки“ като усъвършенстване на екологичните мерки, ускоряване на процеса на откриване на страната и реформи и т.н.
Като ключови цели са формулирани:
• Растеж на БВП с около 8% средногодишен ръст за петгодишния период;
• 7% средногодишен ръст на доходите на човек от населението;
• 2,2% разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) до 2015 г.;
• Задържане на числеността на населението под 1,39 милиарда до 2015 г.;
• Пренастройване на разпределението на доходите предвид съкращаване на създадените значими социални различия;
• Ограничаване на прекомерното нарастване на цените на жилищата;
• Възприемане на разумна парична политика;
• Засилване на борбата с корупцията;
• Ускоряване на икономическото реструктуриране;
• Борба с негативните въздействия на Глобалната криза;
• Равнището на урбанизация на страната да достигне 51,5%;
• Равнището на добавената стойност на възникващите стратегически отрасли да достигне 8% от БВП;
• Привличане на чужди инвестиции за модернизация на селското стопанство, създаване на високотехнологични и екологично ориентирани отрасли;
• Трансформиране на крайбрежните райони от „световна фабрика“ към центрове за научни изследвания и разработки, както и центрове за предлагане на услуги;
• Ефикасно развитие на ядрената енергетика в условията на осигуряване на ядрената безопасност;
•Разработка на едромащабни проекти за ВЕЦ в югоизточен Китай;
• Дължината на високоскоростните жп линии да достигне 45 000 км;
• Дължината на високоскоростните магистрали да достигне 83 000 км;
• Строителството на ново летище в Пекин;
• 36 млн. апартамента на ниски цени за семейства с ниски доходи.
Ако се опитаме да обобщим ключовите моменти на „XII петгодишни насоки“, изхождайки от поставените в тях цели, трябва да кажем, че те се характеризират с три най-важни момента като борба с негативното въздействие на Глобалната криза:
1. Социална ориентация като ключов момент за създаване на минимум равнище на обществена солидарност в условията на Глобалната криза;
2. Усилване на изграждането на енергетична база и транспортна инфраструктура;
3. Ускоряване на развитието на „икономика на знанието“.
Антикризисната политика
на „Западния проект“ и Китай (сравнение)
Интересно е да се направи, макар и кратко сравнение с това, което се реализира като модел на антикризисна политика в рамките на „Западния проект“, тъй като сравнителният анализ ни дава най-добра възможност за разбиране на китайската политика и алтернативата, предлагана от Китай.
На Запад, особено в рамките на ЕС, доминира неолиберален курс, характеризиращ се основно с два типа действия:
• от една страна, са т.нар. austerity measures, т.е. ограничителни мерки (11);
• от друга страна, се инвестират огромни средства за спасяване на банките, изпаднали в неплатежоспособност поради осъществяване на небалансирано кредитно напомпване, т.е. чрез публични средства се компенсират „грешките“ на банковия мениджмънт.
Обратно на този неолиберален курс, ръководните кръгове в Китай работят в доста по различен формат на предприемани действия, съдейки както от реализираното до 2011 г. на базата на „XI петгодишни насоки“, така и от заложеното в „XII петгодишни насоки“ и осъществено до средата на 2012 г.:
1. Инвестиране на средства в инфраструктурни обекти — целта е повишаване на социалната и икономическата ефективност, т.е. да се създава заетост, както и да се формира вътрешно потребление като двигател на растежа. Несъмнено разширяването на вътрешния пазар е цел, която изисква сериозни усилия. Трябва да споменем, че достигането на тази цел съдържа в себе си „подводни камъни“, за които китайското ръководство е длъжно сериозно да мисли. Един такъв „подводен камък“ е, че китайските провинции се различават по равнището на преход към модел, в който вътрешното търсене ще играе все по-важна роля във възпроизводствения механизъм на страната. По-развити като правило са крайбрежните провинции на Китай, където и социалните различия не са толкова остри, сферата на услугите, включително и финансовите, е значително по-усъвършенствана, урбанизацията е много по-напреднала. Тези провинции като цяло са много по-подготвени да се превърнат в локомотив за по-нататъшно развитие. Това обаче може да задълбочи нежеланите и даже опасни дисбаланси в териториален план, особено когато този дисбаланс има и етнически привкус.
2. От друга страна, това е целевоориентираното индустриално инвестиране — става дума за избирателен тип инвестиции. Т.е. целта е инвестиране на средства в индустриални обекти с дългосрочна перспектива. Голямо значение се обръща на отрасъла електроенергетика, чрез който да се формира изключително важната енергийна основа на стопанската динамика. В пакета от мерки, подготвен през 2009 г., 1,5 трилиона юана са предвидени за развитие на допълнителни енергийни мощности и на електрическата мрежа;
3. Наред със засиленото индустриално и инфраструктурно строителство се влагат средства в разработката на програми за охрана на околната среда. Проблемите с нея станаха особено тревожни през последните години на ускорен икономически растеж в Китай, когато за разширяване на промишлената база на страната до голямо степен бе платено с рязко замърсяване на почвата, въздуха и водата с всички негативни последствия за здравето на хората;
4. Като важно антикризисно мероприятие се разглежда и създаването на иновационна платформа на развитие, т.е. създаване на т.нар. икономика на знанието или както още я наричат в Китай „новата икономика“, т.е. овладяване на „шестата технологическа вълна“. Непосредствено преди Глобалната криза през 2006 г. разходите на КНР за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 1,43% (12) от БВП, изчислено по т.нар. ППС – партитет на покупателната способност. Целта е през 2020 г. този дял да достигне 2,5 % от БВП. Перспективната програма за създаване на „икономика на знанието“ си поставя за цел да се съкрати зависимостта на Китай от чуждестранните технологии от сегашните 80% до 30%. За целта още през 2008 г. стартира ускореното създаване на т.нар. технологични центрове. Те са над 750 и трябва да станат ядрата на новата „икономика на знанието“. През 2009 г. разходите за наука нарастват с 1/4, при условие че през 2008 г. растежът спрямо предходната 2007 г. е бил 16% по-висок. В рамките на иновационната парадигма на развитие влиза и програмата за създаване на десет системообразуващи отрасъла. Всичко това говори, че в Китай сериозно се гледа на формиране на иновационна парадигма на развитие като ключово направление за изграждане на нова платформа на социално-икономическа динамика (13).
За сравнение ще споменем, че през периода 2001-2010 г. растежът на инвестиции в науката и технологията на КНР е 21%, докато в САЩ е само 4%. Резултатът е, че ако през 2000 г. общите разходи за иновационно развитие на Китай са 5% от тези на САЩ, то за 2010 г. вече са 26% от американските разходи (14).
Националната иновационна система на Китай е все още далеч от това да бъде пряк конкурент на САЩ, които са съсредоточили в себе си най-значимия научно-изследователски потенциал, но динамиката на развитие определено впечатлява.
Международните аспекти
на антикризисната стратегия на КНР
Антикризисната стратегия на КНР включва в себе си международни аспекти или действия в международен план. Тези действия се осъществяват в две базови направления:
• Търсене и получаване на достъп до високи технологии;
• Търсене и гарантиране на суровинни ресурси.
Китай има необходимите средства за осъществяване на такива действия. Според рейтинг на търговските банки с най-голяма печалба до облагането с данъци в света за 2011 г., съставен от английското списание „The Banker“ (Банкерът), първите три места са заети от китайски банки:
1. Промишлена и търговска банка на Китай (ICBC) с печалба от 43,2 млрд. щ. д.;
2. Китайската строителна банка (CCB) с печалба от 34,8 млрд. щ. долара;
3. Банката на Китай (BOC) с 26,8 млр. щ. долара.
Американската банка JP Morgan е едва на четвърто място с 26,7 млрд. щ. долара, докато най-печелившата европейска банка – HSBC, има печалба, която не покрива и половината от сумата на най-печелившата китайска банка.
За мощта на китайските банки говори и фактът, че Китайската банка за развитие и Китайската износно-вносна банка са отпуснали най-малко 110 млрд. долара заеми през 2009 г. и 2010. Двете са отпуснали повече заеми от Световната банка на правителства и фирми в развиващите се държави по изчисления на „Файненшъл Таймс“. За сравнение — от средата на 2008 г. до средата на 2010 г. Световната банка е отпуснала заеми на обща стойност малко над 100 млрд. щатски долара (15).
Печалбата на търговските банки в Китай през 2011 г. надхвърли 1 трилион юана, което е с 36,3% повече, отколкото за същия период на предходната година, докато през тази предходна 2010 г. печалбата нараства с 34,5% спрямо 2009 г. Много анализатори признават възможността от съществуването в банковия сектор на такъв основен проблем, какъвто е този с дълговете, направени по време на кредитния бум през 2009-2010 г. Ще припомним, че КНР притежава най-значителни валутни резерви в света, а също и ниско равнище на вътрешния държавен дълг — 27% от БВП, както и скромна чужда задлъжнялост (16).
На практика Китай прави опити да използва Глобалната криза за разширяване на международните си позиции по два начина:
• Чрез увеличаване на обема на чуждестранните си инвестиции;
• Чрез излизане на международния кредитен пазар и осъществяване на активна дейност по кредитиране.
В този план от огромно значение за Китай е закупуването на високотехнологични компании в обхванатите от криза страни на ЕС. Само за 2008 г. преките инвестиции на Китай в чужбина нарастват с 60% спрямо 2007 г., като достигат сумата от 52 млрд. долара. През 2009 г. преките китайски инвестиции в страните от ЕС достигат почти 33 млрд. евро.
По данни на „Глобъл Таймс“ от 15 февруари 2012 г. Европа се е превърнала в главна зона на преките китайски инвестиции, като 34% от тези инвестиции за 2011 г. са именно в горната зона. 43% от тези инвестиции са в ресурсни фирми. В същото време преките китайски инвестиции във фирми в САЩ са намалели наполовина и днес заемат само 21% от преките китайски инвестиции (17).
Френският изследовател Александър Маршанд специално акцентира върху факта, че в периода 2005-2010 г. преките китайски инвестиции са насочени основно към информационни технологии, високотехнологично оборудване и биотехнологии, докато за периода 2010-2015 г. насоката е зелени технологии, алтернативни енергийни източници, екологични превозни средства (18).
Интересно е да се проследи разпределението на преките китайски инвестиции в отделни страни на ЕС. Първите пет места са заети от Великобритания, Франция, Холандия, Австрия и Белгия, докато такива страни като Италия и Федералната република Германия са съответно на шесто и седмо място.
Във връзка с дълговата криза, разразила се в редица страни на ЕС, която постави под въпрос съществуването на еврозоната, в световните средства за масова информация се коментира, по-точно се спекулира по темата, че евентуално КНР може да се „притече“ на помощ на еврозоната.
Наред с това КНР реализира стратегия на закупуване на чуждестранни суровини и активи, нужни за растежа на китайската икономика. Ключов регион на навлизане на китайски капитали става Африка, макар усилията в тази насока в никакъв случай да не се ограничават само с този континент.
Несъмнено невинаги всичко върви гладко, макар и не толкова по икономически, колкото по политически причини. Събитията в Судан и Либия нанесоха най-значителен удар по интересите на КНР. Но усилията определено продължават. Особен пример в това отношение е Ангола. Правителството на тази страна, поради непрекъснати обвинения в корупция, е с обтегнати взаимоотношения с Международния валутен фонд (МВФ).
През 2004 г. КНР предлага кредити с ниски лихви, както и стоки за масово потребление на ниски цени. В условията на Глобалната криза през 2009 г. Ангола става най-големия африкански партньор на Китай — китайският износ достига 2 млрд. щатски долара. За предлаганите китайски стоки Ангола плаща с нефт. Още през 2004 г. в Хонконг е създадена съвместната компания China Sonangol International Holding Ltd. През 2010 г. делът на нефта от Ангола достига 40% от вноса на тази суровина в КНР.
През 2011 г. Китай купува 18% от компанията „Катока“, разработваща най-голямото в света находище на диаманти, чиито запаси се оценяват на стойност 200 млн. карата. Освен това Китай осъществява няколко мегапроекта в Ангола — строителство на ново летище в столицата Луанда, което се предполага, че ще бъде най-голямото в Африка, автомагистрали, железни пътища и жилищно строителство. Всичко това свидетелства за сериозните намерения на Китай и желанието му да остане там в дългосрочна перспектива (19).
Сред международните аспекти на политиката на КНР за постигане на устойчивост в условията на Глобална криза трябва да споменем и един специфичен ключов момент — в условията на продължаващата Глобална криза, която е обхванала еврозоната, щатският долар и еврото губят голяма част от позициите си на световния пазар.
В тази обстановка през септември 2011 г. по време на официалното посещение на японския премиер Нода Йошихико в Китай премиерите на двете страни се договорят за насърчаване на използването на националните валути при сделки между японски и китайски компании. И двете страни приемат, че Споразумението за по-широкото използване на национални валути в двустранните сделки между КНР и Япония ще има положително въздействие върху икономическото развитие и състоянието на вътрешните им пазари.
