Н. Пр. г-жа Oриета Капони, извънреден и пълномощен посланик на Боливарска република Венецуела
в Република България, пред сп. „Ново време“
— Уважаема г-жо посланик, Вашата биография е богата, завършили сте философия в Централния университет на Венецуела, доктор сте по политическа философия от Университета в Отава, Канада. Вие сте професор почти 25 години, били сте зам.-ректор на университета „Симон Родригес“, ректор на Боливарския университет на Венецуела, ръководели сте дирекция „Азия, Близък изток и Океания“ в Министерството на външните работи на Венецуела и сте тук съвсем отскоро. Каква беше първата Ви реакция, когато разбрахте, че ще пътувате за България?
— Наистина много се зарадвах, поради интереса, който винаги съм проявявала към тази част на Европа, защото България е мост между Западна и Източна Европа. Зарадвах се също, защото ще имам възможност да опозная тази страна с толкова дълга история. За мен е предизвикателство да задълбоча и разширя двустранните отношения между Венецуела и България.
— Тази година се отбелязват 40 години дипломатически отношения между нашите страни. Каква е предисторията?
— Венецуела и България установяват дипломатически отношения на 1 август 1974 г. Двустранните отношения са верни на принципите на равенство между държавите, взаимното уважение и мирно съвместно съществуване на народите. През тези години културните връзки винаги са били високо ценени, а в политиката България беше една от първите европейски страни, които признаха важната роля на Венецуела за постигането на мир в Централна Америка чрез групата „Контадора“. По време на правителството на президента Чавес политическите връзки се задълбочиха и се постигна значителен напредък. За съжаление България не остана незасегната от европейската икономическа криза и затвори по финансови причини посолството си в Каракас. Естествено, беше регистриран спад в двустранните отношения. Присъствието ми тук има за цел да съживи и разшири значително икономическите и културните връзки.
— Какво означава Боливарската революция? За съжаление в България се знае много малко за нея?
— Боливарската революция е продължение на борбата ни за истинското освобождение от колониализма и за укрепване на независимостта ни. За нас тя означава възстановяване на националното достойнство и възраждане на самоуважението ни, тя е надежда за всички венецуелци. Боливарската революция позволи на страната ни да заеме полагащото ù се място сред народите в Латинска Америка и в света, да насърчи мира и интеграцията.
— В Европа непрекъснато се говори за реформи, които в повечето случаи означават прилагане на неолиберализма, оттам – и спад на социалните придобивки и в крайна сметка застой в икономиката. Какви промени или реформи започна и постигна Боливарската революция, откакто Уго Чавес взе властта?
— Когато нашият безсмъртен команданте Уго Чавес спечели изборите през декември 1998 г. и встъпи в длъжност през 1999 г., Венецуела беше страна с почти 60% бедност, която „подаряваше“ петрола, най-голямото ни национално богатство, на САЩ на изключително неизгодната цена от $ 7 на барел.
Именно неолибералните мерки, прилагани през десетте години преди 1999 г., доведоха до загубата на 300 000 работни места в земеделието. Производството на храни спадна почти до нула, зависехме изцяло от вноса. Бяха приватизирани основните индустрии и стратегически услуги. Националната комуникационна компания — CANTV, и Националната електрическа компания бяха в частни ръце. Цените на тези услуги се увеличиха със 100%, а дружествата бяха управлявани от чуждестранен персонал. Петролната ни компания — PDVSA, също беше почти приватизирана и големите печалби отиваха в чужбина, не носеха полза на венецуелския народ.
Социалните разходи почти не съществуваха, държавните училища и университети, болниците бяха в крайно лошо състояние, а неолибералната държава благоприятстваше появата на частни учебни и болнични заведения с недостъпни за бедните хора цени. Това водеше до непрестанно обедняване на средната класа.
