ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА И КУЛТУРНАТА ДИПЛОМАЦИЯ КЪМ ЯПОНИЯ

0
58

Евгений Кандиларов е доктор по история. През 2005 г. специализира във Факултета по политически науки и икономика на университета „Мейджи“, Токио. През 2006 година защитава докторат по съвременна българска история. Работи като сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания и като хоноруван преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Неслучайно времето на най-активни, плодотворни и благодатни отношения между България и Япония в повече от 90-годишната история на българо-японските отношения (и тук не говоря само за културни отношения) са именно годините, в които Людмила Живкова е начело на културната политика на българската държава. Най-важната характеристика на тази политика е залагането на много по-дългосрочна, по-дълбока и всеобхватна дипломатическа стратегия. Тя се основава на философията за ключовата роля на културното проникване и влияние, което се постига чрез т. нар. културна дипломация.

Българската културна дипломация през 70-те години се развива в две основни направления. От една страна, целта е да се популяризира България и да се изгради един позитивен и неидеологизиран образ. Постига се чрез най-разнообразни форми — организиране на изложби и концерти, превеждане и издаване на популярна, специа­лизирана и класическа българска или отнасяща се за България литература, разпространение на филми и телевизионни предавания и пр. Стремежът е да бъде ангажирана колкото се може по-широка публика.

Второто основно направление е политиката на българската държава за стимулиране, подпомагане и насърчаване развитието на българистиката във всички измерения на това понятие — от изучаването на езика до задълбочени научни изследвания в различни области на обществознанието (и не само). Културната политика се оказва с много по-дългосрочни и дълготрайни измерения и многократно по-голяма възвращаемост във вид на международна подкрепа за българската страна, изразяваща се не просто в благоразположението на едно или друго правителство или държавна институция, а в реална човешка връзка, силно ангажирана с България, а оттам и с българската политика, икономически интереси, култура, наука и пр.

Людмила Живкова посещава за първи път Япония по време на прословутото и станало емблематично за българо-японските отношения световно изложение „Експо`70“. Това събитие изиграва ключова роля за засилване на интереса на България към възможностите за разширяване на икономическите и научно-техническите отношения с Япония.  През следващите години този интерес се засилва и кристализира в целенасочена и систематична политика, която ще превърне Япония в един от приоритетните за България икономически и най-вече научно-технически партньори отвъд „желязната завеса“. Мотивите за това са бързото научно, технологично и икономическо развитие на страната, станало известно по целия свят като „японско икономическо чудо“.

В средата на 70-те години, на 5 юни 1975 г., по време на официалното посещение на Петър Младенов в Япония, за първи път в историята на отношенията между двете страни са разменени писма между министрите на външните работи, които имат силата на между­правителствено споразумение за сътрудничество в областта на науката, изкуството и културата.

Съгласно договореността двете правителства се задължават да си сътрудничат за обмен на специалисти, учени, студенти, аспиранти, спортисти и други лица, ангажирани с културна дейност, за отпускане на стипендии за обучение и изследователска работа в съответните университети и образователни институции, както и за обмен на информационни материали, книги, периодични списания и пр.

Разменените ноти за културно сътрудничество между двете страни засилват културния обмен през втората половина на 70-те години. Това до голяма степен се дължи и на факта, че от 1975 г. начело на българската културна политика застава Людмила Живкова в качеството си на председател на Комитета за изкуство и култура (през 1977 г. преименуван на Комитет за култура). От една страна, значение има стартираната от нея програма за популяризиране зад граница на българската култура, история и традиции, както и запознаването на българската общественост със световните достижения на изкуството. От друга страна, Л. Живкова проявява подчертан интерес и афинитет към Изтока като цяло и към азиатската култура, философия и духовност.

Едно от първите официални посещения на Л. Живкова след избирането й за председател на КИК е в Япония. Конкретният повод е участието на България в организираното от Япония през 1975 г. световно океанографско изложение в Окинава, останало в историята като „Експо`75“. Това е първото гостуване на български министър на културата в Япония (17–25.VII.1975), което създава медиен интерес и благоприятна възможност за установяване на контакти с японски държавни институции, както и с частни асоциации, научни и културни дейци.

Живкова е приета с голямо уважение и интерес поради необичайния за японците факт толкова млада жена да бъде издигната на такъв висок държавен пост. Същата година Людмила Живкова навършва 33 години.

Установяват се контакти с Министерството на просветата на Япония, Японската културна фондация с председател Хидеми Кон, Международната фондация по изкуствата с председател Масако Оя, с много частни организации, издателства, радио- и телевизионни компании и отделни личности със значимо обществено и политическо влияние. Постигнати са принципни договорености за редица мероприятия, които впоследствие са успешно осъществени.

Още при това свое посещение в Япония Л. Живкова започва подготовката на едно от централните мероприятия на културната политика на България в Страната на изгряващото слънце — организирането на голямата изложба „Тракийско изкуство“. В това отношение тя среща категоричната подкрепа на председателя на Японо-българския икономически комитет (ЯБИК) Хироки Имазато и на председателя на Японската културна фондация (впоследствие преименувана на Японска фондация) Хидеми Кон, които се ангажират да съдействат за реализирането на това представяне.

 В резултат на посещението на Л. Живкова в Япония през следващата (1976) година в България пристигат две големи културни делегации. Първата е начело с президента на Японската културна фондация (ЯКФ) Хидеми Кон (17—21 май), втората е ръководена от проф. Намио Егами – един от най-известните историци и археолози в Япония (7–16 юни). Двете посещения са координирани и основните въпроси, по които се разговаря между българската и японската страна, са свързани със съвместни мероприятия за изследване и представяне на българското антично историческо и археологическо наследство. Централна тема е представянето на „Тракийските съкровища“ пред японската научна и културна общественост.  По време на посещение­то на Хидеми Кон в Националната художествена галерия е открита втората японска изложба в България на изкуството „Ханга“ (вид японска графика), организирана със съдействието на ЯКФ. Изложбата съдържа 100 графики от XVII – ХХ век. Наред с това Людмила Живкова успява да договори с фондацията отпускане на три едномесечни стипендии за запознаване на български специалисти с японската култура и изкуство.

Следващите години, между 1977 и 1981 г., стъпка по стъпка с възходяща градация българо-японските контакти и връзки се развиват не само в сферата на културните, но и по отношение на политическите, икономическите и научно-техническите отношения.

През 1977 г. между България и Япония отново са разменени посещения на високо равнище. На 28 март с.г. в България пристига голяма делегация от около 60 души начело със зам.-министъра на външната търговия и индустрията на Япония (МИТИ) Югоро Комацу.  Основната цел на делегацията е проучване на възможностите за регулиране на търговския дисбаланс чрез увеличаване на българския износ, както и обсъждане на вариантите за промишлено коопериране и съвместната търговско-икономическа дейност в трети страни.

През октомври 1977 г. официално посещение в Страната на изгряващото слънце прави министърът на външната търговия Христо Христов, придружен от зам.-министъра Петър Башикаров. Основната задача на визитата на българския търговски министър е да подготви „почвата“ за предстоящото посещение на Т. Живков на правителствено ниво.

Своеобразен политически апогей в българо-японските отношения през 70-те години е официалното посещение на председателя на Държавния съвет на България Тодор Живков през март 1978 г. Това е първото официално посещение на най-високо равнище в историята на двустранните отношения и дава политически тласък на двустранните отношения, най-вече в областта на икономиката, търговията и научно-техническото сътрудничество.

Културната политика на Л. Живкова се увенчава с истински триумф по време на втората й официална визита в Япония през 1979 г. Централно събитие по време на посещението е откриването на голямата изложба „Тракийско изкуство и култура по българските земи“. Изложбата се провежда от март до август 1979 г. в Токио, Нагоя и Окаяма и привлича над 220 хиляди посетители, между които император Хирохито и съпругата му, престолонаследникът Акихито и принцеса Мичико, други членове на императорското семейство, членове на правителството, много високопоставени ръководители на японските политически, икономически и културни среди. Средствата за масова информация отразяват широко това събитие и дават възможност на голяма част от японската общественост да се запознае с името на България и нейната история и културно наследство. Успоредно с изложбата е проведен и научен симпозиум с участието на български и японски учени — археолози, историци, изкуствоведи и художници, посветен на българската история, изкуство и култура. По време на посещението си Людмила Живкова е удостоена и с почетното научно звание „доктор хонорис кауза“ от ректора на университета „Токай“ проф. Шигейоши Мацумае.

Едновременно с културните мероприятия Л. Живкова води активен политически диалог. Провеждат се редица срещи с министър-председателя Масайоши Охира, външния министър Сунао Сонода, председателите на двете камари на парламента Кен Ясуи и Хирокичи Надао, президента на Търговската палата и втората икономически силна фигура в Япония — Шигео Нагано. Л. Живкова е приета много гостоприемно от престолонаследника Акихито, брата на императора, принц Микаса, и редица личности от академичната общност в Япония като проф. Мацумае, проф. Егами. Проведени са и срещи с представители на големия бизнес — Хироки Имазато, г-н Оя, г-н Вада и др.

През същата 1979 година е и участието на България в Деветата международна изложба на детски рисунки в Токио през март 1979 г., организирана от Японската образователна лига за ЮНЕСКО. Участват общо 29 страни с 5400 рисунки, от които в изложбата са допуснати 800. Българските произведения са отличени с 1 златен медал, 2 сребърни, 4 бронзови, 5 отличителни и 4 грамоти.

Друга значима културна проява между двете страни през същата година е забележителното участие на Япония в Международната детска асамблея „Знаме на мира“. Японската страна изпраща най-голямата камбана за архитектурната композиция в София, специално отлята за случая и личен подарък от президента на телевизионната компания Нихон Демпа Нюс — Йосоджи Кобаяши. Изпратени са и над 500 детски рисунки, а лично участват 36 деца, между които детският хор „Мориока“, млади художници и поети. Допълнително е организирана фотоизложба за пораженията от атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки. Япония участва и в научния симпозиум Детето, творчеството и еволюцията“. До асамблеята са изпратени лични послания от японския министър на външните работи, министъра на просветата и министъра на социалните грижи.

През същата година се осъществяват редица концерти от японска страна в България и от българска в Япония. От българска страна особена популярност имат изпълненията на оркестъра на прочутата цигуларка Дина Шнайдерман. Случва се и друго паметно за българо-японските отношения събитие. Това е завършването и официалното откриване на хотел „Ню Отани“ в София, който е съвместен българо-японски проект. Хотелът е официално открит на 23 май 1979 г. и се съчетава с петата сесия на съвместния Българо-японски комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Японската страна придава на събитието изключително голямо значение като първи конкретен пример за успешно производствено-техническо сътрудничество между НРБ и Япония.

От 17 до 20 октомври 1979 г. в отговор на държавното посещение на Живков, като представител на император Хирохито в България гостува японският престолонаследник принц Акихито заедно със съпругата си принцеса Мичико (в момента — император и императрица на Япония). Император Акихито е 125-ият император на Япония. Възкачва се на трона след смъртта на император Хирохито (назован посмъртно император Шова) на 7 януари 1989 г. Визитата има по-скоро символичен, отколкото политически характер. Независимо от протоколния характер, посещението създава усещане и в двете страни за топло, приятелско и най-вече уважително отношение между България и Япония.

Централно мероприятие през 1980 г. в Япония е организирането за срок от 2 месеца на изложбата „1000 години българска икона . Тя е посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава и включва редица допълнителни културни изяви. Исторически факт е, че България е първата от славянските православни държави, където иконата получава масово разпространение.

В началото на 80-те години се създава благоприятна възможност  българските управляващи да активизират международната културна дейност на страната. Предпоставка са множеството юбилейни поводи, които по традиция представляват съществена част от културната и пропагандната политика на България в чужбина. 1981-ва се превръща в годината на юбилейните чествания.

Водещото събитие е дългоочакваният, продължително и старателно подготвян национален юбилей — 1300 години от създаването на първата българска държава.  Това напълно отговаря и на променената стратегия във външнополитическата културна дейност на България, в която от средата на 70-те години идеологията отстъпва пред националното утвърждаване.  Отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава е една от най-мащабните културни програми, инициирани и ръководени най-вече от председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. 

