ОТВЪД ЕСТЕТИКАТА НА БЕЗКРАЙНАТА ИСТЕРИЯ

0
246

Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър.  Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога  „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).

 

Съвсем наскоро политологът Евгений Дайнов (виден протестиращ) обяви, че вълнàта на общественото недоволство в България е едва в своето начало. Според него следващите 3 или 4 години ще бъдат белязани от протести, недоволство и обществена ярост.

Дали е прав, или не, само бъдещето ще покаже. Това, което обаче медийният политолог пропусна да уточни, е в името на какво ще бъдат новите протести? В името на европейска България? На различна социална политика? На радикална смяна на системата?

Проблемът на лятната протестна вълна в страната бе, че не създаде алтернатива. Нещо повече – тя дори се самообяви за революция, без да е ясно какво точно иска да постигне.

Можем ли да наречем революция протест, който иска абсолютно същата система, но с различна власт? Каква промяна може да е тази, която само сменя хора, не предлага алтернатива и сляпо поддържа едни идеи, които системно изкарват на улицата европейците, обзети от гняв?

Летните протести в страната натрупаха повече въпроси, отколкото отговори. А хронологията на събитията описва държава не в революция, а в жестока интелектуална криза, дори в криза на въображението. Държава, която не знае накъде да поеме, и интелектуален елит в плен на демоните на собствения си нарцисизъм.

Тази неизясненост наистина зарежда България с потенциално недоволство. Съвсем не е ясно обаче накъде и как ще избие то. 2013-а ще остане годината на медийните образи, уличните пърформанси и абсолютната безидейност, скрита зад тях.

Това е съдбата на всяка картонена „революция“, която не може да види по-далеч от носа си.

1. Краят на окупацията

Студентската окупация в СУ „Св. Климент Охридски“ завърши бързо и неочаквано. На 12 ноември студентите обявиха, че прекратяват своя протест и ще преместят действията си изцяло край Народното събрание. Два дни преди тази новина, на символичната дата 10 ноември, се състоя протестно шествие, в което се включиха около 2500 души. Част от лозунгите им бяха за радикално непризнаване на прехода и собствеността и потънаха в блатото на познатите викове „Червени боклуци“ и „Оставка“.

Въпреки съобщенията за прекратяване на окупацията, студентите обявиха, че Аулата на Софийския университет остава окупирана, като знак, че символичните им действия продължават.

Само ден след края на окупацията „Ранобудните“ организираха протест пред парламента, продължил близо 8 часа. След края му те се оплакаха от полицейско насилие. Според много свидетели обаче  студентите са се изтеглили от площада рано-рано, а там са останали само странни фигури с качулки и маски, които направиха опит да щурмуват загражденията, но бяха изблъскани от полицаи­те. Един от протестърите скочи върху колата на депутата Антон Кутев, а после се оплака, че полицаите не били там, за да го хванат навреме.

Седмица по-късно студентите пак проведоха протест. Този път на площада пред парламента се срещнаха с протестиращи от КНСБ. Синдикалистите бяха в пъти повече. Двата митинга така и не се разбраха какво трябва да се прави. От КНСБ обявиха социални искания, от кабинета контрираха, че повечето им  желания вече са заложени в бюджета за 2014 година. Останалите протестъри се оплакаха, че не са постигнали съгласие с КНСБ, и така акцията се изроди в ритане на загражденията.

Това беше и последната смислена проява от окупаторите. Следващото им включване в обществения живот ги дискредитира напълно. Те пуснаха в интернет клип, показващ как двама професори — Драгомир Драганов и Константин Рабаджиев, пият в СУ „Св. Климент Охридски“ в извънработно време и се карат с окупаторите. Това представлявало нарушение на „режима на окупация“ — фраза, която никой юрист на разбра.

Скандалното видео обаче заработи срещу самите „Ранобудни“. Според много хора във форумите творението им представлява най-долен донос. И не само че не демонстрира нов морал, но показва доста тъмни, отмъстителни и реваншистки страсти.

Ръководството на университета също демонстрира двоен стандарт, защото наказа с „предупреждение за уволнение“ двамата професори, но не и незаконните окупатори. Въпреки това преподавателите от Историческия факултет се вдигнаха в защита на своите колеги, а студенти по история се подписаха в подкрепа на Рабаджиев и Драганов. В специално писмо до ръководството на СУ две преподавателки от факултета — Искра Баева и Евгения Калинова, описаха спестяваните от медиите безобразия на „Ранобудните“, въобразили си, че командват целия университет.

Седмица по-късно опитът на „Ранобудните“ да протестират срещу новия Закон за МВР се провали почти напълно. Оказа се, че повечето норми, срещу които се обявяват, така или иначе съществуват и в действащия закон.

Последната проява на окупаторите, която срещна повсеместно възмущение, беше опитът им да блокират вътрешния министър Цветлин Йовчев в един от ресторантите на София. И този опит претърпя неуспех.

Междувременно част от преподавателите, които подкрепят студентските протести, също излязаха на скромен протест. Те седнаха на жълтите павета с конституцията в ръце. Тяхната акция обаче бе посрещната с доста ирония, което допълнително ожесточи протестърите. В крайна сметка един от преподавателите —
Кристиан Таков, със своята активност си спечели назначение в правния отдел на президенството.

2. Умирането на Бойко Борисов

Да ви кажа честно толкова ме отвращават тези, ама толкова ме отвращават, толкова ми е трудно да понеса тези хора, че ако ме задължите да го правя, аз ще идвам, но просто ще умра. Точно с тези думи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мотивира своето нежелание да ходи на работа. Бягството му от парламентарните банки дойде след първите регистрирани случаи на отцепване на депутати от бившата управляваща партия.

На 3 декември народният представител от Свищов Георги Марков сензационно обяви, че напуска групата на ГЕРБ. Това беше неочаквано, част от социолозите дори коментираха, че ГЕРБ се е спасил от болестта на НДСВ и десницата да се цепи на части, когато остане в опозиция.

Марков бе забелязан в делегацията на Пламен Орешарски в Букурещ. Там, пред българската общност, депутатът си бил позволил непозволимото — да каже добри думи за кабинета. Какво е станало след неговото завръщане в България, не бе докрай изяснено, но в мотивите си за напускане Марков сподели, че в ГЕРБ го дразнят не Борисов и Цветанов, а „дружинните ръководителки“, които казвали как да се гласува и какво да се прави.

Разбира се, типично по български тръгнаха слухове, че гербаджията бил купен, за да не зависи управляващото мнозинство от „златния“ парламентарен глас на „Атака“. В българския политически живот обаче обвиненията за купуване са по-чести дори от появяванията на Бойко Борисов в сутрешните тв-блокове.

Само седмица по-късно парламентарната група на ГЕРБ бе разтърсена от още една раздяла. На 10 декември и депутатът Светлин Танчев подаде заявление за напускане на групата. Мотивите му бяха, че в опозиция ГЕРБ води изключително неконструктивна политика, поради което той повече не може да намери място в нея.

Именно тези две напускания предизвикаха спешното заседание на парламентарната група на ГЕРБ, на което Бойко Борисов отиде с патерици. Действията на лидера обаче, вместо да отговорят на въпросите, поставиха много нови питания.

Пред депутатите си Борисов официално обяви, че повече няма да ходи в парламента, и делегира правото негови очи и уши в групата да бъде Цецка Цачева. Сравни я с класна, която носи дневника и пише отсъствия. От устата на лидера си народните представители от ГЕРБ чуха също, че той вече прехвърлял повече правомощия на Изпълнителната комисия на партията, въобще — пълен обрат в досегашните модели на ръководене. Така и не се разбра защо — освен че му се струва, че ще умре — Борисов реши да се скрие от парламентарния живот.

Ден по-късно в профила си във „Фейсбук“ лидерът на ГЕРБ пусна и пълен видеозапис на заседанието като знак за прозрачност в партия­та. Там наблюдателният зрител може да види и следната сценка: един от депутатите – набеденият, че ще се отцепва, Георги Андонов от Благоевград­ — с треперещ глас пита „Каква партия е ГЕРБ“, но не получава никакъв отговор. Накрая самият Андонов разваля впечатлението за проявена политическа смелост и  се заклева във вярност на ръководството: Читави хора сме, не сме някакви хора, които ще се продадем за малко пари. Думите му са съпроводени със съзаклят­нически смях.

Бивши кадри на ГЕРБ, като ексземеделския министър Мирослав Найденов, прогнозираха, че поне още 15 души ще се махнат от парламентарната група. Напускането на депутатите за първи път даде знак за вътрешни проблеми в ГЕРБ, за които никой не иска да говори. Тези проблеми с половин уста бяха признати и от Бойко Борисов. Лидерът обяви, че хич не е познавал двамата напуснали. Което веднага повдигна въпроса по какви критерии са били избирани кандидатите за парламента при формирането на изборните листите.

3. Парламентарни
и извънпарламентарни страсти

Междувременно парламентарните страсти достигнаха нови висоти. Снимки на Волен Сидеров, разпускащ по плажовете на далечна Куба, разпалиха медийни престрелки, а депутатите от „Атака“ като един се хвърлиха да защитават водача си по всички телевизии. Основната им тактика — да обиждат журналистите. Един дори се опита да прекръсти водещата на сутрешния блок на бТВ Генка Шикерова в Захариева или поне в Цукърбърг.

Есенните страсти покосиха със своите отровни стрели и Реформаторския блок. Още в началото на ноември стана ясно, че партия „Зелените“ напуска дясната коалиция. Местни структури на еколозите остро възразиха срещу взаимодействието с ДСБ и обвиниха централното ръководство, че се опитва да ги вкара в съюз с тези, срещу които се борят.

Първото разцепление бе последвано и от второ — Реформаторският блок прекрати преговорите си с движение „Синьо единство“. Основна роля в спирането на тези преговори имаше лидерът на ДСБ Радан Кънев, който обвини лидерката на движението Надежда Нейнски, че подклажда изкуствено разделение.

Изнасянето на преговорните теми пред медиите и безумното изкуствено разделение на деснии либералив Реформаторския блок са типичен пример за безобразията, които убиха доверието в партиите ни. Взаимното цаканепрез медиите е в автентичнотоминало на десницата. Г-жа Нейнски може би също, бяха тежките думи на Кънев.

Така перспективите пред РБ рязко се свиха, а социологическите проучвания отчетоха, че доверието към този съюз е замръзнало, което било лош признак, че пределното им ниво е около 5 процента.

Най-запомнящият се дебат на есента в Народното събрание парадоксално стана спорът за това дали да падне тоталната забрана за пушене на закрито. Депутатите от ГЕРБ влязоха в зала със значки срещу тютюнопушенето. Част от парламентаристите на ДПС също заеха остра позиция срещу падането на забраната.

За да аргументират връщането на тютюнопушенето в заведения­та, депутатите от „Атака“ пък прибегнаха до метафорични изказвания и сътвориха „бисери“. Павел Шопов, например, се разтревожи, че хората, които пушат навън, хващат бронхопневномия на горните и долните дихателни пътища. Той попита също дали трябва да се забранява свинското, след като се знае, че и то може да е вредно. В крайна сметка обаче забраната остана.

По време на дебатите по бюджета за 2014 година депутатите от ГЕРБ внесоха искане за сваляне на Мая Манолова от поста на заместник-председедател на Народното събрание. Решението им не мина, но даде повод на Манолова да заяви, че ГЕРБ не само се държат неконструктивно, те не могат да разберат дори кои правила играят в тяхна полза и кои не.

Бюджет 2014 година изненада с едно предложение, което бе класирано и от много сайтове като новината на новата финансова рамка — удържаният през годината данък върху минималната работна заплата да се връща на хората в началото на следващата година.

4. Късно е…

В средата на ноември, на 20-о число, президентът Росен Плевнелиев най-накрая се реши да свика дълго отлагания Консултативен съвет по национална сигурност по темата за бежанците в България. За такова заседание настояваха много политически сили още от средата на лятото. Държавният глава обаче, с небрежността на английски аристократ, изпуснал следобедния си чай, така и не свика съвета, преди да е станало твърде късно.

След заседанието Плевнелиев и лидерите на БСП, ДПС и ГЕРБ демонстрираха общо съгласие за овладяване на рисковете пред националната сигурност, произтичащи от бежанския поток, надигащата се ксенофобия и разделението на нацията.

Една от мерките за справяне с бежанската криза и с растящия миграционен натиск към България е да се уеднакви борят на влизащите в страната и принудително извежданите от нея, каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев след продължилото 6 часа заседание.

Вътрешният министър имаше смелостта да определи и протес­тите като една от заплахите срещу националната сигурност, в смисъл че зад протестната вълна има някой, който я насочва. Според президента Плевнелиев, членовете на КСНС са единни в позиция­та, че са налице рискове за националната сигурност, в това число от хуманитарен, здравен и социален характер, предизвикани от засиления миграционен натиск. Министерството на отбраната взе решение да построи временна 30-километрова стена в най-трудния участък на границата.

Всички мерки обаче дойдоха едва след като по улиците на София бяха тръгнали нощни патрули от националисти, твърдящи, че се грижат за сигурността на българите. Възмущението от тази обществена самодейност принуди СДВР да вземе мерки срещу тях и да ограничи подобни акции. Въпреки това възходът на националистите и ксенофобите стана политически факт, което бе доказано с честото дефилиране на националистически водачи из телевизиите.

 

***

Един поет навремето беше казал, че когато всички крещят, никой никога не чува. Това е идеалната литературна характеристика на България в първата година на почти постоянни протести. От толкова крясъци и викове обществото бе разделено не само политически, но и чисто културно. Много хора така и не приеха естетиката на безкрайната истерия.

Не е ясно колко време една държава може да издържи в безкрайна лудост и викове. Очевидно повече месеци, отколкото е полезно. Но дали това е година първа от епохата на големия безпорядък, предстои да видим.

Защото има и друга гледна точка — че усещането за нестабилност е само медийна интрига. Медиите също бяха запленени от крясъците и така и не успяха да видят, че отвъд тях има обикновени българи, които чакат реална политика, а не медийни дъвки.

Вероятно това се дължи на оглушаването. Когато всички викат, сетивата просто престават да работят.

Това се случи в България.

Годината на безкрайния крясък проглуши всички и отсега е ясно, че нито един извод и анализ няма как да е верен. Просто крясъците не са политика, а психично заболяване. Те се лекуват с хапчета.

Но дали такива са измислени?

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук