Проф. д-р Петер Бахмайер е роден през 1940 г. във Виена. Следва славистика и източноевропейска история в Грац, Белград и Москва. През 1972-2005 г. е сътрудник в австрийския Институт за Източна и Югоизточна Европа, оттогава е и секретар на Българския изследователски институт във Виена, д-р хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, има публикации в областта на новата история на България, Сърбия и Русия.
Разведряване
и възобновяване на Студената война
Седемдесетте години влизат в историята като период на разведряването. Това време обаче е свързано също и с относителна загуба на световната мощ на САЩ – процес, който намира израз на различни равнища. (1) САЩ не са в състояние да запазят световния икономически ред и се отказват от обвързването на долара със златото. Те са принудени да се оттеглят от Виетнам и загубват в определена степен доминиращата си роля в Обединените нации. (2) Западноевропейските страни придобиват нарастващо икономическо значение и започват да водят самостоятелна икономическа политика, особено към СССР, което сериозно заплашва постигането на основните цели на САЩ. Франция напуска НАТО, а ФРГ започва нова източна политика.
С цел да възвърне своето влияние, политическият елит в САЩ разрaботва още в началото на 70-те години противодействаща стратегия. САЩ отново засилват политиката на обкръжение срещу СССР, преди всичко чрез установяване на дипломатически отношения с Китай през 1972 г.
На Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г. в Хелзинки, която се смята за връхна точка на политиката на разведряване, се утвърждава т.нар. Трета кошница, по силата на която подписалите страни се задължават да уважават човешките права. САЩ използва тези решения като повод за разгръщане на международна кампания, наблягаща на нарушаването на човешките права в страните от Източния блок. Посочените страни, между които и България, са изложени на силен натиск. През 1979 г. Федералният резерв на САЩ провежда монетаристична шокова терапия и налага политика на високи лихви. По тази причина някои задлъжнели източноевропейски страни изпадат в сериозни затруднения.
Съществена част от кампанията съставлява и офанзивата на културния фронт. След Хелзинки Радио „Свободна Европа“ и Радио „Свобода“ увеличават предаванията си и поемат новата роля да бъдат глас на дисидентите от Източния блок (3). Тези радиостанции организират също специална програма за изпращане на книги и списания в голям мащаб на интелектуалци и на политическия елит в Източния блок, за да бъдат те повлияни от идеите за промяна. През 70-те години в България се изпращат около 5000 книги годишно. По този начин западни политически идеи и западна култура могат да проникнат през Желязната завеса (4).
Австрия и
процесът от Хелзинки
През този период Австрия играе важна роля чрез своята „политика на активен неутралитет“ . Макар идеята за Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ) да идва от Съветския съюз, през 1968 г. по инициатива на външния министър Курт Валдхайм Австрия решава да се включи в нея, тъй като чрез посредническата си функция между Изтока и Запада разширява сферата си на действие и печели по-висок статус. (5)
Австрия иска да бъде „прозорец към Запада“ за страните от Източна Европа и вярва, че може да играе тази роля най-добре при условията на разведряването. Австрия развива толкова силна дейност за Конференцията за сигурност, че в началото тя е наречена „австрийска инициатива“. Особено при формулиране на раздела за хуманитарно сътрудничество, информационен и културен обмен ролята на Австрия, на неутралните и необвързаните страни от 1973 г. насам е особено голяма. (6)
В периода след Хелзинки австрийското правителство се стреми да поддържа процеса на КССЕ и да превърне Виена в център за международни преговори. България подкрепя тези стремежи на Австрия. Така през 1979 г. се открива Виенският интернационален център като трети център на ООН, наред с Ню Йорк и Женева. Когато Курт Валдхайм е избран за генерален секретар на Обединените нации, България подкрепя неговата кандидатура.
През 1979 г. се стига до последния формален апогей на политиката на разведряване, а именно до подписването на Договора „САЛТ II“ от Картър и Брежнев във Виена. Този договор обаче не е ратифициран от американския Конгрес. Едновременно с това НАТО решава да разположи ракети със среден обсег на действие в Западна Европа. Съветският съюз извършва военна интервенция в Афганистан. (7) Пради тези действия не се осъществява сътрудничеството между Европа и Съветския съюз. От началото на 1981 г. САЩ, под президентството на Рейгън, преследват стратегията да използват опозиционни тенденции в Източния блок, като полската „Солидарност“, за да предизвикат рухването на Съветския съюз. (8)
Австрийското правителство не взема участие в новата Студена война срещу Източна Европа, а под ръководството на федералния канцлер Крайски и външните министри Кирхшлегер и Паар продължава да води активна политика на неутралитет и разведряване по отношение на страните от Източна Европа. Тази относително самостоятелна външна политика противоречи на изострянето на Студената война между двете свръхсили. Австрия не подкрепя движението „Солидарност“ в Полша и не участва в бойкота на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. (9)
Културните отношения
между Австрия и България
В рамките на политиката на разведряване България също активизира външнополитическите си отношения и започва да се отваря към Западна Европа. Този процес се основава на две решения на Политбюро от януари 1968 г. и май 1969 г.
Българското ръководство избира Австрия поради тесните политически и културни отношения между двете страни в миналото и защото тя е неутрална страна, непринадлежаща към западната система от съюзи. (10) Това сближаване се приема положително от ръководствата на австрийските партии — Социалистическата и Народната, както и от опозиционната Свободна партия. (11)
В контекста на така установилите се отношения Изток — Запад Людмила Живкова започва своята дейност по отваряне на България към света. През 1973 г. тя посещава Австрия като член на делегацията при правителственото посещение на Тодор Живков. Впоследствие идва редовно всяка година. По нейна инициатива Виена става център на българската културна политика на Запад.
Най-интензивната фаза в културните отношения между Австрия и България започва през 1975 г. с изложбата „Тракийско изкуство“ във Виена. В своето встъпително слово в присъствието на президента на страната Кирхшлегер Людмила Живкова изтъква древността на българската култура и представя българския народ като наследник на антична култура. (12) Една година по-късно следва друга важна по значение изложба: „1000 години българска икона“, а през 1979 г. — изложбата „7000 години изкуство и култура в София“.
Новата главна дирекция „Културни отношения с чужбина“, създадена през 1975 г. от Комитета по култура, провежда под ръководството на Людмила Живкова дейност, лишена от всякаква политическа пропаганда и насочена към представяне в западните страни на най-добрите културни постижения на България. (13)
Неутралитетът на Австрия и спазването на задълженията по австрийския Държавен договор от 1955 г. дават възможност за осъществяване на прояви, каквито по това време са невъзможни в друга западноевропейска страна. Културните взаимоотношения с Австрия са най-добре развити в сравнение с всички останали, които България поддържа със западния свят. (14)
По покана на Комитета по култура през 1977 г. като участници в Международната среща на писателите се отзовават и австрийски автори, макар че Международният ПЕН-клуб отрича срещата. (15)
В рамките на междудържавното културно споразумение Австрия също има възможност да представи на българската общественост важни аспекти на своята висша култура. Гастролират Бургтеатър и Държавната опера с диригент Херберт фон Караян. Австрийска делегация взема участие в международната асамблея „Знаме на мира“ през август 1979 г.
Българският културен център
„Дом Витгенщайн“
Важната роля на Австрия за България се утвърждава с основаването на Българския културен център в дома „Витгенщайн“ във Виена през 1976 г. „Дом Витгенщайн“ е закупен от българската държава и се развива като един от центровете на виенския културен живот през седемдесетте и осемдесетте години. (16) По времето на „реалния социализъм“ „Дом Витгенщайн“ е единственият български културен център на Запад. В него се развива значителна културна дейност с изложби на средновековно и съвременно изкуство, концерти от класическа музика с прочути певци като Борис Христов, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска и Николай Гяуров, както и литературни вечери с Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков и др.
Българският изследователски институт в Австрия е учреден през 1977 г. в рамките на „Дом Витгенщайн“ и има за задача да защитава „основните тези на българската история и култура“ в Австрия и в останалите европейски страни. (17) Институтът изследва източници за България в Австрийския държавен архив, организира конференции за българското Средновековие, за войните с Турция, за Руско-турската война, българското Възраждане и австрийско-българските отношения.
Тази тематична насоченост е подчертана и с издигането на Паметник на светите братя Кирил и Методий в градината на Д„Дом Витгенщайн“. Паметникът е открит през септември 1978 г. от Людмила Живкова в присъствието на Тодор Живков.
От големите прояви, които се организират извън Дома, трябва да бъдат споменати: гастролът на Българския национален театър „Иван Вазов“ в Бургтеатър и на Софийската опера във Виена през 1979 г., III международен конгрес по тракология през юни 1980 г. в Австрийската академия на науките, както и изложбите по живопис, които Съюзът на художниците под ръководството на Светлин Русев организира в Дома на изкуствата (Künstlerhaus) във Виена. И по-късно една голяма изложба — „Българското изкуство днес“, с творби на всички известни български художници, открита от новия председател на Комитета по култура Георги Йорданов. (18)
От своя стана Австрия изпраща в България изложбите „Австрийското изкуство през първата половина на XIX век“, както и изложби на съвременно изкуство. По инициатива на Людмила Живкова на вече съществуващия в Залцбург Институт по славистика е възложено от австрийското Министерство на образованието да обърне особено внимание на българистиката. (19)
Юбилеят „1300 години България”
Връхна точка в австрийско-българските културни отношения е честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, организирано в Австрия от национален комитет под председателството на вътрешния министър Карл Блеха, който същевременно е президент на Австрийско-българското дружество. Тържественият концерт във Виенската държавна опера е на 14 юни 1981 г. в присъствието на президента Кирхшлегер, министъра за наука и изследователска дейност, вътрешния министър, както и на 1400 официални гости. Тържествено слово произнася Людмила Живкова, което се оказва нейната последна публична изява в чужбина. (20)
Поради всичко това Иван Харалампиев, председател на Националната координационна комисия „1300 години България“, заявява през 1981 г.: „Когато изтъкваме резултатите от нашата досегашна международна дейност, обикновено започваме с Република Австрия“. (21)
Това сътрудничество между Австрия и България в областта на културата през втората половина на 70-те и началото на 80-те години в никакъв случай не е опортюнистично, тъй като съответства на международния климат по това време. През този период в Австрия няма никакви политически демонстрации срещу България, а през 1981 г. — никаква съпротива срещу юбилея на българската държава, макар че по същото време има демонстрации срещу Съветския съюз, Полша, ГДР, Чехословакия и Румъния. (22)
След смъртта на Людмила Живкова през юли 1981 г. културният обмен между Австрия и България запазва в основни линии характера си, въпреки определени финансови ограничения и американската кампания срещу България. През ноември 1989 г. този период приключва безвъзвратно.
Бележки:
(1) Paul Kennedy, Aufstieg und Fall der groЯen Mдchte, Frankfurt a.M. 1991, S. 643.
(2) Ekkehart Krippendorf und Michael Lucas, Die USA und Westeuropa, Jahrbuch fьr internationale Beziehungen, Frankfurt a.M. 1981, S. 16.
(3) A. Ross Johnson, Radio Free Europe and Radio Liberty: The CIA Years and Beyond, Woodrow Wilson Center Press, N. Y. 2010, p. 185.
(4) Alfred Reisch, Ideological Warfare During the Cold War: The Wests Secret Book Distribution Programe Behind the Iron Curtain, Revue der Schweizer Armee, Nr.3, 2008.
(5) Thomas Fischer, Austria and the Helsinki Process, in: Arnold Suppan and Wolfgang Mueller, „Peaceful Coexistence“ or „Iron Curtain“, Austria, Neutrality, and Eastern Europe in the Cold War and Dйtente, 1955-1989 (=Europa orientalis, Bd. 7), Wien 2009, p. 168.
(6) Fischer, Austria and the Helsinki Process, p. 185.
(7) Robert C. Aldridge, Erstschlag! Die Strategie des Pentagon fьr den Atomkrieg, Mьnchen 1984, S. 42.
(8) Peter Schweizer, Reagan’s War, New York 2002, S. 155.
(9) Otmar Hцll, The Foreign Policy of the Kreisky Era, Contemporary Austrian Studies 2, 1993, S. 39-42, und Oliver Rathkolb, Bruno Kreisky: Perspektives of Top Level U.S. Foreign Policy Decision Makers, 1959-1983, Contemporary Austrian Studies 2, 1993, S. 132-134.
(10) Protokoll „A“ Nr. 13 der Sitzung des Politbьros des ZK der BKP vom 16.1.1968, CDA, F. 1B, op. 35, a.e. 12; Protokoll der Sitzung des Politbьros der ZK der BKP vom 27.5. 1969, CDA, f. 1 B, op. 35, a.e. 7o4.
(11) Bericht des Botschaftsrates Veselin Antov von der bulgarischen Botschaft in Wien ьber den Besuch von Bundeskanzler Klaus in Bulgarien, Oktober 1967, CDA, f. 378-B, a.e. 808, l. 61.
(12) Rede von Ljudmila Živkova bei der Eröffnung der Ausstellung der thrakischen Kunst in Wien, 3.3.1975, In: Lyudmila Zhivkova: Her many worlds, new culture & beauty, concepts & action, Oxford, 2nd enlarged edition, 1986, S. 61.
(13) Sitzung des Büros des Komitees für Kultur, 26.2.1976, CDA, F 405, op. 10, a. e. 78, S. 2.
(14) C. Santov, Leiter der Kultursektion des bulgarischen Außenministeriums, am 27.4. 1987 in Sofia
(15) AVP, f. 74, op. 68, papka 287, d. 31, l. 15.
(16) Otto Kapfinger: Haus Wittgenstein – eine Dokumentation. Kulturabteilung der Botschaft der Republik Bulgarien. Wien 1991.
(17) Beschluss Nr. 872 des Sekretariats des ZK der BKP vom 11.9.1977, CDA, f. 1B, op. 1, a.e. 1325, l. 2-3.
(18) CDA, f. 990, op. 1, a. e. 459, S. 54.
(19) Die slawischen Sprachen, hrsg. vom Institut für Slawistik in Salzburg, Bd. 34, 1993.
(20) Gespräch mit Svetlin Rusev in Wien am 9.2.2005.
(21) Erörterung der Vorbereitung für die 1300-Jahr-Feier des bulgarischen Staates in der Republik Österreich, nationale Koordinationskommission „1300 Jahre Bulgarien“, 26.8.1980, CDA, f. 990, op. 1, a. e. 454, S. 3-4.
(22) CDA, f. 990, op. 1, a. e. 459, S. 15.