През цялата 1981 г. културният живот на страната е наситен със значими прояви.  Това юбилейно събитие се превръща и в своеобразен триумф на българската културна дипломация по целия свят.  В чужбина са създадени 57 юбилейни комитета за отбелязването му. В Париж, Питсбърг, Будапеща, Копенхаген, Вашингтон, Делхи, Мексико, Торонто, Есен, Токио, Атина, Белград, Хамбург, Виена, Москва, Хавана се провеждат дни и седмици на България, откриват се изложби, гастролират български ансамбли и изпълнители.

През 1981 г. в страната има истинско „нашествие“ на високопоставени чуждестранни политици — федералният канцлер на Австрия, зам.-федералният канцлер и министър на външните работи на ФРГ, емирът на Кувейт, премиерите на Румъния, Унгария, Индия, Либия и Зимбабве, президентите на Сирия, Кипър, Алжир и Ангола, министрите на външните работи на Гърция и Австрия. Високият международен престиж на България в много голяма степен е извоюван от активната дейност на Л. Живкова в предходните години за представяне на българската култура зад граница. 

Юбилейната дейност в Япония се осъществява в съответствие със специално приета Програма за дейността и задачите на единната мисия на НРБ в Япония за 1300-годишнината от основаването на българската държава (1980-1985г.).  Самото име на програмата показва, че честването на българския юбилей не се свежда до едно-единствено мероприятие, а трасира културната дейност на България в Япония за значително по-дълъг период от време. Наред с това документалните свидетелства посочват, че дългосрочната цел на юбилейните чествания е постигане на по-трайно и стабилно българско присъствие в Япония, а заедно с това създаване на благоприятна атмосфера и улесняване реализирането на приетата от Политбюро през 1979 г. Програма за развитие на отношенията с Япония до 1990 г. 

Подготвителната работа на мисията по програмата се съсредоточава най-вече в използване на всички възможни средства за максимално популяризиране на юбилея и неговото значение както за България, така и за световното културно-историческо наследство.  Особено важно за успеха на тази задача е привличане вниманието на японските средства за масова информация. Задачата на българските дипломати не е никак лека поради избухналата в началото на 80-те години нова пропагандна война между двата военнополитически блока. Въпреки това българската държава отправя покани към почти всички големи вестници, списания, телевизионни компании и издателства да посетят страната ни, за да се запознаят и отразят подготовката и същността на годишнината. Заедно с това всяка инициатива, която българската страна организира в Япония, е под мотото България — 1300“.

Съгласно приетата от посолството в Токио програма за културната дейност през юбилейната година главните инициативи за отбелязване на годишнината са насрочени за периода април-май, като същевременно се предвиждат редица съпровождащи мероприятия през цялата година.  На 17 април 1981 г. в Токио официално е учреден Японски национален юбилеен комитет (ЯНЮК). Активно участие по сформирането му взема председателят на Асоциацията за приятелство с България към Горната камара на японския парламент Мицунори Уеки, който впоследствие става негов секретар и зам.-председател.  За почетен председател на юбилейния комитет е предложен принц Микаса, а действителното председателско място се заема от бившия шеф на Горната камара на парламента Кен Ясуи. Всички участници в инициативата са дългогодишни приятели на България, доказали това многократно в предходните години. Сред тях се открояват имената на: Хироки Имазато, проф. Шигеоши Мацумае, Йошинори Маеда, Шигео Нагано, проф. Намио Егами, арх. Кензо Танге, Акира Куросава и др.  От българска страна участие в учредителното заседание на комитета взема зам.-председателят на Комитета за култура и генерален директор на Българската телевизия Иван Славков.  Събитието е съпроводено с тържествен концерт на камерния оркестър „Софийски солисти“. В чест на годишнината Японският национален юбилеен комитет подарява на България 1300 декоративни вишневи дръвчета. Основните инициативи на Комитета, посветени на юбилея, са организираните тържествени заседания на асоциациите за приятелство с България към Горната и Долната камара на японския парламент, проведени съответно на 14 май, 27 юли  и 19 ноември 1981 г.  По време на пребиваването си в Япония Иван Славков участва в друго юбилейно събитие с дълбоко символичен характер. Това е откриването на градина с български рози под мотото „България — 1300“ в комплекса на телевизия NTV.