По време на тази двустранна среща китайският министър-председател Вън Дзябао дава съгласието Япония да закупи китайски държавни облигации като част от икономическото сътрудничество между двете страни. Нужно е да се подчертае, че китайските власти стриктно контролират продажбата на облигации и избират внимателно на кои други страни да предоставят възможност да ги купуват. Въпреки, че на Япония ще бъде позволено да купуват само строго ограничен брой китайски държавни облигации, този режим може да се разглежда като особено важна стъпка в развитието на икономическите отношения между Япония и Китай. Китай също закупува допълнителен брой японски държавни облигации.
Интересното в случая е това, че към такава важна стъпка — игнориране на щатския долар като средство за разплащане, тръгва Япония, която е стратегически съюзник на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион.
Основен фактор на устойчивост на КНР
в условията на Глобалната криза
Когато говорим за срещата на Китай с Глобалната криза е нужно да анализираме както „слабите зони“, така и факторите на устойчивост на Китай в тази качествено нова обстановка. Такава „слаба зона“ се оказа частният сектор в редица крайбрежни провинции, които са най-тясно свързани с международните пазари и бяха „локомотивът“ на развитие в периода преди кризата. Именно горният частен сектор е най-тясно свързан с износа на китайски стоки на пазарите на САЩ, Европа и др. Напълно разбираемо е, че той изпитва най-сериозни трудности.
В тази ситуация държавният сектор е основен фактор, който генерира устойчивост на китайското стопанство. В края на 2011 г. в Китай са малко повече от сто държавни предприятия в рамките на т.нар. централно подчинени (20) , като тук е изключен банковият сектор. През 2003 г. държавните предприятия са 196 на брой, общите им активи през 2011 г. са в размер до 26 трлн. юана, докато през 2003 г. те са само 8,4 трилиона юана, т.е. повече от три пъти увеличение за период от седем години.
Именно държавният сектор осигурява около 48-50% от всички инвестиции в страната през 2011 г., като тенденцията е процентът да се увеличава в периода на спад на стопанската активност в частния сектор (21). Трябва да се подчертае и фактът, че именно големите държавни предприятия са основният
обект на кредитиране от страна на мощните държавни банки на Китай. Всичко това означава, че държавният
сектор и водещите банки в страната, които са държавни, играят най-важна роля в инвестиционната политика. Сега те са в добра форма, тъй като финансовите приходи на държавата през 2011 г. са нараснали с 24,8% и са надхвърлили 10,3 трилиона юана, което е 22% от БВП на страната (22).
Изводите, които съвсем резонно могат да се направят в резултат на горния анализ са, че в условията на Глобалната криза държавният сектор играе ролята на ключов фактор, който спомага за поддържане на устойчивостта на китайската икономика.
Заключение
От началото на все още незавършилата Глобална криза до днес КНР демонстрира следната динамика на растеж на БВП:
• 2008 г.- 9,6%;
• 2009 г.- 9,1%;
• 2010 г.-10,3%;
• 2011 г.- 9,5%.
За първото полугодие на 2012 г. има определено понижаване спрямо предходните години, като се прогнозира, че за цялата 2012 г. растежът ще бъде само 7.6%. Като цяло досегашното време на Глобалната криза се оказа успешно за КНР. Китай изпревари Япония по общ обем на БВП, с което се превърна във втората икономическа сила в света по БВП, изчислен по паритет на покупателната способност. През 2011 г. на първо място е САЩ с над 15 трилиона щ. долара, на второ е Китай – над 11 трилиона щ. долара, а на трето е вече Индия – с 4.5 трилиона (23).
В рамките на специфичния период на Глобалната криза антикризисните мерки, провеждани от китайското ръководство през 2009 г., водят до „прегряване“ на икономиката. През 2011 г. политиката на охлаждане дава определени резултати, обаче не елиминира съществуващите дисбаланси. През 2012 г., както данните показват, икономическата ситуация в Китай е доста стабилна. Политическото ръководство засега успешно предотврати значителен спад в икономическия растеж. Страната, изглежда, че е направила успешно „меко кацане“ (24).
Трябва да подчертаем, че в рамките на Глобалната криза се запазват някои основни характеристики на китайския модел на развитие, така както започва да се формира той от края на 70-те години на ХХ век, т.е. от началото на т.нар. реформи. Самият модел търпи развитие, той не е това, което беше през 80-те и 90-те години на ХХ век, нито през първото десетилетие на ХХI век. Но остават да съществуват основни негови принципи и базови структури в политически, икономически, геополитически и геоикономически план. Промени ще има в непосредствена перспектива в инвестиционните приоритети, сред които са новите технологии и чиста енергия, силна финансова инфраструктура и урбанизацията.
Определено може да се прогнозира в краткосрочен аспект, че високото равнище на спестяванията и инвестициите ще осигурят широк фронт на модернизация на дълготрайни активи, създавайки нови работни места и относително повишаване на жизнения стандарт. Като цяло китайският модел на развитие през двете десетилетия преди Глобалната криза доказа своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаване на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Той демонстрира и своите преимущества в рамките на самата криза, където неговата устойчивост е в степени по-висока. Каква ще бъде неговата съдба в дългосрочен план е трудно да се предвижда, тъй като вероятността да се засили действието на геополитически и социалнополитически фактори е висока, а това напълно измества ситуацията от „икономическото поле“ в други измерения, които не са обект на разглеждане тук.
В крайна сметка може да се повторят думите на западен анализатор, който отбеляза, че Глобалната криза истински ще започне не когато Гърция или Испания, или Италия фалират, а когато темповете на икономически растеж на Китай започнат да падат.
Бележки:
(1) Вж. в „Актуални новини“, уебсайт на в. „Стандарт“ от 9.02.2009 г.
(2) Цит. по http://www.marketobservation.com/blogs/media/blogs/Statistics/WorldBankonChinaCec2008.jpg (данните са обобщени на основата на източници от Световната банка и митническата администрация на Китай).
(3) Вж. Чжан ЦЯНЬ. Банки Китая переходят к стимулированию экономики 04.08.2012 | 12:33 в www.fondsk.ru
(4) Вж. в http://www.stats.gov.cn/tjgb/ndtjgb/qgndtjgb/t20120222_402786440.htm
(5) Вж. пак http://www.stats.gov.cn/tjgb/ndtjgb/qgndtjgb/t20120222_402786440.htm
(6) Индексът на потребителските цени (CPI – Consumer Price Index) е общ показател за измерване темповете на инфлацията за стоките в потребителската кошница на средното домакинство.
(7) Индексът на цените на производителите(PPI – Producer Price Index) измерва средностатистическите промени на цените на местните производители за произведената от тях продукция.
(8) Предварително разработеният „петгодишен комплекс за социално-икономическо развитие“ първоначално носи наименованието на китайски език 五年計劃, което се превежда като „петгодишен план“. Но от XI такъв комплекс в съответствие с прехода от „планиране от съветски тип“ към „социалистическа пазарна икономика“, т.е. „социализъм с китайски черти“ се възприема друг термин — 五年方針, който може примерно да се преведе като „петгодишни насоки“. Този термин отразява тенденцията на отслабване на директивния характер на планирането и реализацията на плана за сметка на индикативния характер на плановата дейност и нейното осъществяване.
(9) http://www.gov.cn/english/special/115y_index.htm
(10)http://www.hktdc.com/info/mi/a/bacn/en/1X00BJ96/1/Business-Alert-China/Impact-Of-11th-Five-Year-Plan- On-Hong-Kong-Companies.htm..
(11) Правителствена политика на намаляване на общите държавни разходи чрез съкращаване на размера на социалните средства и предоставяните публични услуги. Често пъти тази политика се съчетава с повишаване на данъци и друг тип държавни вземания (вж. в http://lexicon.ft.com/Term?term=austerity-measure).
(12) Цит. по http://www.oecd.org/sti/innovationinsciencetechnologyandindustry/41270116.pdf
(13) http://www.perspektivy.info/oykumena/azia/innovacionnyje_perspektivy_kitaja_2008-09- 15.htm в Бергер Я.М. Иновационные перспективы Китая.
(14) Harvard Business Review, December 2010
(15) http://biznes.pogled.info/finansov/news/18095/Kitai-e-dal-poveche-krediti-ot-Svetovnata-banka
(16) Цит. по http://www.fondsk.ru/
(17) http://www.globaltimes.cn/NEWS/tabid/99/ID/696070/Chinas-FDI-in-Europe-firms-doubles.aspx
(18) http://owni.fr/2011/09/20/carte-interactive-la-chine-investit-leurope/
(19) Цит. по http://www.fondsk.ru/
(20) В Китай държавните предприятия са две категории – на държавно подчинение, т.е. подчиняват се на централното правителство и на провинциално подчинение, т.е. подчиняват се на местната власт по провинции.
(21) http://www.stats.gov.cn/english/statisticaldata/
(22) Ibidem.
(23) Вж. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html
(24) Вж. http://www.fondsk.ru/news/2012/08/04/banki-kitaya-perehodjat-k-stimulirovaniju-ekonomiki.html