На фона на тази мрачна картина през последните 15 години революционното правителство превърна Венецуела в страна без неграмотност, с открити възможности за обучение на всички нива, включително университетското, и за онези, които бяха напълно изключени от системата на образованието.
Бяха раздадени на кооперативните стопанства и колективи от селяни необработваните земи от латифундиите. Държавата им отпусна кредити и агрономи, за да се възстанови земеделското производство.
Национализира основните услуги, като комуникациите и електроенергията, и така осигури по-добро обслужване на разумни цени.
Президентът Чавес задвижи ОПЕК и постигна справедливи цена на петрола. В същото време печалбите ни от петролната компания се инвестираха главно в социални програми, от които се възползва цялото население, и това му гарантира по-добър живот.
Правителството създаде система за обществено здравеопазване. Започна с изграждането на диагностични лекарски пунктове за първа помощ във всеки квартал, изгради центрове за интегрална диагноза с най-новите медицински технологии. Проведе реформа на болниците и финансирането им и това позволи те да имат ново оборудване и да предлагат безплатни и с най-високо качество медицински услуги. Ремонтирани и обновени бяха много образователни центрове, бяха построени нови училища и всички ученици получават собствен лаптоп.
През последните две години и половина бяха построени 630 000 жилища за бедните и за средната класа. Лихвите по ипотечните кредити не могат да превишават 9%. Никой не може да бъде изгонен от дома му за неплащане, ако се докаже, че финансовото му състояние в момента не позволява временно да плаща ипотеката си.
Създадена бе мрежа за разпределяне на храни на много по-ниски цени в сравнение с пазарните чрез малки магазини, големи супермаркети и пазари на открито. Самата Международна организация по прехрана и земеделие (ФAO) даде своето признание на Венецуела, като една от 15-те страни, които са постигнали изключителен напредък за намаляване на недохранването.
Мога да изброя още много неща, но интервюто ни ще продължи няколко дни.
— Как реагира традиционният икономически и политически елит срещу правителството на Уго Чавес и на Николас Mадуро днес?
— Реагираха, както реагират онези, които губят привилегиите си. Те говорят за човешки права, искат да се изкарат защитници на тези права, но всъщност никога не са ги признавали, нито спазвали. Копнеят за предишната Венецуела, когато са били малцинството, което се е облагодетелствало от почти цялото национално богатство. Жалят за времето, когато получаваха прекомерни печалби, наслаждаваха се на всякакви привилегии и не плащаха данъци. Негодуват, че най-бедните слоеве от населението, работническата класа, жителите на бедните квартали могат безплатно да получат дори университетско образование, че вече могат да си купят храна, каквато преди не можеха; че живеят в прилични жилища на места, които олигархията смята за свои.
Реакцията се изразява в това, че не спазват законите, заобикалят контролните службите, спекулират с цените и увеличават инфлацията, крият продукти, за да създават недостиг. Те не признават нищо от това, което правителството прави, манипулират и изкривяват новините чрез големите частни медии. И най-лошото е, че насърчават уличното насилие, рушенето на обществената собственост и убийствата и след това обвиняват правителството. И непрекъснато търсят подкрепа от големите имперски сили, защото са способни да предадат собствената си родина, само и само да си върнат привилегиите.
— В историята на Венецуела има известни, почти фолклорни диктатори като Хуан Висенте Гомес, вдъхновил Габриел Гарсия Маркес да напише романа си „Есента на патриарха“, като Сиприано Кастро и други. Защо някои квалифицират Чавес и Мадуро като диктатори? Не е ли достатъчно да се явиш на избори и да ги спечелиш?
— Наистина всеки здравомислещ и честен човек осъзнава абсурдността на това обвинение. Във Венецуела през последните 15 години бяха проведени 13 избора. Достатъчно е обаче дори един ден да разгърнеш вестник, да послушаш радио или да погледаш телевизия, за да разбереш, че опозицията има свободата да твърди каквото си поиска, включително да отправя обиди срещу президента Maдуро, както преди срещу президента Чавес. Питам тези „смели“ опоненти дали биха могли да направят същото например по времето на Пиночет в Чили. Повечето твърдения са абсурдни и нелепи. Плачат за свобода, а в същото време протестират и скандират шумно по улиците и в медиите, и говорят каквото им падне срещу правителството. При коя диктатура е възможно това?
— Големите медии информират, че Венецуела е изправена пред редица проблеми, например с валутата. На какво се дължат те? Защо се говори за икономическа война?
— Както вече казах, икономическата и политическата олигархия иска да свали революционното правителство. През тези 15 години не спряха да търсят начини, за да постигнат целта си. Сегашната икономическа война се вписва в този сценарий. Тъй като не могат да спечелят чрез демократични избори, искат хората да изгубят надежда и да живеят в постоянен страх. Затова спекулират с цените до 1000%, крият основни продукти и лекарства, създават фирми фантоми, за да източат доларите, крадат от венецуелския народ храна, лекарства, бензин и т.н., които изнасят контрабандно в Колумбия. Публикуват в частните медии катастрофални прогнози за бъдещето на националната икономика. И целта им е да пречупят икономиката на собствената си страна, поради което президентът неведнъж ги нарече национални предатели.
— Какво приема венецуелското общество за постижения и какви са плановете на венецуелското правителство за следващите години?
— Постижения е всичко, което изброих дотук. Но освен постигнатото в материалната сфера, има и нематериални ценности — възстановяване на самоуважението и достойнството на хората. Венецуелското правителство прилага политика, която да подобри живота на венецуелците като цяло. Революционното правителство непрестанно повтаря, че основната цел е да се продължи социалната политика, така че тя да обхване все по-широки слоеве от народа. Целта е да се премахне изцяло бедността, да намалее още безработицата, която в момента е 6,7%, да се гарантира на всички прилично жилище, добра храна и достъп до образование. Правителството се бори също с несигурността, успя да намали броя на престъпленията в цялата страна чрез програмите „Сигурна страна“, „Интелигентен патрул“ и напоследък прочисти полицията.
— Какви са насоките на венецуелската външна политика в Латинска Америка, спрямо САЩ и Европейския съюз?
— Външната политика на Боливарска република Венецуела се ръководи от основните принципи на Конституцията от 1999 г.: независимост, равнопоставеност между страните, самоопределение и ненамеса, мирно разрешаване на конфликтите, сътрудничество, спазване на правата на човека, солидарност между народите и демократизиране на вземането на решения в международните организации. Външната ни политика придоби нови измерения и нова динамика благодарение на схващането за интеграцията на Латинска Америка и антиимпериализма на безсмъртния команданте Уго Чавес. Президентът Николас Мадуро следва същата политика, утвърждава боливарската ù същност и работи за интеграцията на „Нашата Америка“ — голямата ни Родина, в името на един по-справедлив, многополюсен и полицентричен свят, който да спре историческата криза на капитализма в световен мащаб.
Въпреки някои възходи и падения и постоянната медийна война срещу политическия и социалния процес на трансформация, Боливарска република Венецуела поддържа отношения на взаимно уважение с различни европейски страни въз основа на стриктното спазване на принципа на самоопределението на народите и на справедливото икономическо и технологично сътрудничество. Обменът се основава на взаимната изгода и на трансфера на технологии за укрепване на нашия суверенитет в много области.
Благодарение на един по-широк поглед върху света се разшири интересът ни за сътрудничество с нетрадиционни страни, като обръщаме специално внимание на Източна Европа — център на постоянни икономически и геополитически кризи и напрежение между Запада и Русия. Желаем да засилим сближаването с периферните страни, с които имаме много общи неща. Основното усилие на външната ни политика е насочено към правилното включване на Боливарска република Венецуела в международната общност като самостоятелна и независима страна, способна да насърчава развитието си и да защитава националните си интереси.
Венецуела винага е заемала позиция в полза на мира в света и никога не е участвала във въоръжени международни конфликти. Поради това боливарското правителство желае да поддържа добри отношения със САЩ и Европейския съюз винаги когато се основават на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи.
Революционното правителство води нова политика по отношение на света. Основните му цели са заложени в самата Конституция на Боливарска република Венецуела:
да стимулира демократизацията на международната общност и насърчава съгласуваните действия на развиващите се страни, както и солидарността и сътрудничеството между различните участници в международната система;
да насърчава латиноамериканската интеграция и на страните от Карибието, за да се справят успешно със социалното неравенство и голямата бедност, от които страда регионът.
— Какви са поуките, които Европа може да извлече от Латинска Америка в рамките на настоящата дългова криза? Президентът на Еквадор Рафаел Кореа заяви, че Европа повтаря същите грешки, които Латинска Америка допусна през 80-те години по отношение на дълга.
— Мисля, че Латинска Америка днес е символ на светлина и надежда за народите в света. Мнозинството от страните в Латинска Америка и Карибието показват, че е възможно да се развиват политически и социални системи, които не са неолиберални, че могат да отхвърлят мерките, налагани от МВФ и Световната банка. Показват, че икономическите политики, фокусирани върху благосъстоянието на населението, а не само върху макроикономическите резултати, могат да са успешни.
Проблемът с външния дълг е сложен. Много страни в Латинска Америка бяха обезкръвени в продължение на дълги години поради заемите, взети от чужбина, от корумпирани правителства. Затова има движения, които смятат, че външният дълг трябва да бъде преразгледан, за да се докаже неговата легитимност и въз основа на това да се определи какво трябва и какво не трябва да се плати. Въпреки това ние знаем, че това не е лесно. Натискът на международните организации е много голям и може да доведе до всякакви искове от кредиторите.
Мисля, че поуката, която страните от Латинска Америка можем да предложим на Европа във връзка с дълга, е, че не може, нито трябва да бъде жертвана по-голямата част от бюджета за изплащане на дълга. Най-вече, защото се жертва винаги частта, предназначена за социалната политика. Основната роля на правителството е да гарантира благосъстоянието на своите граждани и да не потъпква законните права на хората. Ако то не отговоря на реалните им нужди, това води единствено до изостряне на социалното неравенство, поляризация на обществото, увеличаване на антагонизмите, до социално разделение и изключване от политиката, както и до разрастване на социалните конфликти, и всичко това — до неизбежна криза в управлението.
— Как мислите да допринесете за развитието на отношенията между Венецуела и България?
— Работата на посолството ще се съсредоточи върху развитието и подобряването на икономическите, академичните, технологичните и културните отношения с Република България чрез активно сътрудничество с различни сектори на българското общество, като се акцентира върху прегледа и актуализацията на правната рамка на двустранните отношения.
Като имаме предвид правилността на дипломацията с народен характер и зачитането на свободното самоопределение, ние желаем да изнасяме лекции, да участваме във форуми, конференции и различни академични събития, като използваме потенциала и опита на екипа на дипломатическата ни мисия.
Едно от нещата, които предлагаме, е да се възстанови дейността на Смесената венецуелско-българска междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско, научно-техническо и културно сътрудничество. Тя постигна подписването на важни споразумения от взаимна изгода, но спря работата си през 2011 г. Така че ние работим, за да се свика V заседание на комисията през 2015 г.
Посолството на Боливарска република Венецуела трябва да работи постоянно за изпълнение на споразуменията, договорите, протоколите, резолюциите и другите ангажименти, възникнали в рамките на сътрудничеството. За тази цел трябва да се търсят проблемите, грешките, пропуските, решенията, както и възможностите за развитие на сътрудничеството. Тези усилия трябва да разчитат на механизми за непрекъсната комуникация на най-високо равнище между двете страни.
Интервюто взе Венко Кънев