През годината между двете страни са разменени множество посещения, някои от които на високо правителствено и партийно ниво. Водят се преговори с президентите на големи японски концерни и производствени и търговски фирми. Организира се голяма българска търговска изложба под мотото „България-1300“ в комплекса „Съншайн“.  През септември 1981 г. на официално посещение в Япония е делегация начело със зам.-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов.

Централно място в юбилейните мероприятия в Япония заемат Дните на българската писменост и култура, проведени през април, май и юни. Те започват с изложбата Старобългарски ръкописи“, представена в Японския музей по калиграфия в Токио. Музеят е единственото средище на калиграфското изкуство в Япония. Изложбата е открита от председателя на ЯНЮК и президент на музея Кен Ясуи. От българска страна на събитието присъства научна делегация в състав: акад. Д. Ангелов, проф. К. Куев и ст. н. с. А. Джурова. 

Изложбата „Старобългарски ръкописи“ е широко отразена в средствата за масова информация и е посрещната с изключителен интерес сред японската общественост. За първи път в Япония е представена славянската писменост и българската книжовна култура от периода Х-ХVIII век. Експозицията е посетена от повече от 72 000 души. Израз на високото признание от японска страна към 13-вековната история и култура на България са посещенията на изложбата на най-високо държавно равнище — от японския престолонаследник Акихито и съпругата му, от по-малкия син на императора принц Хитачи и съпругата му, от брата на императора принц Микаса и генералния секретар на ЛДП, а впоследствие и външен министър на Япония Йошио Сакураучи.  Във връзка с изложбата в Музея по калиграфия и в университетите „Токай“ и „Сока“ са проведени три симпозиума на тема „Българската писменост и култура“. Пред широка аудитория от калиграфи, историци, филолози, слависти и студенти, българските учени акад. Д. Ангелов, проф. Куев и ст. н. с. А. Джурова изнасят лекции, придружени с представяне на диапозитиви. Като първи научни прояви в областта на писмената българска култура в Япония, симпозиумите бележат качествено нова стъпка в развитието на българо-японския научен и културен обмен.

Поради големия интерес към изложбата, същата е продължена с две седмици, след което е представена и в префектурната библио­тека на гр. Ашикага, център на класическата японска наука. Там изложбата също се радва на изключителен успех, посетена е от над 10 000 души и отново намира широк отзвук в средствата за масова информация.

Успоредно с представянето на изложбата в Ашикага, в Токийския университет е проведен и първият лекторат на български учен в Япония. Това е цикълът от пет лекции, изнесен от А. Джурова на тема Оформление на старобългарските ръкописи орнамент и миниатюра“. Лекциите са изнесени пред професори, аспиранти и студенти от катедрата по славистика при Токийския университет и по думите на японския славист проф. Джуничи Сато са от изключително голямо значение за по-нататъшното развитие на българистиката в Япония“. 

Дните на българската писменост и култура в Япония намират продължение в друга голяма изява, посветена на 1300-годишнината на българската държава, която се провежда в България. Това е изложбатаЯпонска калиграфия и живопис с туш, показана в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София от 31 август до 13 септември 1981 г. В България е посрещната делегация на Японския музей по калиграфия, водена от президента на Японската академия на изкуствата проф. Джиро Аримицу и от директора на Японския музей по калиграфия проф. Теншю Кояма.  Изложбата е съпроводена и с прожекция на филм за историята на калиграфията в Япония, както и с лекторат за японската литература и писменост и демонстрация на калиграфско изкуство от японски учени-калиграфи, членове на делегацията.  В чест на годишнината на българската държава Японският музей по калиграфия дарява на фонд „1300 години България“ 30 калиграфски творби и парична сума от 2 милиона йени, също и музикална творба-оратория, посветена на юбилея.  Мероприятията в Япония и България правят сполучлива среща на две далечни писмени култури — славянската и йероглифната, и това оказва съществено влияние върху представата на двете страни една за друга, както и върху по-нататъшното развитие на българистиката в Япония и японистиката в България.

Отново по повод годишнината Японската търговска организация „Джетро“ предоставя безплатно на България изложбена площ от 300 кв. м. в Токио за 3 месеца за провеждане на представителна външнотърговска изложба-базар. Официалното откриване е на 8 април 1981 г. в изложбения комплекс „Съншайн`80“.

Освен големите юбилейни мероприятия през 1981 г. из цяла Япония се провеждат множество по-малки, но съвсем не по-маловажни културни събития, посветени на 1300-годишнината на българската държава.

Почти всички японски научни, политически и стопански институции отбелязват българския юбилей. Тържествени заседания са организирани и от японската федерация на икономическите организации „Кейданрен“, и от Японската академия на науките. Много от тези мероприятия, посветени на България, са организирани от японските институции и организации по тяхна собствена инициатива, което свидетелства за специално отношение, уважение и почит към българската държава.

По време на тържествата и изложбите в Япония гастролират два български музикални състава, които се ползват с изключителна популярност сред японската публика. Това са камерният оркестър „Софийски солисти“  и Софийският детски радиохор с ръководител Христо Недялков.

През юбилейната за България година, освен представянето на калиграфската изложба, се осъществяват и няколко други важни културни посещения от японска страна. По случай тържествата за 24 май в страната пристига делегация на японската будистка организация „Сока Гаккай“, водена от нейния почетен президент и виден японски общественик и писател Дайсаку Икеда, който е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Той изнася реч, посветена на културното взаимопроникване между Запада и Изтока“.

Също през май 1981 г. като гост на Комитета за култура в България пристига президентът на Международния център по икебана г-жа Норико Оно.

Значима част от отбелязването на българската годишнина в Япония заема и издателската дейност на ръководеното от Цунео Икеда и създало традиция в популяризирането на българска литература издателство „Кобунша“. Издателството отбелязва 1300-годишнината на страната с издаването на „История на България“ от японския славист Тецуя Мориясу, романа на Д. Талев „Железният светилник“ в превод на Рокуя Мацунага и книгата на професора-историк от Токайския университет Каяма „Историческо пътешествие из България“. През следващите години издателство „Кобунша“ продължава да издава българска художествена и научна литература. Публикуват се произведения като: „Казанлъшката гробница“ на Людмила Живкова, „Богомилството в България“ на Д. Ангелов, „Време разделно“ на А. Дончев и др. Издателство „Шинджидайша“ също отбелязва юбилея със специално издание на албум за 1300-годишнината на българската държава.

Важно значение за културните отношения между двете страни е развитието на българистиката в Япония, както и на японистиката в България. Популярността, която българската държава придобива в края на 70-те и началото на 80-те години, засилва японския интерес към изследване на българската история, култура и език. За това свидетелстват и проведените през юбилейната за България година мероприятия, свързани с българистичните изследвания.

През май 1981 г. в София се провежда Първият международен конгрес по българистика, в който вземат участие редица японски българисти като: проф. Йохей Каяма, проф. Джуничи Сато, проф. Масаоки Дои, проф. Кейтару Шоджу, проф. Масао Мори, проф. Еичи Чино, проф. Тецуя Мориясу и др.  Няколко месеца по-късно, между 15 и 29 септември 1981 г., Асоциацията за проучване на културните отношения между Япония и страните от Източна и Централна Европа организира международен симпозиум по въпросите на културния обмен, като част от него е посветена на българо-японските културни отношения от края на ХIХ и през ХХ век.

Акцентите в българската културна политика през втората половина на 70-те и в началото на 80-те години, основаващи се на древното минало на българската държава, богатата й история, култура и традиции, имат много силен ефект в Япония. Причините отново се коренят в спецификите на японската народопсихология, светоглед и отношение към другите народи. Притежаваща дълга история и грижливо съхранявани традиции, Япония се отнася с огромно уважение към държави с голямо историческо и културно наследство. Нещо повече, според някои данни силно влияние върху отношението на японците към България има и теорията, че древните българи са били в пряк досег с някои японски племена, в региона на Средна Азия, преди заселването им на японските острови.  Това обяснява и големия им научен интерес най-вече към българската археология, средновековна история, език и фолклор.

1981 г. се превръща в последната година (и до днес) на толкова силно и широко българско културно присъствие в Япония. През следващите няколко години държавно-политическото ръководство в България се опитва да следва същата линия и донякъде успява, но не със същия размах и мащабност.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук