РАВНОСМЕТКАТА НА ПРЕХОДА: КАПИТАЛИЗЪМ В НАЙ-УРОДЛИВИ ФОРМИ

0
232

 Настоящата статия обобщава дискусията, проведена в Центъра за исторически и политологически изследвания (ЦИПИ) на НС на БСП по повод 25-годишнината от началото на прехода в България

 

 

Изминаха 25 години от 10 ноември 1989 г., с който се свързва началото на прехода към демокрация и пазарна икономика в България. За този период България измина труден път на подеми и разочарования. Днес имаме нов конституционен ред, формална политическа демокрация и демократични норми. Въпреки всичко в обществото има огромно недоволство и разочарование от прехода. Като един от основните фактори на промяната, БСП днес е задължена да направи своята равносметка за изминалите 25 години и да очертае поуките и перспективите за бъдещето. 

Десети ноември 1989 г. (началото на промените) не е външен заговор, нито преврат, а е резултат от цялостната криза на държавния социализъм и края на Студената война. Реформаторските сили в бившата комунистическа партия успяха да свалят режима на Тодор Живков. Тяхната инициатива се сля с взаимодействието на интелектуалните среди и дисидентските групи, които дадоха тласък на демократичния процес в България.

Мирният характер на прехода в България не беше предрешен. За разлика от други бивши социалистически страни, при които станахме свидетели на изострени и кървави сблъсъци, у нас това не се случи. Доказателство е фактът, че няколко пъти страната се изправя на ръба на гражданския сблъсък. Но независимо от изострените противоречия, основните политически сили, реформиращата се БСП и нововъзникналият СДС, имаха разума и волята да седнат около масата за преговори.

Именно на Кръглата маса бяха постигнати решаващите компромиси и споразумения по основните въпроси на промяната в икономически и политически план. Ярък пример на съгласието за радикална политическа промяна е приемането на новата конституция на Републиката. Тя стана основа за по-нататъшното развитие на страната като демократична, социална и правова държава. Конституцията трайно фиксира републиката с парламентарно управление, разшири изборността, включително до пряк избор на държавния глава, възприе провъзгласяването и защитата на широк кръг лични социални и политически права, въведе нови за държавата ни институции като Конституционния съд. Конституцията очерта и основните принципи на икономическата система, които гарантираха развитието на пазарна икономика. По дух, принципи, институционален механизъм и система на права и свободи новата Конституция несъмнено има европейски облик.

Друго голямо завоевание на българския преход е възстановяването на етническата справедливост. Още през декември 1989 година БСП пое инициативата и обяви своето решение за осъждане на възродителния процес и връщане на имената. Тя се изправи срещу мощната съпротива на националистически организации и настроения, които тласкаха към граждански сблъсък. Тази опасност беше преодоляна благодарение на диалога между основните политически сили и прие­тата с общо съгласие Декларация за етническия мир.

Въпреки постигнатите договорености, в България продължиха да съществуват две противоположни тенденции. Едната, отстоявана от БСП, беше линията на националното съгласие. БСП отстояваше мирния характер на прехода и доказа, че е национално отговорна партия. Паралелно със собствената си трансформация ние предложихме идеи за бъдещето на България, които се основаваха на политическата демокрация, социалната пазарна икономика и европейската интеграция. Другата тенденция, която за съжаление взе връх, беше по линия на конфронтацията, тоталното отрицание и стремежа за изключване на БСП от политическия живот в страната. 

Въпреки доминиращата негативна тенденция, не можем да не отбележим найголемите завоевания на прехода в политическата сфера:

свободни и демократични избори на всички равнища (национално и европейско);

свобода на словото и медиите;

многопартийна политическа система и развитие на гражданското общество;

демократични институции, основани на принципа на разделение на властите, законността и спазването на Конституцията;

приемане на законодателство, което конкретизира конституционните принципи и даде старт на радикалните промени в политическата, икономическата, социалната, културната сфера;

утвърждаване на България като пълноправен член на обединена Европа.

 За съжаление развитието на политическата система изпревари развитието на икономическата и социалната система, което очерта големите дефицити на справедливост и доведе до дълбоки стратификационни различия в обществото. Това от своя страна породи масово разочарование, криза на политическото представителство и създаде благоприятна почва за популистки настроения.

Нашата равносметка е, че резултатът е капитализъм в неговите найуродливи форми. Бедността и безработицата, престъпността, неграмотността и болестите сега се превръщат в остри проб­леми с дълготрайни последици. Мизерните равнища на доходите днес са изключително тежката социална цена, която хората на труда от града и селото, представители на всички поколения, продължават да плащат. Ярък пример е резкият спад на жизненото равнище. Това е видно от класацията на индекса за човешко развитие на ООН, в който България показва драстичен срив от 27-о място в началото на прехода на 57-о място 25 години покъсно. Резултатът е тотална промяна в социално-класовата структура и стратификация. Налице е сериозна маргинализация и обедняване на значими слоеве от обществото, катастрофално свиване на средната класа. Формираха се мощни олигархични прослойки, в които се концентрираха сериозни финансови ресурси, политическа и медийна власт.

Драматичният спад в битието на хората през последните години подсили допълнително конфронтационния модел в развитието на България. Стигна се дори до тотално отрицание на представителната демокрация, политическите партии, демократичните институции и принципи. Най-яркото доказателство за това са постоянният спад на участието на избори — от 91% в началото на прехода, до 48% на последните парламентарни избори.

Тези резултати потвърждават факта, че политическите партии в България не работят за развиване на демократична политическа култура на гражданите и политиците, а се съсредоточават предимно в безпринципната борба за власт. Тежката ситуация се допълва от разпада на моралните ценности, деинтелектуа­лизацията и невъзможността на науката и културата да допринесат за успешно трансформиране на българската държава.

Още в началото на прехода БСП, като лява социална партия, ясно назова и своя дял от отговорност. Ние осъзнаваме, че не успяхме да се противопоставим на неолибералния натиск, да отстоим и да реализираме социалния модел на прехода, заложен в Конституцията. На партията не достигнаха политическа воля и последователност да реализира социалната алтернатива за налагащите се икономически реформи, независимо от политическата цена. Липсваха ù и необходимата коалиционна култура, и готовност за сериозен диалог със синдикатите и структурите на гражданското общество. На няколко пъти ние не успяхме да завършим управленския си мандат. БСП не съумя да предотврати криминализацията на голяма част от приватизационните процеси на държавната и общинската собственост. Не успяхме да постигнем прелом в борбата срещу корупцията и беззаконието. В този процес се показаха слабостите на недоизградената и неефективна съдебна система.

В резултат на тази неблагоприятна тенденция България постоянно изпада в редуващи се политически и парламентарни кризи, а това допълнително забавя социално-икономическото развитие. За първи път от началото на прехода за по-малко от две години се налага назначаването на две служебни правителства.

  Волята и амбицията за постигане на достойно място на страната в обединена Европа налагат решителни действия за стабилизиране на държавността и консолидация на целия национален потенциал.

Големият опит, натрупан в годините след 10 ноември 1989 година, както позитивен, така и негативен, показва, че в условия, когато трябва да се преодолява силно изоставане и да се води политика на догонване и модернизация, е необходим широк национален консенсус. Нито една политическа сила, която не може да приеме и осмисли тази изстрадана поука от българския преход, няма бъдеще. За постигането на трайно национално съгласие са необходими непрестанни усилия за утвърждаване на принципите на конституционализма и правовата държава и за осигуряване на градивен баланс между различните интереси на обществото.

Днес ние твърдо заставаме зад тези принципи. Обявяваме се за политика, носител на социалната алтернатива на неолибералния модел. През годините на прехода БСП неведнъж е доказала трайната си привързаност към тази политика. Партията извежда националните пред собствените си партийни интереси. Затова ние ще търсим активния социален диалог и политическо взаимодействие около водещите приоритети за високо качество на образованието, широкодостъпно здравеопазване и достоен стандарт на живот. Ние високо заявяваме намерението си да се борим за защитата на човешкото достойнство и свободната реализация на всяка личност.  За нас общество, свободно от експлоатация, от мизерия, неграмотност и агресия, е истинското солидарно общество!

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук